По природа хората са изключително любопитни същества. Благодарение на желанието

По природа хората са извънредно любопитни същества. Благодарение на желанието си да научават нови неща преди милиони години нашите предшественици са почнали да палят огън и са изобретили колелото. След това те почнали да учат звездите, което в последна сметка довело до галактическите полети през 60-те години на предишния век. Човешкото любознание в най-сериозния смисъл на думата нормално се назовава „ просвета “, а хората, които се занимават с тези действия, назоваваме „ учени “. Може би от време на време сте се чудили кой е бил първият академик в човешката история. Може би сте си помислили, че това е бил някой като Платон или Питагор, само че в реалност това надалеч не е по този начин. Може би не сте чували името на първия академик в света.

Кой вкарва термините просвета и академик

Според научното издание IFL Science за първи същински академик може да се смята човек на име Уилям Уеуел. Този британски мъдрец и историк на науката е роден през 1794 година, т.е. живял е и е умрял относително скоро. Счита се, че през 30-те години на XIX в. точно той е основал термините „ просвета “ и „ академик “, които през днешния ден използваме всеки ден. Разбира се, до тогава е имало доста математици, физици, химици и така нататък, само че не е имало сплотяваща дума за тях.

Въпросът за нуждата от такава дума е издигнат от анонимния създател на критика на книгата на шотландската математичка и астрономка Мери Съмървил „ За връзката сред физическите науки„. В рецензията се споделя, че се губи единството сред химици, физици, астрономи и така нататък и това би трябвало да се поправи.

Гореспоменатият Уилям Уеуел предлага сферата на активност на всички тези хора да се назовава „ просвета “, а те самите да се назовават „ учени “. Много хора намирали тези термини за прекомерно тромави, по тази причина се опитвали да ги заменят със синоними, само че всички те или означавали нещо друго, или звучали още по-зле. Отнело е съвсем 100 години, до момента в който думите, измислени от Уилям Уейвъл, се наложат. Едва след края на Втората международна война през 1945 година думата „ академик “ стартира да се употребява навсякъде за изложение на човек, който се занимава с научни проучвания.

Най-първият академик в света

В последна сметка се оказва, че първият човек, който може да се назова академик в актуалния смисъл на думата, е Уилям Уеуел. Но въпреки всичко той надалеч не е първият човек, който се е занимавал с научни проучвания – даже не е направил изключително значими за човечеството открития. Кой е бил първият академик, в случай че имаме поради осъществяването на научна активност?

Кой е Франсис Бейкън

Работата на множеството учени може да се опише като предложение на хипотези, осъществяване на техните проби, оповестяване на изводи и предложение на нови хипотези. Първият академик, който разказва този способ на проучване на заобикалящия ни свят, е британският мъдрец Франсис Бейкън, само че той, както и Уилям Уеуел, единствено разказва това, което от дълго време съществува. В края на краищата преди този момент редица други учени, измежду които известните Галилей, Исак Нютон и така нататък, са се занимавали с инспекция на разнообразни хипотези посредством осъществяване на опити.

Научните открития на Хасан Ибн ал-Хайсам

Но съгласно множеството модерни откриватели първият експериментатор в света е арабският учен-универсалист Хасан Ибн ал-Хайсам. Той е роден към 965 година в сегашен Ирак и учи алгебра, химия, астрономия и други области на науката. Смята се, че той е създател на първото споменаване на галактиката Андромеда, която се намира на 2,5 милиона светлинни години от нас.

Смята се, че Хасан Ибн ал-Хайсам е изпреварил Исак Нютон в региона на оптиката с няколко века, като е разделил светлината на съставните ѝ цветове и по този начин е разкрил законите за пречупването. Той също по този начин потвърждава по теоретичен път, че хората не излъчват светлина от очите си, с цел да виждат света към себе си. И най-после, той изследва лунните и слънчевите затъмнения и разказва придвижването на Луната по нощното небе.

Най-древният академик – Талес от Милет

Но даже Хасан Ибн ал-Хайсам не е първият академик в света. Тази купа по-скоро принадлежи на древногръцкия Талес от Милет, живял при започване на VI в. пр.н.е. и по времето на Аристотел той към този момент е именита персона.

Смята се, че той е първият човек, който се занимава с философия и математика. Дори древногръцкият историк Херодот, живял един век след гибелта на Талес от Милет, загатва едно от най-големите му достижения – не е известно по какъв начин, само че той вярно предсказва слънчевото затъмнение от 28 май 585 година прочие

Прогнозирането на лунните затъмнения е било относително елементарно, тъй като е известно, че те се повтарят на всеки 19 години, само че за прогнозирането на слънчево затъмнение било належащо потреблението на комплицирани геометрични и тригонометрични калкулации и комплицирани таблици. Именно това го прави прочут и е единственият неоспорим факт за неговата научна активност.