Отмяната на "Луковмарш": Кой е ген. Луков и защо е целият шум
По мотив анулацията, наричана в медиите възбрана, от кмета на София на шествието на " БНС Еделвайс ", известно като Луковмарш, което тази година няма да се състои, защото съдът още не се е произнесъл дефинитивно по разногласието сред организацията и Столичната община, " Дневник " препечатва на историка Стефан Дечев от февруари 2020 година Текстът, въпреки и написан преди три години, проучва аргументите за проблемите, повтарящи се всяка година. Заглавието и акцентите са на " Дневник ".
През последните дни към анулацията на " Луковмарш " още веднъж стартира да тече дискусия в българското общество. Ето въпросите, които се повдигат: Бил ли е ген. Луков антисемит? Какво съставлява организацията, на която той е бил отпред преди да бъде погубен? Каква е връзката му с Хитлерова Германия? Как се стига до символиката на " Луковмарш " и част ли е той от свободата на изложение в нашето общество? Нека разгледаме тези въпроси поредно.
Кой е ген. Христо Луков
Става дума за бележит български боен, артилерист и боен теоретик, взел присъединяване в Балканската война и Първата международна война.
Като боен министър в интервала 1935-1938 година ген. Луков играе значима роля за модернизацията на армията и за осъществяването на първите съществени военни маневри през 1937 година По-късно изпада в тежък спор с вътрешния министър Иван Красновски и се разделя с държавното управление на Георги Кьосеиванов. Луков се пенсионира от армията и минава в запаса. Последното е резултат и от устрема му да не се задоволява само с ролята си на боен специалист, а да търси задоволство на избрани политически упоритости. Точно това през 1940 година го води при Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). Обстоятелството, че Луков е от остарялото потомство и е участник във войните придава избран престиж на генерала пред най-вече младежката членска маса.
На 13 февруари 1943 година Луков е погубен от комунистическа бойна група, в която влизат Иван Буруджиев и Виолета Бохор Якова. Насилствената му гибел довежда до неочакван фетиш към него в средите на легионерското придвижване, както и измежду по-широки крайни националистически среди, които симпатизират на Третия райх и са съперници както на болшевизма, по този начин и на западните демокрации.
Защо е противоречив ген. Христо Луков и " Луковмарш "?
Видно е, че биографията на генерала има нужните детайли, които да го трансфорат в противоречива фигура и поле за острастени диспути. Бих обърнал вмнимание единствено на най-чувствителните от тях.
На първо място безспорната му връзка с организация като СБНЛ и заставането му отпред на нея. Самият пък Легион е основен за мощно дебатирания и сензитивен за прехода въпрос - имало ли е фашизъм в България? И въпреки " Луковмарш " да може да се уподоби и на крайни националистически прояви от началото на 30-те години, ориентирани против Ньойския контракт, той въпреки всичко припомня нацистката стилистика. Заедно с това обвързва взаимно тематиките за националното и общественото.
На второ място, ген. Луков е участник във войните, само че погубен от комунисти, което пък след 1989 година е добра основа за представянето им не като антифашисти, а точно като елементарни терористи и убийци.
И на трето място, ген. Луков е погубен от еврейка, което изключително в годините на пост-прехода задейства всички типове стандарти и ксенофобия против интернационалния международен скрит план.
Нека разгледаме тези пунктове.
Кои са в действителност СБНЛ?
Легионерската организация (Съюз на българските национални легиони) води своя първоначачален произход в младежката секта на Съюз " Българска родна отбрана ", която още през 20-те публично заявява своята фашистка същина. Идеологията на организацията е по едно и също време мощно националистическа, антикомунистическа, антимасонска, антидемократична и антилиберална, с ясно изразени благосклонности към италианския фашизъм и немския националсоциализъм. Легионът не пропуща да се разгласи и против плутокрацията и капитала. Ето за какво не е чудно, че на редица места легионерите се изричат за засилена роля на страната в стопанския и обществения живот, стигаща до дирижирано от нея стопанство. Привърженици са също на еднопартийния политически модел.
По време на Втората международна война организацията показва благосклонности към " новия ред " на Третия райх и напълно намерено се възхищава на националсоциализма. Тя даже събира български доброволци за присъединяване в африканския корпус на Вермахта в Либия. И до момента в който някои историци считат антисемитизма като характерност на легиона още от основаването му при започване на 30-те, то други са на мнение, че той става по-видим и изключително нападателен едвам в годините на Втората международна война.
Важно е да се означи, че в годините на войната СБНЛ е в съпротива на властта на цар Борис III и държавното управление на Богдан Филов. Легионерите несъмнено считат, че формалната държавна политика не е задоволително националистическа. Те я преглеждат също като плутократична и подчинена на волята на масони. Отново съгласно тях управниците на България не сътрудничат задоволително с Третия райх.
Антикомунистическите и антиплутократичните хрумвания и настроения елементарно се трансферират и в изразителност, ориентирана против съдружниците от Англия и Съединени американски щати. Националистическите кръгове в България, близки до Луков, интервенират пред Третия райх за негова по-активна политика в страната ни, която да докара до ново държавно управление, което да се оглави от генерала от запаса.
Напоследък " юристите " на ген. Луков нормално акцентират това, че персонално той не е правил антисемитски изказвания. Ала заставането отпред на СБНЛ е оглавяване на организация, която към този момент неведнъж е обявила горните хрумвания. Особено от 1940 година нататък, вън от всякакво подозрение, СБНЛ от ден на ден стартира да приказва за " чистите българи ", против " иноверци и инородци ", за " робството на плутокрацията ", за " подлото и подло еврейство ", което " разяжда българското тяло " и " хищните капиталисти, юдомасоните и болшевиците, които ръководят през днешния ден България ". Легионерите са също склонни да вземат участие в комбинации за компрометиране на безпартийния режим в страната, като незадоволително тоталитарен или незадоволително привързан с Третия райх.
Защо комунистите убиват ген. Луков?
Тук някъде се крие и повода за атентата против ген. Луков. Днешните му бранители нормално застъпват позицията, че убийството му е демонстрация на най-обикновен " непоносим тероризъм ". Появяват се и гласове, които ни карат да не забравяме за онази тънка граница сред прослава на ликвидиране " в името на народа " и раздаването по-късно на правораздаване с политическите убийства без съд и присъда след 9 септември 1944 година
Въпреки това в науката надвиват мненията, че атентатът против ген. Луков е резултат от политика на Комунистическата партия да предотврати опцията ръководството в страната да се поеме от сили, които са за още по-голяма обязаност с Третия райх, при което неизбежно ген. Луков е обсъждан като техен лидер. Тази политика се съчетава и с съществуването най-малко на подготвеност измежду избрани кръгове в комунистическото управление тактически да бъде подсилен монархът цар Борис III в случай, че предприеме действителни стъпки към външнополитически завой. Неслучайно както в страната, по този начин и в чужбина измежду първите версии за гибелта на генерала се спрягат както държавното управление на Богдан Филов и цар Борис III, по този начин и английското разузнаване.
Културата на " Луковмарш " - къде са нейните корени?
Разгледаните горе тънки разлики надали се улавят от участниците в самия " Луковмарш ". Те са в по-голямата си част младежи, които не знаят доста за самия Луков и за предишното. Със сигурност обаче възгледите им са някакъв обичай пазар от краен шовинизъм, неонацизъм, ксенофобия, антисемитизъм, които елементарно намират успоредици с едновремешното говорене на Легиона против масоните, либерализма, плутокрацията, капитализма и еврейството. Тази връзка обаче надали е толкоз директна.
По-скоро в нашето общество на дефицити и липса на вероятности за младежите " Луковмарш " е краен артикул от действието на редица фактори
В него има по малко от наследството на националкомунизма и неговия " възродителен развой " ; комерсиалния шовинизъм на прехода; рецесията с бежанците и подбудената от нея ксенофобия, употребена от политиците.
Всичко това пък е наситило цялостното българско историческо обучение и известните исторически познания в учебно заведение и в медиите. За експертите не е загадка, че основните облици на българския фашизъм през 30-те години са единството на страната, на нацията, снопът пръчки на хан Кубрат и единството на светла ера като Възраждането.
С какво през днешния ден общата културна рамка на предишното на известно ниво е по-различна от този контейнер на българския фашизъм? Нека напомним единствено два опита в съвремието за основаване на политически партии. Преди време историкът Георги Първанов сътвори " Алтернатива за българско Възраждане " (АБВ), а историкът Божидар Димитров - " Българския надпартиен съюз кан Кубрат ". При тази обща историческа културна матрица няма по какъв начин момчетата от " Луковмарш " да не се чудят какъв е тъкмо казусът с тяхната демонстрация.
Само преди ден (през 2020 година - бел. ред.) Софийският университет заяви, че след писмо на Асоциацията на оживелите от Холокоста в България и техните наследници Академичният съвет е решил да отнеме званието " лекар хонорис идея " на четирима нацисти. Това е станало след " инспекция на всеки от посочените в писмото случаи на четирима преподаватели от Историческия факултет, които са експерти по историята на този интервал и имат изявления за закононарушенията на нацизма. " Явно четиримата преподаватели, които са " експерти по историята на този интервал " не отразяват нито професионалното мнение, нито полезностите на работещите във факултета, тъй като в статуси от ФБ тези дни разбрахме от други " експерти по историята на този интервал " друго.
Доцент: " Лично аз ще съм срещу отнемането на купата на който и да е. " Следвайки доцента асистентът пък от своя страна громи либерализма като " криптокомунизъм ", както и " комунистически изверги " и " нарушители като Вапцаров " като " доста по-опасни от " Луковмарш ". Защото заключава: " Това са сериозните проблеми, а Ханс Франк чий лекар хонорис е бил въобще не ме вълнува. "
Борбата за паметта
Съвсем ясно е, че острастеният спор към ген. Луков и " Луковмарш " е битка за памет на две групи в нашето общество.
Едната страна от години желае да ни убеди, че Законът за отбрана на нацията е тактическа маневра за избавяне на евреите; че депортирането на 11 343 евреи от " новите земи " няма нищо общо с българската страна и институции; че преди 9 септември 1944 година не е имало никакъв фашизъм и националсоциализъм.
Другата очевидно се опира на антифашисткото минало на Българска комунистическа партия като капитал, който би трябвало да скрие непроведения диалог по доста въпроси. Защото Българска комунистическа партия несъмнено е компрометирала от дълго време символния капитал на антифашисткото си минало - с, с, с разправата си с демократичната антифашистка опозиция; с наложеното в страната тоталитарно управление; с.
Видимо е, че се намираме в изкристализиране на нова, към този момент не посткомунистическа, само че пост-преход- историческа памет.
И този развой очевидно ще продължава да се разпростира.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
През последните дни към анулацията на " Луковмарш " още веднъж стартира да тече дискусия в българското общество. Ето въпросите, които се повдигат: Бил ли е ген. Луков антисемит? Какво съставлява организацията, на която той е бил отпред преди да бъде погубен? Каква е връзката му с Хитлерова Германия? Как се стига до символиката на " Луковмарш " и част ли е той от свободата на изложение в нашето общество? Нека разгледаме тези въпроси поредно.
Кой е ген. Христо Луков
Става дума за бележит български боен, артилерист и боен теоретик, взел присъединяване в Балканската война и Първата международна война.
Като боен министър в интервала 1935-1938 година ген. Луков играе значима роля за модернизацията на армията и за осъществяването на първите съществени военни маневри през 1937 година По-късно изпада в тежък спор с вътрешния министър Иван Красновски и се разделя с държавното управление на Георги Кьосеиванов. Луков се пенсионира от армията и минава в запаса. Последното е резултат и от устрема му да не се задоволява само с ролята си на боен специалист, а да търси задоволство на избрани политически упоритости. Точно това през 1940 година го води при Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). Обстоятелството, че Луков е от остарялото потомство и е участник във войните придава избран престиж на генерала пред най-вече младежката членска маса.
На 13 февруари 1943 година Луков е погубен от комунистическа бойна група, в която влизат Иван Буруджиев и Виолета Бохор Якова. Насилствената му гибел довежда до неочакван фетиш към него в средите на легионерското придвижване, както и измежду по-широки крайни националистически среди, които симпатизират на Третия райх и са съперници както на болшевизма, по този начин и на западните демокрации.
Защо е противоречив ген. Христо Луков и " Луковмарш "?
Видно е, че биографията на генерала има нужните детайли, които да го трансфорат в противоречива фигура и поле за острастени диспути. Бих обърнал вмнимание единствено на най-чувствителните от тях.
На първо място безспорната му връзка с организация като СБНЛ и заставането му отпред на нея. Самият пък Легион е основен за мощно дебатирания и сензитивен за прехода въпрос - имало ли е фашизъм в България? И въпреки " Луковмарш " да може да се уподоби и на крайни националистически прояви от началото на 30-те години, ориентирани против Ньойския контракт, той въпреки всичко припомня нацистката стилистика. Заедно с това обвързва взаимно тематиките за националното и общественото.
На второ място, ген. Луков е участник във войните, само че погубен от комунисти, което пък след 1989 година е добра основа за представянето им не като антифашисти, а точно като елементарни терористи и убийци.
И на трето място, ген. Луков е погубен от еврейка, което изключително в годините на пост-прехода задейства всички типове стандарти и ксенофобия против интернационалния международен скрит план.
Нека разгледаме тези пунктове.
Кои са в действителност СБНЛ?
Легионерската организация (Съюз на българските национални легиони) води своя първоначачален произход в младежката секта на Съюз " Българска родна отбрана ", която още през 20-те публично заявява своята фашистка същина. Идеологията на организацията е по едно и също време мощно националистическа, антикомунистическа, антимасонска, антидемократична и антилиберална, с ясно изразени благосклонности към италианския фашизъм и немския националсоциализъм. Легионът не пропуща да се разгласи и против плутокрацията и капитала. Ето за какво не е чудно, че на редица места легионерите се изричат за засилена роля на страната в стопанския и обществения живот, стигаща до дирижирано от нея стопанство. Привърженици са също на еднопартийния политически модел.
По време на Втората международна война организацията показва благосклонности към " новия ред " на Третия райх и напълно намерено се възхищава на националсоциализма. Тя даже събира български доброволци за присъединяване в африканския корпус на Вермахта в Либия. И до момента в който някои историци считат антисемитизма като характерност на легиона още от основаването му при започване на 30-те, то други са на мнение, че той става по-видим и изключително нападателен едвам в годините на Втората международна война.
Важно е да се означи, че в годините на войната СБНЛ е в съпротива на властта на цар Борис III и държавното управление на Богдан Филов. Легионерите несъмнено считат, че формалната държавна политика не е задоволително националистическа. Те я преглеждат също като плутократична и подчинена на волята на масони. Отново съгласно тях управниците на България не сътрудничат задоволително с Третия райх.
Антикомунистическите и антиплутократичните хрумвания и настроения елементарно се трансферират и в изразителност, ориентирана против съдружниците от Англия и Съединени американски щати. Националистическите кръгове в България, близки до Луков, интервенират пред Третия райх за негова по-активна политика в страната ни, която да докара до ново държавно управление, което да се оглави от генерала от запаса.
Напоследък " юристите " на ген. Луков нормално акцентират това, че персонално той не е правил антисемитски изказвания. Ала заставането отпред на СБНЛ е оглавяване на организация, която към този момент неведнъж е обявила горните хрумвания. Особено от 1940 година нататък, вън от всякакво подозрение, СБНЛ от ден на ден стартира да приказва за " чистите българи ", против " иноверци и инородци ", за " робството на плутокрацията ", за " подлото и подло еврейство ", което " разяжда българското тяло " и " хищните капиталисти, юдомасоните и болшевиците, които ръководят през днешния ден България ". Легионерите са също склонни да вземат участие в комбинации за компрометиране на безпартийния режим в страната, като незадоволително тоталитарен или незадоволително привързан с Третия райх.
Защо комунистите убиват ген. Луков?
Тук някъде се крие и повода за атентата против ген. Луков. Днешните му бранители нормално застъпват позицията, че убийството му е демонстрация на най-обикновен " непоносим тероризъм ". Появяват се и гласове, които ни карат да не забравяме за онази тънка граница сред прослава на ликвидиране " в името на народа " и раздаването по-късно на правораздаване с политическите убийства без съд и присъда след 9 септември 1944 година
Въпреки това в науката надвиват мненията, че атентатът против ген. Луков е резултат от политика на Комунистическата партия да предотврати опцията ръководството в страната да се поеме от сили, които са за още по-голяма обязаност с Третия райх, при което неизбежно ген. Луков е обсъждан като техен лидер. Тази политика се съчетава и с съществуването най-малко на подготвеност измежду избрани кръгове в комунистическото управление тактически да бъде подсилен монархът цар Борис III в случай, че предприеме действителни стъпки към външнополитически завой. Неслучайно както в страната, по този начин и в чужбина измежду първите версии за гибелта на генерала се спрягат както държавното управление на Богдан Филов и цар Борис III, по този начин и английското разузнаване.
Културата на " Луковмарш " - къде са нейните корени?
Разгледаните горе тънки разлики надали се улавят от участниците в самия " Луковмарш ". Те са в по-голямата си част младежи, които не знаят доста за самия Луков и за предишното. Със сигурност обаче възгледите им са някакъв обичай пазар от краен шовинизъм, неонацизъм, ксенофобия, антисемитизъм, които елементарно намират успоредици с едновремешното говорене на Легиона против масоните, либерализма, плутокрацията, капитализма и еврейството. Тази връзка обаче надали е толкоз директна.
По-скоро в нашето общество на дефицити и липса на вероятности за младежите " Луковмарш " е краен артикул от действието на редица фактори
В него има по малко от наследството на националкомунизма и неговия " възродителен развой " ; комерсиалния шовинизъм на прехода; рецесията с бежанците и подбудената от нея ксенофобия, употребена от политиците.
Всичко това пък е наситило цялостното българско историческо обучение и известните исторически познания в учебно заведение и в медиите. За експертите не е загадка, че основните облици на българския фашизъм през 30-те години са единството на страната, на нацията, снопът пръчки на хан Кубрат и единството на светла ера като Възраждането.
С какво през днешния ден общата културна рамка на предишното на известно ниво е по-различна от този контейнер на българския фашизъм? Нека напомним единствено два опита в съвремието за основаване на политически партии. Преди време историкът Георги Първанов сътвори " Алтернатива за българско Възраждане " (АБВ), а историкът Божидар Димитров - " Българския надпартиен съюз кан Кубрат ". При тази обща историческа културна матрица няма по какъв начин момчетата от " Луковмарш " да не се чудят какъв е тъкмо казусът с тяхната демонстрация.
Само преди ден (през 2020 година - бел. ред.) Софийският университет заяви, че след писмо на Асоциацията на оживелите от Холокоста в България и техните наследници Академичният съвет е решил да отнеме званието " лекар хонорис идея " на четирима нацисти. Това е станало след " инспекция на всеки от посочените в писмото случаи на четирима преподаватели от Историческия факултет, които са експерти по историята на този интервал и имат изявления за закононарушенията на нацизма. " Явно четиримата преподаватели, които са " експерти по историята на този интервал " не отразяват нито професионалното мнение, нито полезностите на работещите във факултета, тъй като в статуси от ФБ тези дни разбрахме от други " експерти по историята на този интервал " друго.
Доцент: " Лично аз ще съм срещу отнемането на купата на който и да е. " Следвайки доцента асистентът пък от своя страна громи либерализма като " криптокомунизъм ", както и " комунистически изверги " и " нарушители като Вапцаров " като " доста по-опасни от " Луковмарш ". Защото заключава: " Това са сериозните проблеми, а Ханс Франк чий лекар хонорис е бил въобще не ме вълнува. "
Борбата за паметта
Съвсем ясно е, че острастеният спор към ген. Луков и " Луковмарш " е битка за памет на две групи в нашето общество.
Едната страна от години желае да ни убеди, че Законът за отбрана на нацията е тактическа маневра за избавяне на евреите; че депортирането на 11 343 евреи от " новите земи " няма нищо общо с българската страна и институции; че преди 9 септември 1944 година не е имало никакъв фашизъм и националсоциализъм.
Другата очевидно се опира на антифашисткото минало на Българска комунистическа партия като капитал, който би трябвало да скрие непроведения диалог по доста въпроси. Защото Българска комунистическа партия несъмнено е компрометирала от дълго време символния капитал на антифашисткото си минало - с, с, с разправата си с демократичната антифашистка опозиция; с наложеното в страната тоталитарно управление; с.
Видимо е, че се намираме в изкристализиране на нова, към този момент не посткомунистическа, само че пост-преход- историческа памет.
И този развой очевидно ще продължава да се разпростира.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ