Борислав Цеков: Няма конституционна пречка Народното събрание да работи дистанционно
По мотив разискването на разновидности за продължение на работата на Народното събрание Tribune.bg се обърна за коментар към Борислав Цеков, лекар по конституционно право.
Противоречи ли на Конституцията отдалеченото гласоподаване на народните представители?
Тези дни в общественото пространство се появиха изказвания от политици и обособени специалисти, съгласно които противоречало на Конституцията Народното събрание да заседава и гласоподава отдалечено. Подобни изказвания са неоснователни и не може да бъдат споделени. Няма конституционна спънка нито за пленарния състав, нито за парламентарните комисии в това отношение. За вероятно отдалечено съвещание на Народното събрание са от голяма важност три въпроса: мястото на съвещанията, кворумът и гласуванията. И по трите няма конституционна спънка. В изискванията на изключително или военно състояние с още по-голямо съображение би трябвало да се търсят решения, които обезпечават действието, а не затварянето на демократичните институции.
В кои страни има сходни стъпки?
Така към този момент в действителност сториха парламентите в други страни. В Полша, да вземем за пример, трансформираха правилника на Сейма, с цел да е допустимо отдалечено гласоподаване. В Испания до момента съществуваше система за отдалечено гласоподаване единствено за депутатите, които са в неспособност да дойдат в Народното събрание заради болест или бременност. Сега я ползват във връзка с всички. Същото към този момент сториха и в Бразилия. Израел и Нова Зеландия пък излъчиха специфични комисии за надзор на изключителното състояние, които ще заседават отдалечено.
Всичко това е изцяло допустимо и конституционно възможно и у нас. Първо, Конституцията не дефинира категорично мястото на осъществяване на парламентарните съвещания. Това е въпрос на парламентарен суверенитет, т.е. самият парламент в своя устав или с настрана решение дефинира мястото на пленарните съвещания и съвещанията на комисиите. Така да вземем за пример с решение на Народно събрание при започване на 90-те години комисиите започнаха да заседават освен в постройката на пл. " Народно заседание ", а и в административната постройка на бул. " Дондуков ". Пак с решение на Народно събрание може да се организира, да вземем за пример, изнесено съвещание в друга постройка или даже в различен град. По същия метод Народното събрание може да реши в изключителна обстановка да заседава отдалечено посредством видеоконферентна връзка.
Второ, във връзка с кворума. Конституцията планува само, че повече от половината народни представители би трябвало да " участват " при разкриване на съвещанията и при гласуванията на актовете на Народно събрание (чл. 81, алинея 1 КРБ). Къде и по какъв начин се реализира това наличие - в коя постройка или зала, физически или видеоконферентно - Конституцията не указва и не е належащо да указва. Това е въпрос, който Народното събрание взема решение. Традиционното схващане, наследено от времето преди цифровата ера, че " наличие " значи само физическо събиране на обещано място, следва да бъде изоставено, тъй като не дава отговор на актуалните действителности. Така както беше изоставено обичайното схващане, че гласоподаване в избори се прави единствено с физическо наличие в секцията и на хартия. Виртуалната среда е също място - техническо определяемо и разпознато - където може да се участва и да се вършат волеизявления.
Включително персоналното наличие и присъединяване може да се демонстрира и потвърждава посредством видеоконферентната връзка. Това може да стане както с корекция в самия парламентарен устав, по този начин и с настрана ad hoc решение, признато на съображение пар. 2 от Допълнителните разпореждания на ПОДНС, който планува, че за неуредените в този устав случаи Народно събрание приема решения. В случая неуреденият въпрос е по какъв начин действа Народно събрание в изискванията на оповестено по парламентарен ред изключително състояние, когато изключителните условия и ограничения не разрешават физическото събиране на депутатите в пленарната зала на Народното събрание. В своята процедура Конституционният съд е имал мотив да изтъкне, че техническата процедура по определяне на кворума не визира конституционните правила, а е напълно в компетентността на Народно събрание (Решение № 4 от 17.05.1995 година по к. дело № 2/95 г.), както и че правнорелевантна констатация за съществуване или липса на кворум може да прави само Народно събрание, което се отразява в протокола от съвещанията му (Решение № 28 от 28.10.1998 година по к.дело № 26/98 г.)
Трето, за гласуванията, Основният закон планува, че те се реализират " персонално и очевидно, с изключение на когато Конституцията планува или Народно събрание реши то да бъде скрито " (чл. 81, алинея 3 КРБ). Нищо повече. Има задоволително механически начини, които да обезпечат, че депутатите гласоподават персонално, когато това се прави отдалечено и посредством видеоконферентна връзка. Същото се отнася и до явното или скрито гласоподаване. Уредбата на методите и техническата процедура на гласоподаване е дадена не в Конституцията, а в парламентарния устав, т.е. елементарно може да се добави с отдалечено гласоподаване, няма потребност от никаква конституционна смяна.
Въобще, има задоволително механически благоприятни условия за осъществяване на видеоконференции, изявления, гласувания и прочие Това е напълно механически, а не парламентарен въпрос. Уместно е да се схване отдалечено заседаване при изключителни обстановки, тъй че да се подсигурява публичния интерес от пълноценно действие на Народното събрание и в това време да се защитят здравето и живота на народните представители и администрацията на Народното събрание.
Ваши сътрудници адвокати също са безапелационни, че Народното събрание би трябвало да продължи да работи пълноценно, само че има и други отзиви по тематиката?
Народното събрание, изключително в изискванията на изключително състояние, би трябвало да действа пълноценно. Това е и измежду главните стандарти за запазване на демокрацията и правата на индивида при изключително състояние, които произтичат от интернационалните актове. Неслучайно член 64, алинея 2 от Конституцията планува, че даже в случай че изтичат пълномощията и мандата на Народно събрание по време на изключително или даже военно състояние, те се не престават, а в случай че към този момент са изтекли към датата на оповестяване на изключителното или военно състояние - се възобновяват и разпуснатият парламент " възкръсва ".
Народното събрание не е някакво ведомство с техническа функционалност да гласоподава закони. То е политическият конгрес на нацията. Там е мястото, където в диспути се сблъскват и балансират разнопосочните полезности и ползи в обществото. Това е институцията, чието действие поддържа и уплътнява гражданското схващане за народна власт. Дори и в най-тежки времена прозорците на Народното събрание би трябвало да светят, а обществото да знае и вижда, че неговите политически представители са на своя пост, като стражи на демокрацията и техните ползи. Така както армията е на своя пост във война, а не се крие. При изключително състояние на напред във времето излиза не законодателната, а контролната функционалност на Народното събрание. Народното събрание е призвано да реализира постоянен, забележим и деен парламентарен надзор върху изпълнителната власт за използването на изключителните ограничения. Добра парламентарна процедура, прилагана в други демокрации е, да се излъчи специфична парламентарна комисия (защо не на паритетен принцип с равно присъединяване на ръководещи и съпротива?), която да заседава регулярно, в нашия случай отдалечено, и да упражнява парламентарен надзор върху изпълнителната власт по използването на изключителните ограничения и бюджета. Всичко това изисква, несъмнено, демократична политическа воля и зряло възприятие за парламентаризъм. /tribune.bg
Противоречи ли на Конституцията отдалеченото гласоподаване на народните представители?
Тези дни в общественото пространство се появиха изказвания от политици и обособени специалисти, съгласно които противоречало на Конституцията Народното събрание да заседава и гласоподава отдалечено. Подобни изказвания са неоснователни и не може да бъдат споделени. Няма конституционна спънка нито за пленарния състав, нито за парламентарните комисии в това отношение. За вероятно отдалечено съвещание на Народното събрание са от голяма важност три въпроса: мястото на съвещанията, кворумът и гласуванията. И по трите няма конституционна спънка. В изискванията на изключително или военно състояние с още по-голямо съображение би трябвало да се търсят решения, които обезпечават действието, а не затварянето на демократичните институции.
В кои страни има сходни стъпки?
Така към този момент в действителност сториха парламентите в други страни. В Полша, да вземем за пример, трансформираха правилника на Сейма, с цел да е допустимо отдалечено гласоподаване. В Испания до момента съществуваше система за отдалечено гласоподаване единствено за депутатите, които са в неспособност да дойдат в Народното събрание заради болест или бременност. Сега я ползват във връзка с всички. Същото към този момент сториха и в Бразилия. Израел и Нова Зеландия пък излъчиха специфични комисии за надзор на изключителното състояние, които ще заседават отдалечено.
Всичко това е изцяло допустимо и конституционно възможно и у нас. Първо, Конституцията не дефинира категорично мястото на осъществяване на парламентарните съвещания. Това е въпрос на парламентарен суверенитет, т.е. самият парламент в своя устав или с настрана решение дефинира мястото на пленарните съвещания и съвещанията на комисиите. Така да вземем за пример с решение на Народно събрание при започване на 90-те години комисиите започнаха да заседават освен в постройката на пл. " Народно заседание ", а и в административната постройка на бул. " Дондуков ". Пак с решение на Народно събрание може да се организира, да вземем за пример, изнесено съвещание в друга постройка или даже в различен град. По същия метод Народното събрание може да реши в изключителна обстановка да заседава отдалечено посредством видеоконферентна връзка.
Второ, във връзка с кворума. Конституцията планува само, че повече от половината народни представители би трябвало да " участват " при разкриване на съвещанията и при гласуванията на актовете на Народно събрание (чл. 81, алинея 1 КРБ). Къде и по какъв начин се реализира това наличие - в коя постройка или зала, физически или видеоконферентно - Конституцията не указва и не е належащо да указва. Това е въпрос, който Народното събрание взема решение. Традиционното схващане, наследено от времето преди цифровата ера, че " наличие " значи само физическо събиране на обещано място, следва да бъде изоставено, тъй като не дава отговор на актуалните действителности. Така както беше изоставено обичайното схващане, че гласоподаване в избори се прави единствено с физическо наличие в секцията и на хартия. Виртуалната среда е също място - техническо определяемо и разпознато - където може да се участва и да се вършат волеизявления.
Включително персоналното наличие и присъединяване може да се демонстрира и потвърждава посредством видеоконферентната връзка. Това може да стане както с корекция в самия парламентарен устав, по този начин и с настрана ad hoc решение, признато на съображение пар. 2 от Допълнителните разпореждания на ПОДНС, който планува, че за неуредените в този устав случаи Народно събрание приема решения. В случая неуреденият въпрос е по какъв начин действа Народно събрание в изискванията на оповестено по парламентарен ред изключително състояние, когато изключителните условия и ограничения не разрешават физическото събиране на депутатите в пленарната зала на Народното събрание. В своята процедура Конституционният съд е имал мотив да изтъкне, че техническата процедура по определяне на кворума не визира конституционните правила, а е напълно в компетентността на Народно събрание (Решение № 4 от 17.05.1995 година по к. дело № 2/95 г.), както и че правнорелевантна констатация за съществуване или липса на кворум може да прави само Народно събрание, което се отразява в протокола от съвещанията му (Решение № 28 от 28.10.1998 година по к.дело № 26/98 г.)
Трето, за гласуванията, Основният закон планува, че те се реализират " персонално и очевидно, с изключение на когато Конституцията планува или Народно събрание реши то да бъде скрито " (чл. 81, алинея 3 КРБ). Нищо повече. Има задоволително механически начини, които да обезпечат, че депутатите гласоподават персонално, когато това се прави отдалечено и посредством видеоконферентна връзка. Същото се отнася и до явното или скрито гласоподаване. Уредбата на методите и техническата процедура на гласоподаване е дадена не в Конституцията, а в парламентарния устав, т.е. елементарно може да се добави с отдалечено гласоподаване, няма потребност от никаква конституционна смяна.
Въобще, има задоволително механически благоприятни условия за осъществяване на видеоконференции, изявления, гласувания и прочие Това е напълно механически, а не парламентарен въпрос. Уместно е да се схване отдалечено заседаване при изключителни обстановки, тъй че да се подсигурява публичния интерес от пълноценно действие на Народното събрание и в това време да се защитят здравето и живота на народните представители и администрацията на Народното събрание.
Ваши сътрудници адвокати също са безапелационни, че Народното събрание би трябвало да продължи да работи пълноценно, само че има и други отзиви по тематиката?
Народното събрание, изключително в изискванията на изключително състояние, би трябвало да действа пълноценно. Това е и измежду главните стандарти за запазване на демокрацията и правата на индивида при изключително състояние, които произтичат от интернационалните актове. Неслучайно член 64, алинея 2 от Конституцията планува, че даже в случай че изтичат пълномощията и мандата на Народно събрание по време на изключително или даже военно състояние, те се не престават, а в случай че към този момент са изтекли към датата на оповестяване на изключителното или военно състояние - се възобновяват и разпуснатият парламент " възкръсва ".
Народното събрание не е някакво ведомство с техническа функционалност да гласоподава закони. То е политическият конгрес на нацията. Там е мястото, където в диспути се сблъскват и балансират разнопосочните полезности и ползи в обществото. Това е институцията, чието действие поддържа и уплътнява гражданското схващане за народна власт. Дори и в най-тежки времена прозорците на Народното събрание би трябвало да светят, а обществото да знае и вижда, че неговите политически представители са на своя пост, като стражи на демокрацията и техните ползи. Така както армията е на своя пост във война, а не се крие. При изключително състояние на напред във времето излиза не законодателната, а контролната функционалност на Народното събрание. Народното събрание е призвано да реализира постоянен, забележим и деен парламентарен надзор върху изпълнителната власт за използването на изключителните ограничения. Добра парламентарна процедура, прилагана в други демокрации е, да се излъчи специфична парламентарна комисия (защо не на паритетен принцип с равно присъединяване на ръководещи и съпротива?), която да заседава регулярно, в нашия случай отдалечено, и да упражнява парламентарен надзор върху изпълнителната власт по използването на изключителните ограничения и бюджета. Всичко това изисква, несъмнено, демократична политическа воля и зряло възприятие за парламентаризъм. /tribune.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ