Освобождението - митове и реалности
По мотив националния празник Трети март " Дневник " разгласява със съкращения фрагмента " Освобождението " от новата двутомна история на България на проф. член кор на Българска академия на науките Иван Илчев " Розата на Балканите ". възложен от издателство " Колибри ". Заглавието и акцентите са на редакцията.
Къде е началото на новата история на независима България...
Българите го броят на 3 март 1878 година, въпреки Санстефанският кротичък контракт да не е
нищо повече от един предварителен, прелиминарен кротичък контракт с максималистични, въпреки и
обективни, условия, подписан и от съветските, и от турските представители с ясното схващане, че Европа ще го раздере на парчета.
Самостоятелна България и по-късно няма повече от година - в страната не престават да стоят съветски войски, властта е връцете на съветски админи. Ако приказваме действително за началото на нова България, то това по-скоро е приемането на Търновската конституция година по-късно. Но
народите не се нуждаят единствено от юридически сухи словеса, а от знаци.
И този знак е безсилието на султана, съветските казаци, които пришпорват конете си на хвърлей място от Цариград; обширните граници от Сан Стефано, хвърлянето на фесовете и трескавото полагане на новия вид европейски шапки на вдигнатите гордо глави. (След завладяването на
Търново от съветските войски един местeн търговeц продава единствено за ден залежалата си от години стока от всевъзможни европейски шапки.)
От тази позиция Освобождението на България е една огромна облага, която българите изтеглят от историческата лотария след пет века османска власт. Мнозина у нас са упреквали
незавършеността му. Голяма част от българите и след него остават отвън рамките на
Отечеството и битката за освобождението им гълтам десетилетия като време и голяма
част от съзидателните старания на българския народ.
Водят се разногласия дали Освобождението е пристигнало в точния момент.
Въпросът е не дали не е пристигнало прекомерно късно, а по-скоро дали не е подранило. Някои ав-
тори още от по-миналия век издигат тези, отгласи от които доближават и в наши дни, че то било избързало, че обществото ни не било дозряло за независимост, че му били нужни още няколко десетилетия по опция по-необезпокоявано развиване в утробата на Османската империя, което щяло да разреши на българите да се изстъпят на европейската сцена доста по-уверено, да заявят претенциите си за историческото си завещание доста по-силно.
Само че апологетите на това мнение преглеждат развиването на българите като придвижване независимо, изолирано от международните трендове. А в средата на ХIХ в. субективният ход на
времето се форсира неимоверно и мъчно може да се чака, че някой ще ги чака да се развиват, когато всички съседи на българите, с изключение може би на румънците, на процедура оспорват опциите им за независимо битие и не крият апетитите си за територии, обитаеми с българи.
....
Един от проблемите, сложени пред българското развиване в следосвобожденските
години, е
методът, по който е извоювано Освобождението
Той не може да сътвори нужния престиж на българския политически хайлайф.
В Сърбия и Гърция десетилетия след тяхното освобождение някогашните националреволюционери заемат по право първите позиции в политическия живот. Подобно е ситуацията и в Румъния.
В годините преди Освобождението, доколкото у нас е основан от малко малко политически хайлайф, той е безнадеждно разграничен.
" Стари " и " млади ", " Цариградски " и " Букурещки кръг ", БРЦК и Гюргевски комитет - другите
разбирания за бъдещето на родината, обръщането на взор към разнообразни външни сили, та и персоналните дрязги, не му разрешават да сътвори влиятелен управителен център на националноосвободителното придвижване, какъвто е " Филики етерия " в Гърция.
Рязко е разделянето даже и измежду революционната емиграция. Така мъчно реализирано и толкоз нежно и нетрайно е обединяването й в Българския революционен централен комитет при започване на седемдесетте години. Та и младите дейци, които в Гюргево основават организацията
за Априлското въстание, като че се пазят наедно от турските шпиони и от утвърдени-
те дейци на емиграцията в Букурещ. Интересите на родината не съумяват да надмогнат
разликите. При нас няма един Карагеорги, един Милош Обренович, нито Александър Куза, камо ли пък, в случай че се върнем епохи обратно, княз Данило - хора, повели народите си с триумфа на своето дело.
Нашите герои са Левски, Бенковски и Ботев, които умират, без да доведат битката до сполучлив край, с цел да могат с целесъобразно високо самочувствие да застанат в предните
редици на новото държавно ръководство.
Българският политически хайлайф няма зад себе си увереността на гръцките търговци, насъбрана от десетилетия усърдна активност из целия тогавашен свят, с извоюваното към този момент добро име на първи моряци на Средиземноморието и с вкорененото разбиране, че светът им е задължен за унаследеното от предците на елините. Неслучайно в едно от стихотворенията, които по-късно би трябвало да изградят самочуствието на българина, се утвърждава:
И ний сме дали нещо на света - като стон против вкорененото разбиране, че такова нещо няма.
....
На българския политик през цялото време е внушено от развоя на събитията, че ще би трябвало да се преценява с непознатите ползи, с цел да извоюва своите. Неслучайно един от участниците в Учредителното заседание си напомня години по-късно, че в случай че тогава съветският
представител им посочел един калпак на кол и им кажел: Ей тогова изберете за
княз - изборът щял да бъде единомислещ.
Освободителите също не желаят освободените да натрупат прекалено самочувствие
Затова и българският корпус в освободителната войска е стеснен на десетина хиляди души. Като изключим сраженията при Шипка, той е употребен повече за охранителни дейности. Никакви старания не са положени за организирането на българите в боеспособни
съединения на юг от Дунава. Разрешават им да правят разузнаване с дребни чети, само че не
повече. Трябва да бъдат сложени във второстепенно, подчинено
състояние при извоюване на свободата си, на безгласни пионки, та да бъдат постоянно
признателни.
Войната от 1877-1878 година оказва мощно въздействие върху логиката на психиката на
ръководещия хайлайф и в двете страни
Българите считат себе си за освободени от Русия. Затова немалка част от тях в бъдеще щевиждат своите ползи като част от съветските.
Русите гледат на българите като на освободени. Тяхната логичност приказва, че българите би трябвало да са завинаги признателни и да слагат съветските стремления пред своите.
Отклонението от тези изначални модели води до недоумение, потискаща липса на признание или пък до маскиране на егоистични претекстове зад мантията на високохуманни ползи.
....
Освобождението фактически е реализирано с съветска помощ, това е изцяло естествено и няма защо да ни е неловко, когато и други акцентират този факт. Та нали свободата и на другите балкански нации е подпечатана от успехите на съветското оръжие.
В прочут смисъл българите хващат последния трен - Руско-турската война от 1877-1878 година е последното от многочислените сблъсквания сред двете империи, приключило с създаване на нова страна и одобряване по-пълната автономия на друга, към този момент съществуваща.
Спорното опира по-скоро до степента на съветското присъединяване, или, още по-точно, до степента на присъединяване на самия български народ в делото на своето избавление. Тук, за жал, в доста случаи романтизираната визия за историята у нас надвива над трезвата картина.
Историците нагъсто броят Освобождението на България като законосъобразен резултат от дългогодишните упорити и несекващи старания на българския народ.
Така ли е в действителност?
Не бива да забравяме, че българското националноосвободително придвижване е релативно доста едва. Въпреки нееднократните си опити българите не съумяват да основат ефикасна революционна организация, която да обгръща всички краища на земите им. В най-хубавите
проучвания на историята ни се приказва за " комитетското десетилетие " - фраза ярка, само че само сочеща какъв брой къса е проведената битка за избавление.
В началото на XIX в. сърбите се борят близо 10 години, с цел да реализиран лимитирано вътрешно самоуправление, и то на по-малко от една четвърт от етническата територия на сръбския народ.
Гърците са водили свирепа и несекваща първобитна война на взаимно изтребване с турците в продължение на седем години през 1821-1828 година В нея една трета от популацията на въстаналите области погива от мор, нож, патрон и апетит. Само в клането на остров Хиос умират
повече християни, в сравнение с в Априлското въстание. Като резултат само Пелопонес и Атика - отново не повече от една трета от територията, населявана от гърци - получава самостоятелност, приета от великите сили, а пристигналият в страната крал Ото (Отон I) намира в Атина единствено една здрава къща с три стаи, която афишира за кралски замък.
Румънците, правилно, нямат особени ратни триумфи. По време на Гръцкото въстание и те се надигат за малко. Две десетилетия по- късно последват образеца на европейската гражданска война от 1848-1849 година, но минават бързо от опияняващо вдъхновение към разгром и обезсърчение.
Но след неуспеха отишлите в емиграция водачи на краткотрайния протест водят в продължение на 10 години упорита, непрестанна агитация на настояванията си за обединяване на румънските земи - памфлети, петиции, меморандуми, обществени събрания, срещи с видни политици - направено е всичко, с цел да не бъде пропуснат румънският въпрос и той да бъде подложен при
комфортен миг пред интернационалния ареопаг. Това става след Кримската война, когато на
процедура Влахия и Молдавия се сплотяват в едно княжество - то също обгръща едвам половината румънска етническа територия. Необходимо е присъединяване във войната от 1877-1878 година две десетилетия по-късно, с цел да бъде прието правото на Румъния на самостоятелност и тя да се отърси изцяло от васалитета си към Османската империя.
Албанците, въпреки и не всеки път с изцяло ясни претенции, не престават да тревожат турската администрация с периодическите си безредици, потушавани кърваво от наказателни отреди. За черногорците, които постоянно са по-склонни да посегнат към пушката, в сравнение с към плуга, и да не загатваме.
Какво могат да предложат българите? Една основана от Раковски, Каравелов и Левски революционна организация, останала значително незнайна за Европа. Едно Априлско въстание, квалифицирано небрежно и обхванало прекомерно дребна част от етническата територия на българите.
Вярно е, че то избухва при неимоверно по-тежки условия от съществувалите в Сърбия
или Гърция. В началните десетилетия на по-миналия век на турските войски е нужен месец, с цел да се озоват от Цариград във въстаналите области в Сърбия и Гърция. В дните на Априлското въстание подкрепленията от Одринския гарнизон могат да стигнат съвсем до Панагюрище
или до полите на Родопите комфортно настанени във вагоните на барон-Хиршовата железница
за по-малко от два дни. При началото на Сръбското и Гръцкото въстание турците в бунтовните области не надвишават 10 на 100 от популацията, а християните са въоръжени не по-зле от тях. В българските земи като резултат от многовековна колонизация, принудително и
непринудено ислямизиране мюсюлманите доближават комай до трийсет %
от общото население и са единствената му добре въоръжена част.
Тези усложнения пред националните старания не трогват съвременниците в Европа
Вълнуват ги жертвите в кланетата.
....
Затова и въстанието не съумява да наложи българите като независим фактор при решаването на въпросите на Освобождението му в степента, в която това е станало в Сърбия и Гърция. Това е
минималната стратегия на Апостола на свободата - връх на националноосвободителната мисъл у
нас съгласно историците, - само че даже и тя не е реализирана.
Неслучайно българи, даже и единствено като консултанти, даже и единствено като наблюдаващи, не участват нито в Сан Стефано, нито в Берлин - те попадат единствено като обект на политиката на великите сили, заети с техните несъгласия.
....
Преговорите сред Русия, Австро-Унгария и Англия за уеднаквяване на позициите преди предвиждания конгрес на великите сили в Берлин
стартират съвсем незабавно след подписването на мира в Сан Стефано
Във Виена е изпратен евентуално най-неприемливият за Хабсбургите емисар - създателят на контракта от предградията на Цариград граф Николай Игнатиев.
Той е упрекван напълно заслужено, че не е спазил довоенните съглашения сред двете страни. Австрийците оферират условия, които от днешна позиция биха ни изглеждали превъзходно - от територията на Санстефанска България да се отдели Западна Македония, и
упорстват за признание на въздействието им в Сърбия и Черна гора. Графът не желае да
осъди на гибел личната си рожба и отхвърля изрично, с което поставя завършек на сполучливата си досега кариера, като принуждава Виена незабавно да потърси единодушие с Лондон. Там пък съветският дипломат Шувалов, който знае, че родината му не е подготвена за война с цяла Европа, приема желаното от Дизраели делене на България на две области по билото на Балкана.
Така
територията на Санстефанска България е раздрана с неохотното съветско присъединяване
още преди началото на Конгреса, тъй че не е до такава степен правилен поплакът, че България е разграничена в Берлин. Тя е разграничена още преди участниците да са насядали към масата за договаряния. Това българите не знаят тогава, на малко на брой е известно и в този момент.
Четири месеца след Сан Стефано великите страни в Берлин
въздават правдивост. Обичайната за тях.
На стръвно сражавалата се Черна гора лишават огромна част от придобивките.
На Румъния, която е дала свидетелства за смелост, резервират и това, което Санстефанският контракт й лишава, и това, което й дава.
На Сърбия удвояват придобивките. За три седмици неособено съществени сражения Сръбското
княжество усилва територията си на половина, като причислява земи, които досега по-
вечето незаинтересовани наблюдаващи са считали за български.
Гърция пък, която си остава мирна, след две години според изискванията на контракта при-
съединява плодородна Тесалия и Арта.
България, поради която стартира войната, е разпокъсана.
Англия получава Кипър за посредничеството си.
Така е в живота.
И все пак, което изброих дотук, Освобождението има епохално значение в българската история.
И не толкоз, тъй като с него е турен завършек на кланетата издевателствата на поробителите над поробените. Нито с кланета, нито с издевателства може да учудиш някого в средновековна, та даже и в нова Европа.
А и стотици хиляди българи остават още десетилетия да живеят при остарелия неизносен режим.
И освен тъй като изчезва заплахата българите да бъдат асимилирани от различен етнос. Само 100 и петдесет години преди османците да залеят Балканите, славяните компактно заселват това, което през днешния ден е Източна и Централна Германия. Те падат под тевтонския напън и през днешния ден единствено имена като Ханс Модро(в) припомнят за от дълго време отминалите времена.
И въпреки измежду подписите под договорите в Сан Стефано, а след това и в Берлин да няма българско име, то от българите и най-много от българите ще зависи най-вече какво ще бъде тяхното без значение бъдеще в Европа.
Къде е началото на новата история на независима България...
Българите го броят на 3 март 1878 година, въпреки Санстефанският кротичък контракт да не е
нищо повече от един предварителен, прелиминарен кротичък контракт с максималистични, въпреки и
обективни, условия, подписан и от съветските, и от турските представители с ясното схващане, че Европа ще го раздере на парчета.
Самостоятелна България и по-късно няма повече от година - в страната не престават да стоят съветски войски, властта е връцете на съветски админи. Ако приказваме действително за началото на нова България, то това по-скоро е приемането на Търновската конституция година по-късно. Но
народите не се нуждаят единствено от юридически сухи словеса, а от знаци.
И този знак е безсилието на султана, съветските казаци, които пришпорват конете си на хвърлей място от Цариград; обширните граници от Сан Стефано, хвърлянето на фесовете и трескавото полагане на новия вид европейски шапки на вдигнатите гордо глави. (След завладяването на
Търново от съветските войски един местeн търговeц продава единствено за ден залежалата си от години стока от всевъзможни европейски шапки.)
От тази позиция Освобождението на България е една огромна облага, която българите изтеглят от историческата лотария след пет века османска власт. Мнозина у нас са упреквали
незавършеността му. Голяма част от българите и след него остават отвън рамките на
Отечеството и битката за освобождението им гълтам десетилетия като време и голяма
част от съзидателните старания на българския народ.
Водят се разногласия дали Освобождението е пристигнало в точния момент.
Въпросът е не дали не е пристигнало прекомерно късно, а по-скоро дали не е подранило. Някои ав-
тори още от по-миналия век издигат тези, отгласи от които доближават и в наши дни, че то било избързало, че обществото ни не било дозряло за независимост, че му били нужни още няколко десетилетия по опция по-необезпокоявано развиване в утробата на Османската империя, което щяло да разреши на българите да се изстъпят на европейската сцена доста по-уверено, да заявят претенциите си за историческото си завещание доста по-силно.
Само че апологетите на това мнение преглеждат развиването на българите като придвижване независимо, изолирано от международните трендове. А в средата на ХIХ в. субективният ход на
времето се форсира неимоверно и мъчно може да се чака, че някой ще ги чака да се развиват, когато всички съседи на българите, с изключение може би на румънците, на процедура оспорват опциите им за независимо битие и не крият апетитите си за територии, обитаеми с българи.
....
Един от проблемите, сложени пред българското развиване в следосвобожденските
години, е
методът, по който е извоювано Освобождението
Той не може да сътвори нужния престиж на българския политически хайлайф.
В Сърбия и Гърция десетилетия след тяхното освобождение някогашните националреволюционери заемат по право първите позиции в политическия живот. Подобно е ситуацията и в Румъния.
В годините преди Освобождението, доколкото у нас е основан от малко малко политически хайлайф, той е безнадеждно разграничен.
" Стари " и " млади ", " Цариградски " и " Букурещки кръг ", БРЦК и Гюргевски комитет - другите
разбирания за бъдещето на родината, обръщането на взор към разнообразни външни сили, та и персоналните дрязги, не му разрешават да сътвори влиятелен управителен център на националноосвободителното придвижване, какъвто е " Филики етерия " в Гърция.
Рязко е разделянето даже и измежду революционната емиграция. Така мъчно реализирано и толкоз нежно и нетрайно е обединяването й в Българския революционен централен комитет при започване на седемдесетте години. Та и младите дейци, които в Гюргево основават организацията
за Априлското въстание, като че се пазят наедно от турските шпиони и от утвърдени-
те дейци на емиграцията в Букурещ. Интересите на родината не съумяват да надмогнат
разликите. При нас няма един Карагеорги, един Милош Обренович, нито Александър Куза, камо ли пък, в случай че се върнем епохи обратно, княз Данило - хора, повели народите си с триумфа на своето дело.
Нашите герои са Левски, Бенковски и Ботев, които умират, без да доведат битката до сполучлив край, с цел да могат с целесъобразно високо самочувствие да застанат в предните
редици на новото държавно ръководство.
Българският политически хайлайф няма зад себе си увереността на гръцките търговци, насъбрана от десетилетия усърдна активност из целия тогавашен свят, с извоюваното към този момент добро име на първи моряци на Средиземноморието и с вкорененото разбиране, че светът им е задължен за унаследеното от предците на елините. Неслучайно в едно от стихотворенията, които по-късно би трябвало да изградят самочуствието на българина, се утвърждава:
И ний сме дали нещо на света - като стон против вкорененото разбиране, че такова нещо няма.
....
На българския политик през цялото време е внушено от развоя на събитията, че ще би трябвало да се преценява с непознатите ползи, с цел да извоюва своите. Неслучайно един от участниците в Учредителното заседание си напомня години по-късно, че в случай че тогава съветският
представител им посочел един калпак на кол и им кажел: Ей тогова изберете за
княз - изборът щял да бъде единомислещ.
Освободителите също не желаят освободените да натрупат прекалено самочувствие
Затова и българският корпус в освободителната войска е стеснен на десетина хиляди души. Като изключим сраженията при Шипка, той е употребен повече за охранителни дейности. Никакви старания не са положени за организирането на българите в боеспособни
съединения на юг от Дунава. Разрешават им да правят разузнаване с дребни чети, само че не
повече. Трябва да бъдат сложени във второстепенно, подчинено
състояние при извоюване на свободата си, на безгласни пионки, та да бъдат постоянно
признателни.
Войната от 1877-1878 година оказва мощно въздействие върху логиката на психиката на
ръководещия хайлайф и в двете страни
Българите считат себе си за освободени от Русия. Затова немалка част от тях в бъдеще щевиждат своите ползи като част от съветските.
Русите гледат на българите като на освободени. Тяхната логичност приказва, че българите би трябвало да са завинаги признателни и да слагат съветските стремления пред своите.
Отклонението от тези изначални модели води до недоумение, потискаща липса на признание или пък до маскиране на егоистични претекстове зад мантията на високохуманни ползи.
....
Освобождението фактически е реализирано с съветска помощ, това е изцяло естествено и няма защо да ни е неловко, когато и други акцентират този факт. Та нали свободата и на другите балкански нации е подпечатана от успехите на съветското оръжие.
В прочут смисъл българите хващат последния трен - Руско-турската война от 1877-1878 година е последното от многочислените сблъсквания сред двете империи, приключило с създаване на нова страна и одобряване по-пълната автономия на друга, към този момент съществуваща.
Спорното опира по-скоро до степента на съветското присъединяване, или, още по-точно, до степента на присъединяване на самия български народ в делото на своето избавление. Тук, за жал, в доста случаи романтизираната визия за историята у нас надвива над трезвата картина.
Историците нагъсто броят Освобождението на България като законосъобразен резултат от дългогодишните упорити и несекващи старания на българския народ.
Така ли е в действителност?
Не бива да забравяме, че българското националноосвободително придвижване е релативно доста едва. Въпреки нееднократните си опити българите не съумяват да основат ефикасна революционна организация, която да обгръща всички краища на земите им. В най-хубавите
проучвания на историята ни се приказва за " комитетското десетилетие " - фраза ярка, само че само сочеща какъв брой къса е проведената битка за избавление.
В началото на XIX в. сърбите се борят близо 10 години, с цел да реализиран лимитирано вътрешно самоуправление, и то на по-малко от една четвърт от етническата територия на сръбския народ.
Гърците са водили свирепа и несекваща първобитна война на взаимно изтребване с турците в продължение на седем години през 1821-1828 година В нея една трета от популацията на въстаналите области погива от мор, нож, патрон и апетит. Само в клането на остров Хиос умират
повече християни, в сравнение с в Априлското въстание. Като резултат само Пелопонес и Атика - отново не повече от една трета от територията, населявана от гърци - получава самостоятелност, приета от великите сили, а пристигналият в страната крал Ото (Отон I) намира в Атина единствено една здрава къща с три стаи, която афишира за кралски замък.
Румънците, правилно, нямат особени ратни триумфи. По време на Гръцкото въстание и те се надигат за малко. Две десетилетия по- късно последват образеца на европейската гражданска война от 1848-1849 година, но минават бързо от опияняващо вдъхновение към разгром и обезсърчение.
Но след неуспеха отишлите в емиграция водачи на краткотрайния протест водят в продължение на 10 години упорита, непрестанна агитация на настояванията си за обединяване на румънските земи - памфлети, петиции, меморандуми, обществени събрания, срещи с видни политици - направено е всичко, с цел да не бъде пропуснат румънският въпрос и той да бъде подложен при
комфортен миг пред интернационалния ареопаг. Това става след Кримската война, когато на
процедура Влахия и Молдавия се сплотяват в едно княжество - то също обгръща едвам половината румънска етническа територия. Необходимо е присъединяване във войната от 1877-1878 година две десетилетия по-късно, с цел да бъде прието правото на Румъния на самостоятелност и тя да се отърси изцяло от васалитета си към Османската империя.
Албанците, въпреки и не всеки път с изцяло ясни претенции, не престават да тревожат турската администрация с периодическите си безредици, потушавани кърваво от наказателни отреди. За черногорците, които постоянно са по-склонни да посегнат към пушката, в сравнение с към плуга, и да не загатваме.
Какво могат да предложат българите? Една основана от Раковски, Каравелов и Левски революционна организация, останала значително незнайна за Европа. Едно Априлско въстание, квалифицирано небрежно и обхванало прекомерно дребна част от етническата територия на българите.
Вярно е, че то избухва при неимоверно по-тежки условия от съществувалите в Сърбия
или Гърция. В началните десетилетия на по-миналия век на турските войски е нужен месец, с цел да се озоват от Цариград във въстаналите области в Сърбия и Гърция. В дните на Априлското въстание подкрепленията от Одринския гарнизон могат да стигнат съвсем до Панагюрище
или до полите на Родопите комфортно настанени във вагоните на барон-Хиршовата железница
за по-малко от два дни. При началото на Сръбското и Гръцкото въстание турците в бунтовните области не надвишават 10 на 100 от популацията, а християните са въоръжени не по-зле от тях. В българските земи като резултат от многовековна колонизация, принудително и
непринудено ислямизиране мюсюлманите доближават комай до трийсет %
от общото население и са единствената му добре въоръжена част.
Тези усложнения пред националните старания не трогват съвременниците в Европа
Вълнуват ги жертвите в кланетата.
....
Затова и въстанието не съумява да наложи българите като независим фактор при решаването на въпросите на Освобождението му в степента, в която това е станало в Сърбия и Гърция. Това е
минималната стратегия на Апостола на свободата - връх на националноосвободителната мисъл у
нас съгласно историците, - само че даже и тя не е реализирана.
Неслучайно българи, даже и единствено като консултанти, даже и единствено като наблюдаващи, не участват нито в Сан Стефано, нито в Берлин - те попадат единствено като обект на политиката на великите сили, заети с техните несъгласия.
....
Преговорите сред Русия, Австро-Унгария и Англия за уеднаквяване на позициите преди предвиждания конгрес на великите сили в Берлин
стартират съвсем незабавно след подписването на мира в Сан Стефано
Във Виена е изпратен евентуално най-неприемливият за Хабсбургите емисар - създателят на контракта от предградията на Цариград граф Николай Игнатиев.
Той е упрекван напълно заслужено, че не е спазил довоенните съглашения сред двете страни. Австрийците оферират условия, които от днешна позиция биха ни изглеждали превъзходно - от територията на Санстефанска България да се отдели Западна Македония, и
упорстват за признание на въздействието им в Сърбия и Черна гора. Графът не желае да
осъди на гибел личната си рожба и отхвърля изрично, с което поставя завършек на сполучливата си досега кариера, като принуждава Виена незабавно да потърси единодушие с Лондон. Там пък съветският дипломат Шувалов, който знае, че родината му не е подготвена за война с цяла Европа, приема желаното от Дизраели делене на България на две области по билото на Балкана.
Така
територията на Санстефанска България е раздрана с неохотното съветско присъединяване
още преди началото на Конгреса, тъй че не е до такава степен правилен поплакът, че България е разграничена в Берлин. Тя е разграничена още преди участниците да са насядали към масата за договаряния. Това българите не знаят тогава, на малко на брой е известно и в този момент.
Четири месеца след Сан Стефано великите страни в Берлин
въздават правдивост. Обичайната за тях.
На стръвно сражавалата се Черна гора лишават огромна част от придобивките.
На Румъния, която е дала свидетелства за смелост, резервират и това, което Санстефанският контракт й лишава, и това, което й дава.
На Сърбия удвояват придобивките. За три седмици неособено съществени сражения Сръбското
княжество усилва територията си на половина, като причислява земи, които досега по-
вечето незаинтересовани наблюдаващи са считали за български.
Гърция пък, която си остава мирна, след две години според изискванията на контракта при-
съединява плодородна Тесалия и Арта.
България, поради която стартира войната, е разпокъсана.
Англия получава Кипър за посредничеството си.
Така е в живота.
И все пак, което изброих дотук, Освобождението има епохално значение в българската история.
И не толкоз, тъй като с него е турен завършек на кланетата издевателствата на поробителите над поробените. Нито с кланета, нито с издевателства може да учудиш някого в средновековна, та даже и в нова Европа.
А и стотици хиляди българи остават още десетилетия да живеят при остарелия неизносен режим.
И освен тъй като изчезва заплахата българите да бъдат асимилирани от различен етнос. Само 100 и петдесет години преди османците да залеят Балканите, славяните компактно заселват това, което през днешния ден е Източна и Централна Германия. Те падат под тевтонския напън и през днешния ден единствено имена като Ханс Модро(в) припомнят за от дълго време отминалите времена.
И въпреки измежду подписите под договорите в Сан Стефано, а след това и в Берлин да няма българско име, то от българите и най-много от българите ще зависи най-вече какво ще бъде тяхното без значение бъдеще в Европа.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ