По някаква незнайна причина в някои страни отношението на хората

По някаква незнайна причина в някои страни отношението на хората към владетеля им прилича държанието на жена, която откровено има вяра, че „ щом я бият, значи я обичат “. Да вземем да вземем за пример Централноафриканската република и нейният президент, а по-късно император, Жан Бедел Бокаса.

Той, в действителност, доста обичал хората си – пържени, със заливка и пикантен сос. Готвачите на Бокаса майсторски приготвяли човешко месо, а ресурси не липсвали. Често политически съперници, свалени министри и рискови военни попадали на императорската софра, само че тези хора били сухи и корави. Така че, под специфичния контрол на императора, интензивно се работело с малолетни.

Жан-Бедел Бокаса се ражда през 1921 година във френската колония Екваториална Африка. Баща му е родов водач. Като дете учи в няколко мисионерски учебни заведения, а на 18 години влиза във френската войска. Взима присъединяване в няколко военни дейности, най-важното от които е Конфликтът в Индокитай. По време на осемте години в армията Бокаса натрупа забележителен боен опит и съумява да се издигне до „ капитан “. През 1961-ва напуща армията, с цел да оглави войската на Централноафриканската република.

На Жан-Бедел Бокаса не му се нравело ръководството на президента Давид Дако и реализира прелом против държавното управление на републиката. На 1 януари 1966 някогашният френски капитан е провъзгласен за новия президент на африканската страна. В началото политиката на Бокаса е ориентирана към развиването на страната. Първият закон, който вкарва той, е за основаване на държавни ферми и индустриални фабрики, чиято цел е да усили благосъстоянието на страната. За страдание, осъществяването било неприятно и проектът се провалил.

Това стимулира Бокаса да се ориентира към цялостно централизиране на властта и прави няколко неочаквани политически промени, които понижават властта на институциите и усилват тази на президента. След като Бокаса почнал, на процедура, да ръководи страната самичък, той решил да тръгне по стъпките на своя кумир – Наполеон Бонапарт.

Когато през януари 1979 година в столицата на ЦАР, Банги, се провела проява на възпитаници, протестиращи против обстоятелството, че са принудени да купуват доста некачествени униформи от персоналната фабрика на Бокаса за огромни суми, в града били задържани над 100 деца на възраст от 6 до 16 години. Императорът заповядал да изпратят четиридесет от тях в кухнята, а останалите били вързани на площада пред двореца и персонално ги прегазил няколко пъти с камион. Това, в действителност, била пределната капка.

Не, не народът се бунтувал. Хората се възхищавали безмълвно. Но Франция, някогашният суверен на Централноафриканската република, решила да постави завършек на тези кулинарни ексцесии и през септември 1979 година френски десант завладял Банги и свалил императора-чревоугодник. Вярно е, че не се провел развой: канибалът живял умерено във Франция в личен палат и през 1986 година даже бил номиниран за поста президент на ЦАР.

Хората от ЦАР приветствали завръщането на Бокаса. Но за какво? При неговото владичество имало ред. Да, били изяждани, бичувани и погребвани живи. Да, имало заплашителен апетит и ужасна безработица в страната. Но това бил същинският император. Господарят.

През 1987-ма година Жан-Бедел Бокаса взема решение да се завърне в родната си страна, макар наложеното му заточение. Там той е задържан от полицията, а по-късно против него е заведено дело. Тиранинът е упрекнат в осъществяване на голям брой предумишлени убийства, канибализъм и садизъм. За осъществените закононарушения някогашният император получава смъртна присъда, която обаче е анулирана.

През 1993-та Бокаса е пуснат от пандиза и заживява в малко имение в столицата на Централноафриканската република – Банги.

След освобождението си от пандиза през 1993 година Бокаса се провъзгласил за 13-ия деятел на Христа. Умира на 3 ноември, 1996. Причина за гибелта на някогашния деспот е инфаркт.

През 2006-та година държавното управление на африканската република опрощава посмъртно закононарушенията на императора-тиранин. Причината за това е, че управляващите публично правят оценка централизацията във властта и опитите за развиване, които Бокаса се пробва да реализира.

В международната история Жан-Бедел Бокаса ще остане като кървясъл деспот, който се изкачва на престола с положителни планове, само че е омаян от властта. Според политолозите, държавникът разкрива садистичните си пристрастености, тъй като е омаян от новопридобитите си пълномощия.

Плъхове се надбягват през днешния ден в злокобните кухненски пространства, в които елитни готвачи са приготовлявали ястия с месото на политическите съперници на Жан Бедел Бокаса.

Дъждовете наводняват тайните подземни скривалища на двореца, в който Бокаса се криел в продължение на седмици измежду купища банкноти и диаманти, създавайки усещане, че е на публично пътешестване.

Дворецът Беренго през днешния ден е порутен паметник, напомнящ за императора, безчинствал в африканската страна, само че неговите наследници се надяват да го възстановят и да го трансфорат в туристическа атракция, с цел да печелят от това.

Зверствата на Бокаса не можели да останат в загадка безкрайно дълго. Светът станал очевидец също и на имперската коронация, осъществена в Наполеонов жанр през 1977 година Тя е коствала една четвърт от годишните валутни приходи на страната.

Страшно е било и да бъдеш комшия на Бокаса. Един мъж споделя, че брат му, който бил преподавател, една вечер тръгнал да се прибира у дома, а пътят му минавал покрай двореца. Вкарали го вътре и околните повече не го видели. Това споделя човек, който се прехранвал, като продава трева. Той я косял на територията, на която в миналото Бокаса е отглеждал лъвове край вилата си в Колонго. Бокаса имал навика да качва просяци на самолета си и да ги хвърля отвисоко в реката Убанги, споделя пък професор в университета.

Самият Бокаса имал голям брой деца от 15-те си дами. 62 негови деца са най-активните радетели на плана дворецът Беренго да бъде възобновен – като урок за подрастващите.

Защитниците на Бокаса споделят, че той не е бил толкоз свиреп, колкото други някогашни диктатори – да вземем за пример Иди Амин Дада в Уганда, Масиас Нгуема в Екваториална Гвинея, Мобуту Сесе Секо на бивш Заир.

Роднините на Бокаса писали до туристически организации в Европа с молба да финансират реставрирането на двореца и отправили петиции до държавното управление за подпомагане. През 1993 и 1999 година за президент е определен Анж-Феликс Патасе, някогашен министър на Бокаса, който е играл значима роля в организирането на имперското коронясване, въпреки че по-късно се обърнал против императора.

„ Всяко проявление или възстановяване на именията на Бокаса би трябвало да се направи деликатно – споделя Пиер Н’Дикини, министър на туризма. – Това е прекомерно сензитивна тематика. “

Дали към Беренго ще тръгнат милиони туристи, е различен въпрос, като се има поради, че страната след гибелта на Бокаса е разтърсвана от голям брой протести на армията.

Централноафриканската република нормално се посещава от едвам няколко хиляди туристи годишно, като включително влизат и хората, гостуващи на свои близки, както и феновете на ловни сафарита.

„ Мисля, че на хората ще им е забавно да научат по какъв начин е живял императорът – споделя Жан Мбома, един от внуците на Бокаса. – Освен това сме доста небогати. Дворецът е всичко, което имаме. “

Автор: Десислава Михалева