По 6 306 лв. дължи всеки на държавата за бюджет 2019г.
По 6 306 лв. от приходите си през 2019 година ще би трябвало да задели всеки българин, с цел да извърши плануваните в бюджета за следващата година доходи, демонстрират калкулации на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), показани през днешния ден. По още 3 149 лв. дължи всеки от нас за насъбрания дълг.
Дължимата сума е разграничена по равно сред всички жители и би трябвало да се вземе поради, че работещите действително ще платят повече. Разходната част на държавния бюджет е с 13% по-голяма спрямо миналата година, когато на човек се падаха по 5 537 лева
Източник:
Значителни са покачванията при администрацията, защитата, образованието и науката и опазването на здравето. Но до момента в който плануваните покачвания на учителските заплати са по-скоро догонващи междинната работна заплата, то нарастването в опазването на здравето да вземем за пример се дължи на по-високо данъчно задължение и на по-високи здравни осигуровки при липса на визия и проект за промени в системата.
Алтернативният бюджет на ИПИ за идната година излиза на остатък от 923 млн. лева или 0,8% от Брутният вътрешен продукт. Планираният от държавното управление пък е с недостиг от 600 млн. лева или 0,5% от Брутният вътрешен продукт. Това демонстрира, че е допустимо да се реализиран заложените цели, да се запазят плануваните разноски за пенсии, компенсации и помощи за семейства, стипендии и дотации, като в същото време се заделят и спестявания - действителен буфер, нужен за идната финансова рецесия. Залагането на недостиг при растеж на стопанската система, опонира на рекомендациите от Европейска комисия и икономическата логичност, съгласно която рационално е в години на напредък да се пести, а при спад да се възнамеряват по-сериозни разноски.
Реален бюджетен остатък, а не прикрит скрит в финансовите разноски, би дало опция и за обмисляне на действителни промени в секторите, за разлика от досегашния модел на ремонти на парче и за малко, показват още оттова.
Източник:
Източник: Алтернативен бюджет 2019, Институт за пазарна стопанска система
Препоръките на ИПИ включват усъвършенстване на администрацията (броят ѝ не се е променял последните 3 години), само че и по-добро възнаграждение. Намаляване на данъчното задължение, отпадане на някои налози и реализиране на по-висока събираемост при ниски данъци, поради постигнатото последните години оптимално равнище на продуктивност на труда, ниска безработица и рекордна претовареност, което също би разширило данъчната основа.
Необходимо е и по-голямо равнище на децентрализация (което може да се реализира и единствено с ориентиране на 2% от приходите към общините) и повече пари за обособените райони, с цел да са вероятни осъществяване на политики и вложения на локално равнище.
Положително би било за стопанската система и прекачване на 2 процентни пункта от вноските за здраве и пенсии към частни фондове, заключват от Института.
Източник:
Източник: Алтернативен бюджет 2019, Институт за пазарна стопанска система
Два пъти по-бедни, разноските ни за опазване на здравето са на междинното за Европейски Съюз равнище
През 2019 година те ще се усилят с 11,6%, демонстрира пресмятане на ИПИ
Дължимата сума е разграничена по равно сред всички жители и би трябвало да се вземе поради, че работещите действително ще платят повече. Разходната част на държавния бюджет е с 13% по-голяма спрямо миналата година, когато на човек се падаха по 5 537 лева
Източник:
Значителни са покачванията при администрацията, защитата, образованието и науката и опазването на здравето. Но до момента в който плануваните покачвания на учителските заплати са по-скоро догонващи междинната работна заплата, то нарастването в опазването на здравето да вземем за пример се дължи на по-високо данъчно задължение и на по-високи здравни осигуровки при липса на визия и проект за промени в системата.
Алтернативният бюджет на ИПИ за идната година излиза на остатък от 923 млн. лева или 0,8% от Брутният вътрешен продукт. Планираният от държавното управление пък е с недостиг от 600 млн. лева или 0,5% от Брутният вътрешен продукт. Това демонстрира, че е допустимо да се реализиран заложените цели, да се запазят плануваните разноски за пенсии, компенсации и помощи за семейства, стипендии и дотации, като в същото време се заделят и спестявания - действителен буфер, нужен за идната финансова рецесия. Залагането на недостиг при растеж на стопанската система, опонира на рекомендациите от Европейска комисия и икономическата логичност, съгласно която рационално е в години на напредък да се пести, а при спад да се възнамеряват по-сериозни разноски.
Реален бюджетен остатък, а не прикрит скрит в финансовите разноски, би дало опция и за обмисляне на действителни промени в секторите, за разлика от досегашния модел на ремонти на парче и за малко, показват още оттова.
Източник:
Източник: Алтернативен бюджет 2019, Институт за пазарна стопанска система
Препоръките на ИПИ включват усъвършенстване на администрацията (броят ѝ не се е променял последните 3 години), само че и по-добро възнаграждение. Намаляване на данъчното задължение, отпадане на някои налози и реализиране на по-висока събираемост при ниски данъци, поради постигнатото последните години оптимално равнище на продуктивност на труда, ниска безработица и рекордна претовареност, което също би разширило данъчната основа.
Необходимо е и по-голямо равнище на децентрализация (което може да се реализира и единствено с ориентиране на 2% от приходите към общините) и повече пари за обособените райони, с цел да са вероятни осъществяване на политики и вложения на локално равнище.
Положително би било за стопанската система и прекачване на 2 процентни пункта от вноските за здраве и пенсии към частни фондове, заключват от Института.
Източник:
Източник: Алтернативен бюджет 2019, Институт за пазарна стопанска система
Два пъти по-бедни, разноските ни за опазване на здравето са на междинното за Европейски Съюз равнище
През 2019 година те ще се усилят с 11,6%, демонстрира пресмятане на ИПИ
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ