ПАСЕ: Върховенството на закона в България е силно застрашено
Пленарната зала на ПАСЕ
© Vincent Kessler Още по тематиката
Венецианската комисия с рекомендации за самостоятелен съд и отчетна прокуратура
Да се подсигурява превес на мнението на съдиите, определени от съдии, опция за надзор върху основния прокурор и ограничение на прокуратурата в границите на наказателния развой
10 окт 2017
Организации: ПАСЕ да даде по-конкретни рекомендации за върховенството на правото в България
Страната е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция, сочи отчет
21 сеп 2017
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017
Как азербайджанската пералня изцапа България (допълнена)
Правителството трансферира на Европейска банка за възстановяване и развитие решението дали да освободи Калин Митрев, само че в. " Гардиън " цитира банката, съгласно която той не е техен чиновник, а има роля, еквивалентна на дипломат на България
7 сеп 2017
" Прозрачност без граници ": ПАСЕ да си почисти къщата поради " Азерската перачница "
Разследване сподели, че членове на асамблеята са получавали подкупи, с цел да лъскат имиджа на Азербайджан
6 сеп 2017 Последните събития в пет от страните членки на Съвета на Европа заплашват (поставят под риск) зачитането на върховенството на закона. Тези пет страни са България, Молдова, Полша, Румъния и Турция. Това се споделя в резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), гласувана в сряда. В тези страни има проблеми с " независимостта на правосъдната власт и правилото на разделяне на управляващите ", основно заради опити за политизиране на правосъдните препоръки и съдилищата, премахване на съдии и прокурори и ограничение на законодателната власт на парламентите, както и заради последствията от корупцията, заради което се насочат серия от рекомендации, поотделно за всяка от петте страни, съгласно разпознатите в тях проблеми.
Резолюцията се базира на отчет на немския парламентарист Бернд Фабрициус, озаглавен " Нови закани за върховенството на закона в държавите-членки на Съвета на Европа: определени образци ", който при започване на септември бе прегледан от Комисията по правни въпроси на ПАСЕ. Тогава комисията одобри резолюция, в която показва сериозна " угриженост за зачитането на правилата на правовата страна, и по-специално независимостта на правосъдната система и правилото на разделяне на управляващите в пет държави-членки - България, Полша, Република Молдова, Румъния и Турция ".
Същественото е, че резолюцията на ПАСЕ идва единствено дни откакто различен орган на Съвета на Европа - Венецианската комисия, гласоподава сериозно мнение във връзка на последните промени в Закона за правосъдната власт в България, в което се показва ясно незадоволство от половинчатите и неефективни ограничения в региона на правосъдната промяна и сериозните учредения за угриженост във връзка с независимостта на съда.
В резолюцията на ПАСЕ се напомнят предходни документи на Асамблеята и се отбелязва със угриженост, че в доста страни членки на Съвета на Европа съществуват съществени проблеми с върховенството на правото. Специално се акцентира опасението " за случаите в някои държави-членки, в които националните правосъдни системи са употребявани, с цел да накарат политическите съперници да замлъкнат и да потискат тези, които не са съгласни с държавните политики ".
Именно в този извънредно отрицателен подтекст се прави и специфичното проучване на пет страни, в които проблемите, свързани с върховенството на закона и независимостта на съда са изключително основни. " Това се дължи основно на трендовете за ограничение на независимостта на правосъдната власт посредством опити за политизиране на правосъдните препоръки и съдилищата (основно в България, Полша и Турция), всеобщото премахване на съдии и прокурори (Турция) или опити за това (Полша ) и трендове за ограничение на законодателната власт на Народното събрание (Република Молдова, Румъния и Турция). Освен това корупцията, която е огромно предизвикателство за върховенството на закона, продължава да бъде необятно публикувано събитие в България, Република Молдова и Румъния ", написа в резолюцията.
За разлика от мнението на Венецианската комисия, което приключва с цялостен азбучник от съответни рекомендации за конституционни и законови промени, рекомендациите в резолюцията на ПАСЕ във връзка с България са две и много общи:
-да продължи промяната на Висшия правосъден съвет, правосъдната система и прокуратурата в сходство с рекомендациите на Съвета на Европа;
-да се усилят напъните за битка с корупцията и по-специално - основаване на организация за битка с корупцията.
Същевременно двата документа – мнението на Венецианската комисия и резолюцията на ПАСЕ, съчетани с отчета на Бернд Фабрициус, където са посочени и съответните проблеми със правосъдната власт в България, дали основа за направените заключения, е доста явен знак от страна Съвета на Европа, че България е мощно проблематична страна във връзка с върховенството на закона и независимостта на съда. Същото се съдържа и мониторинговите отчети на Европейската комисия в границите на Механизма за съдействие и инспекция, чиито изводи са представени и в документите на органите на Съвета на Европа, включителон и в решенията на Европейския съд по правата на индивида.
Българските управляващи обаче трайно се пробват да неглижират казуса. Парадоксално и доста показателно е известието, оповестено в сряда на на уеб страницата на Народното събрание за съвещанието на ПАСЕ от същия ден, на което е гласувана резолюцията за България. В него обширно се разказва разискването на просветителния закон на Украйна, и присъединяване на българската делегация, водена от Джема Грозданова (ГЕРБ) в този спор. Останалите членове на парламентарната делегация в ПАСЕ са Милена Дамянова, Валери Жаблянов, Хамид Хамид, Николай Александров и Пламен Христов. Накрая на информацията единствено с едно изречение се отбелязва, че " Асамблеята прегледа и отчет за положението на върховенството на закона, в който се предлага на България да продължи правосъдната промяна и да сътвори организация по антикорупция. " До момента никой от българските парламентаристи - от ръководещи или съпротива, не е коментирал обществено сигналите, които идват от Съвета на Европа.
© Vincent Kessler Още по тематиката
Венецианската комисия с рекомендации за самостоятелен съд и отчетна прокуратура
Да се подсигурява превес на мнението на съдиите, определени от съдии, опция за надзор върху основния прокурор и ограничение на прокуратурата в границите на наказателния развой
10 окт 2017
Организации: ПАСЕ да даде по-конкретни рекомендации за върховенството на правото в България
Страната е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция, сочи отчет
21 сеп 2017
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017
Как азербайджанската пералня изцапа България (допълнена)
Правителството трансферира на Европейска банка за възстановяване и развитие решението дали да освободи Калин Митрев, само че в. " Гардиън " цитира банката, съгласно която той не е техен чиновник, а има роля, еквивалентна на дипломат на България
7 сеп 2017
" Прозрачност без граници ": ПАСЕ да си почисти къщата поради " Азерската перачница "
Разследване сподели, че членове на асамблеята са получавали подкупи, с цел да лъскат имиджа на Азербайджан
6 сеп 2017 Последните събития в пет от страните членки на Съвета на Европа заплашват (поставят под риск) зачитането на върховенството на закона. Тези пет страни са България, Молдова, Полша, Румъния и Турция. Това се споделя в резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), гласувана в сряда. В тези страни има проблеми с " независимостта на правосъдната власт и правилото на разделяне на управляващите ", основно заради опити за политизиране на правосъдните препоръки и съдилищата, премахване на съдии и прокурори и ограничение на законодателната власт на парламентите, както и заради последствията от корупцията, заради което се насочат серия от рекомендации, поотделно за всяка от петте страни, съгласно разпознатите в тях проблеми.
Резолюцията се базира на отчет на немския парламентарист Бернд Фабрициус, озаглавен " Нови закани за върховенството на закона в държавите-членки на Съвета на Европа: определени образци ", който при започване на септември бе прегледан от Комисията по правни въпроси на ПАСЕ. Тогава комисията одобри резолюция, в която показва сериозна " угриженост за зачитането на правилата на правовата страна, и по-специално независимостта на правосъдната система и правилото на разделяне на управляващите в пет държави-членки - България, Полша, Република Молдова, Румъния и Турция ".
Същественото е, че резолюцията на ПАСЕ идва единствено дни откакто различен орган на Съвета на Европа - Венецианската комисия, гласоподава сериозно мнение във връзка на последните промени в Закона за правосъдната власт в България, в което се показва ясно незадоволство от половинчатите и неефективни ограничения в региона на правосъдната промяна и сериозните учредения за угриженост във връзка с независимостта на съда.
В резолюцията на ПАСЕ се напомнят предходни документи на Асамблеята и се отбелязва със угриженост, че в доста страни членки на Съвета на Европа съществуват съществени проблеми с върховенството на правото. Специално се акцентира опасението " за случаите в някои държави-членки, в които националните правосъдни системи са употребявани, с цел да накарат политическите съперници да замлъкнат и да потискат тези, които не са съгласни с държавните политики ".
Именно в този извънредно отрицателен подтекст се прави и специфичното проучване на пет страни, в които проблемите, свързани с върховенството на закона и независимостта на съда са изключително основни. " Това се дължи основно на трендовете за ограничение на независимостта на правосъдната власт посредством опити за политизиране на правосъдните препоръки и съдилищата (основно в България, Полша и Турция), всеобщото премахване на съдии и прокурори (Турция) или опити за това (Полша ) и трендове за ограничение на законодателната власт на Народното събрание (Република Молдова, Румъния и Турция). Освен това корупцията, която е огромно предизвикателство за върховенството на закона, продължава да бъде необятно публикувано събитие в България, Република Молдова и Румъния ", написа в резолюцията.
За разлика от мнението на Венецианската комисия, което приключва с цялостен азбучник от съответни рекомендации за конституционни и законови промени, рекомендациите в резолюцията на ПАСЕ във връзка с България са две и много общи:
-да продължи промяната на Висшия правосъден съвет, правосъдната система и прокуратурата в сходство с рекомендациите на Съвета на Европа;
-да се усилят напъните за битка с корупцията и по-специално - основаване на организация за битка с корупцията.
Същевременно двата документа – мнението на Венецианската комисия и резолюцията на ПАСЕ, съчетани с отчета на Бернд Фабрициус, където са посочени и съответните проблеми със правосъдната власт в България, дали основа за направените заключения, е доста явен знак от страна Съвета на Европа, че България е мощно проблематична страна във връзка с върховенството на закона и независимостта на съда. Същото се съдържа и мониторинговите отчети на Европейската комисия в границите на Механизма за съдействие и инспекция, чиито изводи са представени и в документите на органите на Съвета на Европа, включителон и в решенията на Европейския съд по правата на индивида.
Българските управляващи обаче трайно се пробват да неглижират казуса. Парадоксално и доста показателно е известието, оповестено в сряда на на уеб страницата на Народното събрание за съвещанието на ПАСЕ от същия ден, на което е гласувана резолюцията за България. В него обширно се разказва разискването на просветителния закон на Украйна, и присъединяване на българската делегация, водена от Джема Грозданова (ГЕРБ) в този спор. Останалите членове на парламентарната делегация в ПАСЕ са Милена Дамянова, Валери Жаблянов, Хамид Хамид, Николай Александров и Пламен Христов. Накрая на информацията единствено с едно изречение се отбелязва, че " Асамблеята прегледа и отчет за положението на върховенството на закона, в който се предлага на България да продължи правосъдната промяна и да сътвори организация по антикорупция. " До момента никой от българските парламентаристи - от ръководещи или съпротива, не е коментирал обществено сигналите, които идват от Съвета на Европа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ