Европейските банки очакват подсладителите на ЕЦБ
Плановете на Марио Драги да подслади горчивия хап от предстоящите нови лихвени намаления заинтригуваха кредиторите от еврозоната. Председателят на Европейската централна банка даде обещание, че в случай че се наложи по-дълбока лихвена редукция - под нулата, което е прекомерно евентуално поради икономическата уязвимост на блока на еврото, ще бъдат взети ограничения за компенсиране на следствията върху облагите на кредитните институции от общността. Защото в противоположен случай те биха могли да откажат да отпускат заеми. Към сходно съмнение насочва преглед на ЕЦБ, оповестен на 23 юли, който е посочил, че банките от еврозоната ненадейно са стегнали кредитните стандарти за фирмите през второто тримесечие. Финансовите институции пък от дълго време се оплакват, че не могат да трансферират върху вложителите разноските, начислявани върху запасите им overnight (бел. ред. - нощният престой на подадените в централната банка средства).
От петте централни банки с негативни лихви ЕЦБ единствена не е присъединила компенсационни механизми. Може би тъй като основаването на обективна система за 19-е страни от еврозоната не е елементарна работа. Две трети от изключителните депозити са в немски, във френски и в холандски банки, и единствено 10% - в италиански и испански кредитори. И членовете на управителния съвет на ЕЦБ, които ще се съвещават публично на 25 юли, ще би трябвало да отговорят на няколко въпроса.
Първият е: по какъв начин да наподобява компенсационната скица?
Най-често срещаното предложение е познато като "разделяне на пластове или редове ". При него някои депозити overnight са изключени от начисляване на негативна рента или пък се таксуват с друг лихвен %. Например, Националната банка на Швейцария разрешава изключения, еквивалентни на 20-кратния размер на минималните запаси - количеството пари, които кредиторите са задължени по норматив да държат в централната банка. Всичко над тази сума носи негативна рента от минус 0.75 %.
Дания работи с двустепенна система, при която част от средствата overnight стоят в централната банка без рента, а "наднормените " се изпращат в едноседмични депозити, олихвявани с минус 0.65 %.
Когато през 2016-а "Бенк ъф Джъпен " мина към негативни лихвени проценти, тя вкара трислойна система. Изискваните по закон минимални запаси са изключени от наказателни лихви. Подобен е методът и към ликвидните позиции на кредиторите, които продават активи на "Бенк ъф Джъпен " по програмата за парични облекчения. Всички средства над горните две количества се олихвяват с минус 0.1 %.
Икономистите на организация "Блумбърг " чакат ЕЦБ да вкара още през септември формирана от пластове система, при която част от свръхрезервите се изключват от наказателно олихвяване.
Вторият въпрос е каква част от фондовете да не взе участие в облагането с негативни лихви?
В момента банките от еврозоната внасят всяка нощ над 1.7 трлн. евро свръхликвидност в ЕЦБ. При депозитна рента от минус 0.4% това им коства годишно над 7 милиарда евро. Членът на изпълнителния ръб Беноа Кьоре дефинира сходни суми като "дреболия " и натъртва, че главното внимание би трябвало да е върху оправянето с софтуерната конкуренция и с неприятните заеми.
Анализатори от "Рабобанк " обаче не считат, че могат да понесат по-голяма тежест. Те не изключват вероятността ЕЦБ да понижи депозитната рента до минус 0.8% в границите на идната година и с цел да се компенсира изцяло тази тежест, към 800 милиарда евро непотребна ликвидност би трябвало да се изключи от сметките.
Луи Аро от "Креди агрикол " пък отвърна, че "ефектът на горещия картоф " стопира да работи от избран миг нататък. При него банките дават назаем свободните си средства на различен състезател, с цел да се спасят от разноските по съхранението им, с което смъкват лихвените проценти за цялата стопанска система. Аро твърди, че ЕЦБ би трябвало първо да изключи от облагане с негативни лихви 250 милиарда евро и по-късно да усили изключенията до най-много 1 трлн. евро.
Може ли компенсационната тактика да даде противоположен резултат?
Големите изключения облагодетелстват най-много банките с едри депозити. В еврозоната тези институции са основани най-вече в северните народи, което предизвика рецензии, че по-силните стопанства са подкрепени незаслужено.
Банките със обилни изключения могат да усетят също и отслабен напън да отпускат заеми - или правилото на "горещия картоф " в извърнат тип. Това може да навреди на пазара и да тласне нагоре лихвените проценти, най-много в периферните стопански системи, считат икономисти на "Барклейз ".
В допълнение, програмата на ЕЦБ за целенасочени дълготрайни интервенции за рефинансиране (TLTRO) на банките на по-ниски лихви усложнява още повече нещата. В някои случаи тя може да даде опция за арбитражни търговски покупко-продажби, показват анализатори на "Рабобанк ".
И "Барклейз, " и "Рабобанк " считат, че ЕЦБ би трябвало да извади заемите по TLTRO от лихвените изключения по депозитите на всяка обособена банка. Това на процедура ще сътвори група от банки - чисти депозанти - основно в Северна Европа, а още и група на чисти длъжници - главно на юг.
И двете групи биха спечелили. Нетните депозанти ще се възползват от изключенията по силата на "разслояването ". А чистите длъжници ще бъдат обезщетени от великодушните условия по отпуснатите им заеми по програмата TLTRO.
Какво друго би могла да направи ЕЦБ?
Драги постоянно приказва за "смекчаване " на резултата от негативните лихви, което не би трябвало да значи безусловно "разслояване ". Една опция за ЕЦБ е да стартира да купува банкови облигации, които да понижат разноските за финансиране на кредиторите като метод за компенсиране на въздействието на едно ново намаляване на лихвите по депозитите, оферират стопански специалисти на френския осигурител AXA.
Подобен метод би бил много спорен, доколкото ЕЦБ постоянно е отхвърляла концепцията да включи банков дълг в своята стратегия за по-щедра парична политика, тъй като ролята й на надзирател на банките от еврозоната може да сътвори спор на ползи.
Все отново, защото всички варианти допускат алтернатива, то и предлаганият от AXA излаз не би трябвало да се дефинира като най-проблематичния от менюто, което, за злощастие, във всички случаи е извънредно непривлекателно.
От петте централни банки с негативни лихви ЕЦБ единствена не е присъединила компенсационни механизми. Може би тъй като основаването на обективна система за 19-е страни от еврозоната не е елементарна работа. Две трети от изключителните депозити са в немски, във френски и в холандски банки, и единствено 10% - в италиански и испански кредитори. И членовете на управителния съвет на ЕЦБ, които ще се съвещават публично на 25 юли, ще би трябвало да отговорят на няколко въпроса.
Първият е: по какъв начин да наподобява компенсационната скица?
Най-често срещаното предложение е познато като "разделяне на пластове или редове ". При него някои депозити overnight са изключени от начисляване на негативна рента или пък се таксуват с друг лихвен %. Например, Националната банка на Швейцария разрешава изключения, еквивалентни на 20-кратния размер на минималните запаси - количеството пари, които кредиторите са задължени по норматив да държат в централната банка. Всичко над тази сума носи негативна рента от минус 0.75 %.
Дания работи с двустепенна система, при която част от средствата overnight стоят в централната банка без рента, а "наднормените " се изпращат в едноседмични депозити, олихвявани с минус 0.65 %.
Когато през 2016-а "Бенк ъф Джъпен " мина към негативни лихвени проценти, тя вкара трислойна система. Изискваните по закон минимални запаси са изключени от наказателни лихви. Подобен е методът и към ликвидните позиции на кредиторите, които продават активи на "Бенк ъф Джъпен " по програмата за парични облекчения. Всички средства над горните две количества се олихвяват с минус 0.1 %.
Икономистите на организация "Блумбърг " чакат ЕЦБ да вкара още през септември формирана от пластове система, при която част от свръхрезервите се изключват от наказателно олихвяване.
Вторият въпрос е каква част от фондовете да не взе участие в облагането с негативни лихви?
В момента банките от еврозоната внасят всяка нощ над 1.7 трлн. евро свръхликвидност в ЕЦБ. При депозитна рента от минус 0.4% това им коства годишно над 7 милиарда евро. Членът на изпълнителния ръб Беноа Кьоре дефинира сходни суми като "дреболия " и натъртва, че главното внимание би трябвало да е върху оправянето с софтуерната конкуренция и с неприятните заеми.
Анализатори от "Рабобанк " обаче не считат, че могат да понесат по-голяма тежест. Те не изключват вероятността ЕЦБ да понижи депозитната рента до минус 0.8% в границите на идната година и с цел да се компенсира изцяло тази тежест, към 800 милиарда евро непотребна ликвидност би трябвало да се изключи от сметките.
Луи Аро от "Креди агрикол " пък отвърна, че "ефектът на горещия картоф " стопира да работи от избран миг нататък. При него банките дават назаем свободните си средства на различен състезател, с цел да се спасят от разноските по съхранението им, с което смъкват лихвените проценти за цялата стопанска система. Аро твърди, че ЕЦБ би трябвало първо да изключи от облагане с негативни лихви 250 милиарда евро и по-късно да усили изключенията до най-много 1 трлн. евро.
Може ли компенсационната тактика да даде противоположен резултат?
Големите изключения облагодетелстват най-много банките с едри депозити. В еврозоната тези институции са основани най-вече в северните народи, което предизвика рецензии, че по-силните стопанства са подкрепени незаслужено.
Банките със обилни изключения могат да усетят също и отслабен напън да отпускат заеми - или правилото на "горещия картоф " в извърнат тип. Това може да навреди на пазара и да тласне нагоре лихвените проценти, най-много в периферните стопански системи, считат икономисти на "Барклейз ".
В допълнение, програмата на ЕЦБ за целенасочени дълготрайни интервенции за рефинансиране (TLTRO) на банките на по-ниски лихви усложнява още повече нещата. В някои случаи тя може да даде опция за арбитражни търговски покупко-продажби, показват анализатори на "Рабобанк ".
И "Барклейз, " и "Рабобанк " считат, че ЕЦБ би трябвало да извади заемите по TLTRO от лихвените изключения по депозитите на всяка обособена банка. Това на процедура ще сътвори група от банки - чисти депозанти - основно в Северна Европа, а още и група на чисти длъжници - главно на юг.
И двете групи биха спечелили. Нетните депозанти ще се възползват от изключенията по силата на "разслояването ". А чистите длъжници ще бъдат обезщетени от великодушните условия по отпуснатите им заеми по програмата TLTRO.
Какво друго би могла да направи ЕЦБ?
Драги постоянно приказва за "смекчаване " на резултата от негативните лихви, което не би трябвало да значи безусловно "разслояване ". Една опция за ЕЦБ е да стартира да купува банкови облигации, които да понижат разноските за финансиране на кредиторите като метод за компенсиране на въздействието на едно ново намаляване на лихвите по депозитите, оферират стопански специалисти на френския осигурител AXA.
Подобен метод би бил много спорен, доколкото ЕЦБ постоянно е отхвърляла концепцията да включи банков дълг в своята стратегия за по-щедра парична политика, тъй като ролята й на надзирател на банките от еврозоната може да сътвори спор на ползи.
Все отново, защото всички варианти допускат алтернатива, то и предлаганият от AXA излаз не би трябвало да се дефинира като най-проблематичния от менюто, което, за злощастие, във всички случаи е извънредно непривлекателно.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ