Опакованите мечти на Кристо
Планини, музеи, мостове, кейове и Сентръл парк бяха единствено част от това, което той използваше, с цел да направи удивително и известно изкуство със брачната половинка и съратничката си Жан-Клод. Творбите му бяха известни измежду обществеността, само че постоянно подлагани на подозрение от критиците. Това написа в прощалната си публикация за амбициозния създател на ексцентрични съоръжения навън, които можеха да се видят от стотици хора, The New York Times.
Кристо, концептуалният художник, роден в България, който се обърна към епични мащаби на творчество под намерено небе още в края на 60-те години, наниза гигантска завеса през планински проход в Колорадо, опакова Пон Ньоф в Париж и Райхстага в Берлин и надипли хиляди пердета с цвят на шафран в голям портал из Сентръл парк, умря в неделя в дома си в Ню Йорк. Той беше на 84 години.
Неговите грандиозни планове постоянно отнемаха десетилетия труд. В основаването на тези краткотрайни творби на изкуството участваха десетки и стотици притежатели на земи, държавни чиновници, общинари, съдии, екологични организации, локални поданици, инженери и служащи. Много от тези хора не проявяваха и минимален интерес към изкуството и изпитваха надълбоко отвращение да виждат живота и заобикалящата ги среда, преправени от екстравагантен визионер, който приказва единствено на полуразбираем британски.
Отново и още веднъж Кристо надделяваше посредством неизменност, сексапил и детска религия, че в последна сметка всеки ще види нещата по същия метод като него.
Негова безусловна поддръжка дълги години беше неговата брачна половинка Жан-Клод. Тя умря през 2009 година.Бюрокрацията, която съпровожда всеки един от плановете на Кристо, е титанична. Всичко стартира от една рисунка с концепцията на създателя. После идва лобиране измежду държавни чиновници, подаване на формуляри, изчакване на изследвания за влияние върху околната среда, изявления, чувания, разрешителни, основаване на подкрепяща общественост от хора… Всичко това съгласно Кристо беше част от творбата на изкуството.
„ За мен естетиката е всичко, което взе участие в процеса - служащите, политиката, договарянията, усложненията в строителството, връзките със стотици хора “, споделя той пред New York Times през 1972 година „ Целият развой става изящен - това е, което ме интересува, основаването на процеса. Аз се слагам в разговор с други хора. "
" Портите "
Христо Владимиров Явашев е роден на 13 юни 1935 година в Габрово, България. Взимал е уроци по изобразяване и по-късно продължава да учи в Академията за изящни изкуства в София по време на комунистическия режим. Едно от пропагандните му задания, сложени от властта, била да поучава кооператорите по маршрута на популярния Ориент експрес по какъв начин да подреждат сеното и селскостопанските машини по интернационалното жп трасе по този начин, че да наподобява, че по полята кипи непрекъсната активност и аграрният бранш процъфтява. По-късно той признава, че този опит го е научил да работи в открити пространства и да се оправя с хора отвън университетските среди.
През Прага, където за известно време учи и работи в театъра, Кристо бяга във Виена, криейки се в камион, претрупан с медицински материали. След като учи учебен срок във Виенската академия за изящни изкуства, той се реалокира в Женева, а по-късно, през 1958 година - в Париж, където си изхранва прехраната като рисува портрети. Там той се среща с Жана-Клод Денат дьо Гийлебон, бъдещата си брачна половинка.През 1964-а Кристо се преселва в Ню Йорк със брачната половинка си и дребния им наследник Кирил. Страстта на създателя към пакетирането нараства и той стартира да обмисля все по-мащабни планове. Отделни съоръжения в музеи, включващи увити в плат барабани, варели и климатици, даже на огромно пространство, към този момент не го блазнят.
Музеят на актуалното изкуство в Чикаго е опакован през 1969 година Същата година това се случва с голям откъслек от бреговата линия край Сидни, Австралия.През 70-те години прави „ Завесата в долината “, направена от девет тона оранжев найлонов полиамид, тя се разгръща на 400 метра и е опъната от четири 111-метрови железни кабела над долината Райфъл в Колорадо. Бурните ветрове я разкусват два дни по-късно. Кристо тогава единствено свива плещи: „ Аз като художник съм направил това, което съм си сложил за цел. Това, че завесата към този момент не съществува, единствено я прави по-интересна. "
" Завесата в долината "
След това пристигна „ Running Fence “, низ от бели найлонови тъкани, които пробиха път през ранчо в графствата Сонома и Марин в Северна Калифорния и прекосиха автомагистрала 101 на път за океана в залива Бодега. Той стартира да реализира статут на звезда с няколко градски плана през 80-те и 90-те. В „ Заобиколени острови “ той облече 11 мънички острова в залива Бискайн в Южна Флорида във фламингово-розови полипропиленови поли, които ги накараха да наподобяват на плаващи тропически цветя.
Сред най-крупните планове от края на 20-и и началото на 21-и век са:
" Пон Ньоф " •1985 Опакованият Пон Ньоф, Париж•1991 Чадърите, Япония-САЩ•1995 Опакованият Райхстаг, Берлин•1998 Опаковани дървета, фондация Байелер и парк Беровер, Риен, Швейцария•1999 Стена от 13 хиляди петролни варела, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен•2005 Портите, Сентръл парк, Ню Йорк Сити•2013 Голям въздушен пакет, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен•2016 Плаващи кейове, езеро Изео, Италия
Източник
◄►
Кристо, концептуалният художник, роден в България, който се обърна към епични мащаби на творчество под намерено небе още в края на 60-те години, наниза гигантска завеса през планински проход в Колорадо, опакова Пон Ньоф в Париж и Райхстага в Берлин и надипли хиляди пердета с цвят на шафран в голям портал из Сентръл парк, умря в неделя в дома си в Ню Йорк. Той беше на 84 години.
Неговите грандиозни планове постоянно отнемаха десетилетия труд. В основаването на тези краткотрайни творби на изкуството участваха десетки и стотици притежатели на земи, държавни чиновници, общинари, съдии, екологични организации, локални поданици, инженери и служащи. Много от тези хора не проявяваха и минимален интерес към изкуството и изпитваха надълбоко отвращение да виждат живота и заобикалящата ги среда, преправени от екстравагантен визионер, който приказва единствено на полуразбираем британски.
Отново и още веднъж Кристо надделяваше посредством неизменност, сексапил и детска религия, че в последна сметка всеки ще види нещата по същия метод като него.
Негова безусловна поддръжка дълги години беше неговата брачна половинка Жан-Клод. Тя умря през 2009 година.Бюрокрацията, която съпровожда всеки един от плановете на Кристо, е титанична. Всичко стартира от една рисунка с концепцията на създателя. После идва лобиране измежду държавни чиновници, подаване на формуляри, изчакване на изследвания за влияние върху околната среда, изявления, чувания, разрешителни, основаване на подкрепяща общественост от хора… Всичко това съгласно Кристо беше част от творбата на изкуството.
„ За мен естетиката е всичко, което взе участие в процеса - служащите, политиката, договарянията, усложненията в строителството, връзките със стотици хора “, споделя той пред New York Times през 1972 година „ Целият развой става изящен - това е, което ме интересува, основаването на процеса. Аз се слагам в разговор с други хора. "
„ При зимната светлина яркото платно като че ли затопля поляните, трептящо като пламък против безплодните дървета. Още първоначално беше ясно, че„ The Gates “е произведение на чиста наслада, просторен популистки театър на благосклонност и просто сладкодумство, първото огромно обществено художествено събитие на 21 век. “ Това написа Майкъл Кимелман в „ Таймс “ за плана " Портите " в Сентръл парк през 2005 година
" Портите "
Христо Владимиров Явашев е роден на 13 юни 1935 година в Габрово, България. Взимал е уроци по изобразяване и по-късно продължава да учи в Академията за изящни изкуства в София по време на комунистическия режим. Едно от пропагандните му задания, сложени от властта, била да поучава кооператорите по маршрута на популярния Ориент експрес по какъв начин да подреждат сеното и селскостопанските машини по интернационалното жп трасе по този начин, че да наподобява, че по полята кипи непрекъсната активност и аграрният бранш процъфтява. По-късно той признава, че този опит го е научил да работи в открити пространства и да се оправя с хора отвън университетските среди.
През Прага, където за известно време учи и работи в театъра, Кристо бяга във Виена, криейки се в камион, претрупан с медицински материали. След като учи учебен срок във Виенската академия за изящни изкуства, той се реалокира в Женева, а по-късно, през 1958 година - в Париж, където си изхранва прехраната като рисува портрети. Там той се среща с Жана-Клод Денат дьо Гийлебон, бъдещата си брачна половинка.През 1964-а Кристо се преселва в Ню Йорк със брачната половинка си и дребния им наследник Кирил. Страстта на създателя към пакетирането нараства и той стартира да обмисля все по-мащабни планове. Отделни съоръжения в музеи, включващи увити в плат барабани, варели и климатици, даже на огромно пространство, към този момент не го блазнят.
Музеят на актуалното изкуство в Чикаго е опакован през 1969 година Същата година това се случва с голям откъслек от бреговата линия край Сидни, Австралия.През 70-те години прави „ Завесата в долината “, направена от девет тона оранжев найлонов полиамид, тя се разгръща на 400 метра и е опъната от четири 111-метрови железни кабела над долината Райфъл в Колорадо. Бурните ветрове я разкусват два дни по-късно. Кристо тогава единствено свива плещи: „ Аз като художник съм направил това, което съм си сложил за цел. Това, че завесата към този момент не съществува, единствено я прави по-интересна. "
" Завесата в долината "
След това пристигна „ Running Fence “, низ от бели найлонови тъкани, които пробиха път през ранчо в графствата Сонома и Марин в Северна Калифорния и прекосиха автомагистрала 101 на път за океана в залива Бодега. Той стартира да реализира статут на звезда с няколко градски плана през 80-те и 90-те. В „ Заобиколени острови “ той облече 11 мънички острова в залива Бискайн в Южна Флорида във фламингово-розови полипропиленови поли, които ги накараха да наподобяват на плаващи тропически цветя.
Сред най-крупните планове от края на 20-и и началото на 21-и век са:
" Пон Ньоф " •1985 Опакованият Пон Ньоф, Париж•1991 Чадърите, Япония-САЩ•1995 Опакованият Райхстаг, Берлин•1998 Опаковани дървета, фондация Байелер и парк Беровер, Риен, Швейцария•1999 Стена от 13 хиляди петролни варела, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен•2005 Портите, Сентръл парк, Ню Йорк Сити•2013 Голям въздушен пакет, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен•2016 Плаващи кейове, езеро Изео, Италия
Източник
◄► Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ