Етнограф разказа какви да са гозбите и по колко на трапезата за Бъдни вечер
Пламена Кирова е основен организатор отдел „ Етнография ” при Регионален исторически музей – Бургас. Завършила е бакалавърска степен в Пловдивския университет със компетентност „ Етнология ”. Подготвя отбрана на дипломна работа за магистърска степен по същата компетентност. Работи в Етнографския музей от близо 10 години. Насочва вниманието си най-вече към националните костюми и носии, традиции и празничния календар, написа Флагман бг.
-Г-жо Кирова, бихте ли ни срещнали с традицията от древността - какво да имаме на трапезата за вечерта преди да се роди Христос?
- От Игнажден, 20 декември, стартира приказката " Замъчи се Божа майка”, т.е. стартират родилните страдания на Светата Богородица преди появяването на Младенеца. Вечерта против Коледа, на 24 декември, е Бъдни вечер. Това е фамилен празник, на който се събират всички към трапезата. Ястията би трябвало да бъдат постни, тъй като сме във време на пости. Това са последните часове на Коледните пости. Бройката им е нечетна. В множеството райони и селища се гледа да бъде към 9. Може да са 7,9,11. Но не трябва да се прекалява. Това е Свята нощ - на невзискателност и примирение. Не се гледа с положително око, в случай че се наруши тази традиция - по-малко от няколко нечетни на брой ястия - варива, ядки, содена пита.
-Апостолите са били 12 към Христос и по тази причина има хора, които упорстват на броя 12, огромна ли е грешката?
-Според опциите на семейството, всяко фамилията единствено взема решение какъв брой на брой да са ястията, само че те би трябвало да са нечетен брой. Хубаво е да се съблюдава нечетната численост. От скоро се появи наклонност ястията да бъдат 12. Може би вършат асоциация и с 12-те месеца на година или със зодиите. Ако би трябвало да търсим логиката на цифрата 9, за която считам, че е най-хубава за броя ястия, то може да се свърже с 9-те месеца, в които всяка една майка носи рожбата си. На 25-ти декември чакаме вестта за раждането на Спасителя. Вероятно това е може би логиката на старите българи.
-А за какво са нечетни?
-Общо взето във фолклора нещата се разделят на положителни и неприятни, на ярко и мрачно, на четни и нечетни. Нечетното носи в себе си кода на добрината, до момента в който четното в множеството случаи се свързва с Отвъдния свят. Както знаем на заравяне се носят по четна численост цветя, а по прекрасен мотив се подарят нечетен брой цветя.
-Какво би трябвало да има на трапезата на Бъдни вечер?
- В някои от селищата тази софра се е слагала на земята. Постила се плява, от горната страна се поставя чувал за зърно и върху него трапезник-тъкана забрадка. Върху този трапезник се подреждат ястията. Едно от наложителните е обредния самун, който съдържа в себе си и името на Бога. В множеството селища той се споделя „ Богова пита”. Целият ден на 24 декември дамите в къщата са заети с приготовленията на трапезата-замесва се хляба, настрана кравайчетата, които се раздават на коледарите, когато дойдат да посетят дома. Питката и кравайчетата се подготвят без яйца и млечни артикули. В Боговата питка се поставя пара, която в някои селища се приема като скритото раждане на спасителя, а при който се падне-при него ще бъде шансът цяла година. Най-възрастният член на фамилията прикадява обредната софра. Разчупва питата и оставя първото парче пред иконата на Богородица. Раздава се на всички от фамилията. На трапезата е хубаво да има фасул или леща, грах, чушки, лук, чесън, сезонни плодове, орехи, маслини, както вино и ракия. Хората са слагали най-вече това, което са си произвели през годината. Друг значим детайл е, че в огнището огънят не трябва да загасва. Слага се едно огромна дърво, което се назовава „ бъдник” и то поддържа огъня цяла вечер. Трапезата не се раздига до сутринта, с цел да могат положителните невидими същества да дойдат и да си вземат от празничното ядене.
-Днес децата чакат Дядо Коледа. Какво е очаквал обаче античният българин?
-Коледарите минат през домовете на Бъдни вечер и до момента в който не минат, фамилията и гостите не си лягат. През деня на 24 декември минават дребните момченца коледари. Вечерта селото обикалят ергените, които откакто са минали през коледуването в действителност получават позволение от общността да вървят по седенките, да се задяват с момите. Тоест коледуването се приема като прекосяването от момче към мъж. Дружините нормално са в състав от 20-25 ергени. В него има строго избран ред- има лидер на коледарската тайфа, който се назовава „ станеник”, има артисти. Коледари в Бургас провеждат първата си среща още на Никулден, на 6 декември. Тогава ревизират костюмите си, напомнят си коледарските песни, репетират.
Коледарите в действителност са носителите на положителната новина, че Спасителят се е родил.
-На 25 декември какво е позволено да се яде?
-На самата Коледа на 25 декември се отговява и постите са завършили. Това е първият ден, в който може да се яде блажна храна. Отново се събира фамилията, като в някои селища се гледа какъв човек пръв ще влезе в дома. Българинът доста е гадаел, опитвал е да планува каква ще му бъде годината съгласно госта, който пръв влезе в дома му.
На 26 декември е Коледарска Богородица - денят, в който фамилиите, които през годината са вдигнали женитба, отиват на посетители на кръстниците си и в дома на младата младоженка. Третият ден от Коледа е 27 декември-Стефановден, с който приключва коледният цикъл.
От 25 декември до 6 януари са така наречен „ мръсни дни”. Дни, в които са излезли всички зли същества-караконджули, таласъми и след залез слънце никой не трябва да излиза до първи петли. Мръсните дни завършват на Йордановден.
-Спазваме ли обичаите като цяло?
-Смея да кажа да. Все повече Коледа се приема освен като очакване на дарове, а се разкрива смисълът на фамилния празник. Българите се връщат към своя корен, търсят силата и поддръжката на фамилията, тъй като фолклорният човек е оживял като подобен до наши дни точно поради фамилията. В Бургас също има коледарски дружини, които обикалят. Но в по-малко обитаемоте места традицията с коледарите към момента битува, излизат и обикалят къщите. Там хората се познават и са по-сплотени.
-Г-жо Кирова, бихте ли ни срещнали с традицията от древността - какво да имаме на трапезата за вечерта преди да се роди Христос?
- От Игнажден, 20 декември, стартира приказката " Замъчи се Божа майка”, т.е. стартират родилните страдания на Светата Богородица преди появяването на Младенеца. Вечерта против Коледа, на 24 декември, е Бъдни вечер. Това е фамилен празник, на който се събират всички към трапезата. Ястията би трябвало да бъдат постни, тъй като сме във време на пости. Това са последните часове на Коледните пости. Бройката им е нечетна. В множеството райони и селища се гледа да бъде към 9. Може да са 7,9,11. Но не трябва да се прекалява. Това е Свята нощ - на невзискателност и примирение. Не се гледа с положително око, в случай че се наруши тази традиция - по-малко от няколко нечетни на брой ястия - варива, ядки, содена пита.
-Апостолите са били 12 към Христос и по тази причина има хора, които упорстват на броя 12, огромна ли е грешката?
-Според опциите на семейството, всяко фамилията единствено взема решение какъв брой на брой да са ястията, само че те би трябвало да са нечетен брой. Хубаво е да се съблюдава нечетната численост. От скоро се появи наклонност ястията да бъдат 12. Може би вършат асоциация и с 12-те месеца на година или със зодиите. Ако би трябвало да търсим логиката на цифрата 9, за която считам, че е най-хубава за броя ястия, то може да се свърже с 9-те месеца, в които всяка една майка носи рожбата си. На 25-ти декември чакаме вестта за раждането на Спасителя. Вероятно това е може би логиката на старите българи.
-А за какво са нечетни?
-Общо взето във фолклора нещата се разделят на положителни и неприятни, на ярко и мрачно, на четни и нечетни. Нечетното носи в себе си кода на добрината, до момента в който четното в множеството случаи се свързва с Отвъдния свят. Както знаем на заравяне се носят по четна численост цветя, а по прекрасен мотив се подарят нечетен брой цветя.
-Какво би трябвало да има на трапезата на Бъдни вечер?
- В някои от селищата тази софра се е слагала на земята. Постила се плява, от горната страна се поставя чувал за зърно и върху него трапезник-тъкана забрадка. Върху този трапезник се подреждат ястията. Едно от наложителните е обредния самун, който съдържа в себе си и името на Бога. В множеството селища той се споделя „ Богова пита”. Целият ден на 24 декември дамите в къщата са заети с приготовленията на трапезата-замесва се хляба, настрана кравайчетата, които се раздават на коледарите, когато дойдат да посетят дома. Питката и кравайчетата се подготвят без яйца и млечни артикули. В Боговата питка се поставя пара, която в някои селища се приема като скритото раждане на спасителя, а при който се падне-при него ще бъде шансът цяла година. Най-възрастният член на фамилията прикадява обредната софра. Разчупва питата и оставя първото парче пред иконата на Богородица. Раздава се на всички от фамилията. На трапезата е хубаво да има фасул или леща, грах, чушки, лук, чесън, сезонни плодове, орехи, маслини, както вино и ракия. Хората са слагали най-вече това, което са си произвели през годината. Друг значим детайл е, че в огнището огънят не трябва да загасва. Слага се едно огромна дърво, което се назовава „ бъдник” и то поддържа огъня цяла вечер. Трапезата не се раздига до сутринта, с цел да могат положителните невидими същества да дойдат и да си вземат от празничното ядене.
-Днес децата чакат Дядо Коледа. Какво е очаквал обаче античният българин?
-Коледарите минат през домовете на Бъдни вечер и до момента в който не минат, фамилията и гостите не си лягат. През деня на 24 декември минават дребните момченца коледари. Вечерта селото обикалят ергените, които откакто са минали през коледуването в действителност получават позволение от общността да вървят по седенките, да се задяват с момите. Тоест коледуването се приема като прекосяването от момче към мъж. Дружините нормално са в състав от 20-25 ергени. В него има строго избран ред- има лидер на коледарската тайфа, който се назовава „ станеник”, има артисти. Коледари в Бургас провеждат първата си среща още на Никулден, на 6 декември. Тогава ревизират костюмите си, напомнят си коледарските песни, репетират.
Коледарите в действителност са носителите на положителната новина, че Спасителят се е родил.
-На 25 декември какво е позволено да се яде?
-На самата Коледа на 25 декември се отговява и постите са завършили. Това е първият ден, в който може да се яде блажна храна. Отново се събира фамилията, като в някои селища се гледа какъв човек пръв ще влезе в дома. Българинът доста е гадаел, опитвал е да планува каква ще му бъде годината съгласно госта, който пръв влезе в дома му.
На 26 декември е Коледарска Богородица - денят, в който фамилиите, които през годината са вдигнали женитба, отиват на посетители на кръстниците си и в дома на младата младоженка. Третият ден от Коледа е 27 декември-Стефановден, с който приключва коледният цикъл.
От 25 декември до 6 януари са така наречен „ мръсни дни”. Дни, в които са излезли всички зли същества-караконджули, таласъми и след залез слънце никой не трябва да излиза до първи петли. Мръсните дни завършват на Йордановден.
-Спазваме ли обичаите като цяло?
-Смея да кажа да. Все повече Коледа се приема освен като очакване на дарове, а се разкрива смисълът на фамилния празник. Българите се връщат към своя корен, търсят силата и поддръжката на фамилията, тъй като фолклорният човек е оживял като подобен до наши дни точно поради фамилията. В Бургас също има коледарски дружини, които обикалят. Но в по-малко обитаемоте места традицията с коледарите към момента битува, излизат и обикалят къщите. Там хората се познават и са по-сплотени.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ