Сорос срещу Орбан: войната се развихря
Плакати с хилещи се Юнкер и Сорос заляха цяла Унгария
Тези дни по цяла Унгария бе разлепен афиш изобразяващ ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на напред във времето, с Джордж Сорос зад тила му; двамата – в озлобен сардоничен смях. Надписът от плаката сигнализира: „ Трябва да знаете проектите на Брюксел за наложителните мигрантски квоти. Официалната страница на унгарското държавно управление в интернет пък добавя: “тези проекти фундаментално заплашват сигурността на Унгария “.
За високо образованите унгарци този афиш има дълбокосмислен подтекст. Повечето от тях знаят старинната легенда за тайнствената трева Sardonica herba, която предизвиквала гърчове, наподобяващи на смях. Според античните гърци, сардоничният смях е предвещание за крах. Иначе казано, остарялото потомство, това на Сорос и Юнкер (с подразбиране и на други западноевропейски лидери) би трябвало да си отиде; а на идните избори в Европарламента да влязат нови лица, да се сътвори анти-миграционното болшинство, което да промени политическия пейзаж на континента.
Кампанията упреква Юнкер и Сорос, че желаят “да отслабят правото на страните членки да пазят личните си граници “, че създават „ специфични визи за мигранти “. Според Орбан, европейските нации са стигнали до исторически кръстопът. Тези, които поддържат мигрантите, в действителност поддържат основаването на страни със смесено население. Историческите обичаи на тези страни завършват, гради се нов, християнско-мюсюлмански, свят с непрестанно намаляващ % християни. Всеки, който подценява казуса, считайки, че това ще е муден развой, бърка: етническа група от 10% бързо нараства до 15-20%, след което процесът се форсира. Останалото не изисква въображение, а просто математика.
„ Моето потомство ще види бързата промяна на тогавашните велики християнски страни, безапелационен е Орбан. Но ние, от Централна Европа, към момента имаме лично бъдеще. Бъдеще, което е продължение на живота на нашите родители, баби и дядовци. Бъдеще, което ще опази хилядолетните ни обичаи, ще отбрани нашата стопанска система, нашите фамилии, нашата християнска култура… Затова би трябвало да действаме в този момент. Да отхвърлим финансистите, които виждат себе си като полубогове; да отхвърлим брюкселските бюрократи, които съставляват ползите на финансистите; да отхвърлим угояваните с техните пари подправени деятели на „ цивилен “ НПО-та, които желаят да ни постановат по какъв начин да живеем, с кого да беседваме и по какъв начин да отглеждаме децата си. Те не би трябвало да пробият отбраната ни, не би трябвало даже да намерят пролука… “
Реакцията на Брюксел не закъсня. В извънредно остро изказване, основният представител на Юнкер – гъркът Маргаритис Схинас, – съобщи, че Европейската комисия ще се бори по всевъзможен начин против дезинформацията и подправените вести. „ Кампанията на унгарското държавно управление просто не е за поверие “, сподели той. „ Шокиращо е, че толкоз нелепа тайна доктрина става притежание на публиката. Унгарците заслужават обстоятелства, а не измислици. “
Схинас акцентира устрема на Европейска комисия да заздрави границите и разясни, че под „ визи на мигранти “ се предлага „ синя карта “, по модела на зелената карта на Съединени американски щати, която има за цел да притегля квалифицирана работна ръка. Не излиза наяве обаче по какъв начин Европейска комисия съумя да реши кои от тия над милион пришълци през последните години са квалифицирана работна ръка?
Според английския демократичен вестник „ Гардиан “, поставяйки Юнкер до Сорос, против който в Унгария от години се води остра борба, Будапеща в действителност открива нов фронт против Брюксел два месеца преди изборите за Европейски парламент. Това, което най-много тревожи „ Гардиан “, е разломът в дясноцентристката Европейска национална партия, членове на която са и Юнкер, и Орбан. След унгарската акция „ Да спрем Брюксел “, включването на облика на Юнкер несъмнено е ескалация против промигрантския хайлайф на Европейски Съюз.
Припомняме, че връзките сред Юнкер и Орбан от години са нелицеприятни. През 2014 година унгарският министър председател поддържа опита на тогавашния английски министър председател Дейвид Камерън да предотврати избора на Юнкер за ръководител на Европейска комисия. Две години по-късно Юнкер посрещна Орбан в Европарламента с думите: „ Здравей, диктаторе! “; пошляпвайки го леко по бузата, както се постъпва с непокорен хлапак. Противопоставянето сред двамата се задълбочи, когато през 2015 година Европейска комисия наложи наложителни квоти за мигранти, под подправения претекст, че били бежанци. Унгария внезапно реагира, изрично отхвърли да одобри квотите и бързо построи защитна стена по южната си граница.
В речта си от 10 февруари, унгарският министър председател с особена паника означи по какъв начин миграцията води до увеличение на престъпността, особено против жените; по какъв начин нараства и заплахата от тероризъм. Той разкри проект на Брюксел от 7 точки, съгласно който цяла Европа би трябвало да се трансформира в мигрантски континент:
– наложителни квоти за мигранти;
– наставления,как да се настаняват мигрантите;
– намаляване контролът на границите на държавите-членки; Джордж Сорос намерено разгласи, че националните граници са спънка на неговия проект да поддържа мигрантите;
– въвеждането на мигрантска виза под формата на т. н. синя карта, за което Европарламентът към този момент гласоподава. Това е покана за доста милиони нови мигранти. Само в Турция четири милиона чакат да се отвори пътят им към Европа;
– Европарламентът гласоподава и за увеличение дотациите на „ активистки групи “, подпомагащи миграцията;
– банкови карти с автоматизирано предоставяни заеми за мигрантите; съгласно ръководителя на Комисията трябвало „ да създадем легални пътища “ мигрантите да дойдат в Европа, за което се създават пилотни стратегии дружно с африканските страни;
– Брюксел изнудва страните, които отхвърлят проекта, като постанова санкции на тези страни, които отхвърлят да изпълнят заповедите му.
Още през декември м. година в Маракеш (Мароко), сесията на Общото заседание на Организация на обединените нации одобри спорния Глобален пакт за миграцията, който фрапантно се разминава с Конвенцията за бежанците на Организация на обединените нации. На мигрантите се приписват права, каквито не биха могли да имат, разширявайки по подобен метод и съвсем приравнявайки ги към определението за емигрант. Според пакта се не разрешава връщането на мигранти!
Очевидно, освен брюкселския хайлайф, само че и „ началниците “ в Организация на обединените нации към този момент са подвластни на организациите на Сорос и компания. Сред главните, въпреки и обществено не афиширани цели на Глобалния пакт за миграцията, се подразбира блян да бъдат дискредитирани националните граници, националното поданство, да бъдат размити националните страни, да бъде потисната идентичността на нациите. Иначе казано, да бъдат разрушени от вътрешната страна фундаментите на актуалната цивилизация. Очевидно, в изказванията на Будапеща няма никаква тайна доктрина, дезинформация, или подправени вести.
Атаката на Брюксел против Орбан в действителност е ориентирана и против европейските „ размирници “. Преди дни във Варшава италианският вицепремиер Матео Салвини съобщи, че има вяра във опцията от „ европейска пролет “, която да разбие властта на Франция и Германия; и предложи „ да се влее нова кръв, нова мощ, нова сила “ в Европейски Съюз. От Будапеща Орбан възкликна: „ Оста Варшава-Рим е една от най-прекрасните вести. Възлагам огромни очаквания на тази Ос… “
През изтеклата година трендовете в Европа сензитивно се наклониха към позицията на Орбан, макар че доста от неговите съдружници в Европейската национална партия заявяват, че са обезпокоени от твърдените от опозицията данни за корупция и неуважение върховенството на закона. Но най-сериозно окуражаване пристигна оттатък океана. Когато президентът Тръмп встъпи в служба, Орбан изтълкува това събитие като „ позволение от най-висше място да сложи отпред линията на свободата, линията на националния интерес “. А предходната седмица, персонално държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо съобщи в Будапеща: “Вие сте суверенна нация. Можете сами да вземате решения… “
Войната сред неолибералите, Брюксел и Сорос, от една страна; и нелибералите, Орбан и възходящият брой национално виновни политици в Европейски Съюз, от друга; се развихря. Времето е малко, а залогът е прекомерно огромен: който завоюва изборите за Европарламент през април, печели цяла Европа.
Тези дни по цяла Унгария бе разлепен афиш изобразяващ ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на напред във времето, с Джордж Сорос зад тила му; двамата – в озлобен сардоничен смях. Надписът от плаката сигнализира: „ Трябва да знаете проектите на Брюксел за наложителните мигрантски квоти. Официалната страница на унгарското държавно управление в интернет пък добавя: “тези проекти фундаментално заплашват сигурността на Унгария “.
За високо образованите унгарци този афиш има дълбокосмислен подтекст. Повечето от тях знаят старинната легенда за тайнствената трева Sardonica herba, която предизвиквала гърчове, наподобяващи на смях. Според античните гърци, сардоничният смях е предвещание за крах. Иначе казано, остарялото потомство, това на Сорос и Юнкер (с подразбиране и на други западноевропейски лидери) би трябвало да си отиде; а на идните избори в Европарламента да влязат нови лица, да се сътвори анти-миграционното болшинство, което да промени политическия пейзаж на континента.
Кампанията упреква Юнкер и Сорос, че желаят “да отслабят правото на страните членки да пазят личните си граници “, че създават „ специфични визи за мигранти “. Според Орбан, европейските нации са стигнали до исторически кръстопът. Тези, които поддържат мигрантите, в действителност поддържат основаването на страни със смесено население. Историческите обичаи на тези страни завършват, гради се нов, християнско-мюсюлмански, свят с непрестанно намаляващ % християни. Всеки, който подценява казуса, считайки, че това ще е муден развой, бърка: етническа група от 10% бързо нараства до 15-20%, след което процесът се форсира. Останалото не изисква въображение, а просто математика.
„ Моето потомство ще види бързата промяна на тогавашните велики християнски страни, безапелационен е Орбан. Но ние, от Централна Европа, към момента имаме лично бъдеще. Бъдеще, което е продължение на живота на нашите родители, баби и дядовци. Бъдеще, което ще опази хилядолетните ни обичаи, ще отбрани нашата стопанска система, нашите фамилии, нашата християнска култура… Затова би трябвало да действаме в този момент. Да отхвърлим финансистите, които виждат себе си като полубогове; да отхвърлим брюкселските бюрократи, които съставляват ползите на финансистите; да отхвърлим угояваните с техните пари подправени деятели на „ цивилен “ НПО-та, които желаят да ни постановат по какъв начин да живеем, с кого да беседваме и по какъв начин да отглеждаме децата си. Те не би трябвало да пробият отбраната ни, не би трябвало даже да намерят пролука… “
Реакцията на Брюксел не закъсня. В извънредно остро изказване, основният представител на Юнкер – гъркът Маргаритис Схинас, – съобщи, че Европейската комисия ще се бори по всевъзможен начин против дезинформацията и подправените вести. „ Кампанията на унгарското държавно управление просто не е за поверие “, сподели той. „ Шокиращо е, че толкоз нелепа тайна доктрина става притежание на публиката. Унгарците заслужават обстоятелства, а не измислици. “
Схинас акцентира устрема на Европейска комисия да заздрави границите и разясни, че под „ визи на мигранти “ се предлага „ синя карта “, по модела на зелената карта на Съединени американски щати, която има за цел да притегля квалифицирана работна ръка. Не излиза наяве обаче по какъв начин Европейска комисия съумя да реши кои от тия над милион пришълци през последните години са квалифицирана работна ръка?
Според английския демократичен вестник „ Гардиан “, поставяйки Юнкер до Сорос, против който в Унгария от години се води остра борба, Будапеща в действителност открива нов фронт против Брюксел два месеца преди изборите за Европейски парламент. Това, което най-много тревожи „ Гардиан “, е разломът в дясноцентристката Европейска национална партия, членове на която са и Юнкер, и Орбан. След унгарската акция „ Да спрем Брюксел “, включването на облика на Юнкер несъмнено е ескалация против промигрантския хайлайф на Европейски Съюз.
Припомняме, че връзките сред Юнкер и Орбан от години са нелицеприятни. През 2014 година унгарският министър председател поддържа опита на тогавашния английски министър председател Дейвид Камерън да предотврати избора на Юнкер за ръководител на Европейска комисия. Две години по-късно Юнкер посрещна Орбан в Европарламента с думите: „ Здравей, диктаторе! “; пошляпвайки го леко по бузата, както се постъпва с непокорен хлапак. Противопоставянето сред двамата се задълбочи, когато през 2015 година Европейска комисия наложи наложителни квоти за мигранти, под подправения претекст, че били бежанци. Унгария внезапно реагира, изрично отхвърли да одобри квотите и бързо построи защитна стена по южната си граница.
В речта си от 10 февруари, унгарският министър председател с особена паника означи по какъв начин миграцията води до увеличение на престъпността, особено против жените; по какъв начин нараства и заплахата от тероризъм. Той разкри проект на Брюксел от 7 точки, съгласно който цяла Европа би трябвало да се трансформира в мигрантски континент:
– наложителни квоти за мигранти;
– наставления,как да се настаняват мигрантите;
– намаляване контролът на границите на държавите-членки; Джордж Сорос намерено разгласи, че националните граници са спънка на неговия проект да поддържа мигрантите;
– въвеждането на мигрантска виза под формата на т. н. синя карта, за което Европарламентът към този момент гласоподава. Това е покана за доста милиони нови мигранти. Само в Турция четири милиона чакат да се отвори пътят им към Европа;
– Европарламентът гласоподава и за увеличение дотациите на „ активистки групи “, подпомагащи миграцията;
– банкови карти с автоматизирано предоставяни заеми за мигрантите; съгласно ръководителя на Комисията трябвало „ да създадем легални пътища “ мигрантите да дойдат в Европа, за което се създават пилотни стратегии дружно с африканските страни;
– Брюксел изнудва страните, които отхвърлят проекта, като постанова санкции на тези страни, които отхвърлят да изпълнят заповедите му.
Още през декември м. година в Маракеш (Мароко), сесията на Общото заседание на Организация на обединените нации одобри спорния Глобален пакт за миграцията, който фрапантно се разминава с Конвенцията за бежанците на Организация на обединените нации. На мигрантите се приписват права, каквито не биха могли да имат, разширявайки по подобен метод и съвсем приравнявайки ги към определението за емигрант. Според пакта се не разрешава връщането на мигранти!
Очевидно, освен брюкселския хайлайф, само че и „ началниците “ в Организация на обединените нации към този момент са подвластни на организациите на Сорос и компания. Сред главните, въпреки и обществено не афиширани цели на Глобалния пакт за миграцията, се подразбира блян да бъдат дискредитирани националните граници, националното поданство, да бъдат размити националните страни, да бъде потисната идентичността на нациите. Иначе казано, да бъдат разрушени от вътрешната страна фундаментите на актуалната цивилизация. Очевидно, в изказванията на Будапеща няма никаква тайна доктрина, дезинформация, или подправени вести.
Атаката на Брюксел против Орбан в действителност е ориентирана и против европейските „ размирници “. Преди дни във Варшава италианският вицепремиер Матео Салвини съобщи, че има вяра във опцията от „ европейска пролет “, която да разбие властта на Франция и Германия; и предложи „ да се влее нова кръв, нова мощ, нова сила “ в Европейски Съюз. От Будапеща Орбан възкликна: „ Оста Варшава-Рим е една от най-прекрасните вести. Възлагам огромни очаквания на тази Ос… “
През изтеклата година трендовете в Европа сензитивно се наклониха към позицията на Орбан, макар че доста от неговите съдружници в Европейската национална партия заявяват, че са обезпокоени от твърдените от опозицията данни за корупция и неуважение върховенството на закона. Но най-сериозно окуражаване пристигна оттатък океана. Когато президентът Тръмп встъпи в служба, Орбан изтълкува това събитие като „ позволение от най-висше място да сложи отпред линията на свободата, линията на националния интерес “. А предходната седмица, персонално държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо съобщи в Будапеща: “Вие сте суверенна нация. Можете сами да вземате решения… “
Войната сред неолибералите, Брюксел и Сорос, от една страна; и нелибералите, Орбан и възходящият брой национално виновни политици в Европейски Съюз, от друга; се развихря. Времето е малко, а залогът е прекомерно огромен: който завоюва изборите за Европарламент през април, печели цяла Европа.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ