Pixabay Средната продължителност на живота у нас продължава да се покачва,

Pixabay Средната дълготрайност на живота у нас продължава да се повишава, като за 2018 година тя е достигала 74,83 години. Въпреки това тя остава по-ниска от междинната за Европейския съюз, която е 80,9 години. Това демонстрира признатият през днешния ден от държавното управление Годишен отчет за положението на здравето на жителите и осъществяване на Националната здравна тактика за 2018 година

В него се показват главните трендове в динамичността по главните индикатори, с които се характеризира публичното здраве в България през 2018 година

Друга позитивна наклонност, която се отбелязва в отчета, е сериозното понижаване във връзка с детската смъртност у нас. За 2018 година в това отношение България отбелязва най-ниското си равнище в историята, откогато се изважда демографска статистика в страната - 5,8 на 1000 живородени деца. За съпоставяне през 2017 година това отношение е било 6,4 на 1000.

В документа се отбелязва, че тези резултати са част от дълготрайна наклонност за понижаване на този индикатор. Така в случай че през 2000 година детската смъртност е 13,3 на 1000, 2010 година съотношението към този момент е било 9,4 на 1000, а 2015 година - 6,6 на 1000.

" Благоприятни трендове са налице и при повъзрастовите индикатори за детска смъртност - неонатална и постнеонатална, които също понижават ", се отбелязва в отчета.

Въпреки тези позитивни моменти у нас се резервира наклонност към промени във възрастовата конструкция на популацията и демографското остаряване. Проблемът остава характерен и за останалите страни членки на Европейски Съюз.

През 2018 година се резервира и наклонността за понижаване на раждаемостта - коефициентът на общата раждаемост е 8,9 на 1000, при 9 на 1000 за 2017 година, и приблизително равнище за Европейски Съюз от 9,7 на 1000.

Докладът отбелязва продължаващ спад в заболеваемостта от злокачествени новообразувания по отношение на миналата година. Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи и рак на млечната жлеза при дамите, следвана от рак на мъжките полови органи.

В отчета са показани и дейностите по запазване на публичното здраве, държавния здравен надзор, осъществяването на имунизационния календар, стратегиите, плановете и проектите в региона на публичното здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с метода на живот, като тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и понижена двигателна интензивност.

Представени са данни за финансирането на здравните действия, човешките запаси в системата, активността на лечебните заведения, финансирана от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и от държавния бюджет, фармацевтичния бранш и лекарствената политика.