Те наистина взимат децата ни
[Pixabay.com] Има нещо правилно в цялата история с взимането на децата от страната, която тази седмица изпразни учебни заведения в Сливен, Ямбол и Карнобат. Това беше единствено един от акомпаниментите на нервност, която набира скорост от най-малко година и несъмнено, изказванията, че страната приготвя всеобщо взимане на деца от фамилиите, с цел да ги изпрати в чужбина, са цялостна нелепост.
Взимане на деца обаче има. То просто се случва по различен метод.
През август всяка година терминалите на софийското летище са едно от най-тъжните места в България. Зад опашките за чекиране, покрай изхода, постоянно има дами, които преди малко са споделили " Чао, маме " и в този момент се пробват скрито да избършат сълзите си. До тях мъжете им преглъщат своите, стиснали устни. Те изпращат назад децата и внуците си, за които " у дома " е на няколко хиляди километра и по-късно една година ще ги виждат единствено по skype.
[Pixabay.com]
Макар и малко по-късно, другите страни взимат децата ни в по-добрите си учебни заведения и университети. Това се случва, тъй като родителите там са полагали систематични старания в продължение на дълги години, тъй че образованието им да е свястно, забавно и потребно. Те са внимавали да не позволен корупцията да превземе страните им. Държали са политиците под надзор, тъй че да работят в полза на хората, а не в своя личен.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Да учиш в друга страна, несъмнено, е напълно обикновено. Проблемът е, че голяма част от порасналите деца по-късно остават в чужбина. " Взимат " ни ги, тъй като хората там са съумели да се преборят за качествено опазване на здравето, добра бизнес среда и благоприятни условия за работа, комфортни градове.
На летището в София през август порасналите деца също преглъщат на тръгване. Те оставят тук родителите и приятелите си. Принудени са да избират сред тях и действителна опция за заслужен живот в този момент.
Хубавото в тази история е, че те биха се върнали. Стига единствено тук да спре да се краде. Да има правдивост. Честните и усърдни хора да съумяват освен по изключение.
Взимане на деца обаче има. То просто се случва по различен метод.
През август всяка година терминалите на софийското летище са едно от най-тъжните места в България. Зад опашките за чекиране, покрай изхода, постоянно има дами, които преди малко са споделили " Чао, маме " и в този момент се пробват скрито да избършат сълзите си. До тях мъжете им преглъщат своите, стиснали устни. Те изпращат назад децата и внуците си, за които " у дома " е на няколко хиляди километра и по-късно една година ще ги виждат единствено по skype.
[Pixabay.com]
Макар и малко по-късно, другите страни взимат децата ни в по-добрите си учебни заведения и университети. Това се случва, тъй като родителите там са полагали систематични старания в продължение на дълги години, тъй че образованието им да е свястно, забавно и потребно. Те са внимавали да не позволен корупцията да превземе страните им. Държали са политиците под надзор, тъй че да работят в полза на хората, а не в своя личен.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Да учиш в друга страна, несъмнено, е напълно обикновено. Проблемът е, че голяма част от порасналите деца по-късно остават в чужбина. " Взимат " ни ги, тъй като хората там са съумели да се преборят за качествено опазване на здравето, добра бизнес среда и благоприятни условия за работа, комфортни градове.
На летището в София през август порасналите деца също преглъщат на тръгване. Те оставят тук родителите и приятелите си. Принудени са да избират сред тях и действителна опция за заслужен живот в този момент.
Хубавото в тази история е, че те биха се върнали. Стига единствено тук да спре да се краде. Да има правдивост. Честните и усърдни хора да съумяват освен по изключение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ