Може ли да се спаси Пангаловата къща, пита д-р Дариткова, смолянчани излизат с петиция
Питане до министъра на културата за Пангаловата къща в Смолян е отправила националният представител доктор Даниела Дариткова. Председателят на ПГ на ГЕРБ желае той да ѝ отговори на въпроса какви са опциите на страната да се намеси за опазване на един от най-ценните мостри на родопска къща от времето на Възраждането.
Дариткова е обяснила, че Пангаловата къща оповестена за архитектурен и живописен монумент от национално значение през 1998 година и е характерен образец за родопската възрожденска архитектура. Намира се в кв. Райково и е ситуирана на повърхност от 315 квадратни метра. Строена е от 1856 до 1960 година от Уста Харит Кисьов за огромния търговец на аби и шаяци Вълчо Пангалов.
От 1952 до 1983 година в нея се обитава експозицията на Родопския национален музей, в следствие Окръжен исторически музей – Смолян. Първата музейна експозиция е открита на 9-ти септември 1955 година
„ Къщата е реституирана през 1998 година. Оттогава многочислените наследници не са подхванали никакви дейности за поддържане на собствеността си. През годините община Смолян е уведомявала неведнъж притежателите за положението на постройката “, написа още доктор Дариткова.
Ден преди тя да зададе въпроса до министъра на културата в Смолян Народно читалище „ Балкански просветник “ започва поредна петиция във Facebook за спасяването на Пангаловата къща, в която към този момент са се подписали 333-ма души. Паралелно с това събират и подписи в поддръжка на самодейността.
„ Внушителната Пангалова къща в Смолянския квартал „ Райково " се разрушава пред очите ни. Някога горда и красива, в този момент е оставена на произвола на ориста. Собствениците й не я поддържат, институциите нехаят, никой не поставя никакви грижи за нея. Проявената немарливост към възрожденската постройка ще ни коства скъпо. Бъдещите генерации ще ни упрекнат. Затова дано я защитим, до момента в който не е станало окончателно късно! Нека обединим напъните си и да създадем всичко допустимо да я спасим! ". С този апел райковци приканват всички родолюбци да поддържат самодейността със своя автограф “, приканват от читалището.
До през днешния ден петицията е подкрепена от 333-ма души, а подписи са положили стотици.
Петиция за спасяването на възрожденската къща в Райково се пускат от време на време във Facebook, като през 2017-та в нея се е подписала и щерка на един от наследниците.
Ето какво е написала Boney Bennett от Стара Загора: „ Подписвам, тъй като би трябвало да се поддържа историята, а майка ми е една от единайсетте притежатели “.
Миналата година, въодушевен от почналата подписка и онлайн петиция за спасяването на Пангаловата къща, 27-годишният тогава Крис Джурелов я татуира на ръката си, дружно с борчета и клонче мурсалски чай. „ Татуираната обичайната родопска къща на рамото ми е действително съществуваща. Тя се намира в гр. Смолян, кв. Райково “, сподели младежът. Той е роден и израснал в Смолян, само че от години работи в София.
Инициативи за избавяне на възрожденската къща има от много години в квартала. Наследниците й са 17 на брой, пръснати на всички места из страната.
Десетилетия наред те не могат да решат какво да вършат с нея. Преди време постигнали съгласие да я продадат, само че оповестили голяма цена и никой не я купил.
Райковци са уверени, че младите притежатели не са заинтригувани да спасят наследството на своя дядо. Затова се обръщат с апел към обществото и институциите да се погрижат емблематичната постройка да бъде съхранена за идните генерации.
„ Много забавна възрожденска сграда е Пангаловата къща в кв. Горно Райково. Според някои откриватели на радопската архитектура това е най-монументалната възрожденска къща в Родопите. Тя е на три етажа, състои се от три салона и към 20 стаи. Тя е напълно бяло варосана, за разлика от множеството други остарели къщи, единствено в ъглите на зида се виждат дялани камъни. Започвайки от цокъла, стените се изкачват равно през първия етаж, като разчупването им става едвам при третия етаж. Отдолу и в профил на фасадата стените са обковани с дъсчени рамки. На фасадатаса построени един върху различен два рядко красиви кьошка. Първият е на втория етаж, директно над входната врата. Следва равномерен отвесен преход към издадения още по-навън кьошк на третия етаж. Кьошкът на втория етаж има пет прозореца, а този на третия етаж – 7. Симетрично на горния кьошк са ситуирани други два, от ляво и дясно със същата величина в края на етажа “ – пише Марияна Райкова в изданието „ Богатствата на Пангаловата къща “.
Припомняме, че инспекция на Сметната палата преди година дефинира като извънредно неефективни и неефикасни дейностите по запазване и поддържане на недвижимите монументи на културата, които извършват Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно завещание (НИНКН). Изводът е на база изработен одит за запазване и поддържане на обекти на архитектурното завещание в градска среда за интервала от началото на 2015-та доникъде на 2018-та година.
Сметната палата е направила 13 изключително сериозни извода и оценки за активността на двете институции.
Констатирано е, че годишно на един чиновник от НИНКН се падат над 3000 обекта за мониторинг. За 98% от обектите има проблем в режима на запазване. За 93% пък от тях със статут на недвижими културни полезности не е направена оценка на притежаваните качества.
Друг проблем е, че националната система за запазване на културното завещание включва редица органи и структури с неразбираемо, неопределено и ненапълно избрани пълномощия и отговорности - регионални шефове, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на районното развиване и благоустройството, Светия синод на БПЦ и на централните управления на другите вероизповедания.
През одитирания интервал – за три години и половина, не е осъществяван мониторинг на недвижими културни полезности, като се изключи няколко обекта със международно значение.
(Така е изглеждала Пангаловата къща, когато в нея се е помещавал Родопският национален музей)
Министърът на културата не извършва законово избраното обвързване за осъществяване на дейно съгласуване, образуване и управление на активността по мониторинг на положението на недвижимите културни полезности.
„ Стотици къщи и здания с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови градежи, които неведнъж нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Практика са случаи, при които здания със статут на монументи на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са подхванати съвсем никакви действителни стъпки за задължаване на притежателите на остарели здания да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са желана туристическа дестинация. Липсва и гласност на информацията за паметниците на културата “, се сочи в одита.
По данни на института общият брой на оповестените и декларирани недвижими културни полезности са 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни, в това число 355 от национално значение. По-малко от една четвърт от паметниците са със статут на културна полезност. Всички останали – 14 780 са единствено декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни полезности.
В резултат от разбора Сметната палата прави 15 рекомендации на министъра на културата и шест на шефа на НИНКН. Срокът, даден на министъра, да предприеме ограничения по осъществяване на рекомендациите, е до 30 юни 2020 година, а до 30 декември 2019 година – на шефа на института. Към днешна дата няма данни да е проконтролирано осъществяването им.
Дариткова е обяснила, че Пангаловата къща оповестена за архитектурен и живописен монумент от национално значение през 1998 година и е характерен образец за родопската възрожденска архитектура. Намира се в кв. Райково и е ситуирана на повърхност от 315 квадратни метра. Строена е от 1856 до 1960 година от Уста Харит Кисьов за огромния търговец на аби и шаяци Вълчо Пангалов.
От 1952 до 1983 година в нея се обитава експозицията на Родопския национален музей, в следствие Окръжен исторически музей – Смолян. Първата музейна експозиция е открита на 9-ти септември 1955 година
„ Къщата е реституирана през 1998 година. Оттогава многочислените наследници не са подхванали никакви дейности за поддържане на собствеността си. През годините община Смолян е уведомявала неведнъж притежателите за положението на постройката “, написа още доктор Дариткова.
Ден преди тя да зададе въпроса до министъра на културата в Смолян Народно читалище „ Балкански просветник “ започва поредна петиция във Facebook за спасяването на Пангаловата къща, в която към този момент са се подписали 333-ма души. Паралелно с това събират и подписи в поддръжка на самодейността.
„ Внушителната Пангалова къща в Смолянския квартал „ Райково " се разрушава пред очите ни. Някога горда и красива, в този момент е оставена на произвола на ориста. Собствениците й не я поддържат, институциите нехаят, никой не поставя никакви грижи за нея. Проявената немарливост към възрожденската постройка ще ни коства скъпо. Бъдещите генерации ще ни упрекнат. Затова дано я защитим, до момента в който не е станало окончателно късно! Нека обединим напъните си и да създадем всичко допустимо да я спасим! ". С този апел райковци приканват всички родолюбци да поддържат самодейността със своя автограф “, приканват от читалището.
До през днешния ден петицията е подкрепена от 333-ма души, а подписи са положили стотици.
Петиция за спасяването на възрожденската къща в Райково се пускат от време на време във Facebook, като през 2017-та в нея се е подписала и щерка на един от наследниците.
Ето какво е написала Boney Bennett от Стара Загора: „ Подписвам, тъй като би трябвало да се поддържа историята, а майка ми е една от единайсетте притежатели “.
Миналата година, въодушевен от почналата подписка и онлайн петиция за спасяването на Пангаловата къща, 27-годишният тогава Крис Джурелов я татуира на ръката си, дружно с борчета и клонче мурсалски чай. „ Татуираната обичайната родопска къща на рамото ми е действително съществуваща. Тя се намира в гр. Смолян, кв. Райково “, сподели младежът. Той е роден и израснал в Смолян, само че от години работи в София.
Инициативи за избавяне на възрожденската къща има от много години в квартала. Наследниците й са 17 на брой, пръснати на всички места из страната.
Десетилетия наред те не могат да решат какво да вършат с нея. Преди време постигнали съгласие да я продадат, само че оповестили голяма цена и никой не я купил.
Райковци са уверени, че младите притежатели не са заинтригувани да спасят наследството на своя дядо. Затова се обръщат с апел към обществото и институциите да се погрижат емблематичната постройка да бъде съхранена за идните генерации.
„ Много забавна възрожденска сграда е Пангаловата къща в кв. Горно Райково. Според някои откриватели на радопската архитектура това е най-монументалната възрожденска къща в Родопите. Тя е на три етажа, състои се от три салона и към 20 стаи. Тя е напълно бяло варосана, за разлика от множеството други остарели къщи, единствено в ъглите на зида се виждат дялани камъни. Започвайки от цокъла, стените се изкачват равно през първия етаж, като разчупването им става едвам при третия етаж. Отдолу и в профил на фасадата стените са обковани с дъсчени рамки. На фасадатаса построени един върху различен два рядко красиви кьошка. Първият е на втория етаж, директно над входната врата. Следва равномерен отвесен преход към издадения още по-навън кьошк на третия етаж. Кьошкът на втория етаж има пет прозореца, а този на третия етаж – 7. Симетрично на горния кьошк са ситуирани други два, от ляво и дясно със същата величина в края на етажа “ – пише Марияна Райкова в изданието „ Богатствата на Пангаловата къща “.
Припомняме, че инспекция на Сметната палата преди година дефинира като извънредно неефективни и неефикасни дейностите по запазване и поддържане на недвижимите монументи на културата, които извършват Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно завещание (НИНКН). Изводът е на база изработен одит за запазване и поддържане на обекти на архитектурното завещание в градска среда за интервала от началото на 2015-та доникъде на 2018-та година.
Сметната палата е направила 13 изключително сериозни извода и оценки за активността на двете институции.
Констатирано е, че годишно на един чиновник от НИНКН се падат над 3000 обекта за мониторинг. За 98% от обектите има проблем в режима на запазване. За 93% пък от тях със статут на недвижими културни полезности не е направена оценка на притежаваните качества.
Друг проблем е, че националната система за запазване на културното завещание включва редица органи и структури с неразбираемо, неопределено и ненапълно избрани пълномощия и отговорности - регионални шефове, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на районното развиване и благоустройството, Светия синод на БПЦ и на централните управления на другите вероизповедания.
През одитирания интервал – за три години и половина, не е осъществяван мониторинг на недвижими културни полезности, като се изключи няколко обекта със международно значение.
(Така е изглеждала Пангаловата къща, когато в нея се е помещавал Родопският национален музей)
Министърът на културата не извършва законово избраното обвързване за осъществяване на дейно съгласуване, образуване и управление на активността по мониторинг на положението на недвижимите културни полезности.
„ Стотици къщи и здания с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови градежи, които неведнъж нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Практика са случаи, при които здания със статут на монументи на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са подхванати съвсем никакви действителни стъпки за задължаване на притежателите на остарели здания да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са желана туристическа дестинация. Липсва и гласност на информацията за паметниците на културата “, се сочи в одита.
По данни на института общият брой на оповестените и декларирани недвижими културни полезности са 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни, в това число 355 от национално значение. По-малко от една четвърт от паметниците са със статут на културна полезност. Всички останали – 14 780 са единствено декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни полезности.
В резултат от разбора Сметната палата прави 15 рекомендации на министъра на културата и шест на шефа на НИНКН. Срокът, даден на министъра, да предприеме ограничения по осъществяване на рекомендациите, е до 30 юни 2020 година, а до 30 декември 2019 година – на шефа на института. Към днешна дата няма данни да е проконтролирано осъществяването им.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ