Питали ли сте се някога - защо футболните клубове харчат

...
Питали ли сте се някога - защо футболните клубове харчат
Коментари Харесай

Питали ли сте се някога - защо футболните клубове харчат толкова много пари за играчи

Питали ли сте се в миналото - за какво футболните клубове харчат толкоз доста пари за играчи и толкоз малко за треньори? Ние несъмнено сме заинтригувани от тази разлика, тъй като, както повече футболни експерти, считаме, че наставникът е най-важният човек в отборните дисциплини, каквато е и обичаната ни игра. The Athletic е потърсил мнението на надалеч по-запознати със случая специалисти, с цел да хвърлят малко светлина върху тематиката.

Саша Рязанцев е някогашен финансов и комерсиален шеф в елитния британски отбор Евертън. Той изяснява, за какво клубовете имат разнообразни стандарти във връзка с откупните клаузи, които постановат за своите мениджъри и своите играчи.

" Клубовете обичат да имат откупни клаузи за мениджърите, само че в това време всеки управител или сътрудник с висока самокритика би упорствал за реципрочна уговорка, в случай че клубът реши да прибегне до уволняване ", споделя Рязанцев.

" Причината е, че вероятността треньорът да бъде уволнен е по-голяма, в сравнение с да си тръгне самичък, и по тази причина постоянно се работи за по-ниска разтрогваща уговорка. Понякога тази сума е закрепена в контракта, а различен път е плод на договаряния. Ако казусът е подобен, тогава мениджърът би желал да има добра отплата ", добавя финансовият специалист.

Той изяснява още, че сумата постоянно е обвързана с продължителността на контракта. Именно затова треньорите рядко получават дълготрайни оферти, с цел да може в спешна обстановка да бъде по-безболезнена раздялата с него.

чисто персоналните сделки би трябвало да се вземе поради и регулацията, която постанова УЕФА в европейския клубен футбол. От една страна футболистите подлежат на наложителна регистрация два пъти годишно в строго избран интервал, прочут като трансферен прозорец. За наставниците не важи сходно изискване и затова виждаме най-често да се вършат промени в средата на сезона, когато вятърът стартира да духа в неправилна посока.

" Когато притеглят управител, възможностите някой различен клуб да пристигна и да ти го отмъкне, са доста по-малки, в сравнение с за някой футболист, да вземем за пример ", продължава с коментара си Саша Рязанцев. " Ако даден новопристигнал игра не оправдае упованията, може да бъде продаден, въпреки и с известна загуба на инвестицията. Парите за мениджъра обаче рядко се възстановяват ".

Друг значим аспект е обвързван и с времето, за което можеш да използваш треньора и футболиста в най-хубавата им форма. Бившият началник на Евертън акцентира, че пикът на играчите трае към 5 години, до момента в който при мениджърите може да е над 20 години. Именно късият прозорец способства съществено за другата финансова оценка, когато се притегля единият или другият.

Съоснователят на консултантката компания MRKT Insights - Тим Кийч, дава и друга позиция на казуса. Неговата експертиза е в предлагането на професионални препоръки за развиването на спортни клубове в Англия и света.

Той акцентира обстоятелството, че, в случай че даден футболист реши да напусне, само че е привързан с контракт, тогава клубът има редица лостове, с които може да го принуди да се откаже от тази си упоритост и да продължи да работи за богатството на тима. Залогът следователно е единствено върху един от към 25-има други спортисти. Ако даден управител обаче реши да беседва с трети страни, с цел да търси кариерно развиване, той е виновен освен за групата си от футболисти, само че и за голям екип от подчинени. В подобен случай клубното управление има интерес сагата да завърши час по-скоро, тъй като, в случай че упорства и се наложи да го уволни в даден миг, тогава резултатът ще е същият, само че с добавена отплата.

" В подобен случай доверието е разрушено ", споделя Киич. " Много по-трудно е да се откаже на управител, който декларира, че желае да приказва с други клубове. Това автоматизирано разрушава доверието сред него, притежателя, спортния шеф и всички останали по веригата ".

Финансовият аспект, който предлага консултантът, е също много забавен и не е по никакъв начин за подценяване.

" Да речем, че клубът желае £50 млн. за собствен състезател. Предполага се, че ще му се откри заместител £30 млн., а това значи, че остават едни £20 млн., които да компенсират загубата на ключове фигура ", споделя Тим Киич за случаите, в които футболистите желаят да си тръгнат.

В същото време, в случай че старши-треньорът има сходни планове, не може да се разисква сходна " уин-уин " обстановка, тъй като никой съвсем не заплаща сходни суми за мениджъри.

Нека дадем за образец най-актуалната обстановка с ментор, който напуща за сметка на различен тим - Унай Емери. Испанецът се раздели с Виляреал против £5,2 млн., с цел да поеме работата в Астън Вила. Сред най-гръмките случаи пък са Греъм Потър и Юлиан Нагелсман. Германецът струваше €20 млн. на Байерн Мюнхен, с цел да откупи контракта му с Република България Лайпциг, а англичанинът е рекордьор досега с £22 млн., когато се раздели с Брайтън за сметка на Челси. Ето, че едни от най-големите прехвърляния на мениджъри едвам надвишават няколко десетки милиона, до момента в който посредствени футболисти от ранга на Марк Кукурея костват по €60 млн. за съпоставяне.

Снимка: БГНЕС

Киич изважда статистиката на напред във времето и показва, че в актуалния футбол треньорите прекарват приблизително по 15 месеца в тимовете си. Това значително се дължи на риска от невъзвръщаеми обезщетения, в случай че се стигне до уволняване.

Междувременно обаче се вижда равнене на заплатите сред двете специалности. Киич показва, че във Висшата лига все по-често се вижда налагането на предписание, че мениджърът би трябвало да получава заплата към размера на най-скъпоплатената му звезда в състава. Това е сериозна разлика с други браншове на стопанската система, в които старшинството се цени доста по-високо, само че това е тематика за различен диалог.

Д-р Матю Хиндмарш е старши-преподавател по бизнес и медии в спорта за университета " Джон Муур " в Ливърпул. Той насочва погледите ни към маркетинговата страна на казуса с трансферните суми за футболистите и техните треньори.

" Барселона изгуби €70 млн. единствено от един спонсорски контракт, когато Лионел Меси напусна клуба ", споделя доктор Хиндмарш.

Той акцентира обстоятелството, че водещите играчи все по-често държат по-голямата част от своите имидж права, само че резултатът им върху атрактивността на клубовете е непреклонен. Мнението му е, че това значително докара до растежа в цените на играчите, тъй като тимовете са почнали да търсят метод за отплата на евентуалните загуби и реклами, които могат да претърпят, когато техен състезател бъде продаден.

Ограниченият интервал за трансферните пазари също основава условия за по-динамични договаряния и въвличането на повече страни в наддаване. Достатъчно е два клуба да имат интерес към един състезател, с цел да стартира цената му да пораства. При треньорите този проблем не е налице, тъй като, както казахме нагоре, УЕФА има непоколебим правилник за картотекиране на футболисти, само че не постанова подобен за мениджъри.

Цялата тази тематика обаче се оказва по-интересна на необятната футболна общност, в сравнение с персонално афектираните от нея. Изглежда, че наставниците нямат проблем с това, че клубовете не заплащат стотици милиони за техните прехвърляния. Най-важното е да бъдат оценени уместно със заплата и условия на работа. Имиджът на футболистите въпреки това е директно зависим на това.
Източник: inews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР