Писателят Христо Стоянов: Ние се превръщаме в офшорна зона за кражба и разпространение на книги, музика и филми
Писателят Христо Стоянов описа пред БЛИЦ какво го е предиздвикало да внесе в Народното събрание оферти за смяна в закона за авторското право и уточни недъзите на настоящия закон
Вие внесохте в правната комисия на Народното събрание оферти за смяна в Закона за авторското право. На какъв стадий е? Какъв бе мотивът?
Документът чака своя ред да бъде прегледан. Поводът? Преди няколко години разбрах, че книгата ми „ Скритият живот на една помакиня “ се популяризира в интернет, само че не обърнах внимание на това. Разбира се, пробвах с търсачката на Google да открия къде може да има електронен вид на книгата, само че не открих. Докато един ден моя позната пред очите ми я смъкна в телефона си. Цялата книга. При това с Айесбиена, получен от Националната библиотека за хартиеното издание на романа. Винаги съм бил срещу сходен вид четения. Аз персонално имам електронна книга, само че книгите и създателите там са закупени. Не бих си разрешил да открадна книга. Всъщност, не съм непогрешим. Като млад съм взимал книги от библиотеките и не съм ги прибирал, само че единствено когато не е имало маркирано на тях дата за взимане. Т.е., когато тези книги не са четени с години. После съм ги плащал в петорен размер. Така се „ снабдих “ със „ Стихотворения “ и „ Сатири “ на Константин Павлов. Дори му „ подарих по два-три екземпляра, тъй като самият той бе останал без авторски бройки. Но и това не бе кражба, тъй като аз ги заплащах в петорен размер, с цел да ги дам на деца от кръжока, който водех, да ги прочетат. Тези книги с години никой не бе докосвал, само че когато ги взех за няколко месеца към този момент бяха прочетени от стотици. Наистина стотици. Но тука нещата не стоят по този начин.
Оказва се, че нашето законодателство не е планувало настъпването на модерния век, по този начин ли?
Да, на електронните четци, на книгите електронен вид. При темповете на развиване ще се окаже, че единствено след година-две, че писателският поминък ще се обезсмисли. Защото писателят, с цел да е експерт, би трябвало да разчита и на приходи от своите книги. Постепенно графоманите ще изпаднат – в този момент се чете всичко заради „ електронен апетит за книги “, само че когато пространството бъде запълнено и към този момент читателят ще има опция да избира – тогава ще настъпи смут за пишещото войнство. Но това ще бъде и краят на писателите. И освен. Постепенно цели промишлености ще бъдат закрити. Представете си какъв брой гори няма да бъдат изсечени, какъв брой химически заводи за печатарско мастило ще бъдат затворени, какъв брой предприятия за произвеждане на хартия ще бъдат закрити… Колко служащи ще би трябвало да се преориентират – печатници ще затворят врати… Отчитам това и не съм срещу навлизането на електронната книга в бита ни. Казах, аз самият употребявам електронен читател, който е надалеч по-удобен от хилядите (седем хиляди тома) в персоналната ми библиотека. Всичко това, което владея като книги и прашасващи лавици у дома ще мога да си го нося във вътрешния джоб на сакото. Удобство. Ще мога да върша моментални информации, вместо да се дълбая из библиотеката, ще мога да класифицирам тази електронна библиотека.
Няма ли да кажат в този момент, че вие сте против неизбежното ново, което идва посредством електрониката?
Някои може да останат с усещането, че съм изкукуригал старчок, който се съпротивлява на новото. А, видиш ли, тези, които крадат са носителите на новите хрумвания. Изпълнените със пристрастеност за четене, които биват спъвани само от мен и, в случай че се трансформират законите съгласно тях, нас никой към този момент нямало да ни чете. Дрън-дрън. Има и почтени хора, които желаят да си купуват книги. Но тази пандемия – тъй като в действителност взима размери на пандемия – да се крадат книги в интернет и да се „ разменят “ сред други, или с други крадци би трябвало да спре. Всяка болест – даже и ракът – има лекарство. Това, че не е намерено още, не значи, че то не съществува. Винаги идва пролет и индивидът вижда кокичето, което крие лекарството срещу рахит… Та, когато открих моя книга – оказа се, че и други мои книги вървят в интернет – сезирах ГДБОП. Значи имало механизми. ГДБОП незабавно се задейства и единствено след месец най-големият уебсайт за български книги без авторски права бе затворен. После последваха няколко файсбук страници. Те също бяха затворени. Разбира се, някои се преобразуваха на правилото „ Пременил се Илия отново в тия “ и продължиха да си разменят книги. Но го вършат в „ персонални известия “. Поне българските книги. Никой от тях обаче не си задава въпроса, че преводачите също хранят фамилии. Голяма част от преводачите в действителност са писатели, които се пробват да си докарат по някой лев от преводи – я за ток, я за медикаменти, я за внук
Какво му липсва на днешният Закон за авторското право?
Промените, които бяха направени бяха корпоративни. Сегашният Закон за авторското право е напълно корпоративен закон, който не пази свободния създател, а пази няколко сдружения. Всъщност решението е в смяна на Наказателния кодекс и такива промени предложих в Правната комисия на Народното събрание. Тъй като наказуемостта за сходна кражба е ниска, под три години, съд, прокуратура и разследване не могат да изземват сега доказателствен материал. Не желая да се впускам в детайлности, само че, в случай че се завиши този предел над пет години, тогава към този момент могат да бъдат прилагани и специфични средства. Другият проблем е в огромния брой разпространители на интернет – към 100 и двадесет компании сега. Айпи адресите са динамични и след известно време се губи следата даже в случай че си качил не книга, а детска порнография. Колкото и необичайно да е, това е истината. Пък и самите разпространители не са задължени да наблюдават трафика. В Германия да вземем за пример не е по този начин. Там нерегламентирано качване на текстове, музика и филми незабавно се хваща и на другия ден към този момент крадецът получава своя електронен фиш за 700 евро плюс предизвестие, че идващият път ще носи наказателна отговорност.
Попадал съм в тези групи на постове със следното наличие: „ Моля ви, теглете ми книги от България и ми ги пращайте по пощата, тъй като в Германия е невероятно “. Ние последователно се трансформираме в офшорна зона за кражба и разпространяване на книги, музика и филми.
И третата смяна, която би трябвало да бъде призната. В Наказателния кодекс има член, който споделя, че в случай че предоставяш лично помещение за осъществяване на закононарушение или проституция ти носиш наказателна отговорност. Ама ние към този момент живеем в един виртуален свят - т.е. тези виртуални пространства, които се отдават във фейсбук, инстаграм, торенти и така нататък за какво не бъдат припознати като пространства, отдаване за незаконна активност. Там се правят закононарушения – крадат се книги, популяризират се, обират се хора. Внесох предлагането в Народното събрание. Говорихме с Даниел Кирилов и популярност Богу, той реши да спомага. Защото, в случай че не променим нещата в този момент, на следващия ден просто няма да има писатели в тази страна.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Вие внесохте в правната комисия на Народното събрание оферти за смяна в Закона за авторското право. На какъв стадий е? Какъв бе мотивът?
Документът чака своя ред да бъде прегледан. Поводът? Преди няколко години разбрах, че книгата ми „ Скритият живот на една помакиня “ се популяризира в интернет, само че не обърнах внимание на това. Разбира се, пробвах с търсачката на Google да открия къде може да има електронен вид на книгата, само че не открих. Докато един ден моя позната пред очите ми я смъкна в телефона си. Цялата книга. При това с Айесбиена, получен от Националната библиотека за хартиеното издание на романа. Винаги съм бил срещу сходен вид четения. Аз персонално имам електронна книга, само че книгите и създателите там са закупени. Не бих си разрешил да открадна книга. Всъщност, не съм непогрешим. Като млад съм взимал книги от библиотеките и не съм ги прибирал, само че единствено когато не е имало маркирано на тях дата за взимане. Т.е., когато тези книги не са четени с години. После съм ги плащал в петорен размер. Така се „ снабдих “ със „ Стихотворения “ и „ Сатири “ на Константин Павлов. Дори му „ подарих по два-три екземпляра, тъй като самият той бе останал без авторски бройки. Но и това не бе кражба, тъй като аз ги заплащах в петорен размер, с цел да ги дам на деца от кръжока, който водех, да ги прочетат. Тези книги с години никой не бе докосвал, само че когато ги взех за няколко месеца към този момент бяха прочетени от стотици. Наистина стотици. Но тука нещата не стоят по този начин.
Оказва се, че нашето законодателство не е планувало настъпването на модерния век, по този начин ли?
Да, на електронните четци, на книгите електронен вид. При темповете на развиване ще се окаже, че единствено след година-две, че писателският поминък ще се обезсмисли. Защото писателят, с цел да е експерт, би трябвало да разчита и на приходи от своите книги. Постепенно графоманите ще изпаднат – в този момент се чете всичко заради „ електронен апетит за книги “, само че когато пространството бъде запълнено и към този момент читателят ще има опция да избира – тогава ще настъпи смут за пишещото войнство. Но това ще бъде и краят на писателите. И освен. Постепенно цели промишлености ще бъдат закрити. Представете си какъв брой гори няма да бъдат изсечени, какъв брой химически заводи за печатарско мастило ще бъдат затворени, какъв брой предприятия за произвеждане на хартия ще бъдат закрити… Колко служащи ще би трябвало да се преориентират – печатници ще затворят врати… Отчитам това и не съм срещу навлизането на електронната книга в бита ни. Казах, аз самият употребявам електронен читател, който е надалеч по-удобен от хилядите (седем хиляди тома) в персоналната ми библиотека. Всичко това, което владея като книги и прашасващи лавици у дома ще мога да си го нося във вътрешния джоб на сакото. Удобство. Ще мога да върша моментални информации, вместо да се дълбая из библиотеката, ще мога да класифицирам тази електронна библиотека.
Няма ли да кажат в този момент, че вие сте против неизбежното ново, което идва посредством електрониката?
Някои може да останат с усещането, че съм изкукуригал старчок, който се съпротивлява на новото. А, видиш ли, тези, които крадат са носителите на новите хрумвания. Изпълнените със пристрастеност за четене, които биват спъвани само от мен и, в случай че се трансформират законите съгласно тях, нас никой към този момент нямало да ни чете. Дрън-дрън. Има и почтени хора, които желаят да си купуват книги. Но тази пандемия – тъй като в действителност взима размери на пандемия – да се крадат книги в интернет и да се „ разменят “ сред други, или с други крадци би трябвало да спре. Всяка болест – даже и ракът – има лекарство. Това, че не е намерено още, не значи, че то не съществува. Винаги идва пролет и индивидът вижда кокичето, което крие лекарството срещу рахит… Та, когато открих моя книга – оказа се, че и други мои книги вървят в интернет – сезирах ГДБОП. Значи имало механизми. ГДБОП незабавно се задейства и единствено след месец най-големият уебсайт за български книги без авторски права бе затворен. После последваха няколко файсбук страници. Те също бяха затворени. Разбира се, някои се преобразуваха на правилото „ Пременил се Илия отново в тия “ и продължиха да си разменят книги. Но го вършат в „ персонални известия “. Поне българските книги. Никой от тях обаче не си задава въпроса, че преводачите също хранят фамилии. Голяма част от преводачите в действителност са писатели, които се пробват да си докарат по някой лев от преводи – я за ток, я за медикаменти, я за внук
Какво му липсва на днешният Закон за авторското право?
Промените, които бяха направени бяха корпоративни. Сегашният Закон за авторското право е напълно корпоративен закон, който не пази свободния създател, а пази няколко сдружения. Всъщност решението е в смяна на Наказателния кодекс и такива промени предложих в Правната комисия на Народното събрание. Тъй като наказуемостта за сходна кражба е ниска, под три години, съд, прокуратура и разследване не могат да изземват сега доказателствен материал. Не желая да се впускам в детайлности, само че, в случай че се завиши този предел над пет години, тогава към този момент могат да бъдат прилагани и специфични средства. Другият проблем е в огромния брой разпространители на интернет – към 100 и двадесет компании сега. Айпи адресите са динамични и след известно време се губи следата даже в случай че си качил не книга, а детска порнография. Колкото и необичайно да е, това е истината. Пък и самите разпространители не са задължени да наблюдават трафика. В Германия да вземем за пример не е по този начин. Там нерегламентирано качване на текстове, музика и филми незабавно се хваща и на другия ден към този момент крадецът получава своя електронен фиш за 700 евро плюс предизвестие, че идващият път ще носи наказателна отговорност.
Попадал съм в тези групи на постове със следното наличие: „ Моля ви, теглете ми книги от България и ми ги пращайте по пощата, тъй като в Германия е невероятно “. Ние последователно се трансформираме в офшорна зона за кражба и разпространяване на книги, музика и филми.
И третата смяна, която би трябвало да бъде призната. В Наказателния кодекс има член, който споделя, че в случай че предоставяш лично помещение за осъществяване на закононарушение или проституция ти носиш наказателна отговорност. Ама ние към този момент живеем в един виртуален свят - т.е. тези виртуални пространства, които се отдават във фейсбук, инстаграм, торенти и така нататък за какво не бъдат припознати като пространства, отдаване за незаконна активност. Там се правят закононарушения – крадат се книги, популяризират се, обират се хора. Внесох предлагането в Народното събрание. Говорихме с Даниел Кирилов и популярност Богу, той реши да спомага. Защото, в случай че не променим нещата в този момент, на следващия ден просто няма да има писатели в тази страна.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ