Централните банки грешат, като изоставят ключовите предпазни огради
Писателят е някогашен централен банкер и професор по финанси в Бизнес учебното заведение Буут на Чикагския университет
Макроикономическата политика в индустриалните страни е станала доста в последно време по-дискреционно и не безусловно по добър метод. Когато е рационален, той е фокусиран в дълготраен проект и се стреми да стабилизира икономическия цикъл, вместо да го подчертава. Така че държавното управление би трябвало да свие дефицитите, когато стопанската система се оправя добре, даже когато паричната политика става по-строга, а противоположното би трябвало да се случи, когато стопанската система се оправя зле. Една изгода от отдръпването на политическите тласъци по време на взрив е, че резервира потенциала за интервенция при спадове.
Въпреки това, малко политици обичат да понижават, когато стопанската система върви добре, а централните банкери може да не желаят да го създадат навличат публичен яд, като покачват лихвите тъкмо когато празненството тръгне. Държавите с нефункционална политика са изключително предразположени към несъразмерни разноски и свиващи по...
Прочетете целия текст »
