Избирателната активност се вдигна за пръв път от две години и половина, но пак губи от местния вот през 2019-а
Пикът на интензивността през последните години е през април 2021-а. Тогава стартира и спадът, като желанието на хората да се явят пред урните се изпарява с всеки идващ избор още през същата година, когато гласувахме още два пъти - за парламент и за президент.
През 2022-ра интензивността доближава най-ниската си точка, а година по-късно още веднъж се качва с 5% именно на вота за кметове и общински съветници на 29 октомври.
Обратнопропорционално, само че в същия подтекст, върви и " негативният " избор. Отбелязаното в бюлетината " Не поддържам никого " през 2019 година събира приблизително към 3% от гласоподавателите или към 2000 гласа в община. Тази година - също на изборите за кметове и общински съветници - процентът отново е към 3.
По време на парламентарните избори през април 2021 година обаче броят е близо 48 хиляди, до момента в който на последния избор за Народно събрание - над 109 хиляди.
Избирателната интензивност - от близо 50% до по-малко от 45
На локалните избори през 2019-а гражданите, които отиват до урните на първи тур, са 49,76% или 3 093 213 души от общо 6 216 503 имащи право да гласоподават.
Скрийншот: ЦИК
Високата изборна интензивност се резервира и на парламентарния избор април 2 години по-късно и даже надминава 50% - от 6 588 372 гласоподаватели бюлетината са попълнили 3 334 283 - повече от половината от имащите право на глас.
Скрийншот: ЦИК
С 8% обаче пада интензивността на изборите още веднъж за Народно заседание през юли - тогава до урните отиват 42,19% или 2 775 410 души от общо 6 578 716.
Скрийншот: ЦИК
През 2021 година се организират и още едни избори, само че този път с изключение на за депутати - и за президент. Активността на 14.11.2021 година е с още 2% по-ниска - 40,50 на 100 за президент, тоест 2 687 307 жители от общо 6 635 305, и 40,23 на 100 депутати - 2 669 260 души.
Скрийншот: ЦИК
Скрийншот: ЦИК
Почти година по-късно българите още веднъж трябваше да упражнят правото си на глас и то отново за парламент. 39,41%, или 2 601 963 души, е била изборната интензивност тогава - с още един % надолу по отношение на предходния избор.
Скрийншот: ЦИК
На последните избори за Народно заседание от април тази година интензивността 40,69% - своето право на глас са упражнили 2 683 606 жители от общо 6 594 593.
Скрийншот: ЦИК
На 29 октомври изборната интензивност се е покачила с към 5% по отношение на тази на изборите за Народно събрание - 44,94%. Гласували са общо 2 713 979 жители от 6 038 622.
Скрийншот: ЦИК
Генерално видяно желанието на българите да гласоподават за кметове и общински съветници е спаднало с 5% спрямо локалните избори през 2019 година. Най-ниска обаче е изборната интензивност в границите на тези 4 години по време на парламентарния избор, когато гласоподават близо 1 000 000 гласоподаватели по-малко.
" Не поддържам никого " щеше да влезе в Народното събрание и в Общинския съвет, в случай че беше претендент
" Не поддържам никого " в бюлетината през 2019 година са отбелязали 2222 (6.20%) гласоподаватели в Благоевград, 2269 (3.11%) в Бургас, 4928 (4.88%) във Варна, 1297 (4.13%) във Велико Търново, 696 (3.30%) във Видин, 770 (2.41%) във Враца, 883 (4.58%) в Габрово, 642 (2.12%) в Добрич, 509 (1.67%) в Кърджали, 1532 (7.14%) в Кюстендил, 652 (3.30%) в Ловеч, 1175 (5.36%) в Монтана, 1253 (3.02%) в Пазарджик, 2619 (6.92%) в Перник, 1937 (3.85%) в Плевен, 3357 (3.05%) в Пловдив, 661 (3.35%) в Разград, 2173 (3.96%) в Русе, 858 (4.22%) в Силистра, 1146 (2.76%) в Сливен, 559 (3.08%) в Смолян, 10 315 (2.32%) в София, 1776 (3.15%) в Стара Загора, 279 (0.97%) в Търговище, 1598 (4.39%№ в Хасково, 786 –(2.41%) в Шумен и 476 (1.77%) в Ямбол.
В доста дребна част от всички общини този брой е под 2%, а в множеството по брой гласове " Не поддържам никого " се подрежда на до шесто място измежду избора на гласоподавателите.
За съпоставяне на локалните избори тази година броят на избралите тази алтернатива в бюлетините са както следва: 462 (6.76%) в Благоевград, 1777 (2.86%) в Бургас, 5741 (5.41%) във Варна, 1470 (5.46%) във Велико Търново, 653 (3.35%) във Видин, 827 (3.16%) във Враца, 553 (3.36%) в Габрово, 662 (3.08%) в Добрич, 538 (2.08%) в Кърджали, 842 (3.83%) в Кюстендил, 518 (3.06%) в Ловеч, 722 (3.87%) в Монтана, 990 (2.75%) в Пазарджик, 1173 (3.26%) в Перник, 1461 (3.43%) в Плевен, 2864 (2.96%) в Пловдив, 449 (2.60%) в Разград, 1608 (3.90%) в Русе, 753 (4.19%) в Силистра, 948 (2.67%) в Сливен, 387 (2.53%) в Смолян, 14 063 (3.75%) в София, 1844 (3.66%) в Стара Загора, 702 (3.70%) в Търговище, 1267 (3.68%) в Хасково, 1029 (4.04%) в Шумен и 338 (1.59%) в Ямбол.
От данните за 2019 и 2023 година излиза наяве, че в седем общини - Враца, Добрич, Кърджали, София, Стара Загора, Търговище и Шумен, се е нараснал броят на гласоподавателите, показали в бюлетината " Не поддържам никого ".
В Габрово, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Смолян и Хасково броят през 2023 година им е по-малък по отношение на 2019-а.
В останалите общини той е относително неизменен или изменен с доста дребна разлика.
Не по този начин обаче наподобяват данните за множеството парламентарни избори от 2021-ва до 2023-та. На първите през април 2021 година " Не поддържам никого " са посочили 47 749 жители.
Скрийншот: ЦИК
На идващите през юли броят им пада на 35 201. През ноември - на изборите за президент и Народно събрание, те са с към 500 повече - 35 745.
Скрийншот: ЦИК
Скрийншот: ЦИК
На вота от октомври 2022 година броят на маркираното " Не поддържам никого " внезапно скача на 87 635 - с над 50 000 повече.
Скрийншот: ЦИК
През 2023 година на последните избори за народни представители, жителите, показали в бюлетината тази алтернатива, наброяват 109 095 души - повече от гласувалите за Има Такъв Народ, " Български напредък " и " Левицата! ".
Скрийншот: ЦИК
Това е с над 21 000 повече гласоподаватели от изборите през октомври миналата година и с повече от 50 000 по отношение на 2021 година.
Изводът от данните, оповестени от ЦИК за изборите от 2019 до 2023 година, е, че изборната интензивност пада след поредицата от парламентарни избори и гласоподавателите са по-склонни да упражнят правото си на избор за кметове и общински съветници, в сравнение с за народни представители.
По същата логичност доста повече гласоподаватели показват опцията в бюлетините " Не поддържам никого " на избори за Народно заседание, в сравнение с за локалния избор.
Снимка: С. Гогов, Dir.bg
През 2022-ра интензивността доближава най-ниската си точка, а година по-късно още веднъж се качва с 5% именно на вота за кметове и общински съветници на 29 октомври.
Обратнопропорционално, само че в същия подтекст, върви и " негативният " избор. Отбелязаното в бюлетината " Не поддържам никого " през 2019 година събира приблизително към 3% от гласоподавателите или към 2000 гласа в община. Тази година - също на изборите за кметове и общински съветници - процентът отново е към 3.
По време на парламентарните избори през април 2021 година обаче броят е близо 48 хиляди, до момента в който на последния избор за Народно събрание - над 109 хиляди.
Избирателната интензивност - от близо 50% до по-малко от 45
На локалните избори през 2019-а гражданите, които отиват до урните на първи тур, са 49,76% или 3 093 213 души от общо 6 216 503 имащи право да гласоподават.
Скрийншот: ЦИК
Високата изборна интензивност се резервира и на парламентарния избор април 2 години по-късно и даже надминава 50% - от 6 588 372 гласоподаватели бюлетината са попълнили 3 334 283 - повече от половината от имащите право на глас.
Скрийншот: ЦИК
С 8% обаче пада интензивността на изборите още веднъж за Народно заседание през юли - тогава до урните отиват 42,19% или 2 775 410 души от общо 6 578 716.
Скрийншот: ЦИК
През 2021 година се организират и още едни избори, само че този път с изключение на за депутати - и за президент. Активността на 14.11.2021 година е с още 2% по-ниска - 40,50 на 100 за президент, тоест 2 687 307 жители от общо 6 635 305, и 40,23 на 100 депутати - 2 669 260 души.
Скрийншот: ЦИК
Скрийншот: ЦИК
Почти година по-късно българите още веднъж трябваше да упражнят правото си на глас и то отново за парламент. 39,41%, или 2 601 963 души, е била изборната интензивност тогава - с още един % надолу по отношение на предходния избор.
Скрийншот: ЦИК
На последните избори за Народно заседание от април тази година интензивността 40,69% - своето право на глас са упражнили 2 683 606 жители от общо 6 594 593.
Скрийншот: ЦИК
На 29 октомври изборната интензивност се е покачила с към 5% по отношение на тази на изборите за Народно събрание - 44,94%. Гласували са общо 2 713 979 жители от 6 038 622.
Скрийншот: ЦИК
Генерално видяно желанието на българите да гласоподават за кметове и общински съветници е спаднало с 5% спрямо локалните избори през 2019 година. Най-ниска обаче е изборната интензивност в границите на тези 4 години по време на парламентарния избор, когато гласоподават близо 1 000 000 гласоподаватели по-малко.
" Не поддържам никого " щеше да влезе в Народното събрание и в Общинския съвет, в случай че беше претендент
" Не поддържам никого " в бюлетината през 2019 година са отбелязали 2222 (6.20%) гласоподаватели в Благоевград, 2269 (3.11%) в Бургас, 4928 (4.88%) във Варна, 1297 (4.13%) във Велико Търново, 696 (3.30%) във Видин, 770 (2.41%) във Враца, 883 (4.58%) в Габрово, 642 (2.12%) в Добрич, 509 (1.67%) в Кърджали, 1532 (7.14%) в Кюстендил, 652 (3.30%) в Ловеч, 1175 (5.36%) в Монтана, 1253 (3.02%) в Пазарджик, 2619 (6.92%) в Перник, 1937 (3.85%) в Плевен, 3357 (3.05%) в Пловдив, 661 (3.35%) в Разград, 2173 (3.96%) в Русе, 858 (4.22%) в Силистра, 1146 (2.76%) в Сливен, 559 (3.08%) в Смолян, 10 315 (2.32%) в София, 1776 (3.15%) в Стара Загора, 279 (0.97%) в Търговище, 1598 (4.39%№ в Хасково, 786 –(2.41%) в Шумен и 476 (1.77%) в Ямбол.
В доста дребна част от всички общини този брой е под 2%, а в множеството по брой гласове " Не поддържам никого " се подрежда на до шесто място измежду избора на гласоподавателите.
За съпоставяне на локалните избори тази година броят на избралите тази алтернатива в бюлетините са както следва: 462 (6.76%) в Благоевград, 1777 (2.86%) в Бургас, 5741 (5.41%) във Варна, 1470 (5.46%) във Велико Търново, 653 (3.35%) във Видин, 827 (3.16%) във Враца, 553 (3.36%) в Габрово, 662 (3.08%) в Добрич, 538 (2.08%) в Кърджали, 842 (3.83%) в Кюстендил, 518 (3.06%) в Ловеч, 722 (3.87%) в Монтана, 990 (2.75%) в Пазарджик, 1173 (3.26%) в Перник, 1461 (3.43%) в Плевен, 2864 (2.96%) в Пловдив, 449 (2.60%) в Разград, 1608 (3.90%) в Русе, 753 (4.19%) в Силистра, 948 (2.67%) в Сливен, 387 (2.53%) в Смолян, 14 063 (3.75%) в София, 1844 (3.66%) в Стара Загора, 702 (3.70%) в Търговище, 1267 (3.68%) в Хасково, 1029 (4.04%) в Шумен и 338 (1.59%) в Ямбол.
От данните за 2019 и 2023 година излиза наяве, че в седем общини - Враца, Добрич, Кърджали, София, Стара Загора, Търговище и Шумен, се е нараснал броят на гласоподавателите, показали в бюлетината " Не поддържам никого ".
В Габрово, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Смолян и Хасково броят през 2023 година им е по-малък по отношение на 2019-а.
В останалите общини той е относително неизменен или изменен с доста дребна разлика.
Не по този начин обаче наподобяват данните за множеството парламентарни избори от 2021-ва до 2023-та. На първите през април 2021 година " Не поддържам никого " са посочили 47 749 жители.
Скрийншот: ЦИК
На идващите през юли броят им пада на 35 201. През ноември - на изборите за президент и Народно събрание, те са с към 500 повече - 35 745.
Скрийншот: ЦИК
Скрийншот: ЦИК
На вота от октомври 2022 година броят на маркираното " Не поддържам никого " внезапно скача на 87 635 - с над 50 000 повече.
Скрийншот: ЦИК
През 2023 година на последните избори за народни представители, жителите, показали в бюлетината тази алтернатива, наброяват 109 095 души - повече от гласувалите за Има Такъв Народ, " Български напредък " и " Левицата! ".
Скрийншот: ЦИК
Това е с над 21 000 повече гласоподаватели от изборите през октомври миналата година и с повече от 50 000 по отношение на 2021 година.
Изводът от данните, оповестени от ЦИК за изборите от 2019 до 2023 година, е, че изборната интензивност пада след поредицата от парламентарни избори и гласоподавателите са по-склонни да упражнят правото си на избор за кметове и общински съветници, в сравнение с за народни представители.
По същата логичност доста повече гласоподаватели показват опцията в бюлетините " Не поддържам никого " на избори за Народно заседание, в сравнение с за локалния избор.
Снимка: С. Гогов, Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ