Виерховод: Делио Роси ще помогне за развитието на българския футбол
Пиетро Виерховод, международен първенец по футбол и победител в Шампионската лига с Ювентус, даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.
Италианецът има репутацията на един от най-хубавите бранители в страната, която е измислила и наложила катеначото. Той е седми във безконечната класация по мачове в Серия А с 562 дуела. Пред него са единствено славните Малдини, Тоти, Санети, Палиука, както и вратарите Буфон и Дзоф.
Има 358 мача за отбора на Сампдория, с който стигна край в шампионата за Купата на европейските първенци. Защитавал е също и цветовете на Милан и Фиорентина. За него Диего Марадона споделя, че е най-трудният бранител, против който е играл.
- Синьор Виерховод, по какъв начин ще гледате международно състезание без Италия?
- Струва ми се напряко невероятно. Откакто съм се родил, което беше преди много години, не ми се е случвало. За последно знам, че е имало международно без Италия през 1958-ма, само че това е било преди да съм се родил. С тези изключения, на всички останали мондиали сме взели участие. Кога сполучливо, по кое време не чак толкоз.
- Защо се стигна до този провал на италианския тим?
- Причините са няколко. Първо би трябвало да признаем, че сегашният ни тим не беше задоволително мощен. След това нашият селекционер направи няколко доста огромни неточности. Най-вече в последния мач с Швеция.
- Смятате ли, че италианският футбол изостава от другите огромни в Европа?
- Свикнали сме Италия да е измежду най-силните в Европа. В сегашния интервал от историята на футбола ние изживяваме една тежка промяна на поколенията. Затова, с цел да сме на върха още веднъж и да сме на полагащото ни се място, би трябвало да се стартира се подчертава върху работа в младежките тимове и школите, където да подготвим положителни футболисти за бъдещето.
- Имате едни от най-хубавите треньори в лицето на Фабио Капело, Карло Анчелоти, Антонио Конте, Лучано Спалети...Къде е казусът?
- Проблемът беше, че отпред на националния тим застана човек без нужния за позицията интернационален опит. Щеше да е доста по-добре, в случай че бе определен различен треньор.
- В българския футбол сега е един от известните италиански треньори – Делио Роси. Треньор е на Левски. Какво е мнението ви за него?
- Делио Роси е добре прочут в Италия и има доста добра работа зад тила си. Отлично е квалифициран и мисля, че може да бъде в огромна изгода за развиването на българския футбол. Според мен сте създали добър избор.
- Връщаме се към вашето време във футбола. Наричаха ви „ Царят “. Откъде идва този прякор?
- Да, от време на време ме назоваха по този начин. Баща ми беше украинец. Тогава още съществуваше Съветският съюз. Впоследствие, когато започнах да играя, още като дете някой ми постави този прякор и по този начин си остана.
- Чувствахте ли се като цар в тимовете, в които сте играл?
- Да, тъй като постоянно съм играл в огромни тимове: Рома, Фиорентина, Ювентус, Сампдория...
- Баща ви е бил украински боец, само че запазихте ли връзките си с Украйна?
- Не. Разбира се, от време на време се виждам с някои от роднините от страна на татко ми, само че връзката с неговата татковина е изцяло изгубена.
- В самото начало на кариерата си станахте международен първенец, само че съжалявате ли, че не изиграхте нито една минута на международното в Испания?
- Да, несъмнено. През 1982-ра година не играх, тъй като, когато имаше опция, се получи едно нещастно стичане на събитията. През седмицата участвах във всички тренировки и се готвех да изляза в формален мач, само че получих лека травма и се наложи Бергоми да играе на моето място.
- А за какво „ скуадрата “ не съумя след този мондиал да продължи с превъзходството?
- През 1982-ра победихме, само че през 1986-та на идващото международно в Мексико, представянето ни не беше доста положително и Франция ни отстрани. През 1990-та имахме опция да победим, само че загубихме с дузпи от Аржентина. През 1994 година в Съединени американски щати отново паднахме с дузпи и то на финала. Италия съвсем постоянно се представяше на равнище. И неслучайно през 2006-а спечелихме международното още един път. След това обаче, влязохме в интервал, белязан от липса на качество. И той продължава и до през днешния ден с постигане на кота нула - отпадането ни от международното в Русия. Надявам се това въпреки всичко да е единствено за първи и финален път в новата ни история.
- Как приемате думите на Диего Марадона, че сте най-трудният бранител, против който той е играл?
- На мен се падаше непрекъснато да го вардя, когато тимовете ни играеха един против различен. Винаги съм работил против него добре и чисто – без фаулове. Затова и той по този начин ме хвали, като споделя, че съм най-хубавият бранител, против който е играл. Бях мощен физически, само че в това време и доста бърз.
- Как позволихте на неговата Аржентина да ви победи в полуфинала и навръх вашето домакинско международно състезание?
- Това е, тъй като аз не играх (смее се). През 1990 година не играх.
- Марадона също по този начин ви кръсти с прякора „ Хълк “. Хареса ли ви това?
- Да, тъй като бях освен мощен, само че и доста бърз. Точно като анимационния воин Хълк.
- Като най-труден бранител също ви дефинира и Гари Линекер. Колко пъти сте играл против него?
- Не мога да си спомня, тъй като това беше доста от дълго време, само че е прав. Освен бързината и силата, постоянно се стараех да съм добре пласиран и несъмнено по тази причина съумях да играя на три международни шампионати.
- Прекратихте кариерата си в националния тим през 1993 година…
- Да, направих го по лично предпочитание. Бяха ме извикали за четвърти мондиал в Америка през 1994-а, само че не ми подсигуряваха място в титулярния състав и не одобрих. Явно желаеха просто да пътувам с тях като човек, който сплотява тима и има доста опит. Тази роля обаче не беше за мен и отхвърлих.
- Ако бяхте отишъл, можеше да се срещнете с България. Къде гледахте полуфинала?
- По малкия екран? Не си припомням. Но пък си припомням мача ни против България на откриването на международното в Мексико на стадион „ Ацтека “. Завършихме 1:1 и Сираков вкара гола за вас, в случай че не греша. Това беше първият мач и формалното разкриване на международното в Мексико.
- А помните ли мача с България на полуфинала на международното състезание в Съединени американски щати? Христо Стоичков постоянно споделя, че тогава съдията доста ви е оказал помощ.
- (Смее се) Христо постоянно споделя самоуверено каквото мисли, само че аз не считам, че това е по този начин. Но признавам, че по принцип съдиите са странни хора.
- Разказахте към този момент, че сте играл против България на международното в Мексико. Какво е за страна - международен първенец да не успее да победи дребна страна като България?
- Конкретно в този мач водехме с 1:0. След това успяхте да изравните посредством Сираков. После имахме доста положения, с цел да стигнем до успеха, само че не успяхме да осъществяваме. Въпреки това начало, обаче успяхме да прескочим групата. Първа стана Аржентина, а ние бяхме втори. После в елиминациите срещнахме Франция. Тогава те бяха огромен тим и загубихме с 0:2.
- Какви други мемоари имате от българския футбол?
- Не са доста, само че към този момент няколко пъти играя в бенефисни срещи с футболисти от остарялата славна армия на България. Няколко пъти съм бил и за дуели в София. Даже там играхме полуфинала за Купата на носителите на национални купи с Цървена звезда. Тогава в някогашна Югославия имаше война и в София победихме Звезда с 3:1. Това е прекрасен спомен. От футболистите ви, несъмнено помня Стоичков, Пенев и целия ви народен отбор от 1994-та.
- Вие сте легенда на Сампдория, играхте в най-големия им триумф – край на Шампионската лига против Барселона със Стоичков...
- Един вманиачен мач! В тази среща в действителност трябваше да победим. Бяхме по-силни от Барселона тъкмо тогава. Изпуснахме в действителност доста златни благоприятни условия за гол и в 117-та минута, съвсем в края на продълженията Куман, получи оня съдбовен за нас директен свободен удар и вкара гол. А преди края на мача, ние имахме три в действителност чисти положения, като последното беше на Гали, който удари мрежата, само че от външната страна. Мисля, че ние заслужавахме да победим. Но във футбола няма правдивост и по тази причина е чудноват и обичан.
- Какво е да спечелиш италианското състезание с тим като Сампдория, на който това не се случва постоянно?
- Това беше единствения път, когато те станаха първенци на Италия, само че през 1990-та завоюваха Купата на носителите на национални купи. След това през 1991 победиха в шампионата, което съгласно мен е съвсем невероятно да се повтори, тъй като Сампдория сега просто няма нужните средства за това. А през 1992-ра година станахме първият тим, който дебютира в Шампионската лига и още при първото си присъединяване има късмет да я завоюва. Няколко минути ни разделяха от това знамение.
- Със Сампдория ликувахте с Купата на носителите на купи. Това ли е най-големият ви триумф?
- Не. Със Сампдория да, само че въпреки всичко съм печелил и Шампионската лига с Ювентус. Случи се по-късно – през 1995 година, когато се реалокирах в Торино. Това е по-значимият за мен триумф.
- На 37 години спечелихте Шампионската лига с Ювентус. Как направихте това допустимо?
- Почти на 38 бях станал. Как стана допустимо ли? Ами, аз играх до 41-годишен. Успявах да запазя бързината и физическата си мощ и това ми позволяваше да се измервам с доста по-млади играчи.
- Как мина финалът против Аякс?
- Тогава Аякс бяха в действителност неповторим тим и предходната година бяха спечелили Шампионската лига, побеждавайки Милан. Имаха огромни играчи, доста от които след това пристигнаха да играят при нас в Италия – Райцигер, Кану, Литманен, Де Бур, Мусампа и доста други. Не си припомням кой им беше вратар. В оня мач обаче ние бяхме доста готови. Много добре ни се получи всичко и успяхме да направи 1:1 в постоянното време. След това при дузпите бяхме много по-добри. За мен беше сложен мач, тъй като няколко години по-рано бях изгубил към този момент един край.
- Лесно ли се минава от Ювентус в Милан? Там не ви провървя изключително...
- Когато бях в Ювентус, към този момент бях навършил 37 години. В идващия сезон прекосих в Милан, тъй като Барези се контузи в първите мачове от шампионата и треньорът беше настоял аз да го заместя. Когато треньор беше Табарес, изиграх малко мачове, само че когато пристигна Ариго Саки, бях на терена общо взето във всеки дуел. Но това беше един тим, който беше към този момент с доста висока междинна възраст и имаше потребност от нови и млади играчи.
- Опитахте като треньор, само че от четири години не се занимавате с това. Защо?
- Точно сега диря с какво тъкмо да се занимавам. През 2014-а бях в Будапеща, в Хонвед. Но унгарският футбол не е на равнището, на което беше едно време.
- Имаше клюки, че през 2002-ра може да станете асистент в ЦСКА, с цел да помагате на Луиджи Симони?
- Не. С Джиджи Симони? Не.
- Вероятно италианците няма да не помнят, че бяха тъжни след успеха над България на Евро 2004. Тогава Швеция и Дания направиха подозрително 2:2. Има ли феърплей във футбола?
- Не знам в действителност. Доста време мина от този момент и към този момент не е чак по този начин значимо.
- Като стоманен бранител, кой нападател ви беше най-труден за запазване?
- Най-труден? Толкова доста нападатели съм пазил... Като започнете от Ван Бастен и минете през Карека. Дори и Зико от по-старите, когато пристигна в Италия да играе в Удинезе, а аз бях в Сампдория. Това са в действителност мощни нападатели.
- А кои бранители от днешния футбол харесвате най-вече?
- В Италия, в цяла Европа и даже в света не останаха от тези същински смели бранители. Много малко са. Едно време си припомням, че признаваха нас, италианците за най-хубавите бранители. Но това към този момент не е по този начин. Няма я школата, изпари се. Вярно е, че играта доста се промени, само че това което правехме ние - да си пазим зорко нападателите... Много малко останаха. В Италия може би единствено Киелини и Бонучи. Дори и в националния ни тим няма, а и в света също има недостиг. А най-хубавите разумно би трябвало да ги търсим в най-хубавите тимове.
- Марадона и Линекер са ви определяли като най-трудния бранител, само че мислите ли че през днешния ден има късмет някой бранител да завоюва „ Златната топка “?
- Възможно е съгласно мен. По наше време печелеха единствено нападателите, само че и тогава имаше именити бранители, които за жал в никакъв случай не получиха самостоятелна премия. Може би е време за промени и да я дадат на някой бранител. Спомням си, когато започвах кариерата си какви именити бранители имаше, които по този начин и в никакъв случай не получиха самостоятелен приз. И това несъмнено беше неверно.
- Ако Меси играеше по ваше време, толкоз ли елементарно щеше да вкарва голове?
- Абсолютно не. Дори и Роналдо-Феномена, когато играеше в Интер, не съумя да вкара толкоз голове. А беше водещ национал на Бразилия, доста бърз и доста класен нападател. Но тогава бранителите играеха по-близо да нападателя. Тези големи дистанции, които през днешния ден виждаме сред нападател и бранител, бяха невъзможни по наше време. Разстоянието би трябвало да се съкратява, с цел да може бранителят да има повече късмет против нападателя. Днес в действителност е доста по-лесно да се вкарват голове.
- Как ще коментирате многомилионните прехвърляния в днешния футбол?
- Да си зададем въпроса: Днес Марадона, какъв брой би коствал?
- А вие какъв брой бихте коствали през днешния ден?
- В днешни дни има малко в действителност стойностни играчи. Затова и костват скъпо.
- Платиха се 85 милиона евро за Върджил Ван Дайк. Това значи ли, че той е най-хубавият бранител?
- Абсолютно не. Както казахме по-рано, казусът е, че няма положителни бранители и схемата е сбъркана. Затова е по този начин. Това обаче не важи единствено за бранителите, само че също и за същински стойностните нападатели. Никой обаче самичък не може да направи нищо. Познавам единствено един състезател, който можеше самичък да завоюва мач. Знаете ли кой беше това? Марадона! Само той.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Италианецът има репутацията на един от най-хубавите бранители в страната, която е измислила и наложила катеначото. Той е седми във безконечната класация по мачове в Серия А с 562 дуела. Пред него са единствено славните Малдини, Тоти, Санети, Палиука, както и вратарите Буфон и Дзоф.
Има 358 мача за отбора на Сампдория, с който стигна край в шампионата за Купата на европейските първенци. Защитавал е също и цветовете на Милан и Фиорентина. За него Диего Марадона споделя, че е най-трудният бранител, против който е играл.
- Синьор Виерховод, по какъв начин ще гледате международно състезание без Италия?
- Струва ми се напряко невероятно. Откакто съм се родил, което беше преди много години, не ми се е случвало. За последно знам, че е имало международно без Италия през 1958-ма, само че това е било преди да съм се родил. С тези изключения, на всички останали мондиали сме взели участие. Кога сполучливо, по кое време не чак толкоз.
- Защо се стигна до този провал на италианския тим?
- Причините са няколко. Първо би трябвало да признаем, че сегашният ни тим не беше задоволително мощен. След това нашият селекционер направи няколко доста огромни неточности. Най-вече в последния мач с Швеция.
- Смятате ли, че италианският футбол изостава от другите огромни в Европа?
- Свикнали сме Италия да е измежду най-силните в Европа. В сегашния интервал от историята на футбола ние изживяваме една тежка промяна на поколенията. Затова, с цел да сме на върха още веднъж и да сме на полагащото ни се място, би трябвало да се стартира се подчертава върху работа в младежките тимове и школите, където да подготвим положителни футболисти за бъдещето.
- Имате едни от най-хубавите треньори в лицето на Фабио Капело, Карло Анчелоти, Антонио Конте, Лучано Спалети...Къде е казусът?
- Проблемът беше, че отпред на националния тим застана човек без нужния за позицията интернационален опит. Щеше да е доста по-добре, в случай че бе определен различен треньор.
- В българския футбол сега е един от известните италиански треньори – Делио Роси. Треньор е на Левски. Какво е мнението ви за него?
- Делио Роси е добре прочут в Италия и има доста добра работа зад тила си. Отлично е квалифициран и мисля, че може да бъде в огромна изгода за развиването на българския футбол. Според мен сте създали добър избор.
- Връщаме се към вашето време във футбола. Наричаха ви „ Царят “. Откъде идва този прякор?
- Да, от време на време ме назоваха по този начин. Баща ми беше украинец. Тогава още съществуваше Съветският съюз. Впоследствие, когато започнах да играя, още като дете някой ми постави този прякор и по този начин си остана.
- Чувствахте ли се като цар в тимовете, в които сте играл?
- Да, тъй като постоянно съм играл в огромни тимове: Рома, Фиорентина, Ювентус, Сампдория...
- Баща ви е бил украински боец, само че запазихте ли връзките си с Украйна?
- Не. Разбира се, от време на време се виждам с някои от роднините от страна на татко ми, само че връзката с неговата татковина е изцяло изгубена.
- В самото начало на кариерата си станахте международен първенец, само че съжалявате ли, че не изиграхте нито една минута на международното в Испания?
- Да, несъмнено. През 1982-ра година не играх, тъй като, когато имаше опция, се получи едно нещастно стичане на събитията. През седмицата участвах във всички тренировки и се готвех да изляза в формален мач, само че получих лека травма и се наложи Бергоми да играе на моето място.
- А за какво „ скуадрата “ не съумя след този мондиал да продължи с превъзходството?
- През 1982-ра победихме, само че през 1986-та на идващото международно в Мексико, представянето ни не беше доста положително и Франция ни отстрани. През 1990-та имахме опция да победим, само че загубихме с дузпи от Аржентина. През 1994 година в Съединени американски щати отново паднахме с дузпи и то на финала. Италия съвсем постоянно се представяше на равнище. И неслучайно през 2006-а спечелихме международното още един път. След това обаче, влязохме в интервал, белязан от липса на качество. И той продължава и до през днешния ден с постигане на кота нула - отпадането ни от международното в Русия. Надявам се това въпреки всичко да е единствено за първи и финален път в новата ни история.
- Как приемате думите на Диего Марадона, че сте най-трудният бранител, против който той е играл?
- На мен се падаше непрекъснато да го вардя, когато тимовете ни играеха един против различен. Винаги съм работил против него добре и чисто – без фаулове. Затова и той по този начин ме хвали, като споделя, че съм най-хубавият бранител, против който е играл. Бях мощен физически, само че в това време и доста бърз.
- Как позволихте на неговата Аржентина да ви победи в полуфинала и навръх вашето домакинско международно състезание?
- Това е, тъй като аз не играх (смее се). През 1990 година не играх.
- Марадона също по този начин ви кръсти с прякора „ Хълк “. Хареса ли ви това?
- Да, тъй като бях освен мощен, само че и доста бърз. Точно като анимационния воин Хълк.
- Като най-труден бранител също ви дефинира и Гари Линекер. Колко пъти сте играл против него?
- Не мога да си спомня, тъй като това беше доста от дълго време, само че е прав. Освен бързината и силата, постоянно се стараех да съм добре пласиран и несъмнено по тази причина съумях да играя на три международни шампионати.
- Прекратихте кариерата си в националния тим през 1993 година…
- Да, направих го по лично предпочитание. Бяха ме извикали за четвърти мондиал в Америка през 1994-а, само че не ми подсигуряваха място в титулярния състав и не одобрих. Явно желаеха просто да пътувам с тях като човек, който сплотява тима и има доста опит. Тази роля обаче не беше за мен и отхвърлих.
- Ако бяхте отишъл, можеше да се срещнете с България. Къде гледахте полуфинала?
- По малкия екран? Не си припомням. Но пък си припомням мача ни против България на откриването на международното в Мексико на стадион „ Ацтека “. Завършихме 1:1 и Сираков вкара гола за вас, в случай че не греша. Това беше първият мач и формалното разкриване на международното в Мексико.
- А помните ли мача с България на полуфинала на международното състезание в Съединени американски щати? Христо Стоичков постоянно споделя, че тогава съдията доста ви е оказал помощ.
- (Смее се) Христо постоянно споделя самоуверено каквото мисли, само че аз не считам, че това е по този начин. Но признавам, че по принцип съдиите са странни хора.
- Разказахте към този момент, че сте играл против България на международното в Мексико. Какво е за страна - международен първенец да не успее да победи дребна страна като България?
- Конкретно в този мач водехме с 1:0. След това успяхте да изравните посредством Сираков. После имахме доста положения, с цел да стигнем до успеха, само че не успяхме да осъществяваме. Въпреки това начало, обаче успяхме да прескочим групата. Първа стана Аржентина, а ние бяхме втори. После в елиминациите срещнахме Франция. Тогава те бяха огромен тим и загубихме с 0:2.
- Какви други мемоари имате от българския футбол?
- Не са доста, само че към този момент няколко пъти играя в бенефисни срещи с футболисти от остарялата славна армия на България. Няколко пъти съм бил и за дуели в София. Даже там играхме полуфинала за Купата на носителите на национални купи с Цървена звезда. Тогава в някогашна Югославия имаше война и в София победихме Звезда с 3:1. Това е прекрасен спомен. От футболистите ви, несъмнено помня Стоичков, Пенев и целия ви народен отбор от 1994-та.
- Вие сте легенда на Сампдория, играхте в най-големия им триумф – край на Шампионската лига против Барселона със Стоичков...
- Един вманиачен мач! В тази среща в действителност трябваше да победим. Бяхме по-силни от Барселона тъкмо тогава. Изпуснахме в действителност доста златни благоприятни условия за гол и в 117-та минута, съвсем в края на продълженията Куман, получи оня съдбовен за нас директен свободен удар и вкара гол. А преди края на мача, ние имахме три в действителност чисти положения, като последното беше на Гали, който удари мрежата, само че от външната страна. Мисля, че ние заслужавахме да победим. Но във футбола няма правдивост и по тази причина е чудноват и обичан.
- Какво е да спечелиш италианското състезание с тим като Сампдория, на който това не се случва постоянно?
- Това беше единствения път, когато те станаха първенци на Италия, само че през 1990-та завоюваха Купата на носителите на национални купи. След това през 1991 победиха в шампионата, което съгласно мен е съвсем невероятно да се повтори, тъй като Сампдория сега просто няма нужните средства за това. А през 1992-ра година станахме първият тим, който дебютира в Шампионската лига и още при първото си присъединяване има късмет да я завоюва. Няколко минути ни разделяха от това знамение.
- Със Сампдория ликувахте с Купата на носителите на купи. Това ли е най-големият ви триумф?
- Не. Със Сампдория да, само че въпреки всичко съм печелил и Шампионската лига с Ювентус. Случи се по-късно – през 1995 година, когато се реалокирах в Торино. Това е по-значимият за мен триумф.
- На 37 години спечелихте Шампионската лига с Ювентус. Как направихте това допустимо?
- Почти на 38 бях станал. Как стана допустимо ли? Ами, аз играх до 41-годишен. Успявах да запазя бързината и физическата си мощ и това ми позволяваше да се измервам с доста по-млади играчи.
- Как мина финалът против Аякс?
- Тогава Аякс бяха в действителност неповторим тим и предходната година бяха спечелили Шампионската лига, побеждавайки Милан. Имаха огромни играчи, доста от които след това пристигнаха да играят при нас в Италия – Райцигер, Кану, Литманен, Де Бур, Мусампа и доста други. Не си припомням кой им беше вратар. В оня мач обаче ние бяхме доста готови. Много добре ни се получи всичко и успяхме да направи 1:1 в постоянното време. След това при дузпите бяхме много по-добри. За мен беше сложен мач, тъй като няколко години по-рано бях изгубил към този момент един край.
- Лесно ли се минава от Ювентус в Милан? Там не ви провървя изключително...
- Когато бях в Ювентус, към този момент бях навършил 37 години. В идващия сезон прекосих в Милан, тъй като Барези се контузи в първите мачове от шампионата и треньорът беше настоял аз да го заместя. Когато треньор беше Табарес, изиграх малко мачове, само че когато пристигна Ариго Саки, бях на терена общо взето във всеки дуел. Но това беше един тим, който беше към този момент с доста висока междинна възраст и имаше потребност от нови и млади играчи.
- Опитахте като треньор, само че от четири години не се занимавате с това. Защо?
- Точно сега диря с какво тъкмо да се занимавам. През 2014-а бях в Будапеща, в Хонвед. Но унгарският футбол не е на равнището, на което беше едно време.
- Имаше клюки, че през 2002-ра може да станете асистент в ЦСКА, с цел да помагате на Луиджи Симони?
- Не. С Джиджи Симони? Не.
- Вероятно италианците няма да не помнят, че бяха тъжни след успеха над България на Евро 2004. Тогава Швеция и Дания направиха подозрително 2:2. Има ли феърплей във футбола?
- Не знам в действителност. Доста време мина от този момент и към този момент не е чак по този начин значимо.
- Като стоманен бранител, кой нападател ви беше най-труден за запазване?
- Най-труден? Толкова доста нападатели съм пазил... Като започнете от Ван Бастен и минете през Карека. Дори и Зико от по-старите, когато пристигна в Италия да играе в Удинезе, а аз бях в Сампдория. Това са в действителност мощни нападатели.
- А кои бранители от днешния футбол харесвате най-вече?
- В Италия, в цяла Европа и даже в света не останаха от тези същински смели бранители. Много малко са. Едно време си припомням, че признаваха нас, италианците за най-хубавите бранители. Но това към този момент не е по този начин. Няма я школата, изпари се. Вярно е, че играта доста се промени, само че това което правехме ние - да си пазим зорко нападателите... Много малко останаха. В Италия може би единствено Киелини и Бонучи. Дори и в националния ни тим няма, а и в света също има недостиг. А най-хубавите разумно би трябвало да ги търсим в най-хубавите тимове.
- Марадона и Линекер са ви определяли като най-трудния бранител, само че мислите ли че през днешния ден има късмет някой бранител да завоюва „ Златната топка “?
- Възможно е съгласно мен. По наше време печелеха единствено нападателите, само че и тогава имаше именити бранители, които за жал в никакъв случай не получиха самостоятелна премия. Може би е време за промени и да я дадат на някой бранител. Спомням си, когато започвах кариерата си какви именити бранители имаше, които по този начин и в никакъв случай не получиха самостоятелен приз. И това несъмнено беше неверно.
- Ако Меси играеше по ваше време, толкоз ли елементарно щеше да вкарва голове?
- Абсолютно не. Дори и Роналдо-Феномена, когато играеше в Интер, не съумя да вкара толкоз голове. А беше водещ национал на Бразилия, доста бърз и доста класен нападател. Но тогава бранителите играеха по-близо да нападателя. Тези големи дистанции, които през днешния ден виждаме сред нападател и бранител, бяха невъзможни по наше време. Разстоянието би трябвало да се съкратява, с цел да може бранителят да има повече късмет против нападателя. Днес в действителност е доста по-лесно да се вкарват голове.
- Как ще коментирате многомилионните прехвърляния в днешния футбол?
- Да си зададем въпроса: Днес Марадона, какъв брой би коствал?
- А вие какъв брой бихте коствали през днешния ден?
- В днешни дни има малко в действителност стойностни играчи. Затова и костват скъпо.
- Платиха се 85 милиона евро за Върджил Ван Дайк. Това значи ли, че той е най-хубавият бранител?
- Абсолютно не. Както казахме по-рано, казусът е, че няма положителни бранители и схемата е сбъркана. Затова е по този начин. Това обаче не важи единствено за бранителите, само че също и за същински стойностните нападатели. Никой обаче самичък не може да направи нищо. Познавам единствено един състезател, който можеше самичък да завоюва мач. Знаете ли кой беше това? Марадона! Само той.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ