Пиесата Архангел Михаил, която разказва за събитията, които не са се променили в последните 80 години
Пиесата " Архангел Михаил " не е настояща. Тя просто споделя за събития, които не са се трансформирали. Това е един и същи живот, който водим през последните 50, 70, 80 години от измененията в средата на 40-те години. Това сподели режисьорът на пиесата Александър Христов в предаването " Един неделен ден по шосето “ на Радио " Фокус “ .
Това е последната пиеса на Георги Марков. Той я написа на български, след което я преработва на британски език. " Архангел Михаил “ е единствената българска пиеса, отличена с първа премия на влиятелния сценичен фестивал в Единбург. Първата режисура у нас е била през 2002 година, 50 години след международната й премиера в Единбург през 1974 година Тя в никакъв случай не е била забранявана.
Постановката е по текстове от пиесата " Архангел Михаил “ и " Задочни репортажи за България “ и споделя за времето на диктатурата, на потисническия режим, на Държавна сигурност и на доносничествата.
" Текстовете обслужват концепцията за свободата. Това са политически текстове. Ние виждаме двама души, които не просто въплъщават положителното и злото, " Държавна сигурност “ и жертвата, а хора със своите биографии, хора, които може да забележим в днешно време. Това, че в днешно време няма Държавна сигурност и низови организации на Българска комунистическа партия в заводите и в предприятията, не значи, че във възпитанието на хората не участва устрема да се клепаме, да се издаваме и да доносничим едни против други “, изясни режисьорът.
Пиесата е за невъзможността да живеем свободно и обикновено. " Тогава страната е цензурирала свободната мисъл, в днешно време се постанова автоцензура. Това е миг, в който би трябвало да се замислим свободата подарък ли е, сами ли си я извоюваме. Дори когато в демократично време тя ни е поднесена на тепсия, трябваше да чакаме 20 години, с цел да се направи тази пиеса “, уточни Александър Христов.
Сценичният кръг в пиесата пресъздава придвижването в алена омагьосана гора. В текста непрекъснато участва двойствеността – сред тукашното и отвъдното, сред действителния и метафизичния свят, сред съновидението и това, което се случва в реалност. " Полицаят и докторът са извънредно раздвоени в самата си същина, те вършат едни неща, само че мислят друго. Понякога пък мислят едно и правят трето, напълно друго “
Изкуството е другото име на свободата. Всеки един политически режим, който не е свободен, би трябвало да бъде дискредитиран от изкуството. " Ако не играем " Архангел Михаил “ в този миг, значи сме замлъкнали пред едно ликвидиране и гнет, който става пред целия свят.
Актьорът Цветан Апостолов е един от основните герои в пиесата и преводач на истинския текст на " Архангел Михаил “ от британски. Според него британската версия е била по-подходяща за слагане на сцена.
Като най-голямо предизвикателство той уточни осмислянето на текстовете и осъвременяването им по този начин, че те да доближат до младата аудитория, която се среща за първи път с Георги Марков посредством пиесата.
Актьорът Румен Троев дефинира текста на пиесата като талантлив. " Пиесата доста ясно демонстрира изродщината на властта и по какъв начин човешкият живот е просто статистика. Колко ще умрат в гората е без значение. Хората нямат опция за бягство. Един служител на реда и един лекар са в една гора на един връх, в едно военно състояние, в някаква изключителна обстановка и тези хора са надалеч от цивилизацията и от хората. Те се сблъскват и със себе си, и един с различен “, описа артистът.
Според Румен Троев този режим не е приключил и ние не живеем в народна власт. " Няма по какъв начин да живееш в народна власт, в случай че конците се дърпат извън. Нямаш същински политици, които да мислят за българския интерес, нямаш развиване и по тази причина 30 години нищо не се случва в тази страна, тъй като ние продължаваме да сме един строшен руски спътник, в който свободата и мисълта за развиване на тази страна отсъстват. Затова и историята се повтаря, тъй като тя към момента е на същия принцип от времето на Сталин: има човек – има проблем, няма човек – няма проблем “, разяснява той.
Тази диктаторска система продължава да се развива с цялостна пара и с още по-голяма упоритост, добави той и даде за образец войната в Украйна, убийството на Алексей Навални и желанието на съветския президент за възкресяване на Съветския съюз.
Сценограф на представлението е Светла Колева, хореограф е Дорина Пунчева, композитор Ян Руменин. Гласът зад сцена е на Владимир Пенев. Следващото зрелище на пиесата е на 11 април.
Това е последната пиеса на Георги Марков. Той я написа на български, след което я преработва на британски език. " Архангел Михаил “ е единствената българска пиеса, отличена с първа премия на влиятелния сценичен фестивал в Единбург. Първата режисура у нас е била през 2002 година, 50 години след международната й премиера в Единбург през 1974 година Тя в никакъв случай не е била забранявана.
Постановката е по текстове от пиесата " Архангел Михаил “ и " Задочни репортажи за България “ и споделя за времето на диктатурата, на потисническия режим, на Държавна сигурност и на доносничествата.
" Текстовете обслужват концепцията за свободата. Това са политически текстове. Ние виждаме двама души, които не просто въплъщават положителното и злото, " Държавна сигурност “ и жертвата, а хора със своите биографии, хора, които може да забележим в днешно време. Това, че в днешно време няма Държавна сигурност и низови организации на Българска комунистическа партия в заводите и в предприятията, не значи, че във възпитанието на хората не участва устрема да се клепаме, да се издаваме и да доносничим едни против други “, изясни режисьорът.
Пиесата е за невъзможността да живеем свободно и обикновено. " Тогава страната е цензурирала свободната мисъл, в днешно време се постанова автоцензура. Това е миг, в който би трябвало да се замислим свободата подарък ли е, сами ли си я извоюваме. Дори когато в демократично време тя ни е поднесена на тепсия, трябваше да чакаме 20 години, с цел да се направи тази пиеса “, уточни Александър Христов.
Сценичният кръг в пиесата пресъздава придвижването в алена омагьосана гора. В текста непрекъснато участва двойствеността – сред тукашното и отвъдното, сред действителния и метафизичния свят, сред съновидението и това, което се случва в реалност. " Полицаят и докторът са извънредно раздвоени в самата си същина, те вършат едни неща, само че мислят друго. Понякога пък мислят едно и правят трето, напълно друго “
Изкуството е другото име на свободата. Всеки един политически режим, който не е свободен, би трябвало да бъде дискредитиран от изкуството. " Ако не играем " Архангел Михаил “ в този миг, значи сме замлъкнали пред едно ликвидиране и гнет, който става пред целия свят.
Актьорът Цветан Апостолов е един от основните герои в пиесата и преводач на истинския текст на " Архангел Михаил “ от британски. Според него британската версия е била по-подходяща за слагане на сцена.
Като най-голямо предизвикателство той уточни осмислянето на текстовете и осъвременяването им по този начин, че те да доближат до младата аудитория, която се среща за първи път с Георги Марков посредством пиесата.
Актьорът Румен Троев дефинира текста на пиесата като талантлив. " Пиесата доста ясно демонстрира изродщината на властта и по какъв начин човешкият живот е просто статистика. Колко ще умрат в гората е без значение. Хората нямат опция за бягство. Един служител на реда и един лекар са в една гора на един връх, в едно военно състояние, в някаква изключителна обстановка и тези хора са надалеч от цивилизацията и от хората. Те се сблъскват и със себе си, и един с различен “, описа артистът.
Според Румен Троев този режим не е приключил и ние не живеем в народна власт. " Няма по какъв начин да живееш в народна власт, в случай че конците се дърпат извън. Нямаш същински политици, които да мислят за българския интерес, нямаш развиване и по тази причина 30 години нищо не се случва в тази страна, тъй като ние продължаваме да сме един строшен руски спътник, в който свободата и мисълта за развиване на тази страна отсъстват. Затова и историята се повтаря, тъй като тя към момента е на същия принцип от времето на Сталин: има човек – има проблем, няма човек – няма проблем “, разяснява той.
Тази диктаторска система продължава да се развива с цялостна пара и с още по-голяма упоритост, добави той и даде за образец войната в Украйна, убийството на Алексей Навални и желанието на съветския президент за възкресяване на Съветския съюз.
Сценограф на представлението е Светла Колева, хореограф е Дорина Пунчева, композитор Ян Руменин. Гласът зад сцена е на Владимир Пенев. Следващото зрелище на пиесата е на 11 април.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ