Адв. Хаджигенов: Каскетурата е възожила задача на МЗ да изпълнява задълженията си
Пичове, тва сме го писал 2015г. Припомняме ви го, поради днешното изрязване на Сийка, дет приказва вместо основния каскет на републиката и е рекла през днешния ден, че каскетурата е възожила задача на Министерство на здравеопазването да извършва отговорностите си, които са им вменени по силата на закона и поради които съществува Министерство на здравеопазването...
Това написа юрист Николай Хаджигенов в профила си във Facebook като анонс към негов текс писан през 2015 година, само че настоящ и през днешния ден. Ето и самия текст, озаглавен " Прокурорска монархия ":
Вярвам, всички помните по какъв начин по време на първото ръководство на Империята на злото се сътвори и употребява Милиционерската страна.
Е, видно е, че еволюират – развиват се, заграбват нови територии необходим е нов модел на ръководство и малко по малко, минавайки междинно през тоталитарната страна, последният се разви до статута на прокурорската монархия. Преди да ви кажем за какво, ни се ще да ви кажем по какъв начин и от кое място потегли всичко.
Така нареченият подтик да излеем за следващ път гнева си върху белия лист, даде блестящият коментар на политолога Даниел Смилов за разликата сред Василев и Пеевски: „ Единият има юрист, а другият – прокурор. “
Всъщност, това не е просто разлика, а основата на Прокурорската монархия.
И да, основния прокурор стои над всички и от него зависи всичко, само че той не е единствената божествена риба в случай че и под управлението на последния основен, въпросната институция да стана известна, точно като цацаратура.
На процедура, всеки един прокурор от районна, през окръжна и апелативна до висша прокуратура е малък държател на избрана територия, в която точно той взема решение КОЙ ще живее и КОЙ ще почине.
Понякога и напълно безусловно.
И знаете ли, за какво?
Защото е изцяло и напълно безусловно безотговорен!!!!
Няма политически, правосъден или какъвто и да е действителен и ефикасен надзор върху дейностите на прокуратурата.
И не.
Не си мислете, че политиката, бизнеса или мафията си имат прокуратура.
Да у нас няма особена разлика сред тях, а в последно време напълно очевидно са се сраснали в едно цяло и ние персонално не ги разделяме, с изключение на по чисто официални признаци.
Да се върнем на горният извод, че у нас прокуратурата си има бизнес.
Нормалната и в този момент напълно неверна визия е, че бизнеса заплаща на прокуратурата за чадър, за осъществяване на някаква поръчка и прочие, каквато процедура имаше до стадия с милиционерската страна, в това число. Преминаването на по-горно равнище в посока на независим състезател докара до там, че не просто изненада някои предприемачи не изключително прелестно в частта, че постоянно има КОЙ да даде повече, само че и започвайки независими игри и създаване на лични връзки, зависимости и прочие, довеждащи до въпросната мафиотско/монархическата конструкция. Още повече, че точно прокуратурата споделя КОЙ, какво, по кое време, по какъв начин и прочие. И точно от нея зависи дали ще видиш съда от към подсъдимата пейка, че и в случай че попаднеш на съдии назначени по критерии фамилни, политически и прочие връзки, жална ти майка тогава.
По същия метод, до скоро държавните управления и политиците си мислеха, че командват прокуратурата.
Не и в последно време, нали?
Всеки позволил сходна неточност в разсъжденията си получава една Костинбродска спекулация или нещо друго не по-малко съдържателно.
А, политиците у нас са релативно, съобразителни люде.
В последна сметка нямат необикновен интерес да се карат с прокуратурата, рискувайки обвинявания, премахване от служба и прочие екстри. За сметка на това прокуратурата не се и напъва да ръководи изключително. В неразбирането си, тъй наречените законотворци не престават да уголемяват пълномощията им, неотчитайки обстоятелството, че основават нови и нови оръжия в ръцете на безконтролна страна в страната. Комай единствено за местата в детските градини не дават отговор в прокуратурата?
Сегашните управници целеустремено основават путински модел на ръководство със мощ, само че не и с ум, включвайки като ударна армия прокуратура, данъчни, полиция и прочие.
Това, което не осъзнават, че те единствено основават оръжията.
Държи ги точно прокуратурата и точно те вземат решение на къде да ги насочат.
Последните две години имаме безчет образци: отбраната на Пеевски непременно и от всичко, офанзивата и изземване от на бизнеса на към този момент неуместни по една или друга причина предприемачи, като най-фрапиращия образец е КТБ естествено. Натиска и мачкането на всички неуместни по всякакъв метод, като най-фрапиращият образец е с #Протестна мрежа. След като от основаването им и до в този момент ги разнасяха по „ медиите “ на мама и наследник, като триглави и огнедишащи змейове, хранещи се с пеленачета, в този момент се стигна до там, че множеството имат обвинявания в безумни закононарушения, а всички имат данъчни инспекции. Естествено, това е за неуместните и надигащите глави.
Останалите нямат никакви проблеми, даже когато Върховния касационен съд удостовери решенията на още две правосъдни инстанции, отбелязвайки че шефът на Столичното разследване е направил закононарушения, като част от прокурорската монархия, това естествено няма никакво значение и или последствия.
За това и сме склонни да мислим, че е монархия. Всеки монарх е самовластник, свързващ своето начало и съществуване с това, че е самичък на трона и над него е единствено Бог.
Все още нямаме ясно изразен съответен държател, макар напъните на основния прокурор за задачата, само че за сметка на това имаме цяла институция, отговаряща на изискванията за съществуване на монархическа власт.
Каквато и концепция да има въобще за правосъдна промяна, тя би трябвало да стартира точно с реформиране радикално на прокуратурата, като главните акценти би трябвало да бъдат върху носенето на директна, персонална и институционална отговорност за дейностите и бездействията на всеки един прокурор, тръгвайки от горе на долу!
Всичко това ни води натам, че прокуратурата към този момент е не просто обвинител, а и съд, власт, ръководство – ерго прокуратурата си има страна!
Възможностите на жителите в тоталитарните страни, като нашата не са огромни, само че бидейки доста и мислейки с главите, нито едно държавно управление или власт не са страшни и или недосегаеми.
Дори прокурорските.
Въпрос на мислене, шерване на отзиви, убеждения не и вярвания и най-после цивилен дейности.
Николай Хаджигенов, персонален блог
Това написа юрист Николай Хаджигенов в профила си във Facebook като анонс към негов текс писан през 2015 година, само че настоящ и през днешния ден. Ето и самия текст, озаглавен " Прокурорска монархия ":
Вярвам, всички помните по какъв начин по време на първото ръководство на Империята на злото се сътвори и употребява Милиционерската страна.
Е, видно е, че еволюират – развиват се, заграбват нови територии необходим е нов модел на ръководство и малко по малко, минавайки междинно през тоталитарната страна, последният се разви до статута на прокурорската монархия. Преди да ви кажем за какво, ни се ще да ви кажем по какъв начин и от кое място потегли всичко.
Така нареченият подтик да излеем за следващ път гнева си върху белия лист, даде блестящият коментар на политолога Даниел Смилов за разликата сред Василев и Пеевски: „ Единият има юрист, а другият – прокурор. “
Всъщност, това не е просто разлика, а основата на Прокурорската монархия.
И да, основния прокурор стои над всички и от него зависи всичко, само че той не е единствената божествена риба в случай че и под управлението на последния основен, въпросната институция да стана известна, точно като цацаратура.
На процедура, всеки един прокурор от районна, през окръжна и апелативна до висша прокуратура е малък държател на избрана територия, в която точно той взема решение КОЙ ще живее и КОЙ ще почине.
Понякога и напълно безусловно.
И знаете ли, за какво?
Защото е изцяло и напълно безусловно безотговорен!!!!
Няма политически, правосъден или какъвто и да е действителен и ефикасен надзор върху дейностите на прокуратурата.
И не.
Не си мислете, че политиката, бизнеса или мафията си имат прокуратура.
Да у нас няма особена разлика сред тях, а в последно време напълно очевидно са се сраснали в едно цяло и ние персонално не ги разделяме, с изключение на по чисто официални признаци.
Да се върнем на горният извод, че у нас прокуратурата си има бизнес.
Нормалната и в този момент напълно неверна визия е, че бизнеса заплаща на прокуратурата за чадър, за осъществяване на някаква поръчка и прочие, каквато процедура имаше до стадия с милиционерската страна, в това число. Преминаването на по-горно равнище в посока на независим състезател докара до там, че не просто изненада някои предприемачи не изключително прелестно в частта, че постоянно има КОЙ да даде повече, само че и започвайки независими игри и създаване на лични връзки, зависимости и прочие, довеждащи до въпросната мафиотско/монархическата конструкция. Още повече, че точно прокуратурата споделя КОЙ, какво, по кое време, по какъв начин и прочие. И точно от нея зависи дали ще видиш съда от към подсъдимата пейка, че и в случай че попаднеш на съдии назначени по критерии фамилни, политически и прочие връзки, жална ти майка тогава.
По същия метод, до скоро държавните управления и политиците си мислеха, че командват прокуратурата.
Не и в последно време, нали?
Всеки позволил сходна неточност в разсъжденията си получава една Костинбродска спекулация или нещо друго не по-малко съдържателно.
А, политиците у нас са релативно, съобразителни люде.
В последна сметка нямат необикновен интерес да се карат с прокуратурата, рискувайки обвинявания, премахване от служба и прочие екстри. За сметка на това прокуратурата не се и напъва да ръководи изключително. В неразбирането си, тъй наречените законотворци не престават да уголемяват пълномощията им, неотчитайки обстоятелството, че основават нови и нови оръжия в ръцете на безконтролна страна в страната. Комай единствено за местата в детските градини не дават отговор в прокуратурата?
Сегашните управници целеустремено основават путински модел на ръководство със мощ, само че не и с ум, включвайки като ударна армия прокуратура, данъчни, полиция и прочие.
Това, което не осъзнават, че те единствено основават оръжията.
Държи ги точно прокуратурата и точно те вземат решение на къде да ги насочат.
Последните две години имаме безчет образци: отбраната на Пеевски непременно и от всичко, офанзивата и изземване от на бизнеса на към този момент неуместни по една или друга причина предприемачи, като най-фрапиращия образец е КТБ естествено. Натиска и мачкането на всички неуместни по всякакъв метод, като най-фрапиращият образец е с #Протестна мрежа. След като от основаването им и до в този момент ги разнасяха по „ медиите “ на мама и наследник, като триглави и огнедишащи змейове, хранещи се с пеленачета, в този момент се стигна до там, че множеството имат обвинявания в безумни закононарушения, а всички имат данъчни инспекции. Естествено, това е за неуместните и надигащите глави.
Останалите нямат никакви проблеми, даже когато Върховния касационен съд удостовери решенията на още две правосъдни инстанции, отбелязвайки че шефът на Столичното разследване е направил закононарушения, като част от прокурорската монархия, това естествено няма никакво значение и или последствия.
За това и сме склонни да мислим, че е монархия. Всеки монарх е самовластник, свързващ своето начало и съществуване с това, че е самичък на трона и над него е единствено Бог.
Все още нямаме ясно изразен съответен държател, макар напъните на основния прокурор за задачата, само че за сметка на това имаме цяла институция, отговаряща на изискванията за съществуване на монархическа власт.
Каквато и концепция да има въобще за правосъдна промяна, тя би трябвало да стартира точно с реформиране радикално на прокуратурата, като главните акценти би трябвало да бъдат върху носенето на директна, персонална и институционална отговорност за дейностите и бездействията на всеки един прокурор, тръгвайки от горе на долу!
Всичко това ни води натам, че прокуратурата към този момент е не просто обвинител, а и съд, власт, ръководство – ерго прокуратурата си има страна!
Възможностите на жителите в тоталитарните страни, като нашата не са огромни, само че бидейки доста и мислейки с главите, нито едно държавно управление или власт не са страшни и или недосегаеми.
Дори прокурорските.
Въпрос на мислене, шерване на отзиви, убеждения не и вярвания и най-после цивилен дейности.
Николай Хаджигенов, персонален блог
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ