Певицата Емилия и съпругът й Жорж Башур разказаха пред камерата

Певицата Емилия и брачният партньор й Жорж Башур описаха пред камерата на Мон Дьо за страшния ден на нещастието от загубата на сина му Феди.

Башур: Имаше доста спекулации с нашата покруса и желая да изясня доста неща. 
Много е мъчно да се живее в подобен свят, само че с обич всичко може. Бяхме доста щастливи, ние и в този момент сме доста щастливи. Защото сме влюбени, нашата обич е същинска, само че нещастието беше доста по-силна от нас, напряко смачкваща. 


реклама

24 май е денят на злополуката на автомагистрала " Тракия ".

Емилия: Трябваше да бъде неповторим ден, моят племенник имаше бал, отивахме при тях. Феди си пристигна от Щатите, сближихме се, отивахме при моите родственици. Трябваше да е прелестен ден. Така и стартира. Обядвахме. Тръгнахме на път. Всичко, което се изписа, че той е карал с някаква зверска скорост, не е правилно. Той караше 110-120, под обикновено позволената от 140 км на автомагистралата. 
Случи се за един момент - навлязохме в натрупала се вода..

Башур: От изсъхнало към мокра повърхнина - от там сервира колата, може би и неналичието му на опит, може би просто ориста реши да стане това. 

Емилия: Нима хората, които имат млади водачи в фамилията не им дават да карат - той по какъв начин ще се научи, в случай че..много пъти ни возеше. Лош шанс същи ден. 

Башур: Някой ден ще се замислят най-сетне какво се случва. Това е през ден. В мига на злополуката се смеехме, говорехме си, шегувахме се и внезапно чух сина ми в суматоха да крещи " леле " и колата стартира да се сервира. И от там всичко стана за две секунди. 

Емилия: Ние нищо не помним, с цел да опишем. Ти си в една въртележка, която не знаеш по кое време ще спре. 

Башур: След удара в мантинелата колата стартира да се върти във въздуха. 

Емилия: Вместо мантинелата да ни спре, просто неприятен шанс. Изхвърчахме като от трамплин. Когато се свестих, тях двамата ги нямаше в колата. А аз бях вътре без колан откъм гърба. Те двамата беха с колани. Започнах да викам името на Жорж, видях, че той е добре и ми пристигна вяра за живот. Но Феди още тогава не беше добре и...

Башур: От този ден помня, че за пръв път се почувствах изцяло безпомощен да направя каквото и да е за най-скъпото си създание. Винаги ще помня този ден с доста тъга  - той стои пред мен като картина, с която не се деля. Все още не съзнавам какво се случи и отхвърлям да приема какво се случи. Това е грях, само че неналичието на най-скъпото ти създание е доста тежко. Това е Божията воля, само че сърцето и душата ми отхвърлят да го одобряват. 

Още тогава споделиха, че няма вяра за него. Бях на носилката и не усещах болежка, интересувах се единствено какво ще стане с моя наследник. Казаха ми: сериозна мозъчна контузия - изкрещях - нямам доверие, това не може да е истина, разсърдиха се, оправдавам се...
Лекарите направиха всичко допустимо, просто това е неговата орис и нашата. 

Емилия: Беше доста тежък интервал за нас - медиите злоупотребиха, приказваха " доведения наследник на Емилия ", желая да се извиня на майката на Феди - те я подцениха. Чувствам се отговорна, че аз съм известната и трябваше да понесат това поради мен..

Башур: Катя постоянно се е грижила извънредно за Феди и сестра му. Ние сме в доста положителни връзки. 

Когато пристигна новината обядвахме и щяхме отново да се молим с приятелите му. Той играеше спорт с номер 24. 
Не е минал и ден без да запитвам: " Защо на мен, Господи! " Това е Божията воля, за него има различен проект. 

Емилия: Вярваме, че той се радва, че вървим, въпреки и мъчно.

Башур: Емилия ме попита в болничното заведение: Ще останем ли дружно? Аз доста се учудих за какво ме пита, като знае, че я обичам безумно. Не знаех дали ще мога да остана същият човек, само че любовта ме избави. Стегнах се поради нея, поради щерка ми, поради родителите ми. Това е нож в сърцето ми, той ще е там. Предишният ден го питах какво мисли за нас и той сподели, че се радва, че се обичаме. Че тя не е повода за раздялата с майка му. Купувахме му костюми за университета, а него 20 мин по-късно го нямаше. Пратиха ги след това у нас, с цел да го погребем с тях. Исках да му кажа, какъв брой го обичам.

Емилия: Връзката ни до тук беше много сложна. Няма по какъв начин да обясня какъв брой го обичам, ще ме схванат единствено хората, които обичат някого повече от себе си. На човек не му е до благополучие след такива неща. Но ние продължихме.

Башур: Ако ориста ми даде една минута да му кажа нещо, ще бъде: Бъди това момче, което познавах. Обичам те!