Петзнаците Дион: трагичната съдба на момичетата, живели 8 г. зад стъкло
Петте сестри Дион, родени в фамилията на безпаричен фермер на 28 май 1934 година, се трансформирали в същинска златна мина, печелейки доста пари за държавното управление. От самото начало тяхната история е обществено притежание и непрекъсната тематика в медиите. Но нито парите, нито славата им донесли благополучие.
Петзнаците Дион останали в историята като най-известните и в това време най-нещастните еднояйчни близнаци.
На 28 май 1934 година в малко селце в северната част на Онтарио (Канада) се раждат пет девойки близначки. Недоносените седеммесечни девойки с дребни ръчички и крачета тежали единствено 600 грама.
Всички деца оживели – тва било същинско знамение. Те били кръстени Мари, Анет, Сесил, Ивон и Емили.
В дребния град от дълго време не се било случвало нищо забавно. Бащата на сестрите се обадил в локалния вестник и помолил редакторите да разгласяват известие за чудотворното събитие. От другия завършек на линията се разнесли възгласи.
Децата се родили в фамилията на безпаричен фермер на име Олива-Едуард Дион, който със брачната половинка си и трите си по-големи деца живее във плантация в къща без електричество или течаща вода.
По време на бременността брачната половинка на фермера подозирала, че е бременна с близнаци, само че раждането на пет бебета едновременно било голяма изненада. Раждането се организира вкъщи.
Веднага след раждането на недоносените бебета те били увити в затоплени одеяла и сложени да се стоплят в кошница покрай печката, тъй като майка им още се възстановявала от раждането, като на всеки два часа им е давана примес от вода, царевичен сироп, краве мляко и няколко капки ром.
Шест месеца по-късно управляващите на страната предложили парична премия на татко им Едуард, в случай че се съгласи да покаже бебетата на галерия в Чикаго. Той се съгласил и подписал контракта.
Организаторите деликатно се подготвили за събитието и построили специфичен огромен павилион, който бил ограден със стъкло.Имало 10 големи прозореца и изложба, с цел да се виждат по-добре дребните. Когато бащата пристигнал на себе си и схванал, че е направил нелепост, той се опитал да наруши ангажимента, само че му споделили, че към този момент е прекомерно късно.
Известните близнаци живели зад стъклото 8 години (1935-1943). През това време изложбата е посетена от повече от 3 милиона души. Благодарение на сестрите ревюто в Чикаго се трансформирало в главната атракция на града, което провокира невиждан приток на туристи.
Момичетата, под наблюдението на медицински сестри, играели на нещо като детска площадка, към която зад мрежа бил построена наблюдателна площадка за зяпачите.
Входът бил безвъзмезден за гости, само че канадското държавно управление направило доста пари от продажбата на огромно многообразие от сувенири с присъединяване на сестрите. Момичетата се трансформирали в същинска марка. В тяхна чест да вземем за пример били създадени специфични комплекти от пет кукли.
Най-известните близнаци се трансформирали в нещо като фетиш. За тях са снимани няколко кино лентата в Холивуд.
Момичетата живеели изолирани от света. Имали скъпи играчки, съвременни облекла, най-хубавите педиатърски грижи. Те обаче са били лишени от контакт с родителите си и другарство с братята и сестрите си, както и с връстниците си.
През цялото това време родителите на Дион се опитвали да реализират правдивост и да приберат децата вкъщи. Наели най-хубавия юрист в града, защото фамилията към този момент имало пари. През 1943 година те съумяват да върнат девойките.
Канадските управляващи не могли да подценен фамилията. Построили къща в Каландър на няколко етажа.
Това обаче не било доста сполучливо начинание, защото сестрите не били приспособени към подобен живот. След толкоз години изолираност било невероятно да изградят естествени фамилни връзки. Другите деца от семейство Дион по този начин и не съумели да одобряват дълго отсъстващите си сестри близначки.
Бащата се дразнел, че към този момент е лишен от подялбата на приходите, а децата, привикнали да живеят във волиера, не могли да свикнат с новия метод на живот.
Местонахождението на сестрите пък станало обществено притежание.Репортерите не ги оставяли да живеят на мира нито през деня, нито нощем.
Близнаците живели в тази къща до 16-годишна възраст, след което били изпратени в пансион.
Плахите, затворени девойки не били способни на естествена връзка. Необичайното им детство, прекарано в действителност в човешки зоопарк, вечно оставило белег върху душeвността на девойките.
През 1952 година девойките стават пълнолетни. След осемнадесетия си рожден ден девойките прекъснали всевъзможни контакти със фамилията си, което също се пробвало да се възползва от известността им и да завоюва пари от тях.
По-нататъшната орис на сестрите е доста тъжна. На 20-годишна възраст умира Емили, която рано отива в манастира, където получава епилептични припадъци, които предизвикват преждевременната й гибел. За сестрите й това било същински удар.
След несполучлив брак Мари си отива на 30 години. Анет и Сесил по разнообразни аргументи също не намерили фамилно благополучие. Първоначално Ивон, сходно на Емили, станала монахиня, само че животът в манастира не й харесал и тя още веднъж се върнала „ при хората “. Тя изкарала остатъка от дните си в самотност.
Много години по-късно дамите съдят и печелят 4 милиона $ обезщетение от страната за нечовешко отношение. „ Но към този момент е късно за нашия унищожен живот “, споделили с мъка дамите.
Момичетата прекарали целия си живот под натиска на другите и пред погледа на обективите. От раждането си те били притиснати в ъгъла от хора, които бяха обладани от нахално любознание и жадност за облага от живота на някой различен.
