Петра е емблематично име в историята на родния поп фолк.

Петра е емблематично име в историята на родния поп фолк. Тя е една от основателките му, а една от най-популярните й песни "Хищна хиена ", освен, че я изстреля за едно денонощие на върха, само че и предначерта ориста й.

Музиката обаче, напълно не е единствения й гений. Тя има и други креативен способности, най-голямата измежду които е умеенето да рисува картини, които като че ли са допрени от Бога. И освен допрени - само че и същински шедьоври, зад които стоят невероятни и напълно действителни истории.

Петя Атанасова, както е същинското име на звездата, е родена на 8 октомври 1963 година в Хасково в фамилията на гръцки емигранти. Завършва съветска лингвистика в Санкт Петербург, където работи с съветски музиканти. След дипломирането си работи като учителка в Хасково, където основава и музикална група.

Кариерата й се развива в "Пайнер " в интервала от 1998 до 2002 година, а през 2003-та тя се трансферира в "Съни Мюзик ". Впоследствие отпътува за Кипър, а в родината си се завръща назад през 2009-та, когато пуска още няколко части, към този момент като самопродуциращ се реализатор.

В персонален проект Петра несъмнено е един блажен човек - щастливо омъжена е за гръцкия предприемач Димитрис, с който живеят към този момент повече от 15 години в Кипър. Има три деца и внучка. И не е серпантина да сбъдва най-смелите си фантазии!

- Петра, разбрах, че неотдавна си сбъднала своя дългогодишна доста огромна фантазия. Разкажи ми малко повече за нея?

- Да, по този начин е. Това беше фантазия още от детството ми. Тъй като всички към мен рисуват, в това число и моята баба, на която съм кръстена, само че която не помня, защото тя си е отишла от този свят няколко месеца преди аз да се родя. Тя е рисувала неповторимо. Баща ми също е наследил от нея този гений.

Самата аз от дете съм се вдъхновявала точно от картините на баща. Той не се занимаваше професионално с изобразяване, само че имаше такива другарски кръгове – артистът Иван Чаушев, да вземем за пример, Бог да го елементарни. Събирахме се фамилно и с него, и с други художници от Хасково, и от Варна. И по този начин, свиквайки в тези среди, и аз от напълно мъничка си мечтаех един ден да рисувам и да имам своя галерия.

Като дете ходех на уроци при най-големия художник в Южна България – Коста Форев. Моето гуру! Уникат! Думи нямам за него. Прекрасен човек. Само той вярваше в мен. Впоследствие се обърнах и към Иван Чаушев за помощ, за съвет, когато започнах да рисувам по-активно. Той в началото ме погледна много скептично. Погали ме по главата по бащински и сподели: "Абе, моето момиче, ти има още доста самун да изядеш… Наивизъм ".

Нямах визия съответно какво има поради под „ наивизъм “, само че внезапно, като чух думите му, ми стана доста тежко на душата. А картината, която тогава му демонстрирах, до ден сегашен я пази щерка ми Радостина. Представлява едно село при залез слънце, с всички вероятни цъфтежи, прихлупена българска къщичка с цветя отпред… чувство за България. Сантимент.





След този миг започнах доста да работя върху разнообразни стилове изобразяване. Дълги години си мечтаех, само че по този начин и не се осмелявах. Във времето при мен и идваха и други художници, в това число към този момент и в интервала, в който бях певица в „ Пайнер “. Гледаха картините ми, някои споделяха: „ доста са положителни “, други: "на прав път си ". Поощряваха ме. И след толкоз години, в които в действителност не съм серпантина нито за момент да рисувам, започнах да се занимавам с разнообразни техники, както и с модерната в цяла Европа флуид арт. Така наречените живи картини, които след това нарекох „ благ “, тъй като ми се случи нещо доста необичайно, когато започнах да ги рисувам.

- Какво се случи? Вероятно е нещо доста особено, с цел да ги наречеш тъкмо по този метод...

- Така е. Има една техника на отлепяне – от една картина в друга, след което, при отлепването им се получава облик. Така бях слепила двете картини и бях в подготвеност да ги отворя и да видя някакви цветя, както трябваше да е по логичност. Но се случи напълно друго. Отлепих картините и безусловно изгубих мозъка и дума. Не можех да си поема въздух поради това, което видях. Първата мисъл, която ми пристигна, беше за Архангел Михаил и Архангел Гавраил. И фактически бяха те.

Архангел Гавраил подарих на фамилни познати за техен значим мотив, а Архангел Михаил резервирах за себе си – той си е с крилата, с ореола, с пояса, с всичко. И да, дотам онемях пред тези елементи, че непринудено ги нарекох "ангелски картини ".

...