Великите авантюристи: Петер Торденскьолд – капитанът, който поиска муниции от врага и му отказаха
Петер Янсен Весел Торденскьолд е впечатляваща персона, която и до през днешния ден с горделивост се загатва пред флага на Норвегия като един от най-хубавите мореплаватели и благородници. Бъдещият вице-адмирал, демонстрира своя гений във Великата Северна война. Роденият през 1690 година Петер е бил много палаво дете, само че никой не е подозирал, че още на 14-годишна възраст към този момент ще стартира да служи в морската пехота. През 1717 година съумява да завоюва вниманието на кралете, откакто унищожава флотилията с муниции за Чарлз XII от Швеция покрай крайбрежията на Стрьомстад.
Последното име „ Тонденскьолд “ е прякор и значи „ Буреносен щит “. През 1711 година Петер получава командването на първия си дребен транспортен съд с 4 оръдия – Ормен. Вмества се чудесно в шпионските игри, тъй като към този момент описахме къде тъкмо е било неговото бойно кръщене. Една година по-късно получава опцията да командва фрегата с 18 оръдия на борда. Датските адмирали не одобрили този трансфер и били обедени, че този юноша заслужава такова внимание и сходен виновен пост.
Весел е изпратен под командването на Улрих Крисчан Гълденлов, който пък считал, че младият капитан има голям кораж за нахлуване на шведските плавателни съдове. Петер в никакъв случай не се интересувал от изхода, неговата съществена цел била съсредоточена в причиняването на колкото се може повече вреди. Друго забавно качество на мореплавателя е умеенето да нападна гневно и по-късно бързо да напусне полесражението, лишавайки съперника от всевъзможни благоприятни условия да отвърне на удара. Въпреки нежната си възраст момчето-капитан се слави с положително командване, само че може би едно от най-великите сражения, на които попада е през далечната 1714 година, за което по-късно ще дава отговор във боен съд.
Снимка: By Balthasar Denner – Unknown, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=578657
Весел влиза в една доста люта борба с шведски галеон. Влизането в сходна борба може да коства много съществени наказания, имайки поради, че двете страни си партнират, само че Весел се брани самоуверено в съда, обяснявайки, че на борда на De Olbin участват 28 оръдия, които са поръчани от шведите – главният им съперник по това време. Само под британски байрак е било допустимо да се изпратят до Швеция и най-вероятно капитан Бактман e правил редица черни курсове, поддържайки духа на войната.
Подозренията били по-сериозни от всеки път, тъй като след редица спечелини борби, съперника просто не се предавал. Упорството подсказвало, че има непозната интервенция в тази война. Двата кораба се срещат и De Olbin изпраща сигнал до Lovendals (командван от Весел) да се приближи. Докато холандският капитан подвига знамената, получава и артилерийски залп. Този привет щял да бъде покана за дълго и изтощително стълкновение.
Щом слънцето почнало да изгаря с последните си лъчи морската повърхнина, De Olbin се опитал да избяга от сражението и да потърси леговище в мрака. Холандският капитан въпреки всичко съумял да пусне още няколко залпа по укриващия се британски транспортен съд, само че откакто видял, че липсва каквато и да е видимост, решил да продължи преследването. Цяла вечер капитаните се гонят с общителното подпомагане на нощните ветрове. Весел към този момент усещал неналичието на боеприпаси, само че пък нямал никакво желание да се отхвърля от сражението.
В една от дългите паузи изпраща делегат на британски транспортен съд с благодарности за положителния двубой. По-важната задача обаче била да изиска в допълнение боеприпаси, с цел да продължи дуела, тъй като явно скоро никой нямало да се съобщи. Молбата не била задоволена, а забележимите вреди подсказвали, че обстановката води към боево реми. Англичаните имали с какво да стрелят, само че нямали никаква мощ и опция да отвърнат на удара. Разумното решение било тост за борбеността на моряците и отплаване по живо и крепко.
Когато крал Фредерик IV-и схванал за дейностите на своя зависещ, побързал да провежда боен съд. Обвиненията били две:
1. Издаването на военна загадка пред съперника – в тази ситуация със съобщаването за привършване на снарядите.
2. Излагането на заплаха на датския кралски транспортен съд посредством влизането в борба с съперник от доста по-висока класа.
Петер не просто се защитавал, той се борил с огън и жупел. Освен това побързал да уточни, че военноморския датски код претендирал наложително нападане на всеки противников транспортен съд, без изключително значение от размерите му. След делото отива персонално при краля и желае покачване и става капитан още същата година.
През 1716 година Петер стартира своята бойна офанзива против корабите с хранителни запаси на Чарлз XII. Докато се води акция в Норвегия, Чарлз въпреки всичко разчитал на морския канал за изхранване на войската си. За жал повече от 30 кораба не съумели да докарат нужното за продължаването на бойката акция. Весел употребявал две фрегати и 5 дребни кораба, с цел да пресече пътя на доставките. Крепостта Фредрикшалд трябвало да бъде изоставена от Чарлз XII и малко по-късно той се връща в Швеция. През идната година съумява да разчисти сметките и с шведския Готенбургски отряд, който прекъсвал връзката сред Норвегия и Холандия.
Неговите офицeри въпреки всичко не обичали методиката му и още веднъж съумяват да го изпратят на боен съд. Преди въобще да се стигне до чуване, капитанът бил пресечен от своя остарял другар Улрик Кричан Гълденлов. Улрик бързо напомнил, че управляващите си губят времето, разглеждайки случая на един от най-хубавите капитани, които в миналото са имали. До края на войната Весел става Вице-Адмирал. За жал историята на този мореплавател не завършва изключително добре. При срещата си с полковник Якоб Аксел вон Холстейн се развихря спор.
И по този начин се стига до двубой, който не приключва изключително добре за Весел. Капитанът е заровен в черква в Копенхаген. Дуелите не били разрешени и тъкмо затова вице-адмиралът не е заровен с особени почести. Въпреки това остава единственият в историята, който не молил за благосклонност, а за късмет за победа, посредством спомагателни боеприпаси. Както нормално се оказва, че постоянно британската страна е виновна за цялото „ забавление “.
