Петдесет години не е краят на панелния сграден фонд, заяви

...
Петдесет години не е краят на панелния сграден фонд, заяви
Коментари Харесай

Експерт : Животът на панелките е повече от 50 години

Петдесет години не е краят на панелния сграден фонд, съобщи пред БНР инж. Иван Каралеев от Камарата на инженерите проектанти. За да бъде продължен животът на панелните здания, не би трябвало да се вършат градивни промени на жилищата, жилищните пространства да се защищават от течове и разяждане. Необходимо е притежателите да се съветват със експерти, когато виждат нередности по структурата на постройката, добави той. Каралеев бе помолен да разяснява неотдавнашния отчет на Световната банка за положението на жилищния фонд в страната.

Смята се, че стоманените връзки, съединяващи сглобяемите бетонни панели на блоковете, са в края на своя 50-годишен потребен живот и в някои от случаите може да са корозирали. Макар че степента на риск не е известна, фактът, че панелите са носещи детайли и даже и дребна опция за раздробяване на връзките им поражда съществени въпроси за структурната сигурност на тези здания. Това е от изключително значение, поради рисковете от сеизмична интензивност в България, а към момента не е извършено изцяло изследване на сеизмичната накърнимост на тези постройки, настояват специалистите. Същевременно по-голямата част от жилищните здания, съгласно някои оценки над 95%, нямат механически паспорти, което съставлява главната техническа документи. Според последните промени на нормативната уредба срокът всички здания да имат механически паспорти бе отсрочен от 2017 за 2022 година За разлика от остарелия жилищен фонд всички здания, издигнати след 01.01.2007 година, имат сходни документи. Според него повече от три четвърти от жилищата в страната се намират в здания, които са на възраст над 30 години, а неналичието на поддръжка е довела до разваляне на покривите и фасадите, зле поддържани стълбища и коридори и течове. Най-бедните в България са изправени пред най-тежките условия. Публичните разноски в жилищния бранш и изключително финансирането, ориентирано към хората с по-ниски приходи и уязвимите групи, са по-малко от 2% от общия държавен бюджет. Значителната липса на обществени и частни вложения в региони с ниски приходи докара до основаването на " гета ", в които общностите с ниски приходи се маргинализират.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР