Време е общинският бюджет да се върже със състоянието на местната икономика
Петър Ганев е старши откривател в Института за пазарна стопанска система. Неправителствената организация, работеща в социална изгода, през днешния ден провежда събитие на тематика " Отвъд изборите: Следващите четири години за общините? " и показа идната си акция за фискална децентрализация.
В навечерието на локалните избори Институтът за пазарна стопанска система насочи взор към капацитета за бъдещето развиване на общините в България. Водещ претекст на събитието беше изменящата се промишленост у нас през последните 10 години и опцията на общините да организират съответни политики в бързо изменящата се среда.
Българската стопанска система се трансформира в годините след икономическата рецесия и от ден на ден се ориентира към браншове с по-висока добавена стойност. За последните 10 години максимален растеж на наетите лица се следи в ИКТ бранша (информацонни и компютърни технологии). Това е и секторът с най-високи заплати в страната – междинната заплата в него е над оптималния застрахователен предел. Тази динамичност обаче се концентрира най-вече в София (ръст от над 30 хил.) и в известна степен в Пловдив и Варна. Макар през последната една-две години да се чуват положителни вести от разнообразни места, другите стопански центрове към момента не съумяват да привлекат задоволително на брой компании в бранша на осведомителните технологии, които да натежат на локалния пазар на труда.
Промишлеността също се трансформира –
обичайни браншове, като облеклата и мебелите, губят наети лица,
до момента в който производството на компютърна техника, машини и съоръжение, електрически уреди и транспортни средства усилват броя на работещите в тях. Тези две групи производства на процедура са към този момент с подравнен брой на наетите лица, до момента в който преди 10 години разликата беше два пъти в интерес на мебелите и облеклата. Добавената стойност на един нает във въпросните по-динамични браншове е и най-малко два пъти над тази в обичайните мебели и дрехи. Добрата вест е, че за разлика от ИКТ бранша, новата индустрия с по-висока добавена стойност е забележима в съвсем всички области на страната, а не е фокусирана само в най-големите две-три общини.
Тези процеси демонстрират, че въпросът към този момент не е просто да се откриват работни места (заетостта е рекордна), а да се търсят такива производства, който са с по-висока добавена стойност, дават по-високи заплати и могат да трансформират средата. Общините би трябвало да са изключително дейни в този развой, защото от тях зависят изискванията на място за евентуалните вложители. Именно това, наред с качеството на живот по места, би трябвало да бъде в центъра на дебатите по време на локалните избори.
Въпреки усъвършенстваното положение на общинските бюджети през последните години, оценките на ИПИ демонстрират, че
общините остават в капаната за зависимостта от прехвърляния и дотации.
Парадоксално, в интервал на стопански напредък и следващи бюджетни остатъци, общините нямат запас да организират съответна локална политика и не могат да трансформират дейно обществената среда.
През 2018 година разноските на локално равнище в България възлизат на 7,2 милиарда лева Данъчните доходи на общините обаче са едвам към 1 милиарда лева На процедура, от всеки 7 лв., изхарчени на локално равнище, едвам 1 лев е личен данъчен доход на общината. Другото са прехвърляния от страната, европейски дотации и неданъчни доходи. Липсата на съответен личен запас и зависимостта на прехвърляния и дотации са главен проблем пред районното развиване в България.
Вярваме, че е назрял моментът общините в България да получат част от това, което по този начин или другояче се генерира като данъчен доход от локалното население. Дискусиите през последните 10 години ни убедиха, че най-правилният ход за решаването на този проблем е, като се преотстъпят част от приходите от подоходното облагане към общините. Общинският бюджет да се върже със положението на локалната стопанска система, броя на заетите и техните заплати.
Какъв по-голям тласък за локалните управляващи да работят за повече вложения и работни места?
Предложението, което през годините е необятно изказвано и от доста други експертни общности и е познато в обществото, е 1/5 от приходите от облагането на приходите да бъдат автоматизирано преотстъпвани към общините, като парите следват персоналната карта – щом по персонална карта си гражданин на дадена община, то 1/5 от твоя подоходен налог ще отива точно там. По наши калкулации това е запас в границите на 800 млн. лева, който съвсем ще удвои личните данъчни доходи на общините.
Вярваме, че това е най-правилната стъпва в посока към действителна фискална децентрализация. Официален старт на акцията ще бъде даден публично при започване на ноември – дни след провеждането на втория тур от локалните избори – с връчване на отворено писмо до министър-председателя и министъра на финансите. Повече за акцията на ИПИ виж на новата страница: dvenasto.bg
Виж повече за положението на локалните финанси и предлагането за фискална децентрализация тук: " Пътят към фискална децентрализация: Споделяне на налог общ приход с общините " (ИПИ, 2018)
Виж повече за районното развиване и профилите на 28-те области в страната на профилираната страница на ИПИ: Регионални профили: индикатори за развитие
В навечерието на локалните избори Институтът за пазарна стопанска система насочи взор към капацитета за бъдещето развиване на общините в България. Водещ претекст на събитието беше изменящата се промишленост у нас през последните 10 години и опцията на общините да организират съответни политики в бързо изменящата се среда.
Българската стопанска система се трансформира в годините след икономическата рецесия и от ден на ден се ориентира към браншове с по-висока добавена стойност. За последните 10 години максимален растеж на наетите лица се следи в ИКТ бранша (информацонни и компютърни технологии). Това е и секторът с най-високи заплати в страната – междинната заплата в него е над оптималния застрахователен предел. Тази динамичност обаче се концентрира най-вече в София (ръст от над 30 хил.) и в известна степен в Пловдив и Варна. Макар през последната една-две години да се чуват положителни вести от разнообразни места, другите стопански центрове към момента не съумяват да привлекат задоволително на брой компании в бранша на осведомителните технологии, които да натежат на локалния пазар на труда.
Промишлеността също се трансформира –
обичайни браншове, като облеклата и мебелите, губят наети лица,
до момента в който производството на компютърна техника, машини и съоръжение, електрически уреди и транспортни средства усилват броя на работещите в тях. Тези две групи производства на процедура са към този момент с подравнен брой на наетите лица, до момента в който преди 10 години разликата беше два пъти в интерес на мебелите и облеклата. Добавената стойност на един нает във въпросните по-динамични браншове е и най-малко два пъти над тази в обичайните мебели и дрехи. Добрата вест е, че за разлика от ИКТ бранша, новата индустрия с по-висока добавена стойност е забележима в съвсем всички области на страната, а не е фокусирана само в най-големите две-три общини.
Тези процеси демонстрират, че въпросът към този момент не е просто да се откриват работни места (заетостта е рекордна), а да се търсят такива производства, който са с по-висока добавена стойност, дават по-високи заплати и могат да трансформират средата. Общините би трябвало да са изключително дейни в този развой, защото от тях зависят изискванията на място за евентуалните вложители. Именно това, наред с качеството на живот по места, би трябвало да бъде в центъра на дебатите по време на локалните избори.
Въпреки усъвършенстваното положение на общинските бюджети през последните години, оценките на ИПИ демонстрират, че
общините остават в капаната за зависимостта от прехвърляния и дотации.
Парадоксално, в интервал на стопански напредък и следващи бюджетни остатъци, общините нямат запас да организират съответна локална политика и не могат да трансформират дейно обществената среда.
През 2018 година разноските на локално равнище в България възлизат на 7,2 милиарда лева Данъчните доходи на общините обаче са едвам към 1 милиарда лева На процедура, от всеки 7 лв., изхарчени на локално равнище, едвам 1 лев е личен данъчен доход на общината. Другото са прехвърляния от страната, европейски дотации и неданъчни доходи. Липсата на съответен личен запас и зависимостта на прехвърляния и дотации са главен проблем пред районното развиване в България.
Вярваме, че е назрял моментът общините в България да получат част от това, което по този начин или другояче се генерира като данъчен доход от локалното население. Дискусиите през последните 10 години ни убедиха, че най-правилният ход за решаването на този проблем е, като се преотстъпят част от приходите от подоходното облагане към общините. Общинският бюджет да се върже със положението на локалната стопанска система, броя на заетите и техните заплати.
Какъв по-голям тласък за локалните управляващи да работят за повече вложения и работни места?
Предложението, което през годините е необятно изказвано и от доста други експертни общности и е познато в обществото, е 1/5 от приходите от облагането на приходите да бъдат автоматизирано преотстъпвани към общините, като парите следват персоналната карта – щом по персонална карта си гражданин на дадена община, то 1/5 от твоя подоходен налог ще отива точно там. По наши калкулации това е запас в границите на 800 млн. лева, който съвсем ще удвои личните данъчни доходи на общините.
Вярваме, че това е най-правилната стъпва в посока към действителна фискална децентрализация. Официален старт на акцията ще бъде даден публично при започване на ноември – дни след провеждането на втория тур от локалните избори – с връчване на отворено писмо до министър-председателя и министъра на финансите. Повече за акцията на ИПИ виж на новата страница: dvenasto.bg
Виж повече за положението на локалните финанси и предлагането за фискална децентрализация тук: " Пътят към фискална децентрализация: Споделяне на налог общ приход с общините " (ИПИ, 2018)
Виж повече за районното развиване и профилите на 28-те области в страната на профилираната страница на ИПИ: Регионални профили: индикатори за развитие
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ