Петър Ганев е старши изследовател в Институт за пазарна икономика

Петър Ганев е старши откривател в Институт за пазарна стопанска система (ИПИ).Част от екипа на ИПИ от над 15 година Интересите му са в региона на развиването и икономическия цикъл, обществените финанси и ролята на страната, районното развиване, свободните пазари и неравенството.Изучава и историята на Австрийската икономическа школа.

Ганев е ръководител на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в интервала 2016-2017 година Автор на голям брой публикации с икономическа тема,пише в. Телеграф

- Г-н Ганев, неотдавна излязоха данните от Евростат, че по БВП на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба сме към този момент на 64% от междинното за Европейски Съюз равнище. Какво ни приказва този индикатор?

- Това са може би най-точните индикатори за премерване на благосъстоянието на една стопанска система, показано в паритет на покупателна дарба, което значи, че се регистрира разликата в цените в обособените страни.

Така че сравнението по този индикатор на процедура дава опция да се направи доста ясно параленост сред икономическото положение и степен на развиване, в тази ситуация в Европейския съюз.

Като ние разясняваме нормално индикатора в % по отношение на средноевропейското равнище за целия Европейски Съюз. Наистина виждаме един непрекъснат ритъм на повишаване на този индикатор, достигайки до 64% от средноевропейското равнище през 2023 година

Това, общо взето, е връх. Когато ставаме член на Европейски Съюз, този индикатор е под 40%. Бил е и под 30% преди 20 година, тъй че има едно непрекъснато догонване.

Но въпреки всичко оставаме незадоволително близо. Другите страни от Централна и Източна Европа са в диапазона 70-90% от средноевропейското равнище.

- Догонваме ли Гърция и по кое време можем да ги стигнем? Те са напълно малко преди нас.

- Така е. Преди 20 година разликата сред Гърция и България по този индикатор е голяма. Знаем, че при тях, преди да пристигна световната финансова рецесия, дълговата рецесия в цяла Европа и изключително проблемите с дълга в Гърция, преди този момент те имаха едно развиване, покрай средноевропейските равнища, значително, несъмнено, и напомпано с недостиг, с проблеми, които след това избухнаха.

Бяха доста надалеч от нас, с два-три пъти разлика в индикатора. Ние по това време бяхме под 40% от средноевропейското равнище, а те покрай стоте %. През годините обаче, до момента в който ние наваксваме, всички проблеми, които се струпаха на Гърция, внезапно трансформираха нейните индикатори.

Тя изостава от средноевропейските равнища на напредък и все още индикаторите на двете страни в действителност са доста близо. Гърция е страната пред нас, също под 70% от средноевропейското равнище.

Вече е въпрос на стопански напредък през идващите години, с цел да забележим дали вероятно бихме достигнали Гърция по този индикатор. Трябва да отчитаме обаче, че самото постигане по даден индикатор, в тази ситуация този за конвергенцията, не ни прави автоматизирано по-богати.

Това значи, че към настоящата година ти си постигнал равнището, което има в тази ситуация твоята южна съседка.

Но в последна сметка, в случай че някой е бил с десетилетия на по-високо равнище на развиване, надлежно е вложил повече, насъбрани са по-високи приходи, това дава своето отражение.

Или, жестоко казано, в случай че заплатата на двама души се изравни, а единият, в случай че в продължение на 10-20 години е взимал по-висока заплата, той си е оправил къщата, оправил си е покрива, вложил е повече и като цяло това дава своя резултат.

Така че, от една страна, ние би трябвало да догоним освен южната ни съседка, само че и другите страни най-малко в Централна и Източна Европа, и въпреки това, да го задържим това равнище на развиване за относително дълъг интервал от време, с цел да може в действителност да се усети действителният мащаб на догонване.

- От кои неточности на Гърция би трябвало да се поучим?

- Големият извод е, че пътят не е еднопосочен. Много постоянно се опростява дебатът у нас и се пита – по кое време ще ги стигнем – американците, европейците...

Въпросът по кое време ще ги стигнем допуска, че пътят е еднопосочен. Тоест, че ние наложително ще ги стигнем, въпросът е по кое време – дали ще стане по-бавно или по-бързо. А в действителност това по никакъв метод не е обезпечено.

Ние го виждаме от нашата история, какъв брой пъти сме изпадали в тежки рецесии и сме губели това, което преди се е натрупало като богатство, напредък и догонване.

Това не се е случвало при нас през последните 20 година, само че през 90-те години се случи. И виждаме и опита на Гърция, че в действителност можеш да се доближиш до средноевропейското равнище и след това да тръгнеш стремително надолу.

Така че пътят не е еднопосочен. А политиките в Гърция, които в последна сметка доведоха до това, бяха политики, които отнемаха от конкурентоспособността, политики на доста раздуто разходване на средства.

Там има струпване с десетилетия на бюджетен недостиг, трупане на дълг, раздуване на държавен бранш – знаете, 12-а, 13-а заплата, огромна роля на страната в стопанската система, протекционизъм.

Общо взето, всичко това, което привидно защищава и дава някаква лъжлива резистентност. Но в действителност води до загуба на конкурентоспособност и в дълготраен проект утежняване на индикатора за конвергенция, т.е. по-нисък напредък даже от Западна Европа, която по принцип не се слави като региона, който пораства кой знае какъв брой бързо.

Така че ние би трябвало да имаме обеца на ухото и от нашата история, и от историята на нашата съседка, че би трябвало да имаме постоянна макроикономика и конкурентоспособна среда.

- Образно казано, гърците ги боли, като се съпоставят с българите, нас пък ни боли, като се съпоставяме с Румъния. А румънците са много дръпнали напред, те са пред Хърватия, Словакия, Латвия с изключение на пред Гърция и България. На какво се дължи това?

- В целия интервал има няколко стадия, в които Румъния по-бързо съумява да настигне и сега има тази разлика пред България.

Страните, които имат по-голяма норма на вложения, съумяват по-бързо да порастват, да им се подвига добавената стойност, да са по-производителни.

А ние не сме най-хубавият образец в ЦИЕ, даже сме по-скоро във втората половина, от позиция на вложения в стопанската система през целия 20-годишен интервал, който разясняваме сега. Другото значимо нещо е върховенството на закона и в последна сметка основаването на някакви ясни правила, битката с корупцията.

Отново нещо, с което има проблеми в доста страни, в това число в Румъния.

Но въпреки всичко страните, които се показват по-добре от позиция на върховенството на закона, съумяват дълготрайно да отпушат повече капацитета на своята стопанска система. Струва ми се, че това са двата детайла, които нас в някаква степен ни спъват.

- Тези два детайла не са ли свързани?

- В някаква степен, несъмнено, са свързани. Но са значими и съответни политики, като политика за индустриални зони, за привличане на вложители, за преквалификация на служащите. Ние по доста от тези детайли имаме още проблеми. Дори сега в Народното събрание стоят законови промени за привличане на вложения и за индустриалните паркове.

Дори сега се вижда, че има проблеми в тази сфера и се търсят някакви законодателни решения, които да отпушат по-бързо този развой.

При нас става по-бавно, в случай че пристигна промишлен вложител, ние ще му кажем до една-две години ще започнеш да работиш, а той желае да стартира незабавно.

Но за това би трябвало да има земя, техническа инфраструктура, опция за образование на личен състав. Липсва подготовка, която отива оттатък това, че има корупция и че върховенството на закона не е на равнището, на което желаеме да бъде.

- Гледайки към 10 година обратно, стъпката, с която догонваме средноевропейското равнище, е 1-2 пункта годишно. Но през 2021-2022 година виждаме един огромен скок от 5 пункта нагоре. На какво се дължи това?

- Наистина ние догонваме и в години на напредък, и в години, в които цяла Европа е в криза – от огромната финансова рецесия през дълговата рецесия до пандемията.

Успяваме съвсем всички години да догонваме, т.е. тук растежът да е по-висок или пък рецесията по-плитка. Причината за по-бързия напредък в последните години е, от една страна, това, че успяхме да минем относително по-леко през пандемията, успяхме да се възползваме от рекордните резултати в енергетиката.

Тоест някои от нашите браншове даже съумяха да се възползват от това, което се случи в Украйна и тази геополитическа неустойчивост. Допълнителният фактор обаче, който не би трябвало да забравяме, е извършеното броене, което внезапно понижи популацията на страната. Това значи, че същата стопанска система действително я разпределяме на по-малко хора.

Официализирането на обстоятелството, че има по-малко население в България, докара и до промяна на икономическите индикатори в посока нагоре. Така че този скок е композиция и на резултата на преброяването, и на действителен напредък.

- Имате ли прогноза дали стъпката ще продължи да бъде 1-2 пункта годишно, или ще се ускори или забави?

- Това, което на нас ни липсва исторически, е струпване на дълги години, в които да растем и да догонваме. Говоря за десетилетия следващи.

Обикновено ние сме имали интервали на някакъв по-бърз напредък, само че идва срив и всичко се изтрива. В момента имаме повече от две десетилетия на непрекъснат напредък или непрекъснато догонване макар някои рецесии, относително краткотрайни, от които успяхме да излезем, без да банкрутираме, жестоко казано.

И в този момент въпросът е да имаме цяло трето десетилетие, в което догонваме. Тогава в действителност можем да стигнем равнища от 70-75% от средноевропейското, което, общо взето, е естествената картина сега в Централна и Източна Европа.

Да, може да стане и по-бързо, имаме образци в Европа на по-бързи скокове, само че това изисква по-активна политика, било за вложители, било за демография, изобщо политика в посока конкурентоспособност.

Това е мъчно да се случи в среда на политическа неустойчивост. Виждаме, смени се и в този момент държавното управление, има служебно с къс небосвод...

Всички приказват за демография, само че по какъв начин да се реши такава огромна тематика, в случай че ние сменяме министрите през няколко месеца? Така че ние огромен скок мъчно ще създадем, до момента в който имаме политическа неустойчивост. Но въпреки всичко можем да продължим да наваксваме с тези темпове, в случай че държим на конкурентните си преимущества.

- Казахте, че са отразени демографските резултатите от преброяването. Това действително значи, че по-малко хора са изработили по-голямо количество БВП, нали?

- Да, на процедура е по този начин. Показателят мери стопанската система на фона на цялото население. Когато популацията е по-малко и това е публично отразено, това значи, че индикаторът на глава на популацията е по-добър от това, което сме отчитали досега. Въпросът е обаче в един миг това да се обърне.

В един миг да обърнем демографията, преди всичко да има по-голям прилив на хора в страната, в сравнение с отлив, и на второ място, което е към този момент доста дълготрайно, да се извърнат естествените процеси раждаемост по отношение на умирания.

Но това не може да стане от през днешния ден за на следващия ден, само че въпреки всичко в един миг, с цел да стане по-конкурентна нашата стопанска система, би трябвало да спрем да губим гений, а да стартираме да привличаме гений, както вършат огромните стопански системи на Запад.

- С тези темпове по кое време ще стигнем равнището в ЦИЕ?

- Ние най-вече се съпоставяме в действителност с ЦИЕ, с Балтийския район – това са страните, които имат подобен профил като нашия. Така че ние първо тях би трябвало да догоним. Но не би трябвало да забравяме, че те също порастват.

Някои от тях доближиха 90% от средноевропейското равнище. Те също имат конкурентоспособност, също имат висок напредък, също имат по-нисък дълг от това, което виждаме в Западна Европа. И надпреварата е по-скоро с тях. Възможно е в средносрочен интервал, в границите на 3-5 години, доста да се доближим до тази група.

- А има ли късмет да спрем да сме опашката на Европейски Съюз, да сме последни по стандарт?

- Има късмет, най-малкото виждаме, че с Гърция са доста близо индикаторите. Така че е допустимо даже в границите на 1-2 години да се случи смяна.

Тя може и да не е толкоз устойчива, защото гръцката стопанска система също може да се отблъсне и да обърне траекторията. Така че нищо чудно да има интервал, когато една година да сме последни, на другата да не сме последни и отново да поемем надолу. Ще има някакви такива придвижвания, само че значимо е да изтрием това, което е било преди десетилетия, когато освен сме били последни, само че сме били прекомерно надалеч.

Това да си на 35% от средноевропейското равнище значи, че си три пъти по-беден. Когато се редуцира разликата, това ще стартира да се усеща като заплати, като директна сравнимост, когато се пътува в чужбина.

Конвергенцията би следвало да направи по този начин, че нашата стопанска система да се приближи оптимално до това, което се вижда на Запад. Но дългите натрупвания на благосъстояние не престават да оказват своя резултат. Когато си бил десетилетия доста по-богат, тази разлика се стопява доста по-трудно./Блиц.бг