Персонализирани тестове определят най-точното лечение за пациенти с психиатрични заболявания
Персонализираната терапия на пациенти с психиатрични пробеми дава огромен късмет за бързо и дейно лекуване. С помощта на персонализираните проби лекарите могат да избягат от процеса проба-грешка, да изпишат най-подходящата терапия и да съкратят интервала на лекуване на страдащи от меланхолия, тревога, биполярно разстройство, шизофрения и други разстройства.
Това изясни пред Дарик проф. доктор Христо Кожухаров, началник на катедрата по психиатрия и здравна логика на психиката в Медицинския университет и на Втора психиатрична клиника в УМБАЛ „ Св. Марина “.
„ Прави се тест, който да откри кои гени са виновни за разстройството, по какъв начин въздействат на другите типове медикаменти и дали ще има странични дейности. От една страна това е по-скъпо лекуване, само че от друга съкратява пътя до положителния излаз “, изясни експертът.
Персонализираният метод в психиатрията се ползва у нас от година. Тестът покрива над 20 класа лекарства, включва 18 клинично валидирани гени и 97% от медикаментите, употребявани в психиатричната процедура. Взема се проба от лигавицата на вътрешната страна на бузата и се прави проучването. Близо 90 % от пациентите с тревога и депресии са посочили усъвършенстване след използване на този способ. За момента пробата не се покрива от Здравната каса.
„ Много от пациентите или нямат резултат от лекуването, или имат странични резултати. Понякога пациентите не дават и явен отговор дали се усещат добре от назначената терапия. Често става по този начин, че страничните дейности от лекуването наподобяват признаците на заболяването.
Някои от пациентите приключват лекуването си заради неефективност или поради странични резултати. Ако обичайна медицина дава лекарство, което е сходно за другите хора, персонализираната медицина дава точната доза лекарство за съответния пациент. Целта е да не лекуваме болестта, а съответния пациент ”, разясни професорът.
Заради страховете си българинът не следи психологичното си здраве. Дори в случай че има подозрения, че нещо не е наред, той дълго го потиска и не го споделя. Близките също го прикриват точно поради стигмата. Това е проблем, защото нелекуваното разстройство хронифицира и се лекува по-трудно, сподели още проф. Кожухаров.
Сред най-честите душевен проблеми са невротичните, тревожните разстройства.
„ Страхът, че ще бъдем квалифицирани като луди ни кара да употребяваме модела на съседа от втория етаж и хапчето, което той е вземал за сходни недоволства. Или отиваме на разнообразни екстрасенси, параспециалисти и казусът придобива доста по-различен темперамент, когато стигнем до нужния експерт ”, разяснява професорът.
Някои от психологично болните са нападателни, както и такива, които не са с сходен проблем, уточни експертът. По негови думи по улиците виждаме хора с ментални проблеми, тъй като след 2000 година системата на следене е изменена и такова в огромна степен няма.
„ Тоест, ние чакаме интензивност от пациентите, от техните близки или от институциите. Но институциите постоянно нямат правата, околните нямат силата или мотивацията, а пациентите няма съзнанието за интензивно търсене на помощ ”, изясни доктор Кожухаров.
Редно е да се сътвори указател, който да отразява пациенти с публично рискови дейности. За да се запазят правата на пациентите, към него би трябвало да имат достъп стеснен кръг от хора, е мнението на експерта. /dariknews.bg
Това изясни пред Дарик проф. доктор Христо Кожухаров, началник на катедрата по психиатрия и здравна логика на психиката в Медицинския университет и на Втора психиатрична клиника в УМБАЛ „ Св. Марина “.
„ Прави се тест, който да откри кои гени са виновни за разстройството, по какъв начин въздействат на другите типове медикаменти и дали ще има странични дейности. От една страна това е по-скъпо лекуване, само че от друга съкратява пътя до положителния излаз “, изясни експертът.
Персонализираният метод в психиатрията се ползва у нас от година. Тестът покрива над 20 класа лекарства, включва 18 клинично валидирани гени и 97% от медикаментите, употребявани в психиатричната процедура. Взема се проба от лигавицата на вътрешната страна на бузата и се прави проучването. Близо 90 % от пациентите с тревога и депресии са посочили усъвършенстване след използване на този способ. За момента пробата не се покрива от Здравната каса.
„ Много от пациентите или нямат резултат от лекуването, или имат странични резултати. Понякога пациентите не дават и явен отговор дали се усещат добре от назначената терапия. Често става по този начин, че страничните дейности от лекуването наподобяват признаците на заболяването.
Някои от пациентите приключват лекуването си заради неефективност или поради странични резултати. Ако обичайна медицина дава лекарство, което е сходно за другите хора, персонализираната медицина дава точната доза лекарство за съответния пациент. Целта е да не лекуваме болестта, а съответния пациент ”, разясни професорът.
Заради страховете си българинът не следи психологичното си здраве. Дори в случай че има подозрения, че нещо не е наред, той дълго го потиска и не го споделя. Близките също го прикриват точно поради стигмата. Това е проблем, защото нелекуваното разстройство хронифицира и се лекува по-трудно, сподели още проф. Кожухаров.
Сред най-честите душевен проблеми са невротичните, тревожните разстройства.
„ Страхът, че ще бъдем квалифицирани като луди ни кара да употребяваме модела на съседа от втория етаж и хапчето, което той е вземал за сходни недоволства. Или отиваме на разнообразни екстрасенси, параспециалисти и казусът придобива доста по-различен темперамент, когато стигнем до нужния експерт ”, разяснява професорът.
Някои от психологично болните са нападателни, както и такива, които не са с сходен проблем, уточни експертът. По негови думи по улиците виждаме хора с ментални проблеми, тъй като след 2000 година системата на следене е изменена и такова в огромна степен няма.
„ Тоест, ние чакаме интензивност от пациентите, от техните близки или от институциите. Но институциите постоянно нямат правата, околните нямат силата или мотивацията, а пациентите няма съзнанието за интензивно търсене на помощ ”, изясни доктор Кожухаров.
Редно е да се сътвори указател, който да отразява пациенти с публично рискови дейности. За да се запазят правата на пациентите, към него би трябвало да имат достъп стеснен кръг от хора, е мнението на експерта. /dariknews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ