Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много

„ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “  Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си.  Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път. Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп.

Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.

В една гръмотевична майска нощ, край крайбрежията на Женевското езеро група другари за поредна вечер се разсейва от неприятното време, четейки страшни истории и поеми за гибелта. Лятото на 1815 година е извънредно, защото изригва вулкан в планината Тамбора, Индонезия, който води до тежки климатични последствия в целия свят. Вместо да се радва на слънчеви лъчи, цяла Европа е покрита от мъгла. Именно в тази мрачна конюнктура, почиващите във вила Диодати, двама поети, един доктор и две очарователни дами, са изцяло отегчени и изнервени.

Във въпросната дъждовна нощ, единият от поетите насочва предизвикателство към гостите си – дано всеки да напише история, която да е по-плашеща от тези, които са чели до момента. Няколко вечери по-късно една от дамите сънува сън: „ Видях непоносим на външен тип мъртвец на мъж, който благодарение на мотор, стартира да демонстрира признаци на живот “.

Три години по-късно тази концепция е издадена като книга, която революционизира литературата и поп културата, нейното заглавие е „ Франкенщайн или Новият Прометей “.  Тя се счита за една от първите произведения в жанра научна фантастика. Авторката на романа е известна основно с него, въпреки под перото й да излизат и други положителни произведения като исторически романи и антиутопии. Тя също по този начин е известна и с това, че разпространява поезията на своя брачен партньор, след неговата гибел.

Мери Уолстонкрафт Шели се ражда на 30 август 1797 година в Лондон, Англия. Баща й – Уилям Годуин е прочут мъдрец и създател на политически есета. Майка й – Мери Уолстонкрафт се счита за една от основоположниците на феминистката философия, а творбите й се цитират постоянно и се считат за извънредно авторитетни. Тя води много свободомислещ за времето си живот. Мери е второто й дете, първото се споделя – Фани Имлей и е плод на любовта на майката с прочут по това време посланик – Гилбърт Имлей. Мери по този начин и не опознава майка си, защото скоро след раждането й мис Уолстонкрафт умира в резултат на следродилна тресчица.

Първите години след тази тежка загуба са сложни за татко й, който постоянно затъва в задължения, само че Мери се радва на любовта му и пораства мощно дете. През декември 1801 година животът й прави внезапен завой и тя заживява съвсем безусловно в приказката за „ Пепеляшка “. Уилям Годуин има вяра, че би трябвало женска ръка, която да се грижи за щерка му и по тази причина се дами наново. Новата му брачна половинка – Мери Джейн Клеърмонт идва в дома му дружно със своите две деца Чарлз и Клеър. Тя е зла жена, даже приятелите на Голдуин я разказват като скандалджийка. Мис Клеърмонт обича единствено своите деца и ненавижда доведената си щерка Мери. Чувствата са взаимни.

Мери не получава официално обучение като своите доведени брат и сестра. Основно я образова татко й и самата тя търси информация в библиотеката му и чете доста.  Любимото й място, където се усамотява с книга в ръка е гробът на майка й. Още като доста дребна, Мери намира отдушник на възприятията си и разпаленото си въображение в писането: „ обичаното ми занятие в свободното ми време, беше да „ пиша приказки “. Домът на татко й също е събирателен пункт на интелектуални сбирки и диалози. Господин Годуин посреща в салона си поета Самюел Тейлър Колридж, някогашният вицепрезидент на Съединени американски щати – Аарън Бър, химикът сър Хъмфри Дейви и други За към шест месеца, през 1811 година, Мери даже посещава за малко интернат в крайбрежния град Рамсгейд.

Един изключително благополучен интервал от ранния й живот са двете й пътувания до Шотландия. През лятото на 1812 година Мери прекарва лятото при приятеля на татко си – Уилям Бактър и фамилията му. Пътуване, което тя повтаря и на идната година. Именно сред двете пътувания, тя за първи път среща и своята огромна обич – поетът Пърси Б. Шели. Той е барон, възпитаник на татко й и по това време е женен за Хариет Уеструк. Също по този начин му се носи репутацията на коцкар. През 1814 година Пърси Шели все по-често посещава дома на своя преподавател господин Годуин. По това време той е на 22 години, а Мери – на 17. Двамата се влюбват мощно един в различен и стартират връзка.

През юли същата година двойката напуща Англия и отпътува за Стария континент. Когато намерено става държанка на поета Шели, връзката сред Мери и татко й охладнява за известно време. Двойката пътува из Европа – първо във Франция, а по-късно – в Швейцария. По-късно от бележките, които води по време на пътуването Мери написва пътеписа „ История на едно шестседмично пътешестване “. Шели, правилен на своята буйна природа, не остава лоялен на Мери. Той продължава интимните връзки със брачната половинка си, допуска се също, че е имал къса спекулация и с доведената сестра на Мери – Клеър Клеърмонт. Липсата на честност води до разногласия сред Пърси и Мери. През февруари 1815 година двойката е застигната от злощастие – първородната им щерка умира единствено няколко дни след раждането си. Мери изпада в меланхолия, от която я измъква раждането на сина й- Уилям.

През май 1816 година Пърси, Мери и синът им отиват на лятна отмора в Женева, в дома на поета лорд Байрон. Именно по време на този престой се ражда концепцията за „ Франкенщайн “. Освен, че е подбудена от предизвикването, което лорд Байрон насочва към групата – да се измисли страшна история и че сънува като призрачен сън бъдещия си основен воин, Мери търси ентусиазъм и от друго място.

Някои считат, че Мери черпи хрумвания също по този начин около едно свое пътешестване по протежението на река Рейн. Там тя минава край замъка Франкенщайн, чието име безусловно означала „ скалата на франките “. В този каменен палат през XVII в. е живял локален алхимик – Йохан Конрад Дипел, който основава скотски елексир, наименуван от него „ елексира на живота “. Освен алхимия, Дипел се занимава и с анатомия. Говори се, че ексхумирал мъртви тела и опитал с тях. Събрала цялата информация, Мери стартира да написа.

Същата година се случват две самоубийства: полусестрата на Мери – Фани лишава живота си, както и първата брачна половинка на Шели. Така през декември 1816 година Мери Годуин става госпожа Мери Шели. На идната година тя разгласява първата си книга – пътеписа „ История на едно шестседмично пътешестване “ (1817) и продължава да работи върху сюжета на мрачната си история. През 1818 година „ Франкенщайн или Новия Прометей “ е оповестена за първи път, анонимно, с увод от Пърси Шели. Книгата има незабавен триумф.

Романът споделя за учения Виктор Франкенщайн, който  воден от предпочитание да победи гибелта и да разкрие тайните на живота, основава човекоподобно създание от реанимирани елементи на тялото. Първоначално създанието търси любов, само че защото е непознато и неестествено на света, в който е доведено, получава единствено ненавист като отговор. Това води до покруса, защото тази ненавист действително трансформира създанието в „ страшилище “ и го подтиква към принуждение. Книгата слага тежки въпроси като този за научната нравственос, желанието да си играеш на „ господ “, самотата, границата сред любовта и омразата и още доста други.

Макар това да е най-известния и сполучлив разказ на Мери Шели, той провокира и доста разногласия. Някои настояват, че Пърси Шели има огромна въздействие върху написаното. Други търсят автобиографични нотки в книгата и приписват някои черти на доктор Франкенщайн на самата Мери. Мис Шели също по този начин прави редица промени сред първото и последвалото второ издание на романа. Заменя някои връзки сред героите, като да вземем за пример обстоятелството, че Виктор е влюбен в братовчедка си, което е било скандално за това време.

Каквито и спекулации да кръжат към книгата, истината е, че Мери написа нещо изцяло друго от познатото до момента. Романът е примес сред готика, романтизъм и теоретичен емпиризъм. Любопитен е фактът, че в началото, когато книгата е написана анонимно, критиците имат вяра, че неин създател е мъж и обръщат особено внимание върху политическите и реформаторските хрумвания, залегнали в книгата. Когато излиза наяве, че създателят й е Мери, рецензията не помни за това и към този момент не вижда дълбоки послания в романа, а го дефинира като сантиментален.

Въпреки триумфът на „ Франкенщайн “, семейство Шели продължава да има финансови усложнения. Мери и Пърси заживяват в Италия, където обикалят страната, четат книги и се срещат с другари. За страдание, нещастието ги следва по петите. В рамките на няколко месеца Мери губи и двете си деца. През септември 1818 година умира дъщеричката й Клара – във Венеция, а през юни идната година маларията й лишава Уилям. Мери изпада в извънредно дълбока меланхолия.

Този път, въпреки да забременява за четвърти път, тя по този начин и не се възвръща изцяло душевен от болката, която изпитва. Докато скърби неутешимо, Мери намира отдушник в писането и основава романа „ Матилда “. Той споделя за интимни връзки сред татко и щерка и се счита за толкоз абсурден, че никой не го издава. Книгата е оповестена посмъртно, през 1959 година На 12 ноември 1819 година се ражда четвъртото дете на семейство Шели – Пърси Флорънс. Той е и единственото им дете, което оцелява и пораства.

След раждането на сина си, Мери стартира работа върху историческия си разказ – „ Валперга “. Той споделя за интервала на войните сред две противоположни политически течения в Италия – гвелфи и гибелини. Историята се завърта към диктатор Кастручо Кастракани, който превзема Флоренция. Неговият зложелател – графиня Евтаназия би трябвало да избира сред любовта си към него и политическата независимост. По същото време Мери написа и две приспособени за деца творби на Овидий – пиесите „ Прозерпина “ и „ Мидас “. Първата е оповестена през 1832 година, а втората – посмъртно, през 1922 година

През 1822 година семейство Шели заживява във Вила Магни, в залива Леричи, в Северна Италия дружно с приятелите си Едуард и Джейн Уилямс. Както постоянно, без да щади възприятията на Мери, Пърси стартира спекулация с мис Уилямс. По същото време Мери прави импровизиран аборт. Докато тя се възвръща – Едуард и Пърси вземат решение да излязат с лодка в морето и да отидат до Ливорно, където да се срещнат с лорд Байрон. На връщане се развихря стихия и те се удавят, а морето изхвърля телата им на брега. Мери е съкрушена. Пърси е любовта на живота й, най-хубавият й другар и неин интелектуален сателит. Останала сама и с непълнолетен наследник на ръце, тя би трябвало да откри метод да оцелее.

Мери не се бави в това отношение. Тя съумява да подписа договорка с бащата на Пърси. Той стартира да изплаща прехрана на сина им и му дава купата „ барон “, в подмяна Мери дава обещание в никакъв случай да не напише биография на умрелия си брачен партньор. Мери и Пърси Флоурънс заживяват устойчиво, а той получава и доста положително за времето си обучение. Мис Шели се отдава още веднъж на писане – разгласява есета във вестник „ Либерал “ и издава „ Валперга “ (1823).

Романът получава позитивни мнения от рецензията, само че още веднъж, защото е писан от жена, политическите тематики, наранени в него са подценени и на напред във времето излиза единствено сантименталната история. Мери също по този начин редактира черновите на умрелия си брачен партньор. През 1824 година излизат „ Посмъртните поеми на Пърси Б. Шели “. Смята се, че известността на поета след гибелта му се дължи главно на труда на неговата брачна половинка.

През 1826 година излиза пост апокалиптичния разказ на Мери Шели – „ Последният човек “. Антиутопията споделя за света през XXI в. Светът е унищожен от чума, Англия е олигархия, а основните герои припомнят на Мери, Пърси и Байрон. Тъй като е извънредно мрачна и песимистична, книгата не се радва на добър банкет. Преиздадена е едвам през 1960 година Смята се, че това е първият британски апокалиптичен разказ.

След гибелта на татко си, Мери написа и полубиографичен разказ – „ Фолкнър “ (1837). В него се споделя за сирачето Елизабет Роу, което израства под грижите на доминантния господин Фолкнър. През 1844 година мис Шели разгласява и втория си пътепис – „ Странствания из Германия и Италия “. Смята се, че в този интервал на финансова и креативна непоклатимост, Мери има къси връзки както с мъже писатели, по този начин и с дами.

От 1839 година здравето на писателката стартира да се утежнява. През 1848 година синът й се дами за Джейн Гибсън и младото семейство заживява с Мери. Тримата са доста близки, живеят в естетика и постоянно пътуват дружно в чужбина. През февруари 1851 година обаче Мери умира, евентуално от израстък. Тя е единствено на 53 години. Полагат тялото й в църквата „ Св. Петър “, в Борнмут. След гибелта й откриват в чекмеджето на бюрото й, непокътнати кичури коса на децата, които е изгубила, както и част от праха на Пърси Шели, увит в една от неговите поеми.

Мери Шели остава в историята освен като брачната половинка на известния британски стихотворец, само че и като авторката на „ Франкейнщайн “. Изкуството непрекъснато черпи от нейния разказ. Пиеси, филми, анимации и картини, се въодушевяват от нейното страшилище и историята на неговото съревнование със основателя му.