Периодичното гладуване може да подпомогне възстановяването на увредените нерви
Периодичното недояждане трансформира интензивността на стомашно-чревната флора при мишки и усилва способността им да възвръщат повредените си нерви.
Новото проучване е оповестено в Nature и е осъществено от учени от Имперския колежи в Лондон. Те следят по какъв начин гладуването кара бактериите в стомаха ни да стартират да създават по-големи количества от метаболит, прочут като 3-индолепропионова киселина (IPA). Той подкрепя възобновяване на нервните нишки, наречени аксони – сходни на влакна структури, ситуирани в окончанията на нервните кафези, които изпращат електрохимически сигнали до други кафези в тялото.
Учените се надяват, че същият механизъм ще се следи и при хората. Според тях бактерията Clostridium sporogenesis,, която създава IPA, се среща естествено в стомашно-чревната флора и на мишките, и на хората. Освен това IPA участва и в човешкия кръвоносен поток.
„ В момента не съществува лекуване за хора с повредени нерви. Единственият вид е хирургическа реорганизация, като той е ефикасен единствено в дребен % от случаите. Това ни накара да проверим дали смяната в метода на живот не би могла да подкрепи възобновяване “, споделя проф. Симон Ди Джовани от катедрата за Мозъчни науки към Имперския лицей в Лондон.
„ Предишни изследвания демонстрираха, че периодическото недояждане се свързва с възобновяване на рани и построяването на нови неврони – нашето проучване обаче е първото, което изяснява по какъв начин гладуването подкрепя лечението на нервите. “
Гладуването като евентуално лекуване
Изследването прави оценка регенерацията на нерви при мишки, чийто седалищен нерв – най-дългият нерв, който се разгръща от гръбначния дирек до крайници – е смачкан. Половината от мишките са подложени на от време на време недояждане, до момента в който другите – хапват без ограничавания. Този хранителен режим продължава 10 дни (или 30 дни преди операцията), а възобновяване на мишките е следено 24 до 72 часа след увреждането на нерва.
Накрая експертите мерят дължината на възобновените аксони и при мишите, които са гладували от време на време, тя е била почти 50 % по-голяма.
„ Дали това не е единствено върхът на айсберга? Дали не съществуват и други бактерии или бактериални метаболити, които могат да подкрепят възобновяване? “, пита проф. Ди Джовани.
Източник: Medical Xpress
