Децата ни са все по-депресирани заради смартфоните. Как да им помогнем?
Периодът на преход сред детството и зрелостта постоянно е бил извънредно сложен, както за самите младежи, по този начин и за родителите им.
Всяко потомство има своя протест против предходното, своите герои и своите драми.
Депресията е измежду постоянно срещаните проблеми на израстването и евентуално и вие ще си спомните личните си училищен години, в които единствено Нирвана и Linkin Park отговаряха на душевното ни положение.
Днешните младежи обаче се оказват доста по-податливи на меланхолия поради смарт телефоните и обществените мрежи.
Само за 4 години броят на американските деца, които се усещат непотребни и нещастни, е повишен с 30 %.
Именно тези усеща са измежду класическите признаци на депресията.
Джийн Туиндж, създател на книгата „ iGen” (Поколението i) счита, че тъкмо смарт телефоните са отговорни и за растежа на опитите за самоубийство измежду младите.
Само за 5 години (от 2012 до 2015) броят на младежите, които имат смарт телефон, е повишен до 73% в Щатите. Вероятно за България цифрите не са по-различни.
Тийнейджърите прекарват все по-малко време в действителен контакт с приятелите си, като вместо това избират виртуалната среда.
Unsplash
Тези, които са онлайн по повече от 5 часа дневно, са със 71% по-предразположени към меланхолия и опит за самоубийство.
„ Защитени “ са единствено децата, които са в Мрежата по-малко от час дневно.
Основен проблем са обществените мрежи, в които цялото другарство е подчинено на „ одобрявам те-не те одобрявам “.
Във възрастта, в която децата търсят да намерят своето аз , желаят да бъдат известни (бъркайки лайковете с същинско приятелство) и се стремят да водят живот, подобаващ за издание онлайн, разочарованията са неизменим сателит на общуването.
„ Реалното другарство сред хората е най-хубавия източник на благополучие. Така е било в цялата човешка история. Социалната изолираност, въпреки това, е измежду главните аргументи за меланхолия и самоубийство “, изяснява експертът.
Социалните мрежи дават подправеното чувство за непосредственост с доста хора. Когато получаваме лайкове, мозъкът ни отделя хормон на щастието, който ни работи като опиат.
Unsplash
Колкото повече лайкове получаваме, толкоз по-щастливи се усещаме.
Представете си какво се случва в сърцето и мозъка на един младеж, който получи едвам няколко лайкове на фотографията си.
Или който съпоставя личния си естествен живот с сякаш блестящия и изпълнен с хиляди забавни, занимателни и готини случки живот на своите познати.
Дори възрастен човек, с открити правила и темперамент може да се повлияе елементарно от неналичието на онлайн утвърждение, какво остава за младежите.
Това, което ние като родители можем да създадем, би трябвало да го прилагаме и за нас самите, с цел да не губим връзката си с действителния свят.
Вижте по какъв начин можем да помогнем на младежите ни, с цел да избегнат смартфон-депресията >>>
Още за младежите:
Детето ми е с ниско самочувствие. Как да му оказа помощ? 5 съвета, които всеки родител на младеж би трябвало да знае Детето ми ме наскърбява, по какъв начин да отвръщам? Защо младежите сменят настроението си толкоз постоянно
Всяко потомство има своя протест против предходното, своите герои и своите драми.
Депресията е измежду постоянно срещаните проблеми на израстването и евентуално и вие ще си спомните личните си училищен години, в които единствено Нирвана и Linkin Park отговаряха на душевното ни положение.
Днешните младежи обаче се оказват доста по-податливи на меланхолия поради смарт телефоните и обществените мрежи.
Само за 4 години броят на американските деца, които се усещат непотребни и нещастни, е повишен с 30 %.
Именно тези усеща са измежду класическите признаци на депресията.
Джийн Туиндж, създател на книгата „ iGen” (Поколението i) счита, че тъкмо смарт телефоните са отговорни и за растежа на опитите за самоубийство измежду младите.
Само за 5 години (от 2012 до 2015) броят на младежите, които имат смарт телефон, е повишен до 73% в Щатите. Вероятно за България цифрите не са по-различни.
Тийнейджърите прекарват все по-малко време в действителен контакт с приятелите си, като вместо това избират виртуалната среда.
Unsplash Тези, които са онлайн по повече от 5 часа дневно, са със 71% по-предразположени към меланхолия и опит за самоубийство.
„ Защитени “ са единствено децата, които са в Мрежата по-малко от час дневно.
Основен проблем са обществените мрежи, в които цялото другарство е подчинено на „ одобрявам те-не те одобрявам “.
Във възрастта, в която децата търсят да намерят своето аз , желаят да бъдат известни (бъркайки лайковете с същинско приятелство) и се стремят да водят живот, подобаващ за издание онлайн, разочарованията са неизменим сателит на общуването.
„ Реалното другарство сред хората е най-хубавия източник на благополучие. Така е било в цялата човешка история. Социалната изолираност, въпреки това, е измежду главните аргументи за меланхолия и самоубийство “, изяснява експертът.
Социалните мрежи дават подправеното чувство за непосредственост с доста хора. Когато получаваме лайкове, мозъкът ни отделя хормон на щастието, който ни работи като опиат.
Unsplash Колкото повече лайкове получаваме, толкоз по-щастливи се усещаме.
Представете си какво се случва в сърцето и мозъка на един младеж, който получи едвам няколко лайкове на фотографията си.
Или който съпоставя личния си естествен живот с сякаш блестящия и изпълнен с хиляди забавни, занимателни и готини случки живот на своите познати.
Дори възрастен човек, с открити правила и темперамент може да се повлияе елементарно от неналичието на онлайн утвърждение, какво остава за младежите.
Това, което ние като родители можем да създадем, би трябвало да го прилагаме и за нас самите, с цел да не губим връзката си с действителния свят.
Вижте по какъв начин можем да помогнем на младежите ни, с цел да избегнат смартфон-депресията >>>
Още за младежите:
Детето ми е с ниско самочувствие. Как да му оказа помощ? 5 съвета, които всеки родител на младеж би трябвало да знае Детето ми ме наскърбява, по какъв начин да отвръщам? Защо младежите сменят настроението си толкоз постоянно
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ