Пандизчии съдят държавата за каквото се сетят
Пазарджишките съдилища са залети от следващата вълна на искове и искания на лишени от независимост против локалната затворническа администрация, Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “, Министерството на правораздаването и още ред институции и хора на виновни постове в системата. Темата още веднъж нашумя, откакто преди дни завърши една от многото правосъдни борби на Назъм Азис, който излежава в Пазарджишкия затвор доживотна присъда за грубо ликвидиране на таксиметров водач. Зад стените на тъмниците в нашия град, Пловдив и Стара Загора обаче той смята, че е лишен от културни мероприятия, а това му предизвикало премеждия, които прави оценка на 50 000 лв.. Този път роденият в кърджалийското село Светулка Назъм загуби, само че през годините обратно не липсват и извоювани каузи за разнообразни по мярка компенсации, всяко от които се заплаща от общата за всички българи хазна.
Азис обаче надалеч не е единственият лишен от независимост със блян към лесни пари на гърба на данъкоплатеца. Седем са завършилите единствено от началото на октомври такива проблеми единствено в Административния съд в Пазарджик, а до края на месеца предстоят съвещания по още осем. Претенциите са както към ръковоството на Затвора в Пазарджик, по този начин и против по-висши ведомства от правосъдната система. А най-често атакувано е най-слабото й място – неприятните хигиенични и битови условия в килиите.
Именно поради тях в края на предходната година различен наказан до края на дните си – Хасан Халил, предяви рекордната рекламация от 500 000 лв., и то единствено за 4 дни, прекарани в тукашната тюрма. Мъжът лежи в Ловешкия затвор, само че вПазарджик трябвало да се яви като очевидец по дело. Бил настанен в мизерна килия без хигиеничен възел, трябвало да задоволява биологичните си потребности в кофа без похлупак, а в същото време страдал от растройство. Мръсотията и миризмите му докарали ред неприятни психологични преживявания, за които той опита да прибере половин милион. Неуспешно. Но пък броени месеци по-късно усъвършенства личното си достижение, като изиска от Европейския съюз, представляван от Европейската комисия, министъра на финансите като представител на страната, Министерството на правораздаването и Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ 4 милиона лв.. Така и не се разбра защо тъкмо, тъй като на делото не беше даден ход поради непълноти в исковата молба и невнесена държавна такса от 10 лв..
50 000 лв. е изискал от институциите и различен пандизчия от тукашната тюрма. Той е наказан в Пловдив, само че тъгите му почнали, откакто го преместили в Пазарджик. Бил е в няколко килии, всяка от които – пренаселена, мухлясала, влажна, гореща в жегите и студена през зимата. И още – мръсна, с гризачи, хлебарки и дървеници. Едно от пространствата било населявано от 21 индивида, поделящи си повърхност от 51 квадратни метра. Имало независими санитарни възли, само че не и топла вода, каквато можело да се употребява единствено в общата тоалетна на етажа. Там обаче лишените от независимост се редели на опашка и не всеки път им идвал редът в точния момент. Магистратите са отхвърлили жалбата, защото са решили, че е неоснователна.
30 000 лв. търси различен жител на локалната тюрма, отново поради бедност и липса на задоволително пространство. Мъжът бил настанен през май 2017 година, а от този момент няколко пъти е преместван. В най-пренаселената килия трябвало да се свива в 1,97 квадрата персонално пространство. В неговата тъжба също е бележит казусът с кофите вместо тоалетни. Той акцентира, че пространствата са негодни за обикновено човешко битие. Печели процеса, само че искът е почетен отчасти – присъдени са му 1 000 лв..
Двама негови братя по орис пък губят борбите си против системата. Техните искания също са за по 50 000 лв., само че не излиза наяве защо, защото делата са прекъснати поради нередовности в исковите молби и невнесени държавни такси. Също по този начин безславно приключва и битката на още един лишен от независимост, пробвал се да получи едни лесни 50 000 евро. Печели своята борба обаче земляк, излежаващ наказване за наркоразпространение, в което е махленски през 2014 година. Поискал е 5 000 лв. – отново за неприятни условия в килиите, само че магистратите правят оценка страданията му надалеч по-евтино – на 300 лв..
Не е правена точна статистика, само че импровизирано се твърди, че всеки трети лишен от независимост разнообразява всекидневието си зад решетките с сходни правосъдни войни. Жалбите са стотици, в случай че не и хиляди на година, и то не занапред. На моменти задръстват работата както на съдилищата, по този начин и на затворническата администрация. Нерядко исковете са неуместни, само че даже наказаните за тежки закононарушения имат права по европейското законодателство и по исковите им молби се водят правосъдни процеси. Друг е въпросът, че мнозина го вършат не толкоз с цел да завоюват, едвам употребяват опцията да излязат отвън зандана, та въпреки и под ескорт. За несериозното им отношение към личните им тъжби приказва фактът, че огромна част от тях не желаят да се лишат от 10-те лв. за формиране на дело или дори не наемат юрист. Вместо това удължават гледането на проблема си с молби за обезпечаване на безвъзмездна правна помощ, каквато по закон се поставя на обществено слабите, а нерядко се обезпечава и на пандизчии, които нямат приходи и получават незадоволително пари от околните си.
За локалните чиновници на зандана пък не е загадка, че към този момент стана съвсем мода пандизчиите да се възползват от тази опция. Местни юристи пък посещават честичко пандиза, с цел да убеждават жителите му да водят каузи с тяхна помощ и да припечелят от погазените им права.
За неприятните условия в местата за отнемане от независимост се приказва от години. Смята се, че страната заплаща по 60-70 000 лв. годишно обезщетения за бедност зад решетките. До момента обаче нищо не се прави, с цел да се преустановят тези каузи, въпреки да има метод.
Всъщност, усъвършенствания на изискванията към този момент има в следствения арест. Миналата година той беше изместен в нови пространства на първия етаж на пандиза, отговарящи на актуалните условия. Сега се състои от 11 килии с по 2 или 4 места и с задоволително витално пространство по европейските критерии. Дотогава арестуваните бяха прибирани в подземието на локалното полицейско ръководство, където освет нечистотия и теснота ги мъчеше неналичието на чист въздух. За което страната също е платила много обезщетения. Новата облага струваше на бюджета 60 000 лв., само че евентуално ще спости в годините напред неведнъж по-големи суми.
Но оповестената тогава вест, че до края на 2017-та ще стартира главен ремонт на основния корпус на Затвора в Пазарджик, досега по този начин и не виждаме осъществена. Няма и знак, че скоро това ще се случи. На уеб страницата на Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ към този момент няма дейна поръчка за избор или най-малко търсене на реализатор.
Азис обаче надалеч не е единственият лишен от независимост със блян към лесни пари на гърба на данъкоплатеца. Седем са завършилите единствено от началото на октомври такива проблеми единствено в Административния съд в Пазарджик, а до края на месеца предстоят съвещания по още осем. Претенциите са както към ръковоството на Затвора в Пазарджик, по този начин и против по-висши ведомства от правосъдната система. А най-често атакувано е най-слабото й място – неприятните хигиенични и битови условия в килиите.
Именно поради тях в края на предходната година различен наказан до края на дните си – Хасан Халил, предяви рекордната рекламация от 500 000 лв., и то единствено за 4 дни, прекарани в тукашната тюрма. Мъжът лежи в Ловешкия затвор, само че вПазарджик трябвало да се яви като очевидец по дело. Бил настанен в мизерна килия без хигиеничен възел, трябвало да задоволява биологичните си потребности в кофа без похлупак, а в същото време страдал от растройство. Мръсотията и миризмите му докарали ред неприятни психологични преживявания, за които той опита да прибере половин милион. Неуспешно. Но пък броени месеци по-късно усъвършенства личното си достижение, като изиска от Европейския съюз, представляван от Европейската комисия, министъра на финансите като представител на страната, Министерството на правораздаването и Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ 4 милиона лв.. Така и не се разбра защо тъкмо, тъй като на делото не беше даден ход поради непълноти в исковата молба и невнесена държавна такса от 10 лв..
50 000 лв. е изискал от институциите и различен пандизчия от тукашната тюрма. Той е наказан в Пловдив, само че тъгите му почнали, откакто го преместили в Пазарджик. Бил е в няколко килии, всяка от които – пренаселена, мухлясала, влажна, гореща в жегите и студена през зимата. И още – мръсна, с гризачи, хлебарки и дървеници. Едно от пространствата било населявано от 21 индивида, поделящи си повърхност от 51 квадратни метра. Имало независими санитарни възли, само че не и топла вода, каквато можело да се употребява единствено в общата тоалетна на етажа. Там обаче лишените от независимост се редели на опашка и не всеки път им идвал редът в точния момент. Магистратите са отхвърлили жалбата, защото са решили, че е неоснователна.
30 000 лв. търси различен жител на локалната тюрма, отново поради бедност и липса на задоволително пространство. Мъжът бил настанен през май 2017 година, а от този момент няколко пъти е преместван. В най-пренаселената килия трябвало да се свива в 1,97 квадрата персонално пространство. В неговата тъжба също е бележит казусът с кофите вместо тоалетни. Той акцентира, че пространствата са негодни за обикновено човешко битие. Печели процеса, само че искът е почетен отчасти – присъдени са му 1 000 лв..
Двама негови братя по орис пък губят борбите си против системата. Техните искания също са за по 50 000 лв., само че не излиза наяве защо, защото делата са прекъснати поради нередовности в исковите молби и невнесени държавни такси. Също по този начин безславно приключва и битката на още един лишен от независимост, пробвал се да получи едни лесни 50 000 евро. Печели своята борба обаче земляк, излежаващ наказване за наркоразпространение, в което е махленски през 2014 година. Поискал е 5 000 лв. – отново за неприятни условия в килиите, само че магистратите правят оценка страданията му надалеч по-евтино – на 300 лв..
Не е правена точна статистика, само че импровизирано се твърди, че всеки трети лишен от независимост разнообразява всекидневието си зад решетките с сходни правосъдни войни. Жалбите са стотици, в случай че не и хиляди на година, и то не занапред. На моменти задръстват работата както на съдилищата, по този начин и на затворническата администрация. Нерядко исковете са неуместни, само че даже наказаните за тежки закононарушения имат права по европейското законодателство и по исковите им молби се водят правосъдни процеси. Друг е въпросът, че мнозина го вършат не толкоз с цел да завоюват, едвам употребяват опцията да излязат отвън зандана, та въпреки и под ескорт. За несериозното им отношение към личните им тъжби приказва фактът, че огромна част от тях не желаят да се лишат от 10-те лв. за формиране на дело или дори не наемат юрист. Вместо това удължават гледането на проблема си с молби за обезпечаване на безвъзмездна правна помощ, каквато по закон се поставя на обществено слабите, а нерядко се обезпечава и на пандизчии, които нямат приходи и получават незадоволително пари от околните си.
За локалните чиновници на зандана пък не е загадка, че към този момент стана съвсем мода пандизчиите да се възползват от тази опция. Местни юристи пък посещават честичко пандиза, с цел да убеждават жителите му да водят каузи с тяхна помощ и да припечелят от погазените им права.
За неприятните условия в местата за отнемане от независимост се приказва от години. Смята се, че страната заплаща по 60-70 000 лв. годишно обезщетения за бедност зад решетките. До момента обаче нищо не се прави, с цел да се преустановят тези каузи, въпреки да има метод.
Всъщност, усъвършенствания на изискванията към този момент има в следствения арест. Миналата година той беше изместен в нови пространства на първия етаж на пандиза, отговарящи на актуалните условия. Сега се състои от 11 килии с по 2 или 4 места и с задоволително витално пространство по европейските критерии. Дотогава арестуваните бяха прибирани в подземието на локалното полицейско ръководство, където освет нечистотия и теснота ги мъчеше неналичието на чист въздух. За което страната също е платила много обезщетения. Новата облага струваше на бюджета 60 000 лв., само че евентуално ще спости в годините напред неведнъж по-големи суми.
Но оповестената тогава вест, че до края на 2017-та ще стартира главен ремонт на основния корпус на Затвора в Пазарджик, досега по този начин и не виждаме осъществена. Няма и знак, че скоро това ще се случи. На уеб страницата на Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ към този момент няма дейна поръчка за избор или най-малко търсене на реализатор.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ