Феномен на XX в.: Проф. Иван Митев открива шестия сърдечен тон
Пътят на откриването на шестия сърдечен звук от проф. доктор Иван Иванов Митев (1924-2006) е дълъг и комплициран, само че това е българското научно изобретение на 20-и век. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция акад. проф. доктор Ваньо Митев, който е наследник на проф. доктор Иван Митев.
Проф. Митев подава своето изобретение в Института за изобретения и рационализации (ИНРА) на 27 юли 1972 година На идната година той разгласява научна публикация в списание " Педиатрия ", само че тя сякаш остава незабелязана. През май 1977 година френско кардиологично списание разгласява неговата публикация " Шести сърдечен звук " и доста кардиолози от разнообразни страни желаят препечатка от нея. Получава международно самопризнание. Тогава стартира дълга процедура за одобряването на този звук, означи акад. Ваньо Митев.
Той заяви, че през 1994 година е издадена пощенската марка " Шести сърдечен звук ", която е единствената в света, отдадена на кардиологията.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Проф. Митев, на Вашия татко проф. доктор Иван Митев се дължи българското научно изобретение за шестия сърдечен звук, което е оповестено за българското научно изобретение на 20-и век. Разкажете по какъв начин проф. Митев е направил това удивително научно изобретение, което е доста значимо за медицината?
- Пътят на откриването е много дълъг и комплициран. " Най-трудното беше да убедя себе си на първо място, че това, което виждам, е в реалност нов сърдечен звук. Не можах елементарно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно. Тези преживявания мъчно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки откривател ", споделя моят татко проф. доктор Иван Митев.
Интересното е, че всяка година се вършат милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безчет лекари, доценти и професори, само че на никого до този миг не му е направило усещане, че това е обособен звук. Проф. Митев подава своето изобретение в Института за изобретения и рационализации (ИНРА) на 27 юли 1972 година На идната година той разгласява научна публикация в списание " Педиатрия ", само че тя сякаш остава незабелязана.
През май 1977 година френско кардиологично списание разгласява неговата публикация " Шести сърдечен звук " и доста кардиолози от разнообразни страни желаят препечатка от нея. Получава международно самопризнание! Тогава стартира дълга процедура за одобряването на този звук. Процедурата е дълга, защото юристите към Института за изобретения и рационализации споделят, че това не е откритие или модернизация, а изобретение. Тъй като досега не е имало записано българско изобретение, процедурата за регистрация била доста дълга и комплицирана, и трябвало да има неоспорими доказателства за него.
На 12 януари 1979 година ИНРА разгласява в своя бюлетин формулата на откритието на проф. Иван Митев. Предстоят още тествания, в едногодишен период могат да се оспорят доказателствата за съществуването на шестия сърдечен звук или да се появи различен кандидат, декларирал по-рано откритието си в тази област.
На 12 март 1981 година второто българско изобретение е вписано в " Златната книга " на ИНРА, а на създателя доктор Иван Митев е връчен диплом за изобретение в наличието на ръководителя на държавния съвет и първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков.
- В чест на откритието за шестия сърдечен звук, направено от проф. доктор Иван Митев, е издадена и единствената марка в света, която е обвързвана с кардиологията. Кога и по какъв начин е станало това събитие?
- През 1994 година е издадена пощенската марка " Шести сърдечен звук ", която е единствената в света, отдадена на кардиологията.
- Какво е приложението на откритието за шестия сърдечен звук и оказва помощ ли то за по-точната диагностика на сърдечните болести?
- Какво съставлява шестият сърдечен звук? За това проф. Митев има две хипотези. Първата е, че тонът има съдов генезис и поражда в резултат на вибрации при разпъване на аортата и ново стесняване в края на систолата. Втората е, че източникът на шестия сърдечен звук се намира вътре в сърцето и се дължи на вибрации, зараждащи в стената на камерата през време на сърдечната систола.
Описаният звук е регистриран при здрави и сърдечно заболели с изолирана непълнота на аортната клапа; при относително по-малък брой заболели с чиста митрална стеноза и при миокардит. При деца този звук е единствено патогенен.
Ако се забележи ясно изявен шести сърдечен звук у дете, това значи, че то има заболяване на сърцето. У здрави деца този звук се среща рядко - при към 1 %.
- Какви други научни проучвания оставя след себе си проф. доктор Иван Митев и в какви области на медицината са те?
- Кандидатската работа на проф. Иван Митев е обвързвана с казуса за детската смъртност. Тя е още по-актуална в този момент. Още в края на петдесетте години на предишния век той предупреждаваше за заплахата от понижение на популацията и бе огромен труженик на стимулиране на ограниченията за покачване на раждаемостта. Най-важното е, че решенията, които той оферираше години наред, са настоящи изключително през днешния ден. Това е първият дисертационен труд, предпазен в Научния институт по педиатрия.
- Вашият татко работи и в Научния институт по педиатрия (НИП), какви са неговите научни достижения в НИП, където е бил на разнообразни длъжности в йерархията - от теоретичен помощник до шеф?
- От 1960 година до пенсионирането си през 1989 година проф. доктор Иван Митев е в Научния институт по педиатрия, в този момент СБАЛДБ " Проф. Иван Митев ". Това е индивидът, първи защитил дисертационен труд. Имаше извънредно автентично мислене и за това има значка - за откривател и рационализатор.
Искам да опиша една доста показателна история в този смисъл. На него му хрумна концепцията, че в случай че спортисти, като колоездачи, футболисти, гребци и така нататък се облекат в еластични клинове, това ще усъвършенства венозния отток и надлежно ще отдалечи настъпването на мускулната отмалялост. Беше се свързал с професори от ВИФ (Висш институт по физкултура, в този момент Национална спортна академия), с цел да създадат опити в Белмекен. Поради мудността на въпросните професори, това не се реализира, само че концепцията стана публично притежание и от нея се възползваха спортистите на тогавашната Германска демократична република (ГДР), които упражняваха с нашите национали на Белмекен. И по този начин, на олимпийските игри през 1980 година в Москва, гребците на Германска демократична република се явиха с такива клинове и обраха златните медали. Оттогава всеобщо еластични клинове се употребяват от елитните спортисти, задоволително е да се гледа един футболен мач.
- Проф. доктор Иван Митев дълги години е бил и народен съветник по педиатрия. Кои са неговите триумфи в тази здравна област?
- Успехите на проф. Иван Митев в региона на детското опазване на здравето, като организация, развиване, понижаване на детската смъртност и други, не са свързани единствено с длъжността на народен съветник.
От започването на своя професионален живот през 1950 година до последния си мирис това беше една от главните му задания - възстановяване на детското опазване на здравето. Моят татко беше с голям учредителен опит, с хъс към новото на всяко едно равнище, с умеене за работа с хората.
Неговият първи дисертационен труд е отдаден на детската смъртност в Русенска околия, която обгръща сегашните окръзи Русе, Разград и Силистра, на които е бил околийски доктор. Негова е заслугата за организацията на работата, образованието на личния състав и откриването на млечни кухни в тези области.
През 1950 година е контрольор към Отдела по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в град Русе. През този интервал в Русенска околия, най-много в областите Разград и Силистра, опазването на здравето е на извънредно ниско равнище, а детската смъртност е висока. От 1953 до 1960 година проф. Митев е шеф на същия отдел. Работейки безрезервно и с младежка целенасоченост, той способства доста за създаване и подсилване на опазването на здравето в този регион на България. Убедителен факт за огромния напредък е неколкократното смъкване на детската смъртност за къс исторически интервал. Това се отнася с особена мощ за региона на Лудогорието.
През 1956 година изживява една от инфарктните си обстановки като доктор и админ - битката с полиомиелитната зараза, развила се в град Русе. " Затворихме учебни заведения, детски градини и ясли. Пълна възбрана на децата да излизат от къщите. По през целия ден каруци разхвърлят хлор по улиците. Градът опустя! Никакви инструкции за дейности! " - това написа в свои мемоари проф. Иван Митев. И това предизвикателство е сполучливо преодоляно.
Особена е заслугата на проф. Митев за започване на градежа на нова постройка на регионалната болница в Русе, която е издигната на половина до неговото овакантяване и се употребява сполучливо до през днешния ден. Въпреки голямата административна активност и всеотдайността, с която я прави, проф. Митев стартира да работи над кандидатската си дисертация, отдадена на проблемите на детската смъртност и организацията на детското опазване на здравето, която пази сполучливо през 1962 година
През 1960 година до пенсионирането си през 1989 година проф. Митев работи в Научния институт по педиатрия в София - днешната СБАЛДБ, която носи и неговото име. Той е един от първите лекари със предпазена кандидатска дисертация. Преминава цялата йерархична стълба от теоретичен помощник през доцент, професор, началник на клиника, заместник-директор до шеф на същия институт. Той управлява НИП от края на 1984 до края на 1989 година, когато в него работят повече от 700 души личен състав и легловата база е повече от 600 кревати.
През този интервал НИП е мощна лечебна, образователна, научна и организационно-методична институция с огромни заслуги за цялостното развиване на българската педиатрия и детското опазване на здравето в България. Именно тогава България е с най-нисък % на детска смъртност. Значителен дял от триумфите се дължи на енергичната, всеотдайната и с огромен учредителен опит персона на проф. Митев. Пак през този интервал стартира строителството на мечтаната от генерации педиатри нова и съвременна постройка на НИП, дело, незавършено сполучливо от идващите ръководители. Проф. Митев до последните си дни преживяваше с огромна болежка несполучливия завършек на това дело.
Изключително и единствено негова е заслугата за построяването на постройката на поликлиниката към НИП, която и сега действа като медицински център към СБАЛДБ.
Съществен е приносът на проф. Митев за подсилване и развиване на клиниката по ревмокардиология, а оттова и за решение проблемите на сърдечносъдовата и ревматолагичната патология измежду българските деца. Неговите научни ползи са съсредоточени основно в региона на профилактиката, диагностиката, лекуването и рехабилитацията на ревмокардиологичните болести и по-специално на безкръвната функционална диагностика на сърдечносъдовите болести. Със своя търсещ, разтревожен дух, проф. Митев е създател на над 50 научни изявления в тези области, приет е за откривател и рационализатор. В съвсем всички е единствен създател.
Венец на неговите научни търсения е открития от него шести сърдечен звук, за което научно изобретение получава диплом и е приет за втория български изобретател.
Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко генерации български лекари и за квалификацията на фрагментите в региона на педиатрията и изключително в региона на първата тяснопрофилирана компетентност в педиатрията - детската ревмокардиология.
Огромна е и неговата социална активност, отдадена основно за развиването на детското опазване на здравето в България. Проф. Митев е бил дълги години народен съветник по педиатрия, систематичен началник на детското опазване на здравето в няколко области на България. Почти 10 години е ръководител на Софийското педиатрично сдружение. Член е на редколегията на списание " Педиатрия ". Активно сътрудничи на профилирания и всеобщия щемпел по проблемите на детското опазване на здравето. Три дни преди дефинитивно да го повали подлата болест, проф. Митев е в редакцията на почитан вестник със публикация с съответни оферти за решение на здравните и фамилни проблеми на ромите. За страдание, още веднъж без отзив у нас.
Биография на проф. доктор Иван Митев (1924-2006)
Проф. Иван Иванов Митев е роден на 4 октомври 1924 година в село Крушовица, Врачанско, се показва в биографията му, предоставена на Българска телеграфна агенция от неговия наследник акад. проф. доктор Ваньо Митев. Той отбелязва за своя татко, че като последно дете в фамилията - тринадесето, той е бил любим на всички, своеволен и мощно ученолюбив. Шестгодишният си рожден ден посреща като първокласник. Едва осемнадесетгодишен той се записва в Българската войска и взе участие в двете етапи на Втората международна война (във втората фаза като доброволец). След завръщането си от фронта стартира да следва медицина в София.
Имал е увлечение към хирургията и по тази причина е бил кръжочник към Катедрата. През 1950 година приключва с отличен триумф. В деня на разпределението на младите медици чака през целия ден пред една тясна и душна канцелария. " Никога административна работа! " - мисли си новозавършилият доктор. Но ориста е отредила тъкмо това - разпределен е като контрольор към Отдела по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в град Русе. През този интервал Русенска област включва днешните окръзи Русе, Разград и Силистра, като изключително в последните две опазването на здравето е на извънредно ниско равнище, а детската смъртност е висока.
Проф. Митев се отличаваше с извънреден слух. Долавяше със стетоскоп тонове и шумове, които други кардиолози не успяваха. По време на специализацията му във Франция през 1964 година на визитация споделя, че чува звук, на което водещият визитацията френски професор реагира пренебрежително. Д-р Митев упорства на мнението си и вбесеният французин подрежда да докарат фонокардиограф. Безпристрастният уред записва нискочестотен звук за всеобщо учудване. Оттогава ледената бариера сред френските кардиокорифеи и доктор Митев пада, и се трансформира в многогодишно другарство.
Шестият сърдечен звук бе разгласен за българското научно достижение на 20-и век. Това е първото огромно изобретение на родната медицина. Откритието на проф. доктор Иван Митев е направено в област, която преди 20-30 години се е изследвала доста интензивно.
В предишното, когато не е имало опция да се проникне непосредствено в сърцето, да се инжектира контрастна материя и да се пресъздават предсърдията, камерите и коронарните артерии, извънредно доста се е разчитало на информацията, която се получава от сърдечните тонове. Те постоянно са били една от най-изследваните области в медицината. Проучвани са още от времето на Хипократ и ползата към тях се дължи значително на обстоятелството, че с просто ухо човек може да чуе първи и втори сърдечен звук. По какъв метод се чуват повече от два тона на сърцето? С помощта на стетоскоп може да се чуе трети сърдечен звук, в някои случаи и четвърти. Петият сърдечен звук е открит през 1951 година от френския кардиолог Кало. Този сърдечен звук не може да се чуе със стетоскоп и се записва само благодарение на фонокардиография.
Шестият сърдечен звук е единственият, който е открит по време на систолата. Той е нискочестотен и също не може да се улови по различен метод, с изключение на посредством фонокардиограф, който записва сърдечните тонове. Фонокардиографът е бил необятно употребен десетилетия наред, само че сега е преместен от инвазивната кардиология. Шестият сърдечен звук съвсем не се записва при децата, а при възрастните се среща в 15 на 100 от случаите. При някои патологични положения, като аортна инсуфициенция (недостатъчност на аортната клапа) или митрална стеноза, тонът се среща допълнително от 50 на 100 от случаите.
Проф. Иван Митев допуска съществуването на два шести тона - единият е естествен, а другият - патогенен. Ако изследванията бяха траяли и хипотезите към шестия сърдечен звук се бяха доразвили, той можеше да се употребява за диагностика и следене на възстановителния интервал при разнообразни сърдечни и сърдечносъдови болести. В момента точната диагноза на сърдечни пороци се слага посредством инвазивна диагностика. При нея посредством катетър се прониква в сърцето, инжектира се контрастна материя, благодарение на която се пресъздават патологичните промени в сърцето.
При тази техника диагнозата е доста точна. Навремето, когато не се е ползвал инвазивният способ, фонокардиографията е била незаменима. И макар че инвазивната диагностика към този момент се е трансформирала в рутинна процедура, има своите противопоказания и ограничавания. Не може да се прониква постоянно в сърцето, без това да го повреди в допълнение. Ето за какво този способ не е подобаващ за следене развиването на обещано кардиологично заболяване или на резултата от лекуването. Диагностичната стойност на тоновете занапред ще се потвърждава.
През 1972 година проф. Иван Митев вижда съществуването на необикновен звук, намиращ се в систолата, сред първи и втори сърдечен звук. Интересното е, че всяка година се вършат милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безчет лекари, доценти и професори, само че на никого до този миг не му е направило усещане, че това е обособен звук. Проф. Митев подава своето изобретение в Института за изобретения и рационализации на 27 юли 1972 година На идната година той разгласява научна публикация в списание " Педиатрия ", само че тя сякаш остава незабелязана.
През май 1977 година френско кардиологично списание разгласява неговата публикация " Шести сърдечен звук " и получава международно самопризнание. Тогава стартира дълга процедура за одобряването на този звук. Процедурата е дълга, защото юристите към Института за изобретения и рационализации споделят, че това не е откритие или модернизация, а изобретение. Тъй като досега не е имало записано българско изобретение, процедурата за регистрация била доста дълга и комплицирана, и трябвало да има неоспорими доказателства за него.
На 12 януари 1979 година ИНРА разгласява в своя бюлетин формулата на откритието на проф. Митев. Предстоят още тествания - в едногодишен период могат да се оспорят доказателствата за съществуването на шестия сърдечен звук или да се появи различен кандидат, декларирал по-рано откритието си в тази област. Не липсват анонимки. На 12 март 1981 година второто българско изобретение е вписано в " Златната книга " на ИНРА, а на създателя доктор Митев е връчен диплом за изобретение в наличието на ръководителя на държавния съвет и първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков. Държавата ни издава и пощенска марка, отдадена на шестия сърдечен звук.
Това е единствената марка в света, отдадена на кардиологията, която е изключително скъпа облага за колекционерите. Куриозно е, че с това свое изобретение проф. Митев се явява на отбрана на докторска степен, само че тогавашният шеф на Института по педиатрия провежда преместването на профилирания съвет от този към педиатрията към този по вътрешни заболявания и избират четирима рецензенти, което е казус. В последна сметка провалят отбраната му с един глас, без да отхвърлят или оспорват съществуването на шестия звук. Проф. Митев не разлепва плакати с деня и часа на отбраната, само че шумът към шестия звук е толкоз огромен, че аудиторията на " Майчин дом " е препълнена с над 300 души. Налага се да заключат вратите.
Откритието е уместно за провеждането на всеобщ скрининг. Регистрирането на шести сърдечен звук може да бъде доста потребно за следенето на измененията по време на възстановителния интервал при обещано лекуване. За да стане действителност това обаче, информацията, заложена в сърдечните тонове, би трябвало да бъде разгадана. Това не е по никакъв начин лека задача. Само за произхода на първия сърдечен звук до 50-та година има над 40 теории и никоя от тях не е одобрена. В реалност няма общоприета доктрина за възникването на нито един от сърдечните тонове.
Що се отнася до произхода на шестия сърдечен звук, проф. Митев предлага две хипотези, само че те би трябвало да се разработят и доразвият. Развитието им не е по силите на един човек, а е нужен огромен екип от експерти. Използвайки актуалните механически средства и големите благоприятни условия, които дават компютрите, би могла да се проучва с доста по-голяма акуратност и да се обогати информацията, която идва от тоновете. Това може да се употребява и в посока профилактика и диагностика, както и в посока следене развиването на оздравителния развой при разнообразни болести. Пред кардиолозите стои сложната задача да открият каква е същинската диагностична стойност освен на въпросния шести звук, само че и на всички останали.
Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко генерации български лекари и за квалификацията на фрагментите в региона на педиатрията и изключително в региона на първата тяснопрофилирана компетентност в педиатрията - детската ревмокардиология.
Проф. доктор Иван Митев оставя ярка диря в българската медицина. Негови почитатели в региона на медицината са двете му деца - акад. проф. доктор Ваньо Митев, който е бил ректор на Медицинския университет (МУ) в София и началник на Катедрата по здравна химия и биохимия, и проф. доктор Полина Митева - шеф на единственото в страната поделение по детска диализа. Две от петте му внучки също са лекари, а други две са доцент и основен помощник във Факултета по публично здраве на МУ-София.
Проф. Иван Митев умря на 15 април 2006 година Непрекъснато го търсеха за помощ и услуги - помагаше на хората до последния си момент. На негово име е кръстена улица и площадът на родното му село, където има и бюст монумент, Научният институт по педиатрия в София, днешната СБАЛДБ и филиалът на МУ-София в град Враца също носят неговото име. Има позволение на Столичната община за слагане на барелеф на блока, в който е живял и именуване на улица в квартала. Монетният двор на два пъти издаде специфична серия монети с шестия сърдечен звук, споделя неговият наследник акад. проф. доктор Ваньо Митев.
* * *
Материалът е квалифициран в границите на партньорската самодейност сред Българска телеграфна агенция и Патентното ведомство на България, която планува в взаимната графа " Създадено в България " всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в " Златната книга на Патентно ведомство на Република България " българи, по този начин и активността на Патентното ведомство.
Проф. Митев подава своето изобретение в Института за изобретения и рационализации (ИНРА) на 27 юли 1972 година На идната година той разгласява научна публикация в списание " Педиатрия ", само че тя сякаш остава незабелязана. През май 1977 година френско кардиологично списание разгласява неговата публикация " Шести сърдечен звук " и доста кардиолози от разнообразни страни желаят препечатка от нея. Получава международно самопризнание. Тогава стартира дълга процедура за одобряването на този звук, означи акад. Ваньо Митев.
Той заяви, че през 1994 година е издадена пощенската марка " Шести сърдечен звук ", която е единствената в света, отдадена на кардиологията.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Проф. Митев, на Вашия татко проф. доктор Иван Митев се дължи българското научно изобретение за шестия сърдечен звук, което е оповестено за българското научно изобретение на 20-и век. Разкажете по какъв начин проф. Митев е направил това удивително научно изобретение, което е доста значимо за медицината?
- Пътят на откриването е много дълъг и комплициран. " Най-трудното беше да убедя себе си на първо място, че това, което виждам, е в реалност нов сърдечен звук. Не можах елементарно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно. Тези преживявания мъчно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки откривател ", споделя моят татко проф. доктор Иван Митев.
Интересното е, че всяка година се вършат милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безчет лекари, доценти и професори, само че на никого до този миг не му е направило усещане, че това е обособен звук. Проф. Митев подава своето изобретение в Института за изобретения и рационализации (ИНРА) на 27 юли 1972 година На идната година той разгласява научна публикация в списание " Педиатрия ", само че тя сякаш остава незабелязана.
През май 1977 година френско кардиологично списание разгласява неговата публикация " Шести сърдечен звук " и доста кардиолози от разнообразни страни желаят препечатка от нея. Получава международно самопризнание! Тогава стартира дълга процедура за одобряването на този звук. Процедурата е дълга, защото юристите към Института за изобретения и рационализации споделят, че това не е откритие или модернизация, а изобретение. Тъй като досега не е имало записано българско изобретение, процедурата за регистрация била доста дълга и комплицирана, и трябвало да има неоспорими доказателства за него.
На 12 януари 1979 година ИНРА разгласява в своя бюлетин формулата на откритието на проф. Иван Митев. Предстоят още тествания, в едногодишен период могат да се оспорят доказателствата за съществуването на шестия сърдечен звук или да се появи различен кандидат, декларирал по-рано откритието си в тази област.
На 12 март 1981 година второто българско изобретение е вписано в " Златната книга " на ИНРА, а на създателя доктор Иван Митев е връчен диплом за изобретение в наличието на ръководителя на държавния съвет и първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков.
- В чест на откритието за шестия сърдечен звук, направено от проф. доктор Иван Митев, е издадена и единствената марка в света, която е обвързвана с кардиологията. Кога и по какъв начин е станало това събитие?
- През 1994 година е издадена пощенската марка " Шести сърдечен звук ", която е единствената в света, отдадена на кардиологията.
- Какво е приложението на откритието за шестия сърдечен звук и оказва помощ ли то за по-точната диагностика на сърдечните болести?
- Какво съставлява шестият сърдечен звук? За това проф. Митев има две хипотези. Първата е, че тонът има съдов генезис и поражда в резултат на вибрации при разпъване на аортата и ново стесняване в края на систолата. Втората е, че източникът на шестия сърдечен звук се намира вътре в сърцето и се дължи на вибрации, зараждащи в стената на камерата през време на сърдечната систола.
Описаният звук е регистриран при здрави и сърдечно заболели с изолирана непълнота на аортната клапа; при относително по-малък брой заболели с чиста митрална стеноза и при миокардит. При деца този звук е единствено патогенен.
Ако се забележи ясно изявен шести сърдечен звук у дете, това значи, че то има заболяване на сърцето. У здрави деца този звук се среща рядко - при към 1 %.
- Какви други научни проучвания оставя след себе си проф. доктор Иван Митев и в какви области на медицината са те?
- Кандидатската работа на проф. Иван Митев е обвързвана с казуса за детската смъртност. Тя е още по-актуална в този момент. Още в края на петдесетте години на предишния век той предупреждаваше за заплахата от понижение на популацията и бе огромен труженик на стимулиране на ограниченията за покачване на раждаемостта. Най-важното е, че решенията, които той оферираше години наред, са настоящи изключително през днешния ден. Това е първият дисертационен труд, предпазен в Научния институт по педиатрия.
- Вашият татко работи и в Научния институт по педиатрия (НИП), какви са неговите научни достижения в НИП, където е бил на разнообразни длъжности в йерархията - от теоретичен помощник до шеф?
- От 1960 година до пенсионирането си през 1989 година проф. доктор Иван Митев е в Научния институт по педиатрия, в този момент СБАЛДБ " Проф. Иван Митев ". Това е индивидът, първи защитил дисертационен труд. Имаше извънредно автентично мислене и за това има значка - за откривател и рационализатор.
Искам да опиша една доста показателна история в този смисъл. На него му хрумна концепцията, че в случай че спортисти, като колоездачи, футболисти, гребци и така нататък се облекат в еластични клинове, това ще усъвършенства венозния отток и надлежно ще отдалечи настъпването на мускулната отмалялост. Беше се свързал с професори от ВИФ (Висш институт по физкултура, в този момент Национална спортна академия), с цел да създадат опити в Белмекен. Поради мудността на въпросните професори, това не се реализира, само че концепцията стана публично притежание и от нея се възползваха спортистите на тогавашната Германска демократична република (ГДР), които упражняваха с нашите национали на Белмекен. И по този начин, на олимпийските игри през 1980 година в Москва, гребците на Германска демократична република се явиха с такива клинове и обраха златните медали. Оттогава всеобщо еластични клинове се употребяват от елитните спортисти, задоволително е да се гледа един футболен мач.
- Проф. доктор Иван Митев дълги години е бил и народен съветник по педиатрия. Кои са неговите триумфи в тази здравна област?
- Успехите на проф. Иван Митев в региона на детското опазване на здравето, като организация, развиване, понижаване на детската смъртност и други, не са свързани единствено с длъжността на народен съветник.
От започването на своя професионален живот през 1950 година до последния си мирис това беше една от главните му задания - възстановяване на детското опазване на здравето. Моят татко беше с голям учредителен опит, с хъс към новото на всяко едно равнище, с умеене за работа с хората.
Неговият първи дисертационен труд е отдаден на детската смъртност в Русенска околия, която обгръща сегашните окръзи Русе, Разград и Силистра, на които е бил околийски доктор. Негова е заслугата за организацията на работата, образованието на личния състав и откриването на млечни кухни в тези области.
През 1950 година е контрольор към Отдела по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в град Русе. През този интервал в Русенска околия, най-много в областите Разград и Силистра, опазването на здравето е на извънредно ниско равнище, а детската смъртност е висока. От 1953 до 1960 година проф. Митев е шеф на същия отдел. Работейки безрезервно и с младежка целенасоченост, той способства доста за създаване и подсилване на опазването на здравето в този регион на България. Убедителен факт за огромния напредък е неколкократното смъкване на детската смъртност за къс исторически интервал. Това се отнася с особена мощ за региона на Лудогорието.
През 1956 година изживява една от инфарктните си обстановки като доктор и админ - битката с полиомиелитната зараза, развила се в град Русе. " Затворихме учебни заведения, детски градини и ясли. Пълна възбрана на децата да излизат от къщите. По през целия ден каруци разхвърлят хлор по улиците. Градът опустя! Никакви инструкции за дейности! " - това написа в свои мемоари проф. Иван Митев. И това предизвикателство е сполучливо преодоляно.
Особена е заслугата на проф. Митев за започване на градежа на нова постройка на регионалната болница в Русе, която е издигната на половина до неговото овакантяване и се употребява сполучливо до през днешния ден. Въпреки голямата административна активност и всеотдайността, с която я прави, проф. Митев стартира да работи над кандидатската си дисертация, отдадена на проблемите на детската смъртност и организацията на детското опазване на здравето, която пази сполучливо през 1962 година
През 1960 година до пенсионирането си през 1989 година проф. Митев работи в Научния институт по педиатрия в София - днешната СБАЛДБ, която носи и неговото име. Той е един от първите лекари със предпазена кандидатска дисертация. Преминава цялата йерархична стълба от теоретичен помощник през доцент, професор, началник на клиника, заместник-директор до шеф на същия институт. Той управлява НИП от края на 1984 до края на 1989 година, когато в него работят повече от 700 души личен състав и легловата база е повече от 600 кревати.
През този интервал НИП е мощна лечебна, образователна, научна и организационно-методична институция с огромни заслуги за цялостното развиване на българската педиатрия и детското опазване на здравето в България. Именно тогава България е с най-нисък % на детска смъртност. Значителен дял от триумфите се дължи на енергичната, всеотдайната и с огромен учредителен опит персона на проф. Митев. Пак през този интервал стартира строителството на мечтаната от генерации педиатри нова и съвременна постройка на НИП, дело, незавършено сполучливо от идващите ръководители. Проф. Митев до последните си дни преживяваше с огромна болежка несполучливия завършек на това дело.
Изключително и единствено негова е заслугата за построяването на постройката на поликлиниката към НИП, която и сега действа като медицински център към СБАЛДБ.
Съществен е приносът на проф. Митев за подсилване и развиване на клиниката по ревмокардиология, а оттова и за решение проблемите на сърдечносъдовата и ревматолагичната патология измежду българските деца. Неговите научни ползи са съсредоточени основно в региона на профилактиката, диагностиката, лекуването и рехабилитацията на ревмокардиологичните болести и по-специално на безкръвната функционална диагностика на сърдечносъдовите болести. Със своя търсещ, разтревожен дух, проф. Митев е създател на над 50 научни изявления в тези области, приет е за откривател и рационализатор. В съвсем всички е единствен създател.
Венец на неговите научни търсения е открития от него шести сърдечен звук, за което научно изобретение получава диплом и е приет за втория български изобретател.
Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко генерации български лекари и за квалификацията на фрагментите в региона на педиатрията и изключително в региона на първата тяснопрофилирана компетентност в педиатрията - детската ревмокардиология.
Огромна е и неговата социална активност, отдадена основно за развиването на детското опазване на здравето в България. Проф. Митев е бил дълги години народен съветник по педиатрия, систематичен началник на детското опазване на здравето в няколко области на България. Почти 10 години е ръководител на Софийското педиатрично сдружение. Член е на редколегията на списание " Педиатрия ". Активно сътрудничи на профилирания и всеобщия щемпел по проблемите на детското опазване на здравето. Три дни преди дефинитивно да го повали подлата болест, проф. Митев е в редакцията на почитан вестник със публикация с съответни оферти за решение на здравните и фамилни проблеми на ромите. За страдание, още веднъж без отзив у нас.
Биография на проф. доктор Иван Митев (1924-2006)
Проф. Иван Иванов Митев е роден на 4 октомври 1924 година в село Крушовица, Врачанско, се показва в биографията му, предоставена на Българска телеграфна агенция от неговия наследник акад. проф. доктор Ваньо Митев. Той отбелязва за своя татко, че като последно дете в фамилията - тринадесето, той е бил любим на всички, своеволен и мощно ученолюбив. Шестгодишният си рожден ден посреща като първокласник. Едва осемнадесетгодишен той се записва в Българската войска и взе участие в двете етапи на Втората международна война (във втората фаза като доброволец). След завръщането си от фронта стартира да следва медицина в София.
Имал е увлечение към хирургията и по тази причина е бил кръжочник към Катедрата. През 1950 година приключва с отличен триумф. В деня на разпределението на младите медици чака през целия ден пред една тясна и душна канцелария. " Никога административна работа! " - мисли си новозавършилият доктор. Но ориста е отредила тъкмо това - разпределен е като контрольор към Отдела по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в град Русе. През този интервал Русенска област включва днешните окръзи Русе, Разград и Силистра, като изключително в последните две опазването на здравето е на извънредно ниско равнище, а детската смъртност е висока.
Проф. Митев се отличаваше с извънреден слух. Долавяше със стетоскоп тонове и шумове, които други кардиолози не успяваха. По време на специализацията му във Франция през 1964 година на визитация споделя, че чува звук, на което водещият визитацията френски професор реагира пренебрежително. Д-р Митев упорства на мнението си и вбесеният французин подрежда да докарат фонокардиограф. Безпристрастният уред записва нискочестотен звук за всеобщо учудване. Оттогава ледената бариера сред френските кардиокорифеи и доктор Митев пада, и се трансформира в многогодишно другарство.
Шестият сърдечен звук бе разгласен за българското научно достижение на 20-и век. Това е първото огромно изобретение на родната медицина. Откритието на проф. доктор Иван Митев е направено в област, която преди 20-30 години се е изследвала доста интензивно.
В предишното, когато не е имало опция да се проникне непосредствено в сърцето, да се инжектира контрастна материя и да се пресъздават предсърдията, камерите и коронарните артерии, извънредно доста се е разчитало на информацията, която се получава от сърдечните тонове. Те постоянно са били една от най-изследваните области в медицината. Проучвани са още от времето на Хипократ и ползата към тях се дължи значително на обстоятелството, че с просто ухо човек може да чуе първи и втори сърдечен звук. По какъв метод се чуват повече от два тона на сърцето? С помощта на стетоскоп може да се чуе трети сърдечен звук, в някои случаи и четвърти. Петият сърдечен звук е открит през 1951 година от френския кардиолог Кало. Този сърдечен звук не може да се чуе със стетоскоп и се записва само благодарение на фонокардиография.
Шестият сърдечен звук е единственият, който е открит по време на систолата. Той е нискочестотен и също не може да се улови по различен метод, с изключение на посредством фонокардиограф, който записва сърдечните тонове. Фонокардиографът е бил необятно употребен десетилетия наред, само че сега е преместен от инвазивната кардиология. Шестият сърдечен звук съвсем не се записва при децата, а при възрастните се среща в 15 на 100 от случаите. При някои патологични положения, като аортна инсуфициенция (недостатъчност на аортната клапа) или митрална стеноза, тонът се среща допълнително от 50 на 100 от случаите.
Проф. Иван Митев допуска съществуването на два шести тона - единият е естествен, а другият - патогенен. Ако изследванията бяха траяли и хипотезите към шестия сърдечен звук се бяха доразвили, той можеше да се употребява за диагностика и следене на възстановителния интервал при разнообразни сърдечни и сърдечносъдови болести. В момента точната диагноза на сърдечни пороци се слага посредством инвазивна диагностика. При нея посредством катетър се прониква в сърцето, инжектира се контрастна материя, благодарение на която се пресъздават патологичните промени в сърцето.
При тази техника диагнозата е доста точна. Навремето, когато не се е ползвал инвазивният способ, фонокардиографията е била незаменима. И макар че инвазивната диагностика към този момент се е трансформирала в рутинна процедура, има своите противопоказания и ограничавания. Не може да се прониква постоянно в сърцето, без това да го повреди в допълнение. Ето за какво този способ не е подобаващ за следене развиването на обещано кардиологично заболяване или на резултата от лекуването. Диагностичната стойност на тоновете занапред ще се потвърждава.
През 1972 година проф. Иван Митев вижда съществуването на необикновен звук, намиращ се в систолата, сред първи и втори сърдечен звук. Интересното е, че всяка година се вършат милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безчет лекари, доценти и професори, само че на никого до този миг не му е направило усещане, че това е обособен звук. Проф. Митев подава своето изобретение в Института за изобретения и рационализации на 27 юли 1972 година На идната година той разгласява научна публикация в списание " Педиатрия ", само че тя сякаш остава незабелязана.
През май 1977 година френско кардиологично списание разгласява неговата публикация " Шести сърдечен звук " и получава международно самопризнание. Тогава стартира дълга процедура за одобряването на този звук. Процедурата е дълга, защото юристите към Института за изобретения и рационализации споделят, че това не е откритие или модернизация, а изобретение. Тъй като досега не е имало записано българско изобретение, процедурата за регистрация била доста дълга и комплицирана, и трябвало да има неоспорими доказателства за него.
На 12 януари 1979 година ИНРА разгласява в своя бюлетин формулата на откритието на проф. Митев. Предстоят още тествания - в едногодишен период могат да се оспорят доказателствата за съществуването на шестия сърдечен звук или да се появи различен кандидат, декларирал по-рано откритието си в тази област. Не липсват анонимки. На 12 март 1981 година второто българско изобретение е вписано в " Златната книга " на ИНРА, а на създателя доктор Митев е връчен диплом за изобретение в наличието на ръководителя на държавния съвет и първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков. Държавата ни издава и пощенска марка, отдадена на шестия сърдечен звук.
Това е единствената марка в света, отдадена на кардиологията, която е изключително скъпа облага за колекционерите. Куриозно е, че с това свое изобретение проф. Митев се явява на отбрана на докторска степен, само че тогавашният шеф на Института по педиатрия провежда преместването на профилирания съвет от този към педиатрията към този по вътрешни заболявания и избират четирима рецензенти, което е казус. В последна сметка провалят отбраната му с един глас, без да отхвърлят или оспорват съществуването на шестия звук. Проф. Митев не разлепва плакати с деня и часа на отбраната, само че шумът към шестия звук е толкоз огромен, че аудиторията на " Майчин дом " е препълнена с над 300 души. Налага се да заключат вратите.
Откритието е уместно за провеждането на всеобщ скрининг. Регистрирането на шести сърдечен звук може да бъде доста потребно за следенето на измененията по време на възстановителния интервал при обещано лекуване. За да стане действителност това обаче, информацията, заложена в сърдечните тонове, би трябвало да бъде разгадана. Това не е по никакъв начин лека задача. Само за произхода на първия сърдечен звук до 50-та година има над 40 теории и никоя от тях не е одобрена. В реалност няма общоприета доктрина за възникването на нито един от сърдечните тонове.
Що се отнася до произхода на шестия сърдечен звук, проф. Митев предлага две хипотези, само че те би трябвало да се разработят и доразвият. Развитието им не е по силите на един човек, а е нужен огромен екип от експерти. Използвайки актуалните механически средства и големите благоприятни условия, които дават компютрите, би могла да се проучва с доста по-голяма акуратност и да се обогати информацията, която идва от тоновете. Това може да се употребява и в посока профилактика и диагностика, както и в посока следене развиването на оздравителния развой при разнообразни болести. Пред кардиолозите стои сложната задача да открият каква е същинската диагностична стойност освен на въпросния шести звук, само че и на всички останали.
Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко генерации български лекари и за квалификацията на фрагментите в региона на педиатрията и изключително в региона на първата тяснопрофилирана компетентност в педиатрията - детската ревмокардиология.
Проф. доктор Иван Митев оставя ярка диря в българската медицина. Негови почитатели в региона на медицината са двете му деца - акад. проф. доктор Ваньо Митев, който е бил ректор на Медицинския университет (МУ) в София и началник на Катедрата по здравна химия и биохимия, и проф. доктор Полина Митева - шеф на единственото в страната поделение по детска диализа. Две от петте му внучки също са лекари, а други две са доцент и основен помощник във Факултета по публично здраве на МУ-София.
Проф. Иван Митев умря на 15 април 2006 година Непрекъснато го търсеха за помощ и услуги - помагаше на хората до последния си момент. На негово име е кръстена улица и площадът на родното му село, където има и бюст монумент, Научният институт по педиатрия в София, днешната СБАЛДБ и филиалът на МУ-София в град Враца също носят неговото име. Има позволение на Столичната община за слагане на барелеф на блока, в който е живял и именуване на улица в квартала. Монетният двор на два пъти издаде специфична серия монети с шестия сърдечен звук, споделя неговият наследник акад. проф. доктор Ваньо Митев.
* * *
Материалът е квалифициран в границите на партньорската самодейност сред Българска телеграфна агенция и Патентното ведомство на България, която планува в взаимната графа " Създадено в България " всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в " Златната книга на Патентно ведомство на Република България " българи, по този начин и активността на Патентното ведомство.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ