Патриархът ще посети Широка лъка за годишнината на Екзарх Стефан
Патриарх Неофит и митрополитите от Светия синод ще посетят Широка лъка на 23 септември. На тази дата тържествено ще бъде маркирана 140-годишнината от рождението на Екзарх Стефан. Честването се провежда от Пловдивската митрополия, заяви пред медии кметът на селото Васил Седянков.
Годишнината, на която ще участват Негово Светейшество и митрополитите от Светия синод, ще се празнува в храм „ Успение Богородично” на селото.
Патриарх Неофит ще бъде посрещнат в 9.20 часа сутринта, а Пловдивският митрополит Николай ще отслужи заупокойна св. Литургия.
В 11 часа Патриарх Неофит ще отслужи заупокойна молитва пред бюст-паметника на Екзарх Стефан в центъра на село Широка Лъка.
Припомняме, че с разпореждане на Министерския съвет от 7 август т.г. държавното управление отпусна на община Смолян сумата от 760 846 лева за реституция и акомодация на остарялото учебно заведение „ Св. Пантелеймон “ в двора на църквата.
Екзарх Стефан е роден на 7 септември 1878 година в с. Широка лъка в фамилията на поп Георги Шоков. През 1893 година приключил Богословското учебно заведение в Самоков, след което и Духовната академия в Киев, с научна степен претендент на богословието (1904).
Учителствал в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно в Българска духовна семинария в Цариград. През 1910 година приел отшелнически чин. Участвал в Карнегиевата комисия и в комисията по подписване на мира с Турция през 1913 година. От 1915 до 1919 година специализирал богословие в Женева и Фрибург и защитил докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като в същото време изпълнявал и някои дипломатически задачи на българските държавни управления.
През 1921 е ръкоположен за свещеник Маркианополски, а на идната година е определен за софийски митрополит. Една от огромните му заслуги като върховен свещеник е извоюваното единодушие от Цариградската патриаршия за повдигане на схизмата (разкола), наложена на Българската екзархия още през 1872 година.
Активно взел участие в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт " Яд Вашем ".
На 21 януари 1945 година е определен за български екзарх с 84 от общо 90 гласа. Като екзарх през тези преломни години твърдо защитавал престижа на Църквата. През септември 1948 година с държавно решение е свален от служба заради негативното му отношение към отечествено-фронтовската власт и защото се противопоставял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод.
Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където под насилствен домакински арест живял до гибелта си на 14 май 1957 година. Погребан е в съборната черква " Успение Богородично " в Бачковския манастир, където по-късно положили и патриарх Кирил.
Екзарх Стефан е създател на голям брой слова и богословски писания, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на непознати езици, сред които " На път за Дамаск " (1932), " Българската Църква " (1932), " Същината па пастирското служение " (1935), " Религия и просвета " (1937).
Годишнината, на която ще участват Негово Светейшество и митрополитите от Светия синод, ще се празнува в храм „ Успение Богородично” на селото.
Патриарх Неофит ще бъде посрещнат в 9.20 часа сутринта, а Пловдивският митрополит Николай ще отслужи заупокойна св. Литургия.
В 11 часа Патриарх Неофит ще отслужи заупокойна молитва пред бюст-паметника на Екзарх Стефан в центъра на село Широка Лъка.
Припомняме, че с разпореждане на Министерския съвет от 7 август т.г. държавното управление отпусна на община Смолян сумата от 760 846 лева за реституция и акомодация на остарялото учебно заведение „ Св. Пантелеймон “ в двора на църквата.
Екзарх Стефан е роден на 7 септември 1878 година в с. Широка лъка в фамилията на поп Георги Шоков. През 1893 година приключил Богословското учебно заведение в Самоков, след което и Духовната академия в Киев, с научна степен претендент на богословието (1904).
Учителствал в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно в Българска духовна семинария в Цариград. През 1910 година приел отшелнически чин. Участвал в Карнегиевата комисия и в комисията по подписване на мира с Турция през 1913 година. От 1915 до 1919 година специализирал богословие в Женева и Фрибург и защитил докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като в същото време изпълнявал и някои дипломатически задачи на българските държавни управления.
През 1921 е ръкоположен за свещеник Маркианополски, а на идната година е определен за софийски митрополит. Една от огромните му заслуги като върховен свещеник е извоюваното единодушие от Цариградската патриаршия за повдигане на схизмата (разкола), наложена на Българската екзархия още през 1872 година.
Активно взел участие в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт " Яд Вашем ".
На 21 януари 1945 година е определен за български екзарх с 84 от общо 90 гласа. Като екзарх през тези преломни години твърдо защитавал престижа на Църквата. През септември 1948 година с държавно решение е свален от служба заради негативното му отношение към отечествено-фронтовската власт и защото се противопоставял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод.
Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където под насилствен домакински арест живял до гибелта си на 14 май 1957 година. Погребан е в съборната черква " Успение Богородично " в Бачковския манастир, където по-късно положили и патриарх Кирил.
Екзарх Стефан е създател на голям брой слова и богословски писания, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на непознати езици, сред които " На път за Дамаск " (1932), " Българската Църква " (1932), " Същината па пастирското служение " (1935), " Религия и просвета " (1937).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ