Патица по пекински - ето още една от звездите из

Патица по пекински - ето още една от звездите из международния кулинарен атлас. Тя е синоним освен на китайската национална кухня, само че и на източната просвета като цяло. Знаменитият специалитет съществува от хилядолетия, а през днешния ден е приет като едно от върховите достижения на кулинарията.

Тя най-често може да се употребява в китайските заведения за хранене по света или да се купи подготвена от китайски търговци - непроменяемо потопена в гъст леплив сос, с безподобен усет на глутамат, по едно и също време подсолена и подсладена, съпроводена от бял ориз.

Патицата по пекински е позната в Китай още от 14 век и е била оценена уместно на първо време от императорския двор. Всъщност вкусното ядене е било основано точно за ръководещата тогава династия Мин, а за негово отечество се счита Нанкин. Три века по-късно патицата се трансформира в обичано ядене и на друга династия - Кин, която е живяла и управлявала от Пекин.

Нейните готвачи са трансформирали метода на подготвяне на ястието и вместо в обичайна затворена фурна патицата към този момент се е готвела, окачена над пламъците. По това време специалитетът се е сервирал на три стадия - първо с хрупкавата кожа, след това на тънки резени от топящо се месо и най-после - кокалите, полети с бульон, придаващ изисканост на ястието.

През 1864 година ресторант Quanjude в Пекин, който е посветил кухнята си напълно на това ядене, го разпространява за всички. В Южната част на Китай има доста способи за подготвяне на патица, само че всички те се приближават до класическата печена патица. В Пекин обаче е друго - точно оттова лакираната патица е добила своята популярност.

Приготвянето на всяка китайска храна наподобява мъчно и подвластно на голям брой тънкости, а с патицата по-китайски нещата наподобяват още по-сложни. Отгледана до към 3 кг, тя би трябвало да бъде обработена извънредно деликатно. Това включва първо леко отлепяне на кожата от месото – това се прави, с цел да може да стане по-хрупкава при печенето - по-късно тя се попарва, подсушава и покрива със пласт от специфичен сироп, изработен на основата на мед, преди да бъде изпечена. Именно в този миг се образува „ лакът “, който дава и името на патицата, която в доста региони, с изключение на патица по пекински се назовава и лакирана патица. В този миг се получава и характерният ѝ меден цвят, лъскавият ѝ външен тип и неповторимият ѝ усет, приближаващ от подовите дръвчета, с които се пали фурната.

Всичко по-късно опира до обслужването и най-много до рязането. Както Япония има своите майстори на сушито, по този начин Китай има своите експерти по патица по пекински. Един умел началник е кадърен да нареже лакираната патица на стотина тънки резени. В китайската традиция хрупкавата и ароматна кожа е първа грижа за готвачите.

Патицата се употребява увита в тънки пшеничени питки с лук, краставица и кафяв сос от сливи и черна соя.