Патриарх Вартоломей: Господ Бог на мира да умири света, да благослови усилията ни за всяко добро!
ПАСХАЛНО
ПЪРВОСВЕТИТЕЛСКО
ПАТРИАРШЕСКО ПОСЛАНИЕ
НЕГОВО БОЖЕСТВЕНО ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО
ГОСПОДИН, ГОСПОДИН
† В А Р Т О Л О М Е Й I -
Пожарна охрана МИЛОСТ БОЖИЯ
АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ –
НОВИЯ РИМ И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
ДО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА:
БЛАГОДАТТА, МИРЪТ И МИЛОСТТА НА
ВЪЗКРЪСНАЛИЯ В СЛАВА ХРИСТОС
ДА СА С ВСИЧКИ Върховен административен съд!!!
ВЪЗЛЮБЕНИ ЧАДА НА
СВЕТАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА -
ДОСТОЧТИМИ ЙЕРАРСИ, ОСВЕЩЕНИ КЛИРИЦИ,
ПРЕПОДОБНИ МОНАШЕСТВАЩИ И
СКЪПИ И БЛАГОВЕРНИ БРАТЯ И СЕСТРИ -
ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ,
По благословението, благоволението и благодатта на Всещедрия Бог, минали пътя на Светата Четиридесетница на Великия Пост и минали в обезсърчение Седмицата на дълготърпеливите мъченически Страсти Господни, не щеш ли ние се развеселихме с празника на Светлото Негово Възкресение, посредством което се освободихме и освобождаваме от тиранията на адовата гибел.
Славното Възкресение от мъртвите на Спасителя Господ Иисус Христос е една среща на целокупния жанр смъртни човеци; предчувстване е на усъвършенстването на всичко и на завършването на Божественото Домостроителство в Небесното Царство.
В Църквата ние ставаме участници в неизразимото свещенодействие на Възкресението, бидейки осветени посредством църковните свети тайнства и преживяващи Пасхата Господня, „ която ни разтваря райските порти ”, не като спомняне на някакво отминало състояло се събитие, а като състояваща се действителна същност на църковния живот, като непрекъснато наличие на Христос измежду нас, което ни е по-сигурно даже в сравнение с това на сигурността на самите нас в себе си. На Пасхата Господня - Великден православните вярващи откриваме същинското си аз като битието ни в Христа, включваме се в придвижването на всичкото към свършека на този свят „ с неизказана и преславна наслада ” (1 Петр. 1:8) като „ синове на светлината и синове на деня ” (1 Сол. 5:5).
Основно свойство на православния живот е неговият пасхален туптеж. Философът неуместно и неподобаващо назовава православната нематериалност „ навъсена ” и „ есенна ”. Уместно на Запад се възхвалява развитото възприятие на православните за смисъла и житейската недра на възкресенческия опит, без обаче тази религия да не помни, че пътят към Възкресението се изминава чрез Кръста. На православната нематериалност не ѝ е прочут нито утопизмът на Възкресение без Кръст, нито скептицизмът на Кръст без Възкресение! По тази причина в хода на православния живот злото няма последната дума, като Вярата във Възкресението работи като мотор за битка против неговото съществуване в света и последствията му; работи като преобразяваща мощ. В православното съзнание няма място за сделки със злото чрез равнодушие към хода на човешките неща. Напротив - приносът към преобразяването на човешката история има богословска и екзистенциална основа и се развива без заплаха Църквата да се разпознава със света. Православният набожен осъзнава опълчването сред светската реалност у този свят и есхатологичното съвършенство на неговия свършек и не може да остане безразличен пред лицето на негативизма. По тази причина Православната черква в никакъв случай не е разглеждала битката за видоизменение на света като банален въпрос. Възкресенческата религия е избавила Църквата както от интровертност и необщителност, по този начин и от осветскостяване.
В Пасхата Христова за нас, православните, е концентрирано цялото свещенодействие и същностно благосъстояние на нашето благочестие. Уплахът на Жените - Мироносици, когато „ като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха “ (Марк. 16:5), сочи величината и същността на верския, на опита на Вярата като прекарване от екзистенциално разклащане. Уплахът сочи, че човек е изправен пред едно свещенодействие, което се задълбочава от ден на ден с приближаването към него, според казаното, че нашата Вяра „ не е пътешестване от свещенодействие към знание, а от знание към свещенодействие “.
Отричането на тайнството лимитира екзистенциално индивида, до момента в който благоговението разтваря пред него небесните двери. Вярата във Възкресението е най-дълбокият и прям израз на нашата независимост или по-скоро на нейното рождение като непринудено приемане на най-висшия Божествен подарък – обожествяване (обожение, обожествение) по берекет. Православната черква като „ претърпяно Възкресение “ е мястото на „ същинската независимост “, която за християнския живот е същностна основа, път и цел. Христовото Възкресение е евангелието (благовестието) на свободата, даруване на свободата и гаранция за „ всеобщата независимост “ във безконечния живот на Царството на Отца, Сина и Светия Дух.
С тези усеща, възлюбени братя и сестри - православни християни, въодушевени от нашето, изпълнено с наслада, присъединяване в „ общия за всички ни празник “, получили светлината от неугасващата светлина, прославяйки Възкръсналия от мъртвите Христос Господ, Който подарява живот на всички, и празнувайки този церемониален „ определен и свят ден “, за всички страдащи братя и сестри ние се молим на „ потъпкалия гибелта със гибел ” Господ Бог на мира да умири света, да благослови напъните ни за всяко положително и Нему угодно дело, възклицавайки прерадостния химн: „ Христос воскресе! “.
Във Фенер -
Свещения Център на Светото Православие -
Великата Христова Църква-Майка -
Вселенската Патриаршия
Света Пасха, 2024 година
† Константинополският
парещ молитствувател за всички православни християни към
Христа Възкръсналия
(Адаптиран превод за благочестивите православни християни от Българския Род)
ПЪРВОСВЕТИТЕЛСКО
ПАТРИАРШЕСКО ПОСЛАНИЕ
НЕГОВО БОЖЕСТВЕНО ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО
ГОСПОДИН, ГОСПОДИН
† В А Р Т О Л О М Е Й I -
Пожарна охрана МИЛОСТ БОЖИЯ
АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ –
НОВИЯ РИМ И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
ДО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА:
БЛАГОДАТТА, МИРЪТ И МИЛОСТТА НА
ВЪЗКРЪСНАЛИЯ В СЛАВА ХРИСТОС
ДА СА С ВСИЧКИ Върховен административен съд!!!
ВЪЗЛЮБЕНИ ЧАДА НА
СВЕТАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА -
ДОСТОЧТИМИ ЙЕРАРСИ, ОСВЕЩЕНИ КЛИРИЦИ,
ПРЕПОДОБНИ МОНАШЕСТВАЩИ И
СКЪПИ И БЛАГОВЕРНИ БРАТЯ И СЕСТРИ -
ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ,
По благословението, благоволението и благодатта на Всещедрия Бог, минали пътя на Светата Четиридесетница на Великия Пост и минали в обезсърчение Седмицата на дълготърпеливите мъченически Страсти Господни, не щеш ли ние се развеселихме с празника на Светлото Негово Възкресение, посредством което се освободихме и освобождаваме от тиранията на адовата гибел.
Славното Възкресение от мъртвите на Спасителя Господ Иисус Христос е една среща на целокупния жанр смъртни човеци; предчувстване е на усъвършенстването на всичко и на завършването на Божественото Домостроителство в Небесното Царство.
В Църквата ние ставаме участници в неизразимото свещенодействие на Възкресението, бидейки осветени посредством църковните свети тайнства и преживяващи Пасхата Господня, „ която ни разтваря райските порти ”, не като спомняне на някакво отминало състояло се събитие, а като състояваща се действителна същност на църковния живот, като непрекъснато наличие на Христос измежду нас, което ни е по-сигурно даже в сравнение с това на сигурността на самите нас в себе си. На Пасхата Господня - Великден православните вярващи откриваме същинското си аз като битието ни в Христа, включваме се в придвижването на всичкото към свършека на този свят „ с неизказана и преславна наслада ” (1 Петр. 1:8) като „ синове на светлината и синове на деня ” (1 Сол. 5:5).
Основно свойство на православния живот е неговият пасхален туптеж. Философът неуместно и неподобаващо назовава православната нематериалност „ навъсена ” и „ есенна ”. Уместно на Запад се възхвалява развитото възприятие на православните за смисъла и житейската недра на възкресенческия опит, без обаче тази религия да не помни, че пътят към Възкресението се изминава чрез Кръста. На православната нематериалност не ѝ е прочут нито утопизмът на Възкресение без Кръст, нито скептицизмът на Кръст без Възкресение! По тази причина в хода на православния живот злото няма последната дума, като Вярата във Възкресението работи като мотор за битка против неговото съществуване в света и последствията му; работи като преобразяваща мощ. В православното съзнание няма място за сделки със злото чрез равнодушие към хода на човешките неща. Напротив - приносът към преобразяването на човешката история има богословска и екзистенциална основа и се развива без заплаха Църквата да се разпознава със света. Православният набожен осъзнава опълчването сред светската реалност у този свят и есхатологичното съвършенство на неговия свършек и не може да остане безразличен пред лицето на негативизма. По тази причина Православната черква в никакъв случай не е разглеждала битката за видоизменение на света като банален въпрос. Възкресенческата религия е избавила Църквата както от интровертност и необщителност, по този начин и от осветскостяване.
В Пасхата Христова за нас, православните, е концентрирано цялото свещенодействие и същностно благосъстояние на нашето благочестие. Уплахът на Жените - Мироносици, когато „ като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха “ (Марк. 16:5), сочи величината и същността на верския, на опита на Вярата като прекарване от екзистенциално разклащане. Уплахът сочи, че човек е изправен пред едно свещенодействие, което се задълбочава от ден на ден с приближаването към него, според казаното, че нашата Вяра „ не е пътешестване от свещенодействие към знание, а от знание към свещенодействие “.
Отричането на тайнството лимитира екзистенциално индивида, до момента в който благоговението разтваря пред него небесните двери. Вярата във Възкресението е най-дълбокият и прям израз на нашата независимост или по-скоро на нейното рождение като непринудено приемане на най-висшия Божествен подарък – обожествяване (обожение, обожествение) по берекет. Православната черква като „ претърпяно Възкресение “ е мястото на „ същинската независимост “, която за християнския живот е същностна основа, път и цел. Христовото Възкресение е евангелието (благовестието) на свободата, даруване на свободата и гаранция за „ всеобщата независимост “ във безконечния живот на Царството на Отца, Сина и Светия Дух.
С тези усеща, възлюбени братя и сестри - православни християни, въодушевени от нашето, изпълнено с наслада, присъединяване в „ общия за всички ни празник “, получили светлината от неугасващата светлина, прославяйки Възкръсналия от мъртвите Христос Господ, Който подарява живот на всички, и празнувайки този церемониален „ определен и свят ден “, за всички страдащи братя и сестри ние се молим на „ потъпкалия гибелта със гибел ” Господ Бог на мира да умири света, да благослови напъните ни за всяко положително и Нему угодно дело, възклицавайки прерадостния химн: „ Христос воскресе! “.
Във Фенер -
Свещения Център на Светото Православие -
Великата Христова Църква-Майка -
Вселенската Патриаршия
Света Пасха, 2024 година
† Константинополският
парещ молитствувател за всички православни християни към
Христа Възкръсналия
(Адаптиран превод за благочестивите православни християни от Българския Род)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ