Една стъпка по-близо: Ще видим ли жив мамут до 2028 г.?
Първото в света достижение (в тази посока) беше оповестено от компанията Colossal Biosciences, която си сложи за цел да сътвори вълнест мамут до 2028 година Използвайки многостранен метод, от екипа споделят, че са разкрили по какъв начин да „ препрограмират “ слон по този начин, че да сътвори кафези, сходни на стволови, които могат да се диференцират в трите зародишни пласта, нужни за пораждането на всеки вид клетка в тялото.
Техният път към основаването на резистентен на мраз бозайник, който би могъл да извърши екологичната роля на от дълго време изчезналия мамут, се концентрира към идентифицирането на гените, свързани с неговите съществени фенотипове, тъй че да можем да ги проектираме в съществуващи животни. За вълнестия мамут това значи да бъде студоустойчив, с извити бивни и куполообразен череп.
Woolly Mammoth De-extinction Project & Process
More at Colossal -->
— Solomon (SOLO) Thirumurugan (@tsolomon91)
Ако съумеят да отстранен гените, нужни за пораждането на тези черти, тогава още веднъж можем да имаме мамути, които да бродят в Арктика. Намирането на тези гени значи първо да се прегледа най-близкият жив родственик на изчезналото животно – а в тази ситуация с мамута това е азиатският слон, който е 99,6 % същият, генетично казано.
„ Една от ранните ни цели беше да можем да генерираме тези, сходни на ембрионални стволови кафези, наречени индуцирани плурипотентни стволови кафези, тъй като в действителност можете да ги извлечете синтетично, като употребявате набор от фактори и употребявате всички първоначални линии от всеки тип “, сподели Ериона Хисоли, началник на отдела по биологични науки в Colossal Biosciences. „ Откакто е създадена технологията, бяха оповестени голям брой типове, само че слоновете към момента остават неуловими. “
„ Нашата цел през цялото време беше да можем да извлечем тези индуцирани плурипотентни стволови кафези за слонове заради голям брой аргументи. Tова е значимо, тъй като в действителност можем да разгледаме фенотипите на акомодация към Арктика в клетъчните и органоидните модели, които може да се развият от клетките. Но по-важното е, че те отварят порти за доста бъдещи асистирани репродуктивни технологии. “
Ако се чудите за какво това е нещо, което може да желаеме или имаме потребност, става известно, че те могат да имат главно влияние върху околната среда. Защо? Защото слоновете имат какво да кажат за дърветата.
De-extinction startup Colossal Biosciences claims it has found a way to reprogram elephant cells, a technical breakthrough that could lead to the return of the long-lost mammals.
— WIRED Science (@WIREDScience)
„ Надяваме се, че можем да повлияем на една екосистема по позитивен метод, която може би преди 10 000 години е била деградирана от хората, които са съдействали за гибелта на съвсем всички огромни тревопасни животни в Арктика, причинявайки нуждата от преход от трева към дървета “, сподели генетикът и съосновател на Colossal Bioscience Джордж Чърч. „ Дърветата са по-малко фотосинтетично продуктивни, те улавят повече топлота, тъй като са нещо като черни гръмоотводи, а също по този начин улавят сняг през зимата, тъй че да изолират земята от бързо заледяване. “
Тези три неща, по-ниската продуктивност, по-ниската дарба за обособяване на въглерод и по-високите температури значат, че доста въглерод може да се освободи като метан, което е 80 пъти по-лошо от въглеродния диоксид. Ако успеем да въведем още веднъж мегафауната и мега тревопасните животни, които биха я задържали в тревата, тя може да се върне назад към по-здравата и плодотворна екосистема.
„ Повторното въвеждане на вълнестия мамут или животно, което има главните фенотипове на вълнестия мамут, може да реализира това, тъй като слоновете обичат да събарят дървета. Ние виждаме тяхната стойност като воини на екосистемите на планетата, където се пресмята, че тяхното хващане на въглероден диоксид подсигурява заплата от към $70 000 на година. “
По темата
Техният път към основаването на резистентен на мраз бозайник, който би могъл да извърши екологичната роля на от дълго време изчезналия мамут, се концентрира към идентифицирането на гените, свързани с неговите съществени фенотипове, тъй че да можем да ги проектираме в съществуващи животни. За вълнестия мамут това значи да бъде студоустойчив, с извити бивни и куполообразен череп.
Woolly Mammoth De-extinction Project & Process
More at Colossal -->
— Solomon (SOLO) Thirumurugan (@tsolomon91)
Ако съумеят да отстранен гените, нужни за пораждането на тези черти, тогава още веднъж можем да имаме мамути, които да бродят в Арктика. Намирането на тези гени значи първо да се прегледа най-близкият жив родственик на изчезналото животно – а в тази ситуация с мамута това е азиатският слон, който е 99,6 % същият, генетично казано.
„ Една от ранните ни цели беше да можем да генерираме тези, сходни на ембрионални стволови кафези, наречени индуцирани плурипотентни стволови кафези, тъй като в действителност можете да ги извлечете синтетично, като употребявате набор от фактори и употребявате всички първоначални линии от всеки тип “, сподели Ериона Хисоли, началник на отдела по биологични науки в Colossal Biosciences. „ Откакто е създадена технологията, бяха оповестени голям брой типове, само че слоновете към момента остават неуловими. “
„ Нашата цел през цялото време беше да можем да извлечем тези индуцирани плурипотентни стволови кафези за слонове заради голям брой аргументи. Tова е значимо, тъй като в действителност можем да разгледаме фенотипите на акомодация към Арктика в клетъчните и органоидните модели, които може да се развият от клетките. Но по-важното е, че те отварят порти за доста бъдещи асистирани репродуктивни технологии. “
Ако се чудите за какво това е нещо, което може да желаеме или имаме потребност, става известно, че те могат да имат главно влияние върху околната среда. Защо? Защото слоновете имат какво да кажат за дърветата.
De-extinction startup Colossal Biosciences claims it has found a way to reprogram elephant cells, a technical breakthrough that could lead to the return of the long-lost mammals.
— WIRED Science (@WIREDScience)
„ Надяваме се, че можем да повлияем на една екосистема по позитивен метод, която може би преди 10 000 години е била деградирана от хората, които са съдействали за гибелта на съвсем всички огромни тревопасни животни в Арктика, причинявайки нуждата от преход от трева към дървета “, сподели генетикът и съосновател на Colossal Bioscience Джордж Чърч. „ Дърветата са по-малко фотосинтетично продуктивни, те улавят повече топлота, тъй като са нещо като черни гръмоотводи, а също по този начин улавят сняг през зимата, тъй че да изолират земята от бързо заледяване. “
Тези три неща, по-ниската продуктивност, по-ниската дарба за обособяване на въглерод и по-високите температури значат, че доста въглерод може да се освободи като метан, което е 80 пъти по-лошо от въглеродния диоксид. Ако успеем да въведем още веднъж мегафауната и мега тревопасните животни, които биха я задържали в тревата, тя може да се върне назад към по-здравата и плодотворна екосистема.
„ Повторното въвеждане на вълнестия мамут или животно, което има главните фенотипове на вълнестия мамут, може да реализира това, тъй като слоновете обичат да събарят дървета. Ние виждаме тяхната стойност като воини на екосистемите на планетата, където се пресмята, че тяхното хващане на въглероден диоксид подсигурява заплата от към $70 000 на година. “
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ