Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител
Първо и второ намиране на честната глава на Господния предтеча и кръстител Йоан
Когато била отсечена честната глава на свети Йоан Предтеча (Мат. 14:11), дъщерята на Иродиада я приела на ястие и я отнесла на майка си. Тази нечестива жена пробола с игла езика на светеца, който я изобличил в безвластие, и като се погаврила с честната глава, не разрешила да я предадат на заравяне дружно с тялото на светеца: Иродиада се бояла, че в случай че погребат тялото му дружно с главата,Йоан ще възкръсне и още веднъж ще почне да я изобличава. Учениците на свети Коан Кръстител скрито взели тялото му и през нощта го погребали (Мат. 14:12; Марк. 6:29) в самарийския град Севастия*. А Иродиада закопала главата на светия Предтеча надълбоко в скрито безчестно място в двореца си.
Само дамата на Иродовия хазаин Хуза, на име Йоана, за която загатва свети евангелист Лука (Лук. 8:3), знаела това място. Скърбейки в сърцето си за убийството на великия и свят оракул и за поругаването над честната му глава, тя взела главата скрито през нощта, сложила я в глинен съд и я погребала на Елеонската планина, в един от парцелите на Ирод. Междувременно мълвата за Иисуса Христа достигнала до Ирод. Заедно с жена си Иродиада той почнал да си мисли дали пък това не е Йоан и като не намерили главата, изпаднали в неразбиране. Ирод даже споделил на домашните си следните думи за Иисуса: " Това е Йоан, комуто аз подредих да отсекат главата. Сега той е възкръснал от мъртвите, и по тази причина посредством него стават чудеса " (Мат. 14:2; Лук. 9:9).
След доста време един благороден придворен, на име Инокентий, повярвал в Иисуса Христа. Като оставил света, той пристигнал в Йерусалим, купил това място на Елеонската планина, което в миналото принадлежало на Ирод, построил си там килия и станал духовник, като изпълнявал заповедите Христови. Като желаел да си построи неголяма каменна черква, той почнал да копае трап за основите. И по Божий промисъл, той намерил скрития в земята глинен съд с главата на Христовия Предтеча. По разнообразни плодородни знамения и чудеса и по признание от Бога той схванал, че тази глава принадлежи на свети Йоан и почнал с огромно страхопочитание да я съхранява при себе си. Преди кончината му, неверието се популяризирало по цялата тази земя: царете почитали идолите вместо Истинния Бог, сложили на всички места в Йерусалим техни изображения и им принасяли скверни жертви.
Виждайки това и предчувствайки кончината си, този духовник още веднъж скрил в земните глъбини светата глава на Предтечата: боял се да не би след кончината му някой да стартира да постъпва с нея безчестно. Положил я на същото място, където била килията и църквата му. След кончината му тази черква остаряла, разрушила се и даже се изравнила със земята, тъй че дълго време никой не знаел, къде се намира честната глава на свети Йоан Кръстител.
Когато великият цар Константин се възкачил на престола и просветил земята си със свето Кръщение, майка му света Елена, почнала да възобновява и да очиства всички йерусалимски светини (виж също св. равноапостолен Константин и Елена, бел.ред.). Тя привела и светата планина в цветущо положение.
В това време двама монаси, подвизаващи се на изток, се уговорили да отидат дружно в Йерусалим, да се поклонят там на честния Кръст, открит от кралица Елена, и на гроба Господен и да видят светините на тази земя. Като пристигнали в Йерусалим, те почнали да обхождат светините, да им се покланят и да се молят на Господа. Тук свети Йоан Предтеча се явил на един от тях в сънно привидение, разкрил му мястото, където била заровена честната му глава, и му наредил да я вземе от земните глъбини. Като се пробудил, монахът разказал видението на своя приятел, само че последният го счел за елементарен сън и самичък не повярвал, и на другия внушил същото. На идната нощ свети Йоан се явил наново, само че към този момент на всеки духовник поотделно, и рекъл: " Станете, оставете неверието и леността си и направете това, което ви беше известено ".
Като се събудили, двамата почнали да си описват един на различен видяното от тях, а след това отишли на мястото, което им било посочено в сънното привидение. Там почнали да копаят земята и намерили скъпо богатство светата глава на Христовия Кръстител. Като я поставили в чувал, изработен от камилска вълна, те се върнали назад.
В това време един безпаричен грънчар от град Емеса бил заставен в резултат на нищетата да остави отечеството и жена си и да отиде в друга страна. По пътя срещнал двамата монаси, носещи със себе си главата на Кръстителя; включил се към тях и траял пътя си дружно с тях. Като си намерили сателит, монасите му дали да носи чувала с главата на Кръстителя. А той, като не знаел какво носи, траял умерено пътя си. Изведнъж му се явил свети Йоан Предтеча и му рекъл: " Остави спътниците си и бягай от тях с чувала, който държиш в ръцете си ".
Светецът наредил това, тъй като виждал леността и нерадението на монасите, които изначало не вярвали на явяването му, а след това не поискали сами да носят честната му глава и я поверили на елементарен и чужд за тях човек. В същото време светецът желал да окаже милосърдие на този безпаричен човек и да го насочи към добър път и богоугоден живот.
Подчинявайки се на светеца, този човек се скрил от монасите, избягал от тях и се върнал вкъщи при жена си, носейки честната глава на Кръстителя като някакво най-драгоценно от всички земни съкровища. И Господ, поради главата на свети Йоан Кръстител, благословил дома му с всичко належащо. Грънчарят почнал да живее измежду обилие, като не запомнил за предходните си несгоди. Но той не се възгордял: давал великодушна лепта на бедните и сиромасите от благосъстоянието си. Помнейки твърдо, че е получил всичко това поради благоговението пред Христовия Предтеча, той постоянно почитал светата му глава, всекидневно кадил пред нея тамян, палел светилници, молил се и се стараел да живее почтено и да постъпва съгласно заповедите Христови.
Когато доближило времето на кончината му, по заповед на самия Христов Кръстител той положил светата глава в съд за вода, заключил този съд в ковчег и като го запечатал, предал това богатство на сестра си. При това й разказал в детайли по какъв начин поради тази почтена глава се избавил от последна беднотия и станал богат човек. Завещал на сестра си постоянно благоговейно и почтено да съхранява тази свята глава и в никакъв случай да не отваря ковчега, до момента в който самият свети Йоан не благоволи за това. Преди гибелта си тя трябвало да съобщи това богатство на някой богобоязлив и благодетелен мъж.
Така светата и почтена глава на Христовия Предтеча, като прекосявала дълго време от един човек в различен, била съхранявана измежду благочестиви християни; най-после била предадена на някой си иеромонах Евстатий, който живеел в една пещера близо до Емеса; той бил инфектиран с ереста на Арий и нямал боязън Божий. Болните, които идвали при него, получавали излекуване от чудесната берекет, изхождаща от главата на свети Йоан Предтеча, която той държал на скрито място.
Но Евстатий почнал сходно на апаш да приписва тази берекет на себе си и на ереста си, като се стараел да скрие от хората същинската причина за тези чудесни изцеления и посредством това отклонил мнозина към своята разкол. Но най-после жителите на Емеса разбрали зловерието му. Емеският княз, като се посъветвал с епископа, заповядал да го изгонят от пещерата и от рамките на тази област. Евстатий почнал да умолява изпратените да го оставят през този ден в пещерата, обещавайки да си тръгне на идната заран. Когато пратениците се съгласили, през нощта той скрил съда със светата глава надълбоко под земята; тъй като се надявал, че като измине известно време, ще се върне назад, ще вземе това богатство и като прави чудеса благодарение на светата глава на Предтеча, още веднъж ще популяризира и ще утвърждава ереста си.
Но очакванията на еретика не се сбъднали. Когато той напуснал пещерата, в нея се поселили някакви благоверни и добродетелни монаси, така че той не можел да влезе в нея и да вземе оставеното там богатство.
Когато била отсечена честната глава на свети Йоан Предтеча (Мат. 14:11), дъщерята на Иродиада я приела на ястие и я отнесла на майка си. Тази нечестива жена пробола с игла езика на светеца, който я изобличил в безвластие, и като се погаврила с честната глава, не разрешила да я предадат на заравяне дружно с тялото на светеца: Иродиада се бояла, че в случай че погребат тялото му дружно с главата,Йоан ще възкръсне и още веднъж ще почне да я изобличава. Учениците на свети Коан Кръстител скрито взели тялото му и през нощта го погребали (Мат. 14:12; Марк. 6:29) в самарийския град Севастия*. А Иродиада закопала главата на светия Предтеча надълбоко в скрито безчестно място в двореца си.
Само дамата на Иродовия хазаин Хуза, на име Йоана, за която загатва свети евангелист Лука (Лук. 8:3), знаела това място. Скърбейки в сърцето си за убийството на великия и свят оракул и за поругаването над честната му глава, тя взела главата скрито през нощта, сложила я в глинен съд и я погребала на Елеонската планина, в един от парцелите на Ирод. Междувременно мълвата за Иисуса Христа достигнала до Ирод. Заедно с жена си Иродиада той почнал да си мисли дали пък това не е Йоан и като не намерили главата, изпаднали в неразбиране. Ирод даже споделил на домашните си следните думи за Иисуса: " Това е Йоан, комуто аз подредих да отсекат главата. Сега той е възкръснал от мъртвите, и по тази причина посредством него стават чудеса " (Мат. 14:2; Лук. 9:9).
След доста време един благороден придворен, на име Инокентий, повярвал в Иисуса Христа. Като оставил света, той пристигнал в Йерусалим, купил това място на Елеонската планина, което в миналото принадлежало на Ирод, построил си там килия и станал духовник, като изпълнявал заповедите Христови. Като желаел да си построи неголяма каменна черква, той почнал да копае трап за основите. И по Божий промисъл, той намерил скрития в земята глинен съд с главата на Христовия Предтеча. По разнообразни плодородни знамения и чудеса и по признание от Бога той схванал, че тази глава принадлежи на свети Йоан и почнал с огромно страхопочитание да я съхранява при себе си. Преди кончината му, неверието се популяризирало по цялата тази земя: царете почитали идолите вместо Истинния Бог, сложили на всички места в Йерусалим техни изображения и им принасяли скверни жертви.
Виждайки това и предчувствайки кончината си, този духовник още веднъж скрил в земните глъбини светата глава на Предтечата: боял се да не би след кончината му някой да стартира да постъпва с нея безчестно. Положил я на същото място, където била килията и църквата му. След кончината му тази черква остаряла, разрушила се и даже се изравнила със земята, тъй че дълго време никой не знаел, къде се намира честната глава на свети Йоан Кръстител.
Когато великият цар Константин се възкачил на престола и просветил земята си със свето Кръщение, майка му света Елена, почнала да възобновява и да очиства всички йерусалимски светини (виж също св. равноапостолен Константин и Елена, бел.ред.). Тя привела и светата планина в цветущо положение.
В това време двама монаси, подвизаващи се на изток, се уговорили да отидат дружно в Йерусалим, да се поклонят там на честния Кръст, открит от кралица Елена, и на гроба Господен и да видят светините на тази земя. Като пристигнали в Йерусалим, те почнали да обхождат светините, да им се покланят и да се молят на Господа. Тук свети Йоан Предтеча се явил на един от тях в сънно привидение, разкрил му мястото, където била заровена честната му глава, и му наредил да я вземе от земните глъбини. Като се пробудил, монахът разказал видението на своя приятел, само че последният го счел за елементарен сън и самичък не повярвал, и на другия внушил същото. На идната нощ свети Йоан се явил наново, само че към този момент на всеки духовник поотделно, и рекъл: " Станете, оставете неверието и леността си и направете това, което ви беше известено ".
Като се събудили, двамата почнали да си описват един на различен видяното от тях, а след това отишли на мястото, което им било посочено в сънното привидение. Там почнали да копаят земята и намерили скъпо богатство светата глава на Христовия Кръстител. Като я поставили в чувал, изработен от камилска вълна, те се върнали назад.
В това време един безпаричен грънчар от град Емеса бил заставен в резултат на нищетата да остави отечеството и жена си и да отиде в друга страна. По пътя срещнал двамата монаси, носещи със себе си главата на Кръстителя; включил се към тях и траял пътя си дружно с тях. Като си намерили сателит, монасите му дали да носи чувала с главата на Кръстителя. А той, като не знаел какво носи, траял умерено пътя си. Изведнъж му се явил свети Йоан Предтеча и му рекъл: " Остави спътниците си и бягай от тях с чувала, който държиш в ръцете си ".
Светецът наредил това, тъй като виждал леността и нерадението на монасите, които изначало не вярвали на явяването му, а след това не поискали сами да носят честната му глава и я поверили на елементарен и чужд за тях човек. В същото време светецът желал да окаже милосърдие на този безпаричен човек и да го насочи към добър път и богоугоден живот.
Подчинявайки се на светеца, този човек се скрил от монасите, избягал от тях и се върнал вкъщи при жена си, носейки честната глава на Кръстителя като някакво най-драгоценно от всички земни съкровища. И Господ, поради главата на свети Йоан Кръстител, благословил дома му с всичко належащо. Грънчарят почнал да живее измежду обилие, като не запомнил за предходните си несгоди. Но той не се възгордял: давал великодушна лепта на бедните и сиромасите от благосъстоянието си. Помнейки твърдо, че е получил всичко това поради благоговението пред Христовия Предтеча, той постоянно почитал светата му глава, всекидневно кадил пред нея тамян, палел светилници, молил се и се стараел да живее почтено и да постъпва съгласно заповедите Христови.
Когато доближило времето на кончината му, по заповед на самия Христов Кръстител той положил светата глава в съд за вода, заключил този съд в ковчег и като го запечатал, предал това богатство на сестра си. При това й разказал в детайли по какъв начин поради тази почтена глава се избавил от последна беднотия и станал богат човек. Завещал на сестра си постоянно благоговейно и почтено да съхранява тази свята глава и в никакъв случай да не отваря ковчега, до момента в който самият свети Йоан не благоволи за това. Преди гибелта си тя трябвало да съобщи това богатство на някой богобоязлив и благодетелен мъж.
Така светата и почтена глава на Христовия Предтеча, като прекосявала дълго време от един човек в различен, била съхранявана измежду благочестиви християни; най-после била предадена на някой си иеромонах Евстатий, който живеел в една пещера близо до Емеса; той бил инфектиран с ереста на Арий и нямал боязън Божий. Болните, които идвали при него, получавали излекуване от чудесната берекет, изхождаща от главата на свети Йоан Предтеча, която той държал на скрито място.
Но Евстатий почнал сходно на апаш да приписва тази берекет на себе си и на ереста си, като се стараел да скрие от хората същинската причина за тези чудесни изцеления и посредством това отклонил мнозина към своята разкол. Но най-после жителите на Емеса разбрали зловерието му. Емеският княз, като се посъветвал с епископа, заповядал да го изгонят от пещерата и от рамките на тази област. Евстатий почнал да умолява изпратените да го оставят през този ден в пещерата, обещавайки да си тръгне на идната заран. Когато пратениците се съгласили, през нощта той скрил съда със светата глава надълбоко под земята; тъй като се надявал, че като измине известно време, ще се върне назад, ще вземе това богатство и като прави чудеса благодарение на светата глава на Предтеча, още веднъж ще популяризира и ще утвърждава ереста си.
Но очакванията на еретика не се сбъднали. Когато той напуснал пещерата, в нея се поселили някакви благоверни и добродетелни монаси, така че той не можел да влезе в нея и да вземе оставеното там богатство.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ