Аз се излекувах от работохолизма!
Първият знак, че пресилвам с работата, пристигна под формата на съществени здравословни проблеми. С всеки идващ ден болките и сковаността по цялото ми тяло ставаха все по-лоши. Главоболието се беше трансформирало в неразделна част от моето всекидневие, а раздразнението на очите в нещо изцяло обикновено.
Здравословните проблеми обаче не бяха единствените притеснителни сигнали. Започнах да ревизирам имейлите си даже в църквата. Приятелите ми стопираха да ме канят на събирания, а и даже да бях канен, нямаше да имам време да отида.
Човек схваща, че е работохолик, когато се усеща изцяло отпаднал и обезверен от живота, а в същото време с това мисли, че най-хубавият метод да усъвършенства обстановката си е като работи още по-здраво. Едва когато станете подготвени да си признаете, че имате проблем, вие може да започнете дългия развой на лекуване на работохолизма. Ето четири урока, които научих по пътя си към един по-балансиран професионален живот:
1. Разберете повода
Хората доста постоянно споделят: „ Обичам работата си “ или „ Обичат това, което върша “, и стопират до такава степен. Зад работохолизма обаче постоянно има едно по-дълбоко „ за какво “, което играе ролята на негов катализатор. Подобно на другите хора, страдащи от зависимости, работохолиците отхвърлят да си признаят, че имат проблем. Те са пристрастени към възприятието на надзор и принос, към търсенето на самопризнание и смисъл.
За това би трябвало да се запитате в какво се корени вашата потребност от непознатото утвърждение? От къде идва тази тежест, която изпитвате? Кой се страхувате да разочаровате? Всичко това може звучи като сесия с психолог, само че в последна сметка би трябвало да приемете, че няма по какъв начин да отстраните казуса, в случай че не знаете какъв тъкмо е той и от къде идва.
В моя случай всичко стартира със сватбата ми. Вторият повратен миг беше бременността на моята брачна половинка. Когато разбрах, че ще имаме дете, започнах да работя по-здраво и старателно – имах възприятието, че би трябвало да бъда по-отговорен и да се грижа за потребностите на моето семейство. Това е моето „ за какво “, и осъзнаването на този факт беше първата стъпка по пътя към намирането на баланс.
2. Намерете човек, с който да споделяте
Нуждаете се от човек, с който да дискутирате вашето проблематично държание и нещата, които би трябвало да извършите, с цел да се измененията. Това обаче не могат да бъдат вашите най-близки хора, защото те са най-големите жертви на наклонността ви да прекалявате с работата. Моят съвет да потърсите експерт, както направих и аз. Разговорите с моят терапевт ми помогнаха да се преборя с работохолизма си без да товаря в допълнение с фамилията и приятелите си.
Ако опитате да се оправдаете с това, че нямате време да потърсите експерт, то може да сте сигурни, че това единствено по себе си е сигнал, че се нуждаете от подобен. Ако този вид терапия ви плаши и ви наподобява прекомерно, потърсете наставник или група от хора, борещи се със сходни проблеми, които доста добре схващат през какво преминавате. Какъвто и метод да изберете, силата на връзката и изразяването на глас на вашите мисли и усеща не би трябвало да бъде подценявана.
3. Идентифицирайте активност, с която бихте предпочели да се занимавате, вместо да работите
Лесно е да се превърнете в работохолици, в случай че нямате занимания и ползи, с които да запълвате свободното си време. Когато обаче имате нещо, към което нямате самообладание да се върнете – било то вашето семейство, вашата религия, обичана книга, фитнес залата и тн. работата надалеч не наподобява като единственото нещо, за което си заслужава да отделяте време.
Аз разбрах това, когато на бял свят се появи моето дете. Времето, което трябваше да отстранявам за грижи за него, промени напълно картината. Бързо осъзнах какъв брой значимо е да извозвам колкото се може повече време с него и с моята жена. През годините си създадохме традицията да се събираме в хола за половин час преди вечеря и просто да беседваме. Тази рутина разруши изцяло концепцията, че мога да работя от 7 ч. сутринта до 7 ч. вечерта.
Всичко това обаче не значи да спрете да полагате старания в работата и да започнете да се примирявате с посредствени професионални резултати. Това значи, че би трябвало да започнете да си поставяте граници, които да спазвате прецизно. Не може да отидете на йога или пък да излезете с сътрудниците за по бира, в случай че не сте си свършили работата до 5 ч. Бонус резултатът от тази по-ясна и строга стратегия е, че ще станете по-продуктивен и ще започнете да вършите същата работа, която сте правили и преди, за по-малко време.
4. Отбележете идната си отмора на календара
Първо, възползвайте се от почивните дни, с които разполагате. Второ, не се връщайте от отмора без да сте възнамерявали идната си почивка. Ако сте работохолик в абстиненция, като мен, то най-вероятно разполагате с много почивни дни. Използвайте ги!
Също толкоз значимо е да се постараете да на мислете за работа, до момента в който сте на отмора. Това значи никакви обаждани от и към офиса, никакви имейли и известия, свързани с работата. Дайте си опция да възстановите силите си.
Повярвайте ми, да се отървеш от работохолизма не е по никакъв начин елементарно. Няма обаче нищо по-лошо от това да бъдете физически, душевен и прочувствено изчерпани. По своята същина работохолизмът е извънредно себелюбив. Той ви кара да поставяте потребността си да се потвърждавате и да работите без прекъсване над това, което околните ви в действителност желаят то вас – да бъдете с тях. Не му позволявайте да ви попречи да имате уравновесен и благополучен живот.
..............................
Майк Монро , управител цифрова тактика във Vector Marketing, за FastCompany.com
Редактор: Георги Георгиев
Здравословните проблеми обаче не бяха единствените притеснителни сигнали. Започнах да ревизирам имейлите си даже в църквата. Приятелите ми стопираха да ме канят на събирания, а и даже да бях канен, нямаше да имам време да отида.
Човек схваща, че е работохолик, когато се усеща изцяло отпаднал и обезверен от живота, а в същото време с това мисли, че най-хубавият метод да усъвършенства обстановката си е като работи още по-здраво. Едва когато станете подготвени да си признаете, че имате проблем, вие може да започнете дългия развой на лекуване на работохолизма. Ето четири урока, които научих по пътя си към един по-балансиран професионален живот:
1. Разберете повода
Хората доста постоянно споделят: „ Обичам работата си “ или „ Обичат това, което върша “, и стопират до такава степен. Зад работохолизма обаче постоянно има едно по-дълбоко „ за какво “, което играе ролята на негов катализатор. Подобно на другите хора, страдащи от зависимости, работохолиците отхвърлят да си признаят, че имат проблем. Те са пристрастени към възприятието на надзор и принос, към търсенето на самопризнание и смисъл.
За това би трябвало да се запитате в какво се корени вашата потребност от непознатото утвърждение? От къде идва тази тежест, която изпитвате? Кой се страхувате да разочаровате? Всичко това може звучи като сесия с психолог, само че в последна сметка би трябвало да приемете, че няма по какъв начин да отстраните казуса, в случай че не знаете какъв тъкмо е той и от къде идва.
В моя случай всичко стартира със сватбата ми. Вторият повратен миг беше бременността на моята брачна половинка. Когато разбрах, че ще имаме дете, започнах да работя по-здраво и старателно – имах възприятието, че би трябвало да бъда по-отговорен и да се грижа за потребностите на моето семейство. Това е моето „ за какво “, и осъзнаването на този факт беше първата стъпка по пътя към намирането на баланс.
2. Намерете човек, с който да споделяте
Нуждаете се от човек, с който да дискутирате вашето проблематично държание и нещата, които би трябвало да извършите, с цел да се измененията. Това обаче не могат да бъдат вашите най-близки хора, защото те са най-големите жертви на наклонността ви да прекалявате с работата. Моят съвет да потърсите експерт, както направих и аз. Разговорите с моят терапевт ми помогнаха да се преборя с работохолизма си без да товаря в допълнение с фамилията и приятелите си.
Ако опитате да се оправдаете с това, че нямате време да потърсите експерт, то може да сте сигурни, че това единствено по себе си е сигнал, че се нуждаете от подобен. Ако този вид терапия ви плаши и ви наподобява прекомерно, потърсете наставник или група от хора, борещи се със сходни проблеми, които доста добре схващат през какво преминавате. Какъвто и метод да изберете, силата на връзката и изразяването на глас на вашите мисли и усеща не би трябвало да бъде подценявана.
3. Идентифицирайте активност, с която бихте предпочели да се занимавате, вместо да работите
Лесно е да се превърнете в работохолици, в случай че нямате занимания и ползи, с които да запълвате свободното си време. Когато обаче имате нещо, към което нямате самообладание да се върнете – било то вашето семейство, вашата религия, обичана книга, фитнес залата и тн. работата надалеч не наподобява като единственото нещо, за което си заслужава да отделяте време.
Аз разбрах това, когато на бял свят се появи моето дете. Времето, което трябваше да отстранявам за грижи за него, промени напълно картината. Бързо осъзнах какъв брой значимо е да извозвам колкото се може повече време с него и с моята жена. През годините си създадохме традицията да се събираме в хола за половин час преди вечеря и просто да беседваме. Тази рутина разруши изцяло концепцията, че мога да работя от 7 ч. сутринта до 7 ч. вечерта.
Всичко това обаче не значи да спрете да полагате старания в работата и да започнете да се примирявате с посредствени професионални резултати. Това значи, че би трябвало да започнете да си поставяте граници, които да спазвате прецизно. Не може да отидете на йога или пък да излезете с сътрудниците за по бира, в случай че не сте си свършили работата до 5 ч. Бонус резултатът от тази по-ясна и строга стратегия е, че ще станете по-продуктивен и ще започнете да вършите същата работа, която сте правили и преди, за по-малко време.
4. Отбележете идната си отмора на календара
Първо, възползвайте се от почивните дни, с които разполагате. Второ, не се връщайте от отмора без да сте възнамерявали идната си почивка. Ако сте работохолик в абстиненция, като мен, то най-вероятно разполагате с много почивни дни. Използвайте ги!
Също толкоз значимо е да се постараете да на мислете за работа, до момента в който сте на отмора. Това значи никакви обаждани от и към офиса, никакви имейли и известия, свързани с работата. Дайте си опция да възстановите силите си.
Повярвайте ми, да се отървеш от работохолизма не е по никакъв начин елементарно. Няма обаче нищо по-лошо от това да бъдете физически, душевен и прочувствено изчерпани. По своята същина работохолизмът е извънредно себелюбив. Той ви кара да поставяте потребността си да се потвърждавате и да работите без прекъсване над това, което околните ви в действителност желаят то вас – да бъдете с тях. Не му позволявайте да ви попречи да имате уравновесен и благополучен живот.
..............................
Майк Монро , управител цифрова тактика във Vector Marketing, за FastCompany.com
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ