Правителството е правителство, сиренето – с пари
Първият закон, който всеки икономист научава, гласи „ Ресурсите са нищожни “. Първият закон, който множеството политици научават, пък споделя „ Забрави първия закон на икономистите “.
Това наблюдаване на именития американски икономист и политически анализатор Томъс Соуъл се удостовери за следващ път и в българската реалност. Този път от министъра на земеделието Румен Порожанов. Въпреки трите си висши образования по стопанска система, политикът Порожанов е не запомнил, че и хлябът, и сиренето не се появяват от въздуха с тракване на пръсти, а са резултат от влагане на естествени запаси и човешки труд, които постоянно имат различно приложение, от което икономическите субекти са се отказали.
Да преговорим какво са хлябът и сиренето от икономическа позиция – ежедневно купувани артикули, които са относително хомогенни откъм качествени измерения, чиято марка мъчно се построява като нещо съответстващо в съзнанието на потребителя чрез информационни принадлежности като реклама. С по-прости думи казано – няма значение дали ще кръстим белия самун „ Марка А “ или „ Марка Б “, за потребителя белият самун е еднакъв. Това обуславя цената като решителен фактор при решението на потребителя за покупка, което от своя страна води до висококонкурентен отрасъл с ниски към нулеви маржове.
Нека си напомним и каква е ролята на маржовете. Икономическата им роля е доста по-голяма от това просто да бъдат задоволени „ алчните и коравосърдечни капиталисти “, както евентуално кънти в съзнанието на някои опозиционери вляво и на някои патриотични ръководещи сътрудници със пристрастеност към Русия и „ Дом Периньон “.
От маржа на всеки продаден самун и всяко продадено сирене бизнесмените покриват своите твърди разноски, които не зависят от създаденото количество артикули – наема на индустриалните пространства / комерсиалните площи, твърдите заплати на служащите, лихвите по заеми и така нататък
Правителството в лицето на министър Порожанов се пробва да се контракти с огромните търговски вериги да работят без марж при хляба и сиренето. Дори да приемем, че те могат да си разрешат да се откажат от него без да редуцират равностойната сума разноски (например уволнявайки работници), това не значи, че тази държавна интервенция ще се размине без тежки отрицателни резултати върху сектора. За разлика от огромните търговски вериги, които имат необятна палета от артикули, посредством която да компенсират неналичието на маржове при хляба и сиренето, то дребният и междинен бизнес, който е фокусиран единствено върху лимитирано количество артикули, няма къде да бяга. Ако огромните вериги осъществят предлагането на държавното управление, болшинството консуматори ще си купуват самун и сирене единствено от тях. Много от фамилните пекарни и кварталните магазинчета ще би трябвало да работят на загуба или да затворят.
Далеч по-адекватно звучи предлагането на опозицията за понижаване на Данък добавена стойност за съответните артикули, което ще остави по-голям запас разполагаем у българския поданик. Предвид мощната конкуренция при питателните артикули, от едно такова понижение ще завоюва основно крайният консуматор.
Друго съответно предложение от години се повтаря от тогавашната парламентарно показана дясна съпротива – източниците на природен газ би трябвало да се диверсифицират, с цел да може цените му в България да са по-ниски, а с тях и цените на съществени артикули като хляба и сиренето. И двете оферти, идващи от радикално разнообразни идеологически полета, са в пъти по-ефективни от квази-ценовия надзор, който страната в лицето на министър Порожанов се пробва да наложи.
Две десетилетия откакто ценовите контроли и безконтролната инфлация на паричното предложение при държавното управление на Жан Виденов унищожиха стопанската система на България, провокираха апетит и километрични опашки за съществени артикули и докараха страната до филантропични помощи от чужбина, някои уроци очевидно са забравени. Държавната интервенция в стопанската система и ценовите контроли водят до дефицит и банкрути.
В “Богатството на народите ” (1776) Адам Смит вярно отбелязва, че не благоразположението на пекарите към нас ни обезпечава вечерята, а тяхното гонене на личния им интерес. Повече от 200 години капитализъм в Западния свят потвърдиха, че Адам Смит е прав и свободният пазар работи най-ефективно при разпределението на нищожни запаси и води до най-голямото благополучие за един народ.
Благоденствието за българския народ, за жалост, ще се отсрочи, до момента в който водещите политици вляво не се отучат да мислят за обиране на мандри, а водещите политици вдясно не спрат да оферират ценови контроли, било то и на артикули от първа нужда.
Храната в Румъния – най-евтина
Най-евтина е храната в Румъния. Там цените на главните храни и безалкохолни са единствено 62% от междинните за Европейски Съюз. След това е Полша, където цените на храните са 65% от междинните за Европейски Съюз. България остава чак на трето място по евтини храни като у нас цените са в размер на 73% от междинните за Общността. Оказва се, че в Румъния и Полша човек може да се прехранва много по-лесно в сравнение с у нас. Най-скъпа е храната в Дания (с 50% над междинното за Европейски Съюз ниво), Швеция (+26%) и Австрия (+35%).
В България обаче са най-евтините облекла, алкохол, цигари, хотели и заведения за хранене в Европейски Съюз. Цените на облеклата в България са с 20% по-ниски от междинните в Европейски Съюз. Алкохолът и цигарите са с 44% по-евтини от междинното равнище, а заведенията за хранене и хотелите са с 55% по-ниски цени.
*Авторът е приключил бизнес администрация в Хумболтовия университет в Берлин, член на Българското либертарианско общество.
Това наблюдаване на именития американски икономист и политически анализатор Томъс Соуъл се удостовери за следващ път и в българската реалност. Този път от министъра на земеделието Румен Порожанов. Въпреки трите си висши образования по стопанска система, политикът Порожанов е не запомнил, че и хлябът, и сиренето не се появяват от въздуха с тракване на пръсти, а са резултат от влагане на естествени запаси и човешки труд, които постоянно имат различно приложение, от което икономическите субекти са се отказали.
Да преговорим какво са хлябът и сиренето от икономическа позиция – ежедневно купувани артикули, които са относително хомогенни откъм качествени измерения, чиято марка мъчно се построява като нещо съответстващо в съзнанието на потребителя чрез информационни принадлежности като реклама. С по-прости думи казано – няма значение дали ще кръстим белия самун „ Марка А “ или „ Марка Б “, за потребителя белият самун е еднакъв. Това обуславя цената като решителен фактор при решението на потребителя за покупка, което от своя страна води до висококонкурентен отрасъл с ниски към нулеви маржове.
Нека си напомним и каква е ролята на маржовете. Икономическата им роля е доста по-голяма от това просто да бъдат задоволени „ алчните и коравосърдечни капиталисти “, както евентуално кънти в съзнанието на някои опозиционери вляво и на някои патриотични ръководещи сътрудници със пристрастеност към Русия и „ Дом Периньон “.
От маржа на всеки продаден самун и всяко продадено сирене бизнесмените покриват своите твърди разноски, които не зависят от създаденото количество артикули – наема на индустриалните пространства / комерсиалните площи, твърдите заплати на служащите, лихвите по заеми и така нататък
Правителството в лицето на министър Порожанов се пробва да се контракти с огромните търговски вериги да работят без марж при хляба и сиренето. Дори да приемем, че те могат да си разрешат да се откажат от него без да редуцират равностойната сума разноски (например уволнявайки работници), това не значи, че тази държавна интервенция ще се размине без тежки отрицателни резултати върху сектора. За разлика от огромните търговски вериги, които имат необятна палета от артикули, посредством която да компенсират неналичието на маржове при хляба и сиренето, то дребният и междинен бизнес, който е фокусиран единствено върху лимитирано количество артикули, няма къде да бяга. Ако огромните вериги осъществят предлагането на държавното управление, болшинството консуматори ще си купуват самун и сирене единствено от тях. Много от фамилните пекарни и кварталните магазинчета ще би трябвало да работят на загуба или да затворят.
Далеч по-адекватно звучи предлагането на опозицията за понижаване на Данък добавена стойност за съответните артикули, което ще остави по-голям запас разполагаем у българския поданик. Предвид мощната конкуренция при питателните артикули, от едно такова понижение ще завоюва основно крайният консуматор.
Друго съответно предложение от години се повтаря от тогавашната парламентарно показана дясна съпротива – източниците на природен газ би трябвало да се диверсифицират, с цел да може цените му в България да са по-ниски, а с тях и цените на съществени артикули като хляба и сиренето. И двете оферти, идващи от радикално разнообразни идеологически полета, са в пъти по-ефективни от квази-ценовия надзор, който страната в лицето на министър Порожанов се пробва да наложи.
Две десетилетия откакто ценовите контроли и безконтролната инфлация на паричното предложение при държавното управление на Жан Виденов унищожиха стопанската система на България, провокираха апетит и километрични опашки за съществени артикули и докараха страната до филантропични помощи от чужбина, някои уроци очевидно са забравени. Държавната интервенция в стопанската система и ценовите контроли водят до дефицит и банкрути.
В “Богатството на народите ” (1776) Адам Смит вярно отбелязва, че не благоразположението на пекарите към нас ни обезпечава вечерята, а тяхното гонене на личния им интерес. Повече от 200 години капитализъм в Западния свят потвърдиха, че Адам Смит е прав и свободният пазар работи най-ефективно при разпределението на нищожни запаси и води до най-голямото благополучие за един народ.
Благоденствието за българския народ, за жалост, ще се отсрочи, до момента в който водещите политици вляво не се отучат да мислят за обиране на мандри, а водещите политици вдясно не спрат да оферират ценови контроли, било то и на артикули от първа нужда.
Храната в Румъния – най-евтина
Най-евтина е храната в Румъния. Там цените на главните храни и безалкохолни са единствено 62% от междинните за Европейски Съюз. След това е Полша, където цените на храните са 65% от междинните за Европейски Съюз. България остава чак на трето място по евтини храни като у нас цените са в размер на 73% от междинните за Общността. Оказва се, че в Румъния и Полша човек може да се прехранва много по-лесно в сравнение с у нас. Най-скъпа е храната в Дания (с 50% над междинното за Европейски Съюз ниво), Швеция (+26%) и Австрия (+35%).
В България обаче са най-евтините облекла, алкохол, цигари, хотели и заведения за хранене в Европейски Съюз. Цените на облеклата в България са с 20% по-ниски от междинните в Европейски Съюз. Алкохолът и цигарите са с 44% по-евтини от междинното равнище, а заведенията за хранене и хотелите са с 55% по-ниски цени.
*Авторът е приключил бизнес администрация в Хумболтовия университет в Берлин, член на Българското либертарианско общество.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ