Първият в света с трансплантирано свинско сърце издъхнал от животински вирус
Първият човек в света с трансплантирано сърце на прасе умря през март тази година два месеца след интервенцията, а повода е била скотски вирус.Това оповестява Българска телеграфна агенция, цитирайки Асошиейтед Прес.
Те въпреки всичко не могат да кажат сигурно дали това е изиграло някаква роля за съдбовния излаз след интервенцията.
Пациентът, Дейвид Бенет (57 г.), умря през март т.г., два месеца след революционната пробна трансплантация. Лекарите от университета в Мериленд оповестиха, че са разкрили нежелана изненада в сърцето на прасето - вирусна ДНК. Специалистите обаче не са намерили доказателства, че така наречен свински цитомегаловирус предизвиква дейна зараза.
Основното терзание, обвързвано с трансплантациите на орган от животно на човек, е рискът, че това може да докара до нови типове болести при хората. Някои вируси са " латентни ", което значи, че дебнат, без да предизвикват заболяване, изяснява хирургът лекар Бартли Грифит, направил трансплантацията на Бенет. Според него това може да се окаже сериозна спънка при сходни интервенции.
Все отново в ход е създаването на по-сложни проби, с цел да " уверим, че няма да пропуснем тези типове вируси ", прибавя доктор Мухамад Мохиудин от университета в Мериленд.
В продължение на десетилетия лекарите безрезултатно се пробват да употребяват скотски органи, с цел да избавят човешки животи.
Пациентът Дейвид Бенет, който поради извънредно тежкото си положение не отговаряше на изискванията за трансплантация на човешко сърце, се съгласява да му бъде присадено сърце от прасе като последна опция. То беше генетично модифицирано, с цел да се понижат рисковете имунната му система бързо да отхвърли този непознат орган.
Екипът лекари, направил трансплантацията, съобщи, че прасето-донор е било крепко, минало е всички нужни проучвания за съществуването на инфекции и е отглеждано в особено оборудване, предопределено да предотврати разпространяването на заболявания от животните.
От компанията, предоставила прасето, отхвърлят коментар.
Хирургът лекар Грифит изясни, че пациентът се е възстановявал сносно след трансплантацията. Една заран обаче се почувствал зле и имал признаци, сходни на зараза. Проведени били голям брой проучвания в опит да се открие повода. Бенет бил лекуван с разнообразни антибиотици, антивирусни медикаменти и препарати за повишение на имунитета. Трансплантираното сърце обаче се подуло, напълнило се с течност и най-после спряло да работи.
Реакцията също не наподобява като типично отменяне на орган, добави лекарят. Грифит акцентира, че следствието продължава.
Те въпреки всичко не могат да кажат сигурно дали това е изиграло някаква роля за съдбовния излаз след интервенцията.
Пациентът, Дейвид Бенет (57 г.), умря през март т.г., два месеца след революционната пробна трансплантация. Лекарите от университета в Мериленд оповестиха, че са разкрили нежелана изненада в сърцето на прасето - вирусна ДНК. Специалистите обаче не са намерили доказателства, че така наречен свински цитомегаловирус предизвиква дейна зараза.
Основното терзание, обвързвано с трансплантациите на орган от животно на човек, е рискът, че това може да докара до нови типове болести при хората. Някои вируси са " латентни ", което значи, че дебнат, без да предизвикват заболяване, изяснява хирургът лекар Бартли Грифит, направил трансплантацията на Бенет. Според него това може да се окаже сериозна спънка при сходни интервенции.
Все отново в ход е създаването на по-сложни проби, с цел да " уверим, че няма да пропуснем тези типове вируси ", прибавя доктор Мухамад Мохиудин от университета в Мериленд.
В продължение на десетилетия лекарите безрезултатно се пробват да употребяват скотски органи, с цел да избавят човешки животи.
Пациентът Дейвид Бенет, който поради извънредно тежкото си положение не отговаряше на изискванията за трансплантация на човешко сърце, се съгласява да му бъде присадено сърце от прасе като последна опция. То беше генетично модифицирано, с цел да се понижат рисковете имунната му система бързо да отхвърли този непознат орган.
Екипът лекари, направил трансплантацията, съобщи, че прасето-донор е било крепко, минало е всички нужни проучвания за съществуването на инфекции и е отглеждано в особено оборудване, предопределено да предотврати разпространяването на заболявания от животните.
От компанията, предоставила прасето, отхвърлят коментар.
Хирургът лекар Грифит изясни, че пациентът се е възстановявал сносно след трансплантацията. Една заран обаче се почувствал зле и имал признаци, сходни на зараза. Проведени били голям брой проучвания в опит да се открие повода. Бенет бил лекуван с разнообразни антибиотици, антивирусни медикаменти и препарати за повишение на имунитета. Трансплантираното сърце обаче се подуло, напълнило се с течност и най-после спряло да работи.
Реакцията също не наподобява като типично отменяне на орган, добави лекарят. Грифит акцентира, че следствието продължава.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ