Преди 147 години започва първият църковно-народен събор
Първият български църковно-народен събор заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград. На своите 37 съвещания съборът създава устава на новооснованата Българска екзархия, само че не съумява да избере екзарх.
Тържественото разкриване става в Екзархийския дом в Ортакьой. Извършено било водоосвещение с присъединяване на петимата български архиереи, двама свещеници и един дякон. Председателят на Събора свещеник Иларион Ловчански произнесъл приветствено слово към всички участници. След него приказват доктор Ст. Чомаков, Г. Кръстевич и свещеник Иларион Макариополски. Така в прочувствени слова и мемоари минало първото постоянно съвещание на Църковно-народния събор.
Редовните работни съвещания на Събора се провеждали два пъти седмично - във вторник и петък и продължителността им траела по 5-6 часа.
В Първия църковно-народен събор, който траял цели пет месеца (до 24 юли 1871 г.) взели присъединяване общо 50 души - 15-те членове на Привременния разбъркан съвет (5 архиереи и 10 " комисари " ) и 35 представители от епархиите. Това са все заслужили дейци по българския църковен въпрос от народен и локален мащаб, авторитетни първенци от Цариград и от епархийските центрове, учители, свещеници и членове на локалното самоуправление. Около една пета от участниците в Събора били с висше обучение (от тях трима юристи) и съвсем толкоз били приключили духовни образователни заведения.
Тържественото разкриване става в Екзархийския дом в Ортакьой. Извършено било водоосвещение с присъединяване на петимата български архиереи, двама свещеници и един дякон. Председателят на Събора свещеник Иларион Ловчански произнесъл приветствено слово към всички участници. След него приказват доктор Ст. Чомаков, Г. Кръстевич и свещеник Иларион Макариополски. Така в прочувствени слова и мемоари минало първото постоянно съвещание на Църковно-народния събор.
Редовните работни съвещания на Събора се провеждали два пъти седмично - във вторник и петък и продължителността им траела по 5-6 часа.
В Първия църковно-народен събор, който траял цели пет месеца (до 24 юли 1871 г.) взели присъединяване общо 50 души - 15-те членове на Привременния разбъркан съвет (5 архиереи и 10 " комисари " ) и 35 представители от епархиите. Това са все заслужили дейци по българския църковен въпрос от народен и локален мащаб, авторитетни първенци от Цариград и от епархийските центрове, учители, свещеници и членове на локалното самоуправление. Около една пета от участниците в Събора били с висше обучение (от тях трима юристи) и съвсем толкоз били приключили духовни образователни заведения.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ