Математиката на серийните убийства
Първите следи на математиката произлизат от Вавилон. Открити са мемоари, които демонстрират, че античните вавилонци са имали мемоари, математически таблици и са употребявали съществено в търговията. Векове по-късно получаваме тази просвета като подарък, въпреки и доста възпитаници да я преглеждат като антично изтезание. Еволюцията на математиката в най-различни посоки демонстрира, че можем да предсказваме даже бъдещето. Филмът „ Специален Доклад “ от 2002 година разказваше по какъв начин сътрудници съумяват да предскажат убийства, преди да са се случили и до момента в който за необятната аудитория всичко това изглеждаше като една приключена фантастика, Томас Харгроув демонстрира тъкмо противоположното.
Неговите математически калкулации демонстрират, че в Гари, Индиана (няма нищо общо с Ийри от оня сериал) върлува сериен палач. Томас даже предизвестява полицията за евентуалната заплаха, само че никой не му обръща внимание. Пет години по-късно е задържан Дерън Дион Ван. Неговото обвиняване е убийството на седем дами, но цифрата е доста по-висока. Дерън ще признае пред психолог, че убива още от 90-те години. И тук идва огромният въпрос, по какъв начин е допустимо 61-годишният пенсиониран кореспондент да знае за килъра, а полицията да пропусне тази детайлност?
Харгроув е създател на плана „ Murder Accountability Project “.
Събраните данни са най-вече от секцията за убийства и тежки закононарушения. Те са изцяло безвъзмездни и всеки може да ги преглежда. Когато се появи съмнение, че някъде има настоящ сериен палач, господата стартират съществено следствие. Томас почнал тази пристрастеност с обработката на информация още в колежа, когато трябвало да преглежда политическите безредици. През 2004 година пишел материал за проституцията, само че решил да употребява един от най-хубавите източници – базата данни на ФБР. В отчета участвали всички типове закононарушения за цялата година.
След като разпределя всички убийства на фактори като възраст, раса, пол и способ на ликвидиране, прибавя и мястото, където е осъществено закононарушението. Направената статистика обаче показва и голяма дупка във всички следствия. ФБР автоматизирано почиства статистиката при изработен арест на обвинен. Тази промяна чупи цялото уравнение, тъй като през 2015 година се оказва, че изчистените случаи са 58%, а през 1965 година са 91%. Неговото наблюдаване демонстрира, че престъпността въобще не понижава, трансформира се статистиката.
Харгроув го основава за разбор на закононарушения с опция за еднакъв причинител. Ключови фактори, сложени в клъстърния разбор били: локация на жертвата, пол, възраст и способ на ликвидиране. Програмата по-късно анализирала всички случаи и след отчитането на известна модалност демонстрира дали има рискова връзка сред всички случаи. Харгроув посочил своето създание на отдел „ Убийства “ и показал статистиката си благодарение на случая „ Джон Бенет Рамзи “. През 1996 година детето било убито в личния си дом.
Харгроув сложил данни като „ Колорадо “, „ жена “ и възраст от 6 години, а в способ на ликвидиране слага „ душене “. При по този начин подадена информация, логаритъмът вади точно този случай като единствен. Когато обаче възрастта се трансформирала на 5-10 години, в графата с убийства се появява втори случай на 10-годишно момиче, датиращ от 1985 година.
Харгроув сложил търсене в цялата страна и се оказва, че има 22 неразкрити случая. Оказва се, че Съединени американски щати не обръща изключително внимание на технологията, която ФБР предлага и още по-страшното – не попълня информация по следствията.
Всички одобрили видяното, само че утвърждението не означавало приложимост на продукта. Желанието за откриване на случаи и откриването на нарушители било в програмата на кмета Майкъл Нътър.
През 2007 година печели изборите във Филаделфия и стартира да търси вярната методика. Разкритите закононарушения скачат от 56% на 75%. Прес идващите 10 години в Санта Ана ще има 100% разкриваемост на причинителя. Полицията в Лос Анджелис почнала да употребява архивите си за разбор и по този метод се пробва да предскаже опцията за повторение на закононарушение и това понижава престъпността с 13% единствено за 4 месеца.
Липсата на финансиране не разрешава на всяко полицейско ръководство да употребява съвременна технология. Описаната система обаче е безвъзмездна и разрешава на всеки да я употребява за по-сериозни разбори, както и за предсказването на евентуални закононарушения.
Алгоритъмът не демонстрира по какъв начин един ден роботите ще лишават всичко, а единствено показва опцията да се употребява статистика в доста по-правилната посока. Статистиката демонстрира и нещо доста по-притеснително – повече от 5000 убийци съумяват да се разминат с присъда, затова системата има потребност от рационализация, а математическите похвати могат да се употребяват безусловно на всички места и това разрешава съществени триумфи.
