Първи март е един от най-любимите български празници, който предизвиква

Първи март е един от най-любимите български празници, който провокира наслада и положително въодушевление както измежду децата, по този начин и измежду възрастните. С него се слага символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата. На този ден всеки се окичва с мартениците, подарени от най-близките хора и с усмивка и вяра за едно ново, по-добро начало.

Всяка година пред постройката на общинската администрация на пл. Стефан Стамболов,  представители на Общински читалищен съюз – Пловдив закичват пловдивчани с мартеници, направени в ателиетата на читалищата. Момичета, облечени в носии, дружно с читалищните секретари гостуват на Кмета на града, след което посещават и заместник-кмета по просвета.

Традицията бе спазена и тази година, като с мартеници в кабинета на заместник-кмета Пламен Панов в Дома на културата „ Борис Христов “ бяха закичени и посетители, и чиновници на отдел „ Култура “. Заместник-кметът Пламен Панов също подари мартеници на девойките от Общинския читалищен съюз и им пожела здраве, благополучие и доста персонални триумфи, както и да не престават отличното партньорство с община Пловдив, която постоянно с наслада ще поддържа родолюбивата им активност.

Легендите и преданията, свързани с Баба Марта, са многочислени. Една от легендите гласи, че първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух през втората половина на 7 в., когато Аспарух минал река Дунав и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието ѝ за здраве и обич. Затова на този ден всеки подарява на околните си мартеници за здраве и мощ през годината – бял и червен конец. Докато връзва мартеницата, човек „ назовава “ с пожелания за здраве, благополучие и всичко положително, което пожелава на своя непосредствен.