Първи думи на освободения от руски плен българин
Първи думи на освободения бесарабски българин, който беше покорен от съветските военни и след това сменен
Пред капитанДимитър Бурлаков сподели, че се усеща добре и няма самообладание да се прибере в България.
Христиания Червенкова участва на диалога му с неговата сестра. Димитър споделя, че се усеща добре. Военният оцеля по знамение откакто хеликоптер МИ-8 на украинската войска беше свален при ракетни удари над Мариупол.
След злокобната вест, че е умрял, а по-късно, че е жив, само че в плен в Крим, на Велики четвъртък фамилията схваща, че Димитър е освободен и се намира в Запорожие.
Въпреки щастливата вест семейството употребява всичките си контакти в напъните Димитър да бъде сменен.
Човекът, който се обажда, с цел да зарадва фамилията, е вицепремиерът Ирина Верещюк. Тя дава отговор за филантропичните коридори, спасяването на хора и размяната на заложници.
„ Чувствам се някак си незаслужено облагодетелствана от това, че толкоз доста хора, майки, сестри чакат новина за своите синове. А ние единствено за 2 седмици, получихме всички дарове, които можеше да ни даде съдбата”, споделя Райна.
Сега на ход е дипломацията, добавя тя, която не стопира да оказва помощ на бесарабските българи и бежанци от Украйна макар персоналната си болежка.
Пред капитанДимитър Бурлаков сподели, че се усеща добре и няма самообладание да се прибере в България.
Христиания Червенкова участва на диалога му с неговата сестра. Димитър споделя, че се усеща добре. Военният оцеля по знамение откакто хеликоптер МИ-8 на украинската войска беше свален при ракетни удари над Мариупол.
След злокобната вест, че е умрял, а по-късно, че е жив, само че в плен в Крим, на Велики четвъртък фамилията схваща, че Димитър е освободен и се намира в Запорожие.
Въпреки щастливата вест семейството употребява всичките си контакти в напъните Димитър да бъде сменен.
Човекът, който се обажда, с цел да зарадва фамилията, е вицепремиерът Ирина Верещюк. Тя дава отговор за филантропичните коридори, спасяването на хора и размяната на заложници.
„ Чувствам се някак си незаслужено облагодетелствана от това, че толкоз доста хора, майки, сестри чакат новина за своите синове. А ние единствено за 2 седмици, получихме всички дарове, които можеше да ни даде съдбата”, споделя Райна.
Сега на ход е дипломацията, добавя тя, която не стопира да оказва помощ на бесарабските българи и бежанци от Украйна макар персоналната си болежка.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ