Парижката книжарница, която промени света на литературата
Първата ни работа, когато пътуваме, е да проучим значимите културни забележителности, само че за ценителите на книгите остава един неизменен обред - визитата в хубава локална книжарница.
Има книжарници с вълнуваща история, които са забележителност сами по себе си и без тях светът на литературата нямаше да е подобен, какъвто го познаваме през днешния ден. За нас книгите са на всички места, в множеството случаи не съставлява компликация да се сдобием с нещо, което желаеме да прочетем, само че това не всеки път е било по този начин. До относително скоро книгата е била извънредно първокласна облага, освен скъпа, само че и труднодостъпна. В такива времена една жена на име Силвия Бийч завърта към себе си вихър от поети, които след това ще трансформират историята на литературата.
Американката Силвия Бийч (1887-1962) е една от първите дами книжари. През двайсетте години на предишния век нейната парижка книжарница Shakespeare and Company на 8 rue Dupuytren на левия бряг на Сена се трансформира в интелектуално средище с извънреден креативен заряд. Тя става дом за представителите на изгубеното потомство. Това са най-много писатели емигранти, живеещи в Париж в следвоенния интервал - Ърнест Хемингуей, Скот Фицджералд, Джеймс Джойс, Езра Паунд, Гъртруд Стайн, Андре Жид, Пол Валери и доста други.
През 1922 година Бийч разгласява " Одисей " на Джеймс Джойс, който към този момент бил отритнат от няколко одобрени издателства.
Силвия Бийч мечтае книжарницата й да предлага налична англоезична литература. И го реализира. Още през цялото време Shakespeare and Company действа по-скоро като библиотека с книги, които в тези времена човек не би могъл да си разреши. Книжарницата е хибридно пространство сред кафене и книжовен салон, а също и заслон за изпадналия в потребност. Таксите за участието едвам покриват разноските, само че Силвия Бийч и за момент не се отхвърля от задачата си да сътвори едно бохемско място, улесняващо свободното и доброволно другарство, обмена на хрумвания и срещата сред писатели, редактори и издатели. Тя доста добре схваща, че културата има потребност от физическо място, където да бъде създавана. A по това време Париж е център на креативен разгар, магнит за художници, писатели, поети и музиканти, пристигнали отвред, които се срещат в ателиетата, кафенетата и питейните заведения и посяват концепциите на модернизма.
Оригиналната Shakespeare and Company затваря през 1941 година, когато германците окупират Париж. Един офицер нахлува в книжарницата и упорства да вземе последната численост на " Бдение над Финеган " на Джойс, само че Бийч отхвърля да му го даде. Офицерът се заканва, че до следобяд ще конфискува всички книги и ще затвори книжарницата й. Тя обаче храбро събира книгите и ги реалокира в жилището си на горния етаж. Това ще й коства шест месеца в концентрационен лагер. След това, през 1959 година, Бийч разгласява своя спомен Shakespeare and Company, а през 1962 година умира в Париж.
Историята на това магическо място за благополучие не свършва дотук. Благодарение на неин другар - американецът Джордж Уитман (1913-2011), духът на тази книжарница в никакъв случай не умира и литературната общественост, за която Бийч по този начин грижливо се бори, се резервира. На 14 август 1951 година Уитман открива дребна книжарница Le Mistral в историческия Латински квартал на Париж. От самото начало книжарницата притегля постоянните гости на Shakespeare and Company, появяват се и нови гении като Джеймс Болдуин и Анаис Нин. Le Mistral бързо поема функционалностите на Shakespeare and Company, трансформира се в уютно място, което дава предпазено пространство, книги и топла чорба. Самата Бийч припознава Le Mistral като преобразяване на нейната книжарница и предлага на Уитман да смени името на Shakespeare and Company. Така на 400-ата годишнина от рождението на Уилям Шекспир (и две години след гибелта на Силвия Бийч) Уитман преименува книжарницата си. Тази обич, специфичното отношение към литературата, което по-рано Силвия Бийч влага в своята книжарница, се резервират с помощта на Уитман и до през днешния ден, защото неговата щерка се грижи за книжарницата тъкмо както Силвия Бийч би се грижила.
И през днешния ден прохождащи писатели намират заслон в книжарницата. Така наречените tumbleweeds, метафора за млади странстващи поети от целия свят, оказват помощ в магазина по два часа дневно и спомагат с организирането на седмичните литературни четения. Традицията е основана още по времето на Джордж Уитман. Едно от неговите условия е да четат по една книга дневно, а също и, тръгвайки си, да оставят автобиографична страничка за паметта на книжарницата. Уитман твърди, че близо 30 000 прохождащи писатели са били приютявани в Shakespeare and Company през годините. Впечатляващо е по какъв начин първичната концепция на тази книжарница се резервира и до през днешния ден, тя е не просто магазин, а център на сплотена литературна общественост.
Приземният етаж на книжарницата е уютно и приветливо място за четене, има богат избор от книги. Част от интериора са едно пиано, доста меки дивани, а също и компанията на котката Аги.
© Shutterstock
Мемориалната библиотека е основана от Уитман в чест на Силвия Бийч, а над входа на стаята написа: " Бъдете гостоприемни с непознатите, тъй като може да се окаже, че това са ангели под прикритие. "
Днес книжарницата се обитава в красивата постройка на остарял манастир от XVII век. Дъщерята на Джордж Уитман, 38-годишната Силвия Уитман (да, кръстена е на създателката на Shakespeare and Company), не просто резервира традицията на книжарницата, тя я доразвива и прави настояща по тематиките през днешния ден, като основава литературна стратегия, в която на фокус са дамите. В поредност от литературни четения кани писателки да показват книгите си. Shakespeare and Company и през днешния ден продължава да е особено място за всички, които обичат книгите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Книги (117)
Има книжарници с вълнуваща история, които са забележителност сами по себе си и без тях светът на литературата нямаше да е подобен, какъвто го познаваме през днешния ден. За нас книгите са на всички места, в множеството случаи не съставлява компликация да се сдобием с нещо, което желаеме да прочетем, само че това не всеки път е било по този начин. До относително скоро книгата е била извънредно първокласна облага, освен скъпа, само че и труднодостъпна. В такива времена една жена на име Силвия Бийч завърта към себе си вихър от поети, които след това ще трансформират историята на литературата.
Американката Силвия Бийч (1887-1962) е една от първите дами книжари. През двайсетте години на предишния век нейната парижка книжарница Shakespeare and Company на 8 rue Dupuytren на левия бряг на Сена се трансформира в интелектуално средище с извънреден креативен заряд. Тя става дом за представителите на изгубеното потомство. Това са най-много писатели емигранти, живеещи в Париж в следвоенния интервал - Ърнест Хемингуей, Скот Фицджералд, Джеймс Джойс, Езра Паунд, Гъртруд Стайн, Андре Жид, Пол Валери и доста други.
През 1922 година Бийч разгласява " Одисей " на Джеймс Джойс, който към този момент бил отритнат от няколко одобрени издателства.
Силвия Бийч мечтае книжарницата й да предлага налична англоезична литература. И го реализира. Още през цялото време Shakespeare and Company действа по-скоро като библиотека с книги, които в тези времена човек не би могъл да си разреши. Книжарницата е хибридно пространство сред кафене и книжовен салон, а също и заслон за изпадналия в потребност. Таксите за участието едвам покриват разноските, само че Силвия Бийч и за момент не се отхвърля от задачата си да сътвори едно бохемско място, улесняващо свободното и доброволно другарство, обмена на хрумвания и срещата сред писатели, редактори и издатели. Тя доста добре схваща, че културата има потребност от физическо място, където да бъде създавана. A по това време Париж е център на креативен разгар, магнит за художници, писатели, поети и музиканти, пристигнали отвред, които се срещат в ателиетата, кафенетата и питейните заведения и посяват концепциите на модернизма.
Оригиналната Shakespeare and Company затваря през 1941 година, когато германците окупират Париж. Един офицер нахлува в книжарницата и упорства да вземе последната численост на " Бдение над Финеган " на Джойс, само че Бийч отхвърля да му го даде. Офицерът се заканва, че до следобяд ще конфискува всички книги и ще затвори книжарницата й. Тя обаче храбро събира книгите и ги реалокира в жилището си на горния етаж. Това ще й коства шест месеца в концентрационен лагер. След това, през 1959 година, Бийч разгласява своя спомен Shakespeare and Company, а през 1962 година умира в Париж.
Историята на това магическо място за благополучие не свършва дотук. Благодарение на неин другар - американецът Джордж Уитман (1913-2011), духът на тази книжарница в никакъв случай не умира и литературната общественост, за която Бийч по този начин грижливо се бори, се резервира. На 14 август 1951 година Уитман открива дребна книжарница Le Mistral в историческия Латински квартал на Париж. От самото начало книжарницата притегля постоянните гости на Shakespeare and Company, появяват се и нови гении като Джеймс Болдуин и Анаис Нин. Le Mistral бързо поема функционалностите на Shakespeare and Company, трансформира се в уютно място, което дава предпазено пространство, книги и топла чорба. Самата Бийч припознава Le Mistral като преобразяване на нейната книжарница и предлага на Уитман да смени името на Shakespeare and Company. Така на 400-ата годишнина от рождението на Уилям Шекспир (и две години след гибелта на Силвия Бийч) Уитман преименува книжарницата си. Тази обич, специфичното отношение към литературата, което по-рано Силвия Бийч влага в своята книжарница, се резервират с помощта на Уитман и до през днешния ден, защото неговата щерка се грижи за книжарницата тъкмо както Силвия Бийч би се грижила.
И през днешния ден прохождащи писатели намират заслон в книжарницата. Така наречените tumbleweeds, метафора за млади странстващи поети от целия свят, оказват помощ в магазина по два часа дневно и спомагат с организирането на седмичните литературни четения. Традицията е основана още по времето на Джордж Уитман. Едно от неговите условия е да четат по една книга дневно, а също и, тръгвайки си, да оставят автобиографична страничка за паметта на книжарницата. Уитман твърди, че близо 30 000 прохождащи писатели са били приютявани в Shakespeare and Company през годините. Впечатляващо е по какъв начин първичната концепция на тази книжарница се резервира и до през днешния ден, тя е не просто магазин, а център на сплотена литературна общественост.
Приземният етаж на книжарницата е уютно и приветливо място за четене, има богат избор от книги. Част от интериора са едно пиано, доста меки дивани, а също и компанията на котката Аги.
© Shutterstock
Мемориалната библиотека е основана от Уитман в чест на Силвия Бийч, а над входа на стаята написа: " Бъдете гостоприемни с непознатите, тъй като може да се окаже, че това са ангели под прикритие. "
Днес книжарницата се обитава в красивата постройка на остарял манастир от XVII век. Дъщерята на Джордж Уитман, 38-годишната Силвия Уитман (да, кръстена е на създателката на Shakespeare and Company), не просто резервира традицията на книжарницата, тя я доразвива и прави настояща по тематиките през днешния ден, като основава литературна стратегия, в която на фокус са дамите. В поредност от литературни четения кани писателки да показват книгите си. Shakespeare and Company и през днешния ден продължава да е особено място за всички, които обичат книгите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Книги (117)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ