Втори Босфор застрашава Черно море
Първата самодейност на новото турско държавно управление след предстоящото продобиване на изборите след 3 седмици (на 24 юни) е прокопаването на „ Канал Истанбул ” – неестествен морски път, който ще свърже Черно с Мраморно море през европейската територия на югоизточните ни съседи.
Изкуственият канал е най-мащабният инфраструктурен план в историята на Турция и задачата му е да облекчи трафика през натоварения Босфор (56 000 кораба на година), в частност на петролните танкери (10 000 на година). Той обаче има и друга задача:
„ Една от главните цели е да бъде понижен рискът, създаван от кораби, пренасящи рискови материали през Босфора ”, разяснява Ахмет Арслан, министър на превоза и мореплаването на Турция.
Проектът провокира гърмеж от неодобрение от страна на еколози, архитекти и урбанисти. Според критиците каналът залага голяма екобомба в района, нарушавайки биосферите на Черно и Мраморно море, както и салдото на подпочвените води по трасето му. Прокопаването на канала може да повреди един от значимите водоизточници на мегаполиса – езерото Сазлъдере. Също по този начин той ще унищожи археологически обекти край Истанбул на възраст от 8500 години и като цяло ще нанесе големи вреди на околната среда.
От военно-стратегическа позиция пък се слага въпросът дали каналът ще се подчинява на същия режим като конвенцията от Монтрьо за Босфора и Дарданелите, както и какви ще са таксите за преминаващите през него съдове.
Проектът е част от огромен проект на турският президент Реджеп Ердоган, озаглавен „ Визия 2023 ”. Той планува влагане от 400 милиарда $ в инфраструктурни мегапроекти, най-големият от които е „ Канал Истанбул ”. Така след 5 години ще бъде ознаменувана 100-годишнината на основаването на Република Турция от Кемал Ататюрк, а крайната цел е стопанската система на комшиите да се подреди измежду 10-те водещи в света.
Каналът е с дължина 45 километра и широчина 150 м на повърхността и 120 м на дъното. Дълбочината му ще е 25 метра. Това разрешава прекосяване на най-големи кораби и даже на подводници.
Съоръжението ще свърже северен и южен Истанбул и ще трансформира в остров най-населената западна част на мегаполиса. Оценен на към 16 милиарда $, отпущането на които от държавната хазна е към този момент обезпечено от президента Ердоган. В строителството му ще бъдат заети 5000 души, а над него ще бъдат издигнати 6 моста.
Президентът Реджеп Ердоган анонсира плана в своя тирада още през 2011 година като част от няколко „ луди плана ”. В крайната точка на черноморското крайбрежие е планувано създаване на контейнерно пристанище, което ще отстои близо до изгражданото понастоящем трето мегалетище в Истанбул, което би трябвало да се открие още тази година.
С годишен потенциал от 200 млн. пасажери Турция се надява новият въздушен хъб да притегли трафик от европейските аерогари. А нова автомагистрала през Странджанските гори на черноморското крайбрежие ще „ зарежда ” потока към летището и канала с товари от Европа и Азия на изток. Каналът ще стартира от езерото Кючукчекмедже – естествено образувана лагуна в Мраморно море, западно от Истанбул. И ще продължи на север през дигата Сазлъдере и селището Шамлар, стигайки до Черно море на север. Почвата, изкопана за канала, ще бъде употребена за основаване на три изкуствени острова в Мраморно море.
Екобомба: И замириса на…сяра
Разликата в солеността на Черно и Мраморно море е огромна. В момента през Босфора минават две течения – незадълбочено с по-сладка вода от Черно към Мраморно море и дънно с по-солена вода в противоположна посока. Новият канал ще наруши този баланс. Отходните води на Истанбул (97% пречистени) се изливат в дълбоководното течение и се отнасят в Черно море.
Новият канал ще наруши този баланс като усили солеността на Черно море за сметка на тази в Мраморно.
Ще бъде нарушен и кислородният баланс на двете морета и ще се постави началото на развой, прочут като „ аноксия “. Това постоянно е обвързвано със голям стрес за водорасли, планктон и морските жители.
Очакват се гнилостни процеси и аромат на сяра като разследване от променения кислороден баланс.
Ползи: Тласък за морската ни промишленост
“Канал Истанбул” дава бъдеще на черноморските ни пристанища и развиването на морската промишленост у нас, счита кап. Димитър Димитров, вицепрезидент на Европейската конфедерация на Асоциациите на морските капитани. Според него Босфорът е с естествени ограничавания за огромните контейнеровози, които не влизат в Черно море и това е спирачка за развиването на бизнеса у нас.
Босфорът към този момент е непълен да поеме огромния трафик, изключително след измененията в него отпреди 20 години да върви еднопосочно и на изчакване. Средно нашите кораби чакат по 36 часа, имаме към 50-60 прекосявания на година, тъй че се събират по 90 търговски дни престой за 5000 $ на транспортен съд дневно загуби, т.е. към половин милион $ отиват в очакване на транспортен съд. Това разяснява за “Труд” изпълнителният шеф на най-голямата шипингова компания в Черно море “Параходство БМФ” кап. д. п. Александър Калчев.
А в случай че има и неприятни метеоусловия, Босфорът се затваря и изчакванията могат да продължат и повече.
“Аз персонално като капитан на транспортен съд съм чакал над 4 дни в Босфора”, добави той.
Според него през новия канал “Истанбул” в Черно море ще могат да влязат и огромните танкери и контейнеровози с по 300 000 тона дедуйет, които в този момент не могат да си разрешат очакване даже и ден, тъй като им носи големи загуби. Те избират да разтоварят стоката отвън Черно море на дребни кораби, които я разнасят в района. Но в случай че стартират да влизат в черноморските пристанища, това ще отвори пазара на работна ръка и ще подтиква цялото икономическо развиване към тях.
Опасности: Нахлува морска звезда, която яде рапани
Мраморно море е от епохи център за миграция на рибата и единствената връзка сред Черно и Бяло море. Новият канал няма да отстъпва на Босфора като път за придвижването на морските жители. Прокопаването на канала ще докара до настъпление на непознати пришълци, което по-скоро ще е с отрицателни в сравнение с с позитивни трендове, счита доцент доктор Виолин Райков, ихтиолог в Института по океанология към Българска академия на науките във Варна.
Той напомни, че Мраморно море е съвсем двойно по-солено от Черно море и единствено екологично пластичните риби ще могат да се приспособят у нас. Една от тях може да се окаже морската звезда, която е деен див звяр и се храни с рапани. При всички случаи ще има стрес върху двете екосистеми на моретата. Неблагоприятно ще бъде и нашествието на зоопланктони и фитопланктони у нас, което ще повлияе отрицатално на локалните типове риба.
Напоследък турски природозащитни организации и медии все по-често сигнализират за екопроблемите на Мраморно море. Сафридът, тази обичайната риба, към този момент я няма, липсва и по пазарите в крайбрежните селища на южната ни съседка.
Сред плюсовете на канала е вероятната поява на единични бройки от скъпата риба звук, само че е мъчно да се предвижда. Рибарите обаче към този момент са в очакване на по-голяма слука, изключително на ципура и скъпо продавания лаврак. Някои от тях отидоха и по-далече в фантазиите си за завръщането на черноморската скумрия, която изчезна през 70-те години на предишния век, тъй като спряла да хвърля хайвера си в Босфора, нечист от мазут. Според някои и в този момент има дребна дребна испанска скумрия наречена кольос, която за ценители минава за деликатес.
Старите моряци: Рибата си знае пътя!
С пътя на рибата не чакаме да се случи нищо изключително, счита Красимир Вангелов, капитан на рибарски транспортен съд. Това ще е просто изкуствено прокопан канал и тя може да го употребява, а може да си върви по остарелия или по двата. “Това е Божа работа, а ние не сме Господ, а сме си просто рибари”, отсича капитанът. И разсъждава, че от хилядолетия рибата си знае пътя. “Рибата въпреки всичко си има някакво ДНК и си влиза от Черно в Мраморно море всяка есен, а на пролет по противоположния път. От епохи. В Царево рибарите пък считат, че нещо няма се промени. Не смеят да мечтаят, че скупчване на пасажи ще се получи и то край нашите крайбрежия. С прокопаването на „ Новия Босфор” мнозина мечтаят отново да се появи рибата звук. Преди години големият “оркинос” (вид риба тон) го имало в Черно море. Несебърски риболовци даже са се снимали през 30-те край уловен оркинос, яхнат от дете.
Изкуственият канал е най-мащабният инфраструктурен план в историята на Турция и задачата му е да облекчи трафика през натоварения Босфор (56 000 кораба на година), в частност на петролните танкери (10 000 на година). Той обаче има и друга задача:
„ Една от главните цели е да бъде понижен рискът, създаван от кораби, пренасящи рискови материали през Босфора ”, разяснява Ахмет Арслан, министър на превоза и мореплаването на Турция.
Проектът провокира гърмеж от неодобрение от страна на еколози, архитекти и урбанисти. Според критиците каналът залага голяма екобомба в района, нарушавайки биосферите на Черно и Мраморно море, както и салдото на подпочвените води по трасето му. Прокопаването на канала може да повреди един от значимите водоизточници на мегаполиса – езерото Сазлъдере. Също по този начин той ще унищожи археологически обекти край Истанбул на възраст от 8500 години и като цяло ще нанесе големи вреди на околната среда.
От военно-стратегическа позиция пък се слага въпросът дали каналът ще се подчинява на същия режим като конвенцията от Монтрьо за Босфора и Дарданелите, както и какви ще са таксите за преминаващите през него съдове.
Проектът е част от огромен проект на турският президент Реджеп Ердоган, озаглавен „ Визия 2023 ”. Той планува влагане от 400 милиарда $ в инфраструктурни мегапроекти, най-големият от които е „ Канал Истанбул ”. Така след 5 години ще бъде ознаменувана 100-годишнината на основаването на Република Турция от Кемал Ататюрк, а крайната цел е стопанската система на комшиите да се подреди измежду 10-те водещи в света.
Каналът е с дължина 45 километра и широчина 150 м на повърхността и 120 м на дъното. Дълбочината му ще е 25 метра. Това разрешава прекосяване на най-големи кораби и даже на подводници. Съоръжението ще свърже северен и южен Истанбул и ще трансформира в остров най-населената западна част на мегаполиса. Оценен на към 16 милиарда $, отпущането на които от държавната хазна е към този момент обезпечено от президента Ердоган. В строителството му ще бъдат заети 5000 души, а над него ще бъдат издигнати 6 моста.
Президентът Реджеп Ердоган анонсира плана в своя тирада още през 2011 година като част от няколко „ луди плана ”. В крайната точка на черноморското крайбрежие е планувано създаване на контейнерно пристанище, което ще отстои близо до изгражданото понастоящем трето мегалетище в Истанбул, което би трябвало да се открие още тази година.
С годишен потенциал от 200 млн. пасажери Турция се надява новият въздушен хъб да притегли трафик от европейските аерогари. А нова автомагистрала през Странджанските гори на черноморското крайбрежие ще „ зарежда ” потока към летището и канала с товари от Европа и Азия на изток. Каналът ще стартира от езерото Кючукчекмедже – естествено образувана лагуна в Мраморно море, западно от Истанбул. И ще продължи на север през дигата Сазлъдере и селището Шамлар, стигайки до Черно море на север. Почвата, изкопана за канала, ще бъде употребена за основаване на три изкуствени острова в Мраморно море.
Екобомба: И замириса на…сяра
Разликата в солеността на Черно и Мраморно море е огромна. В момента през Босфора минават две течения – незадълбочено с по-сладка вода от Черно към Мраморно море и дънно с по-солена вода в противоположна посока. Новият канал ще наруши този баланс. Отходните води на Истанбул (97% пречистени) се изливат в дълбоководното течение и се отнасят в Черно море.
Новият канал ще наруши този баланс като усили солеността на Черно море за сметка на тази в Мраморно.
Ще бъде нарушен и кислородният баланс на двете морета и ще се постави началото на развой, прочут като „ аноксия “. Това постоянно е обвързвано със голям стрес за водорасли, планктон и морските жители.
Очакват се гнилостни процеси и аромат на сяра като разследване от променения кислороден баланс.
Ползи: Тласък за морската ни промишленост “Канал Истанбул” дава бъдеще на черноморските ни пристанища и развиването на морската промишленост у нас, счита кап. Димитър Димитров, вицепрезидент на Европейската конфедерация на Асоциациите на морските капитани. Според него Босфорът е с естествени ограничавания за огромните контейнеровози, които не влизат в Черно море и това е спирачка за развиването на бизнеса у нас.
Босфорът към този момент е непълен да поеме огромния трафик, изключително след измененията в него отпреди 20 години да върви еднопосочно и на изчакване. Средно нашите кораби чакат по 36 часа, имаме към 50-60 прекосявания на година, тъй че се събират по 90 търговски дни престой за 5000 $ на транспортен съд дневно загуби, т.е. към половин милион $ отиват в очакване на транспортен съд. Това разяснява за “Труд” изпълнителният шеф на най-голямата шипингова компания в Черно море “Параходство БМФ” кап. д. п. Александър Калчев.
А в случай че има и неприятни метеоусловия, Босфорът се затваря и изчакванията могат да продължат и повече.
“Аз персонално като капитан на транспортен съд съм чакал над 4 дни в Босфора”, добави той.
Според него през новия канал “Истанбул” в Черно море ще могат да влязат и огромните танкери и контейнеровози с по 300 000 тона дедуйет, които в този момент не могат да си разрешат очакване даже и ден, тъй като им носи големи загуби. Те избират да разтоварят стоката отвън Черно море на дребни кораби, които я разнасят в района. Но в случай че стартират да влизат в черноморските пристанища, това ще отвори пазара на работна ръка и ще подтиква цялото икономическо развиване към тях.
Опасности: Нахлува морска звезда, която яде рапани Мраморно море е от епохи център за миграция на рибата и единствената връзка сред Черно и Бяло море. Новият канал няма да отстъпва на Босфора като път за придвижването на морските жители. Прокопаването на канала ще докара до настъпление на непознати пришълци, което по-скоро ще е с отрицателни в сравнение с с позитивни трендове, счита доцент доктор Виолин Райков, ихтиолог в Института по океанология към Българска академия на науките във Варна.
Той напомни, че Мраморно море е съвсем двойно по-солено от Черно море и единствено екологично пластичните риби ще могат да се приспособят у нас. Една от тях може да се окаже морската звезда, която е деен див звяр и се храни с рапани. При всички случаи ще има стрес върху двете екосистеми на моретата. Неблагоприятно ще бъде и нашествието на зоопланктони и фитопланктони у нас, което ще повлияе отрицатално на локалните типове риба.
Напоследък турски природозащитни организации и медии все по-често сигнализират за екопроблемите на Мраморно море. Сафридът, тази обичайната риба, към този момент я няма, липсва и по пазарите в крайбрежните селища на южната ни съседка.
Сред плюсовете на канала е вероятната поява на единични бройки от скъпата риба звук, само че е мъчно да се предвижда. Рибарите обаче към този момент са в очакване на по-голяма слука, изключително на ципура и скъпо продавания лаврак. Някои от тях отидоха и по-далече в фантазиите си за завръщането на черноморската скумрия, която изчезна през 70-те години на предишния век, тъй като спряла да хвърля хайвера си в Босфора, нечист от мазут. Според някои и в този момент има дребна дребна испанска скумрия наречена кольос, която за ценители минава за деликатес.
Старите моряци: Рибата си знае пътя!
С пътя на рибата не чакаме да се случи нищо изключително, счита Красимир Вангелов, капитан на рибарски транспортен съд. Това ще е просто изкуствено прокопан канал и тя може да го употребява, а може да си върви по остарелия или по двата. “Това е Божа работа, а ние не сме Господ, а сме си просто рибари”, отсича капитанът. И разсъждава, че от хилядолетия рибата си знае пътя. “Рибата въпреки всичко си има някакво ДНК и си влиза от Черно в Мраморно море всяка есен, а на пролет по противоположния път. От епохи. В Царево рибарите пък считат, че нещо няма се промени. Не смеят да мечтаят, че скупчване на пасажи ще се получи и то край нашите крайбрежия. С прокопаването на „ Новия Босфор” мнозина мечтаят отново да се появи рибата звук. Преди години големият “оркинос” (вид риба тон) го имало в Черно море. Несебърски риболовци даже са се снимали през 30-те край уловен оркинос, яхнат от дете.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ