Лекари от УМБАЛ Св. Марина“ извършиха първата имплантация на изкуствен сфинктер на пикочния мехур
Първата имплантация на неестествен сфинктер на пикочния мехур бе осъществена в клиниката по урология в УМБАЛ " Св. Марина “ – Варна. Операцията реализираха ръководителят на клиниката доцент доктор Деян Анакиевски и посетител урологът доктор Евгени Аларгов, водещ експерт по имплантивна и реконструктивна урология в Атина, Гърция.
Способността на човешкото тяло да поддържа естествените процеси по предпазване на урина в пикочния мехур, задържането й без да изпуска, до момента в който той се изпълни и стимулирането на уриниране по-късно, се контролира от сфинктер - мускул, ситуиран на пикочния мехур.
В случаите, в които естественият сфинктер е повреден и не действа, е налице уринарна инконтиненция, което съставлява непринудено и неконтролируемо изпускане на урина от пикочния мехур. Тя настава по разнообразни аргументи, дължи се на разнообразни фактори, демонстрира се и при двата пола и води до санитарен и обществен проблем за пациентите. Единствената интервенция, която може да възвърне задържането на урината и да контролира естественото действие на уринарния тракт, е имплантирането на неестествен сфинктер. Той съставлява имплант за надзор на уринирането, който се слага напълно вътре в тялото на пациента, на мястото на нефункциониращият натурален сфинктер, поддържа пикочния мехур затворен, задържа урината в него и не разрешава неволното й изпускане.
Изкуственият сфинктер е трикомпонентен, състои се от надуваем пръстен, наподобяващ дребна помпичка, който се слага към уретрата, контейнер за урината и контролна помпа, която контролира пръстена. Операцията трае към час и с един прорез се вграждат всички съставни елементи, декларира доцент доктор Анакиевски. Имплантът остава в тялото на човек до живот и е неосезаем извън. От четири до шест седмици след имплантацията, според от ситуацията на пациента, изкуственият сфинктер се задейства и стартира да работи. Лекуващият доктор образова болния по какъв начин да ръководи контролната помпа - с натискане, сфинктерът се отваря и пациентът уринира по физиологичен метод, всички сетива и усеща на уриниране са непокътнати, след което до една минута се затваря самичък. По този метод той може да управлява отделителната си система.
Съвременната медицина разполага с материали, импрегнирани със характерни антибиотични схеми, които обезпечават нормализирана естествена функционалност на пикочния мехур и уретрата над 10 години. Разработени са новаторски хирургични техники, с които се редуцира оперативното време, а рискът от следоперативна зараза се свежда до най-малко, прецизира доктор Аларгов.
Благодарение на този актуален способ за лекуване на уринарна инконтиненция се усъвършенства и покачва качеството на живот на пациентите и те могат да се върнат към дейния си метод на живот.
Способността на човешкото тяло да поддържа естествените процеси по предпазване на урина в пикочния мехур, задържането й без да изпуска, до момента в който той се изпълни и стимулирането на уриниране по-късно, се контролира от сфинктер - мускул, ситуиран на пикочния мехур.
В случаите, в които естественият сфинктер е повреден и не действа, е налице уринарна инконтиненция, което съставлява непринудено и неконтролируемо изпускане на урина от пикочния мехур. Тя настава по разнообразни аргументи, дължи се на разнообразни фактори, демонстрира се и при двата пола и води до санитарен и обществен проблем за пациентите. Единствената интервенция, която може да възвърне задържането на урината и да контролира естественото действие на уринарния тракт, е имплантирането на неестествен сфинктер. Той съставлява имплант за надзор на уринирането, който се слага напълно вътре в тялото на пациента, на мястото на нефункциониращият натурален сфинктер, поддържа пикочния мехур затворен, задържа урината в него и не разрешава неволното й изпускане.
Изкуственият сфинктер е трикомпонентен, състои се от надуваем пръстен, наподобяващ дребна помпичка, който се слага към уретрата, контейнер за урината и контролна помпа, която контролира пръстена. Операцията трае към час и с един прорез се вграждат всички съставни елементи, декларира доцент доктор Анакиевски. Имплантът остава в тялото на човек до живот и е неосезаем извън. От четири до шест седмици след имплантацията, според от ситуацията на пациента, изкуственият сфинктер се задейства и стартира да работи. Лекуващият доктор образова болния по какъв начин да ръководи контролната помпа - с натискане, сфинктерът се отваря и пациентът уринира по физиологичен метод, всички сетива и усеща на уриниране са непокътнати, след което до една минута се затваря самичък. По този метод той може да управлява отделителната си система.
Съвременната медицина разполага с материали, импрегнирани със характерни антибиотични схеми, които обезпечават нормализирана естествена функционалност на пикочния мехур и уретрата над 10 години. Разработени са новаторски хирургични техники, с които се редуцира оперативното време, а рискът от следоперативна зараза се свежда до най-малко, прецизира доктор Аларгов.
Благодарение на този актуален способ за лекуване на уринарна инконтиненция се усъвършенства и покачва качеството на живот на пациентите и те могат да се върнат към дейния си метод на живот.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ