Защо планът на Тръмп за Арабско НАТО няма да обуздае Иран
Първата група от наказания против Техеран, които президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп назова " най-строгите налагани в миналото ", влезе в действие на 7 август. " Всеки, който прави бизнес с Иран, НЯМА да прави бизнес със Съединени американски щати! ", акцентира Тръмп в пост в Туитър същата заран.
През ноември се чака да влезе в действие втори, още по-тежък пакет от американските наказания против Ислямската република, които Вашингтон вкарва още веднъж, откакто се отдръпна от подписаното през 2015 година нуклеарно съглашение сред Иран и международните сили.
Икономическият напън обаче не е единственият инструмент, който Съединени американски щати и техните съдружници употребяват, с цел да противодействат на Иран. През последните месеци администрацията на Тръмп без доста звук работи за образуването на нов пакт за сигурност с шестте страни членки на Съвета за съдействие в Залива (ССЗ) - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт, Катар и Оман, както и с Египет и Йордания, за да се даде отпор на, съгласно Вашингтон, нападателната иранска агресия в района.
Той към този момент краткотрайно се назовава Близкоизточен стратегически алианс, само че в интернационалните медии към този момент си завоюва прозвището " Арабското НАТО ". Според американски и арабски публични лица обединението е замислена като опит да се разшири съдействието в битката против тероризма, противоракетната защита и военните учения, до известна степен, с цел да се отговори на провокациите пред сигурността, поставяни от Иран и неговите протежета.
Базисната идея за " Арабско НАТО " обаче е структурно сбъркана и има слаби шансове за триумф. За разлика от страните членки на Организацията на Северноатлантическия контракт (известна като НАТО), която бе основана на основата на общи ползи и на една повече или по-малко обща " стратегическа просвета " пред лицето на руската опасност, сунитските страни, които администрацията на Тръмп чака да се причислят към новия пакт, имат разлики по фундаментални тематики, в това число и по основния въпрос кой е най-хубавият метод за връзки с Иран. Саудитска Арабия и ОАЕ считат Техеран за собствен максимален зложелател и водят продължителна война против съюзените с Иран бунтовници хуси в Йемен. Кувейт и изключително Оман исторически са живели в мир и са имали интервали на близко съдействие с Иран.
Мускат оказа помощ в тайните договаряния сред представители на иранските и американските управляващи, който в последна сметка доведоха до историческото нуклеарно съглашение, до момента в който Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн непроменяемо бяха срещу Общия изчерпателен проект за деяние, както е формалното наименование на съглашението.
Още по-голяма спънка пред основаването и ефикасното действие на " Арабско НАТО " е спорът, зародил сред ОАЕ, Саудитска Арабия и Бахрейн, от една страна, и Катар от друга. Кризата стартира през юни 2017 година, когато Рияд, Абу Даби и Манама взеха решение да отлъчат своя дребен комшия, като прекъснаха комерсиалните и дипломатическите връзки с Доха, обвинявайки я в поддръжка за тероризма и във връзки с Иран. Следва да се означи, че в Катар се намира най-голямата американска военновъздушна база в района, а Саудитска Арабия е най-големият покупател на американско оръжие в света. Кризата, затова, слага Вашингтон в прекомерно неловко състояние по отношение на двама от най-важните му съдружници в Близкия изток.
Официално стартирана за първи път от Тръмп по време на визитата му през 2017 година в Рияд, концепцията за основаване на " Арабско НАТО ", наподобява, е опит за това, което в интернационалните връзки е познато като прекачване на виновност или отговорност. С други думи, следвайки своята външна политика под лозунга " Америка преди всичко ", администрацията на Тръмп се пробва да трансферира задачата за въздържане на Иран на своите арабски съдружници. По този метод тя сякаш има намерение да употребява проекта и като катализатор на доходоносни оръжейни продажби за тези страни. Броени часове откакто американският президент кацна в Рияд предходната година, той и крал Салман подписаха няколко съглашения, в това число и оръжейна договорка за към 110 милиарда $, влизаща в действие незабавно, плюс още за 350 милиарда $ през идните 10 години.
Прехвърляне на отговорността обаче е тъкмо това, което и арабските съдружници на Америка желаят, когато става дума за възпирането на Иран. Сунитските противници не желаят или не са в положение да тръгнат директно против Иран и се надяват да убедят Съединени американски щати и даже Израел да свършат " черната работа " вместо тях. Както един анализатор нагледно се изрази, Саудитска Арабия се стреми да се бие с Иран " до последния американец ", примамвайки Вашингтон да влезе във война с Ислямската република.
Фундаменталният конфликт на вижданията и упованията в сърцевината на тази идея не вещае сполучливо начало на " Арабското НАТО ", изключително като се има поради, че по подигравка на ориста тези проекти се стартират в миг, когато Тръмп заплашва да разбие Организацията на Северноатлантическия контракт, в случай че останалите съдружници не усилят военните си разноски.
И най-накрая, напълно не е ясно по какъв начин сходен съюз би се конфронтирал с Иран на процедура. Един сполучлив алианс би могъл да успее (както Израел наскоро подчерта) да попречи на Техеран да откри продължително военно наличие в Сирия, а също по този начин да разгроми шиитите хуси в Йемен и да възвърне на власт сваления, подкрепян от Саудитска Арабия президент Абд Рабу Мансур Хади или, по-конкретно, да построи противоракетен щит, покриващ по-големия Близък изток.
Докато обаче не бъдат преодолени вътрешните разногласия сред евентуалните страни членки и не бъде реализиран политически консенсус за шерване на бремето (на нужните за задачата разходи), е малко евентуално проектите на администрацията на Тръмп за прекачване на отговорността на " Арабско НАТО " да се трансфорат в действителност.
Майсам Бехравеш, Ройтерс / Българска телеграфна агенция
През ноември се чака да влезе в действие втори, още по-тежък пакет от американските наказания против Ислямската република, които Вашингтон вкарва още веднъж, откакто се отдръпна от подписаното през 2015 година нуклеарно съглашение сред Иран и международните сили.
Икономическият напън обаче не е единственият инструмент, който Съединени американски щати и техните съдружници употребяват, с цел да противодействат на Иран. През последните месеци администрацията на Тръмп без доста звук работи за образуването на нов пакт за сигурност с шестте страни членки на Съвета за съдействие в Залива (ССЗ) - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт, Катар и Оман, както и с Египет и Йордания, за да се даде отпор на, съгласно Вашингтон, нападателната иранска агресия в района.
Той към този момент краткотрайно се назовава Близкоизточен стратегически алианс, само че в интернационалните медии към този момент си завоюва прозвището " Арабското НАТО ". Според американски и арабски публични лица обединението е замислена като опит да се разшири съдействието в битката против тероризма, противоракетната защита и военните учения, до известна степен, с цел да се отговори на провокациите пред сигурността, поставяни от Иран и неговите протежета.
Базисната идея за " Арабско НАТО " обаче е структурно сбъркана и има слаби шансове за триумф. За разлика от страните членки на Организацията на Северноатлантическия контракт (известна като НАТО), която бе основана на основата на общи ползи и на една повече или по-малко обща " стратегическа просвета " пред лицето на руската опасност, сунитските страни, които администрацията на Тръмп чака да се причислят към новия пакт, имат разлики по фундаментални тематики, в това число и по основния въпрос кой е най-хубавият метод за връзки с Иран. Саудитска Арабия и ОАЕ считат Техеран за собствен максимален зложелател и водят продължителна война против съюзените с Иран бунтовници хуси в Йемен. Кувейт и изключително Оман исторически са живели в мир и са имали интервали на близко съдействие с Иран.
Мускат оказа помощ в тайните договаряния сред представители на иранските и американските управляващи, който в последна сметка доведоха до историческото нуклеарно съглашение, до момента в който Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн непроменяемо бяха срещу Общия изчерпателен проект за деяние, както е формалното наименование на съглашението.
Още по-голяма спънка пред основаването и ефикасното действие на " Арабско НАТО " е спорът, зародил сред ОАЕ, Саудитска Арабия и Бахрейн, от една страна, и Катар от друга. Кризата стартира през юни 2017 година, когато Рияд, Абу Даби и Манама взеха решение да отлъчат своя дребен комшия, като прекъснаха комерсиалните и дипломатическите връзки с Доха, обвинявайки я в поддръжка за тероризма и във връзки с Иран. Следва да се означи, че в Катар се намира най-голямата американска военновъздушна база в района, а Саудитска Арабия е най-големият покупател на американско оръжие в света. Кризата, затова, слага Вашингтон в прекомерно неловко състояние по отношение на двама от най-важните му съдружници в Близкия изток.
Официално стартирана за първи път от Тръмп по време на визитата му през 2017 година в Рияд, концепцията за основаване на " Арабско НАТО ", наподобява, е опит за това, което в интернационалните връзки е познато като прекачване на виновност или отговорност. С други думи, следвайки своята външна политика под лозунга " Америка преди всичко ", администрацията на Тръмп се пробва да трансферира задачата за въздържане на Иран на своите арабски съдружници. По този метод тя сякаш има намерение да употребява проекта и като катализатор на доходоносни оръжейни продажби за тези страни. Броени часове откакто американският президент кацна в Рияд предходната година, той и крал Салман подписаха няколко съглашения, в това число и оръжейна договорка за към 110 милиарда $, влизаща в действие незабавно, плюс още за 350 милиарда $ през идните 10 години.
Прехвърляне на отговорността обаче е тъкмо това, което и арабските съдружници на Америка желаят, когато става дума за възпирането на Иран. Сунитските противници не желаят или не са в положение да тръгнат директно против Иран и се надяват да убедят Съединени американски щати и даже Израел да свършат " черната работа " вместо тях. Както един анализатор нагледно се изрази, Саудитска Арабия се стреми да се бие с Иран " до последния американец ", примамвайки Вашингтон да влезе във война с Ислямската република.
Фундаменталният конфликт на вижданията и упованията в сърцевината на тази идея не вещае сполучливо начало на " Арабското НАТО ", изключително като се има поради, че по подигравка на ориста тези проекти се стартират в миг, когато Тръмп заплашва да разбие Организацията на Северноатлантическия контракт, в случай че останалите съдружници не усилят военните си разноски.
И най-накрая, напълно не е ясно по какъв начин сходен съюз би се конфронтирал с Иран на процедура. Един сполучлив алианс би могъл да успее (както Израел наскоро подчерта) да попречи на Техеран да откри продължително военно наличие в Сирия, а също по този начин да разгроми шиитите хуси в Йемен и да възвърне на власт сваления, подкрепян от Саудитска Арабия президент Абд Рабу Мансур Хади или, по-конкретно, да построи противоракетен щит, покриващ по-големия Близък изток.
Докато обаче не бъдат преодолени вътрешните разногласия сред евентуалните страни членки и не бъде реализиран политически консенсус за шерване на бремето (на нужните за задачата разходи), е малко евентуално проектите на администрацията на Тръмп за прекачване на отговорността на " Арабско НАТО " да се трансфорат в действителност.
Майсам Бехравеш, Ройтерс / Българска телеграфна агенция
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ